Роден в Сенегал писател получи наградата "Гонкур" за 2021 г.
Роденият в африканската страна Сенегал публицист Мохамед Мбугар Сар е тазгодишният притежател на влиятелната премия за литература на френски език " Гонкур ". Цялото парижко литературно войнство трябваше да признае провалянето си този път, пишат френските медии.
Призът от 10-членната Académie Goncourt е поради четвъртия му разказ " Най-тайният спомен " (La plus secrète mémoire des hommes), четвъртият му разказ, и забележителното е, че негов издател не е никое от огромните имена като Gallimard, Grasset или Seuil. Малката самостоятелна издателска къща Philippe Rey работи с 31-годишния Сар, роден в Дакар, който преди този момент е бил издаван единствено от Présence Africaine.
След като приключва бакалавърска степен в родината си, той се открива в Компиен (департамент Оаз) в Северна Франция. Романът има няколко тиража и са продадени към 30 хиляди брой, което за къща като Philippe Rey са рекордни резултати. Историята е завладяваща, споделят осведомените с нея. Тя е за това по какъв начин живеещият в Париж млад сенегалски публицист Диеган Файе потегля по следите на измисления тайнствен създател Т.С.Елиман, издал през 1938 година шедьовъра " Лабиринтът на нечовешкото ", спечелил му прякора " Негърският Рембо ", до момента в който не го упрекват в плагиатство. Но сюжетът е по този начин конструиран, че читателят се чуди дали това не е плагиатство, а гениална реорганизация на непознати текстове и предизвикателство към всички, които настояват, че всичко към този момент е казано и няма какво повече да се добави.
Сар е въодушевен от съответен публицист - роденият в Мали Ямбо Улугоем, упрекнат при започване на 70-те години в прекалено много заемки от Греъм Грийн и Андре Шварц-Барт, само че откакто е получил премията " Ренодо ". Той се прибира в родината си унизен и се твърди, че е бил доведен до психическо разстройство.
Романът на Сар обгръща разнообразни исторически интервала - Първата международна война, 30-те години, окупацията от нацистите..., както и няколко града: Париж, Буенос Айрес, Амстердам, Дакар. Написана е елегантно и интелигентно, като критиците акцентират умеенето и смелостта на създателя да основава атмосфера, употребявайки присъщи и от време на време позабравени думи от съответната ера.
Призът от 10-членната Académie Goncourt е поради четвъртия му разказ " Най-тайният спомен " (La plus secrète mémoire des hommes), четвъртият му разказ, и забележителното е, че негов издател не е никое от огромните имена като Gallimard, Grasset или Seuil. Малката самостоятелна издателска къща Philippe Rey работи с 31-годишния Сар, роден в Дакар, който преди този момент е бил издаван единствено от Présence Africaine.
След като приключва бакалавърска степен в родината си, той се открива в Компиен (департамент Оаз) в Северна Франция. Романът има няколко тиража и са продадени към 30 хиляди брой, което за къща като Philippe Rey са рекордни резултати. Историята е завладяваща, споделят осведомените с нея. Тя е за това по какъв начин живеещият в Париж млад сенегалски публицист Диеган Файе потегля по следите на измисления тайнствен създател Т.С.Елиман, издал през 1938 година шедьовъра " Лабиринтът на нечовешкото ", спечелил му прякора " Негърският Рембо ", до момента в който не го упрекват в плагиатство. Но сюжетът е по този начин конструиран, че читателят се чуди дали това не е плагиатство, а гениална реорганизация на непознати текстове и предизвикателство към всички, които настояват, че всичко към този момент е казано и няма какво повече да се добави.
Сар е въодушевен от съответен публицист - роденият в Мали Ямбо Улугоем, упрекнат при започване на 70-те години в прекалено много заемки от Греъм Грийн и Андре Шварц-Барт, само че откакто е получил премията " Ренодо ". Той се прибира в родината си унизен и се твърди, че е бил доведен до психическо разстройство.
Романът на Сар обгръща разнообразни исторически интервала - Първата международна война, 30-те години, окупацията от нацистите..., както и няколко града: Париж, Буенос Айрес, Амстердам, Дакар. Написана е елегантно и интелигентно, като критиците акцентират умеенето и смелостта на създателя да основава атмосфера, употребявайки присъщи и от време на време позабравени думи от съответната ера.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




