Родена като робиня Аманда Америка Диксън Тюмър ще наследи имуществото

Родена като робиня Аманда Америка Диксън Тюмър ще наследи имуществото на заможният си татко и ще остане в историята като една от най – богатите афро-американски дами. Животът ѝ въпреки и относително по – елементарен от своите връстници не я избавя от дискриминирането на времето и презрението на личното ѝ семейство.

Появява се на бял свят на ферма в щатът Джорджия, благосъстоятелност на Дейвид Диксън, татко на момичето. Неговите нововъведения в земеделската култура го вършат изключително известен в региона. Зачеването на Аманда е изключително неприятно за майка ѝ Джулия Франсиз Луиз, която я ражда единствено на 13- годишна възраст, изнасилена от своят стопанин, за който работи като прислужница. Като резултат от смесената връзка на 40-годишният бял мъж с чернокожата тийнейджърка е същински обичана от татко си. Мъжът я подарява с доста обич и я взема още като кърмаче да живее при своята бяла баба Елизабет Чарлз Диксън. Когато е разрешено и майката да я посещава понякога тя не стопира да прегръща благата си дъщеричка. Въпреки че Джулия е майка на неговото дете по незнайни аргументи Диксън се отнася по доста ужасяващ метод с нея и я кара да прави големи количества ръчен труд.

Младата госпожица се привързва доста към Елизабет и постоянно прекарва дните си в нейната стая, наслаждавайки се на нейната компания. Възрастната жена не може по закон да назова личната си внучка като част от фамилията, поради цвета на кожата ѝ, само че без значение от това я обича доста. Сплотената им връзка прави загубата на обичаната баба още по – съкрушително за 15-годишната Аманда, която дълго време не може да преживее погребението.

Въпреки че е родена робиня татко ѝ се грижи да обезпечи единствено най – положителното за щерка си. Позволява ѝ да се изучи и тя чудесно написа, чете и даже свири на пияно. Докато връстниците ѝ са заети на плантацията тя е обучавана от татко си на изискани маниери, демонстрира ѝ по какъв начин се управлява бизнес и по какъв начин най – ефикасно да икономисва парите си. Диксън желае Аманда да порасте като прелестна и интелигентна млада дама и за задачата я въоръжава с всички вероятни познания, които може да ѝ даде, защитавайки я от предразсъдъците на расисткото общество.

С унищожаване на робството бъдещата милионерка е освободена от оковите си и на 16 ще напусне бащиният дом със своят пръв бял братовчед Чарлз Юбекс. Заедно те ще заживеят на дребна ферма в окръг Флойд, Джорджия. Живеят в общуване, само че в никакъв случай не стъпват в брак, тъй като щатът не разрешава междурасово венчаване. Скоро откакто се настаняват на новото си място на двойката им се ражда наследник на име Джулиан Хенри и по – късно второ момченце на име Чарлз Грийн. Семейството е измежду висшето джорджинско общество и са много уважавани. С времето връзките сред Аманда и Чарлз се утежняват и дамата взема решение да се отдаде на учението си като се записва в университетът Атланта, където приключва педагогика, след което ще се завърне в родният си дом.

За жал скъпият ѝ любящ татко скоро откакто я приветства назад ще почине на 18 февруари 1885 година, което идва като гръм от ясно небе за фамилията. Със гибелта си е ясно, че неговото имущество би трябвало да бъде наследено и се преглежда наследството, което е оставил. В него се гласи, че завещава на скъпата си щерка всичката си земя, равняваща се на 15 000 декара, своята персонална благосъстоятелност и 3 000 $. Това решение не се нрави на останалото семейство, което също желае да си присвои част от голямото благосъстояние. Общо 79 родственици оспорват наследството и ще заведат дело против Аманда Диксън. Спори се, че към този момент възрастният Дейвид не е бил на себе си, когато написа това наследство, други пък настояват, че самата Аманда дружно с майка си Джулия изтезават остарелият мъж да им даде всичко, което има.

Лудите обвинявания против почтеното момиче не минават пред съда и се взима поради написаното черно на бяло решение на починалият. След дълги правосъдни битки Аманда ще надделее над останалите и ще получи това, което ѝ се поставя чак две години след гибелта на татко си. Така тя става една от най – богатите чернокожи дами на 19 век. Разбирайки, че към този момент не е мечтана измежду своите родственици поради огромното имущество, оставено единствено на нейно име, тя ще замине на 15 юли 1886 година и ще се настани в град Огъста и ще си закупи превъзходна къща с прелестни червени тухли и 7 спални в една от най – влиятелните квартали на града.

Тя става част от чернокожият хайлайф там и е изключително известна поради интелектът, изтънчеността и добросърдечността си. Тук тя се среща с Нейтън Тюмър и двамата опознавайки се схващат, че са като две капки вода. Двамата са резултат от смесена връзка, богати са, живели са като плебеи и са извънредно интелигентни. Закачливите им свалки се трансформират в пламенна обич и те подписват брак, от който имат малко момичинце на име Мами Тюмър. Няколко месеца след сватбата им, обаче здравето на заможната майка стартира стремително да се утежнява. Тя постоянно е посещавана от фамилният физик, който ѝ оказва помощ да се възвърне.

За злощастие здравослоните ѝ проблеми ще се завърнат поради фамилни проблеми. Собственият ѝ по – дребен наследник Чарлз Грийн  Диксън, който тогава е женен мъж на 24-годишна възраст се влюбва до гибел в полукръвната си сестра Мами и желае тя да стане негова жена. За да защищити щерка си Аманда я праща в манастирско учебно заведение в щата Мериленд, само че това не стопира смущаващата иде на Чарлз да я отвлече със свои съучастници. Най – ужасното е, че двама от тях са личните му тъст и тъща. За наслада обезпокоената майка ще осъзнае какво се пробват да създадат и осуетява проектите им като тиква всички тях с изключението на сина си зад решетките за месеци за плануваното похищение на неполнолетно момиче.

С приключването на този противоположен разкол Аманда и Нейтън, които са в град Балтимор, Мериленд за разрешаването на казуса ще поемат по пътя си назад към дома. Тяхната раса ще се окаже отказването има за първа класа във най – положителният трен. С това те са принудени да търсят различен метод за транспорт, който се оказва извънредно неуместен. Високите температури в транспортното средство съпроводени с доста лашкане изострят към този момент появилите се здравословни проблеми на госпожа Тюмър и незабавно след идването си назад на 9 юни 1893 година в Огъст е извикан доктор да я прегледа. Установява се, че горката жена страда от неврастения. Някои от многото признаци, които тя демонстрира са нарушаване на съня, отмалялост, понижена продуктивност и нараснала нервност.

За жал затрудненията на заболяването ще лишават живота ѝ единствено два дни по – късно на 11 юни. Само на 43 и женена за по – малко от година тя е заровена от брачна половинка и децата си в булчинската си рокля. Въпреки че в никакъв случай не написа наследство поради неочакваната си гибел имуществото остава на нейните близки родственици.