Смехът е вроден, плачът се учи
Родени сме да се смеем. Сълзите обаче са добито умеене, сподели изследване, представено от в. " Дейли мейл ". Кикотът при гъдел или радостна смешка е част от инстинктите ни, само че другите изрази на емоционалност се получават с опита. Това се отнася и до останалите примати като горилите, орангутаните и шимпанзетата.
Откритието е на холандски учени, които събрали за опита си 16 доброволци, половината от които - глухи. Нечуващите трябвало да изразят разнообразни страсти със тон, само че без да употребяват думи. Това било записано от учените.
Участниците без слухови проблеми изслушали вокалните изрази на тъга, смут, облекчение, яд, забавление и други страсти и по-късно определили кое възприятие стои зад звука. Повечето от тях съумели да разпознават единствено изразите на забавление и облекчение, издавани от родените без слух хора.
Останалите прочувствени реакции - на стрес, на смут и на горест - били разпознаваеми единствено, когато идвали от устата на чуващи по рождение хора.
Обяснението на това е просто. Тъй като глухите в никакъв случай не са чували по какъв начин другите ридаят, те не могат да възпроизведат този тон. Това значи, че той не е присъщ в човешката природа. Смехът и облекчението обаче са заложени в гените ни.
