Валери Петров, какъвто го помним
Роденият на 22 април 1920 година Валери Петров е измежду щастливите създатели на родната литература, утвърдили се още през 30-те години на предишния век.
Валери Нисим Меворах Петров се ражда в София в семейство на фамозен правист, посланик и ценител на италианската просвета - проф. Нисим Меворах.
Завършва италианския колеж през 1939 година и медицина в Софийския университет през преломната 1944 година Като доктор работи за малко в Рилския манастир, след което се отдава напълно на литературна активност.
Още като възпитаник под псевдонима Асен Раковски той издава романа “Към полюса”,
отдаден на фамозната експедиция на Умберто Нобиле, както и поемата “Птици към север”, отдадена на подвига на папанинци.
Публикува в “Ученически подем”, “Хоровод”, “Изкуство и критика” и “Златорог”. Валери Петров си спомня с неспокойствие за телефонния диалог с фамозния Владимир Василев, безпристрастният съдник на българската литература, който учтиво го кани за помощник на “Златорог”.
След 9 септември 1944 година е в екипа на Радио “София”, взе участие в последната фаза на Втората международна война като сътрудник на вестник “Фронтовак”, в списването на “Народен съд”, редактор и зам. основен редактор е на “Стършел”, аташе по печата в Рим, редактор в Студия за игрални филми, след което е учител в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” по специалността кинодраматургия.
Работи като редактор в издателство “Български писател” и е народен представител в 7-ото Велико народно събрание, приело на 12 юли 1991 година новата демократична конституция на България.
Много потребен за Петров е интервалът 1939 - 1949 година
Тогава написва и разгласява фамозните си поеми “Палечко”, “Детинство”, “Докато си млад”, “Край синьото море”, “На път”, “Тавански спомен”, както и циклите “Нощи в Балкана” и “Стари неща малко по новому”, част от които са включени в сборника “Стихотворения” от 1949 година Това е класическият пиедестал и главният принос на поета в съкровищницата на българската литература.
Петров пази изрично своите декларирани антифашистки и леви позиции,
в стиховете му се усеща духът на огромния град, светоусещането на младежа, само че в същото време стилът му е недопустим за догматичната рецензия, защото е примес от обаятелен инфантилизъм, асоциации, игрословици, ефектни рими и неподражаема подигравка, с които в тези години поетът е единствен в родната ни лирика.
Стихосбирката е грубо подложена на критика, постанова се да се вършат отстъпки в духа на времето, в резултат на което излизат конюнктурните сборници “Дните, които живеем” и “Там на Запад”.
Едва през 1961 година Валери Петров се връща към същинската си поетична настройка с елегичната поема равносметка за неговото потомство “В меката есен”.
Своята зряла възраст той доближава с лирическия си дневник “Дъжд вали - слънце грее”, както и със сатиричния алманах “На смях”, изпълнен с духовитост, оптимизъм и стимулиран критицизъм към публичните ни недъзи.
Поетът издава предстоящата от него антология през 1984 година, а последната си мощна стихосбирка разгласява през 2007 година
Валери Петров има особени заслуги и за развиването на детската ни литература
Книгите му за деца са стойностни, сходно на творбите му за възрастни, само че харесват на подрастващите със своята близост, инфекциозен комизъм и интимна интонация.
Те и до момента не са изгубили своето значение и се четат на драго сърце от дребни и огромни - “Гост - герой”, “Бяла приказка”, “Копче за сън”, “Меко казано”, “В лунната стая”, “Пук”, “Пет приказки”.
Валери Петров е занаятчия на пътеписа с неговите превъзходни “Книга за Китай” и “Африкански бележник” и е един от изтъкнатите български драматурзи, въвели в драмите си модерните похвати на своето време - сатирични зарисовки и психофизически монолог в “Когато розите танцуват” и “Импровизация”, взаимно с Радой Ралин, “Сън”, без да забравяме лиричните поеми за деца и възрастни “Бяла приказка” и “В лунната стая”.
