Родена е в София на 23 май 1941 г. Още

Родена е в София на 23 май 1941 година Още като ученичка в Техникума по електротехника “Киров ” попада в кръжока по художествена самоинициатива и това трансформира всичко. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов “ през 1964 година в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Има десетки функции в Сатиричния спектакъл. Прави запаметяващи се облици във филми като “Два диоптъра далекогледство “ (1976), “Не си отивай! “ (1976), “Селянинът с колелото “ (1974), “Мъже в командировка “ (1969) и други Най-голяма известност печели като Кака Мариана в детското тв предаване “Сладкарница “Захарно петле “, където 13 година е водещ дружно с Николай Николаев (Бате Николай). Именно проф. Желчо кани в Сатиричния спектакъл нея и сътрудниците й от толбухинската група (Жоржета Чакърова, Светослав Пеев, Коста Карагеоргиев), където са по систематизиране. Марина Аламанчева играе повече от 30 години в Сатиричния спектакъл.

Помним я в функциите на Дерменджиева в “Сако от велур ” от Станислав Стратиев, Жената в “Рейс ” една превъзходна сатирична комедия също на Станислав Стратиев и още доста, доста други, с които превземаше публиката. Актрисата не съжалява, че е била единствено в този спектакъл, тъй като харесвала духа на този дом на Мелпомена, макар че комедиите не са “благосклонни ” към функциите на дамите. В Сатирата имаше доста смях, непрестанен смях по време на подготовките и преди представлението. И сериозна работа – споделя актрисата. През дейните си години като актриса тя играе в доста телевизионни филми като “Криворазбраната цивилизация ”, “Албена ”, както и на огромния екран във филмите “Два диоптъра далекогледство ”, “Не си отивай ”, “Селянинът с колелото ”…

И до през днешния ден феновете на дребния екран я помнят като кака Мариана от предаването “Сладкарница “Захарно петле ”, което се излъчва 13 години.
Такъв е животът – до момента в който Мара Отварачката минава от Бентли на Мерцедес и реве, отишлата си в тези мрачни дни прелестна актриса Мариана Аламанчева чистеше входове. Познавам това прелестно семейство – Мариана, нейния Петър Софрониев, за него ще кажа единствено най-елементарното – авторството на текста на Казано почтено всичко ми е наред, и тяхната Зори. Мариана ги погреба. Тези надарени, доста готини хора в никакъв случай нямаха пари, само че последните години им лишиха достолепието. Бяха другари на нашите в детските ми години.

В жилището им на Гурко се събираха с Васо Попов, Мито Манчев, Митко Вълчев – създателя на Една българска роза, в случай че не сте се сетили още кой бе той. Викаха си Прологчани, тъй като играеха Пролога на Балкански синдром – театралната суперпродукция от края на соца, написана от различен другар на всички тези хора – Станко Стратиев. Понякога, когато купоните не бяха по къщите, а в кръчмето на Сатирата, присъединяваха и Парцалев, и Вели Чаушев, който също си отиде тези дни. Ужасно е, че всички тези положителни хора ги няма. А Сатирата – обичания на всички комичен спектакъл, от дълго време е печален. Колкото и да биде ремонтиран.

Моля не ги забравяйте!

създател: Борис Ангелов

Изтоници: Фактуално и БЛИЦ