Петров е измежду родоначалниците на българската анимационна школа със сюжетите за шедьоврите на Тодор Динов “Приказка за боровото клонче” и “Гръмоотвод”, на Радка Бъчварова “Главозамайване” и Иван Андонов “Вариации върху остаряла тема”.
Той взе участие и в основаването на поредност от прелестни кинопоеми, отдадени на парадоксите на съвремието и на незабравимата му антифашистка младост - “Точка първа”, “На дребния остров”, “Първи урок”, “Слънцето и сянката”, “Васката”, “Рицар без броня”, “Един снимачен ден”, “Откъде се знаем”, “С обич и нежност”, “Йо-хо- хо!”, “Меко казано”, “Разходка с ангела”, “Театър, обич моя”, “Честна мускетарска”, “Всичко от нулата”, дело на надарени режисьори като Боян Дановски, Рангел Вълчанов, Борислав Шаралиев, Зако Хеския, Никола Любомиров, Васил Апостолов, Иван Павлов, Анри Кулев...
Творецът е и прелестен преводач
Освен творчеството на Джани Родари, Ръдиърд Киплинг и Сергей Михалков, той показва на български език “Фауст” от Гьоте и целия Шекспир, което си е същински изобретателен героизъм. Писателят е измежду малцината, пишещи на български език, номинирани за Нобелова премия за литература.
Известен е с непоколебимата си гражданска позиция.
Заклеймява диктатурата на Чаушеску на Коледа през 1989 година и гласоподава срещу отнемането на Нобеловата премия от Солженицин за “Архипелаг ГУЛаг” през 1970 година, поради което е изключен за малко от Българска комунистическа партия.
Превеждан на главните европейски езици, учен от 2003 година, притежател на премията на просветното министерство, на Голямата литературна премия на СУ, на премията “Христо Данов” и на оценката “Св. Паисий Хилендарски”, Валери Петров и през днешния ден си остава качественият печат на българската литература и един от нейните безспорни надарени класици, с който имаме право да се гордеем.
Умира на 27 август 2014 година
Борислав ГЪРДЕВ
Валери Нисим Меворах Петров се ражда в София в семейство на фамозен правист, посланик и ценител на италианската просвета - проф. Нисим Меворах.
Завършва италианския колеж през 1939 година и медицина в Софийския университет през преломната 1944 година Като доктор работи за малко в Рилския манастир, след което се отдава напълно на литературна активност.
Още като възпитаник под псевдонима Асен Раковски той издава романа “Към полюса”,
отдаден на фамозната експедиция на Умберто Нобиле, както и поемата “Птици към север”, отдадена на подвига на папанинци.
Публикува в “Ученически подем”, “Хоровод”, “Изкуство и критика” и “Златорог”. Валери Петров си спомня с неспокойствие за телефонния диалог с фамозния Владимир Василев, безпристрастният съдник на българската литература, който учтиво го кани за помощник на “Златорог”.
След 9 септември 1944 година е в екипа на Радио “София”, взе участие в последната фаза на Втората международна война като сътрудник на вестник “Фронтовак”, в списването на “Народен съд”, редактор и зам. основен редактор е на “Стършел”, аташе по печата в Рим, редактор в Студия за игрални филми, след което е учител в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” по специалността кинодраматургия.
Работи като редактор в издателство “Български писател” и е народен представител в 7-ото Велико народно събрание, приело на 12 юли 1991 година новата демократична конституция на България.
Много потребен за Петров е интервалът 1939 - 1949 година
Тогава написва и разгласява фамозните си поеми “Палечко”, “Детинство”, “Докато си млад”, “Край синьото море”, “На път”, “Тавански спомен”, както и циклите “Нощи в Балкана” и “Стари неща малко по новому”, част от които са включени в сборника “Стихотворения” от 1949 година Това е класическият пиедестал и главният принос на поета в съкровищницата на българската литература.
Петров пази изрично своите декларирани антифашистки и леви позиции,
в стиховете му се усеща духът на огромния град, светоусещането на младежа, само че в същото време стилът му е недопустим за догматичната рецензия, защото е примес от обаятелен инфантилизъм, асоциации, игрословици, ефектни рими и неподражаема подигравка, с които в тези години поетът е единствен в родната ни лирика.
Стихосбирката е грубо подложена на критика, постанова се да се вършат отстъпки в духа на времето, в резултат на което излизат конюнктурните сборници “Дните, които живеем” и “Там на Запад”.
Едва през 1961 година Валери Петров се връща към същинската си поетична настройка с елегичната поема равносметка за неговото потомство “В меката есен”.
Своята зряла възраст той доближава с лирическия си дневник “Дъжд вали - слънце грее”, както и със сатиричния алманах “На смях”, изпълнен с духовитост, оптимизъм и стимулиран критицизъм към публичните ни недъзи.
Поетът издава предстоящата от него антология през 1984 година, а последната си мощна стихосбирка разгласява през 2007 година
Валери Петров има особени заслуги и за развиването на детската ни литература
Книгите му за деца са стойностни, сходно на творбите му за възрастни, само че харесват на подрастващите със своята близост, инфекциозен комизъм и интимна интонация.
Те и до момента не са изгубили своето значение и се четат на драго сърце от дребни и огромни - “Гост - герой”, “Бяла приказка”, “Копче за сън”, “Меко казано”, “В лунната стая”, “Пук”, “Пет приказки”.
Валери Петров е занаятчия на пътеписа с неговите превъзходни “Книга за Китай” и “Африкански бележник” и е един от изтъкнатите български драматурзи, въвели в драмите си модерните похвати на своето време - сатирични зарисовки и психофизически монолог в “Когато розите танцуват” и “Импровизация”, взаимно с Радой Ралин, “Сън”, без да забравяме лиричните поеми за деца и възрастни “Бяла приказка” и “В лунната стая”.
Петров е измежду родоначалниците на българската анимационна школа със сюжетите за шедьоврите на Тодор Динов “Приказка за боровото клонче” и “Гръмоотвод”, на Радка Бъчварова “Главозамайване” и Иван Андонов “Вариации върху остаряла тема”.
Той взе участие и в основаването на поредност от прелестни кинопоеми, отдадени на парадоксите на съвремието и на незабравимата му антифашистка младост - “Точка първа”, “На дребния остров”, “Първи урок”, “Слънцето и сянката”, “Васката”, “Рицар без броня”, “Един снимачен ден”, “Откъде се знаем”, “С обич и нежност”, “Йо-хо- хо!”, “Меко казано”, “Разходка с ангела”, “Театър, обич моя”, “Честна мускетарска”, “Всичко от нулата”, дело на надарени режисьори като Боян Дановски, Рангел Вълчанов, Борислав Шаралиев, Зако Хеския, Никола Любомиров, Васил Апостолов, Иван Павлов, Анри Кулев...
Творецът е и прелестен преводач
Освен творчеството на Джани Родари, Ръдиърд Киплинг и Сергей Михалков, той показва на български език “Фауст” от Гьоте и целия Шекспир, което си е същински изобретателен героизъм. Писателят е измежду малцината, пишещи на български език, номинирани за Нобелова премия за литература.
Известен е с непоколебимата си гражданска позиция.
Заклеймява диктатурата на Чаушеску на Коледа през 1989 година и гласоподава срещу отнемането на Нобеловата премия от Солженицин за “Архипелаг ГУЛаг” през 1970 година, поради което е изключен за малко от Българска комунистическа партия.
Превеждан на главните европейски езици, учен от 2003 година, притежател на премията на просветното министерство, на Голямата литературна премия на СУ, на премията “Христо Данов” и на оценката “Св. Паисий Хилендарски”, Валери Петров и през днешния ден си остава качественият печат на българската литература и един от нейните безспорни надарени класици, с който имаме право да се гордеем.
Умира на 27 август 2014 година
Борислав ГЪРДЕВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