Родена е на 4 октомври 1923 година в Неврокоп. Дядо

Родена е на 4 октомври 1923 година в Неврокоп. Дядо ѝ, татко ѝ и цялата рода са преселници от село Черешово, Драмско.
Като дете пособия в развъждането на тютюна. Семейството сеело по пет декара, в работата взели участие и четирите деца.

Пожелала да стане шивачка, Люба постъпва в Стопанското учебно заведение в родния си град. И през днешния ден си спомня имената на директорката и на класната си ръководителка – Бижкова и Градинарска. В учебното заведение основава другарства, които остават за цялостен живот.
Трудовия си път стартира като шивачка. Годините са военни, мизерията – цялостна.

Младата майсторка шие абитуриентски рокли от … тензух.

По-късно стартира работа в новосъздадения Завод за ципове. В началото е на машина, по-късно – на опаковките.
Идва най-щастливият ден в живота ѝ – омъжва се за доста добър човек. „ Извадих подобен шанс, какъвто никой не е извадил “ – споделя с трогване остарялата жена.

Съпругът ѝ Мирчо е с мил темперамент и това не е единствено нейно мнение. Като шеф на стол, той оказва помощ на небогати хора.
Двамата отглеждат с доста обич щерка си Лидия и сина Людмил, които порастват умни и послушни. Години наред фамилното благополучие е цялостно, до момента в който не идва раздялата с бащата, който умира на 69 години.

Днес за столетничката се грижат нейните наследник и снаха. Чувства любовта и на дъщерята, на внуците и правнуците си. А и тя доста им се радва и все повтаря какъв брой положителни хора са.

През дългия си живот тази жена се е радвала и се радва на положително здраве. Ходела е единствено пет пъти на доктор! Наложило се да лежи в болница едвам когато наскоро си счупила крайник. В диалога ни не пропуща да изрази задоволството си от грижите на медицинския екип в Гоцеделчевската болница.
Какво е разковничето за нейното дългоденствие?

Отговаря ми, че няма такова. Никога не е спазвала диета, само че избира постните гозби. На времето са приготвяли доста юфка и кускус Разточвали по 50 кори, и на махалата правели.
И въпреки всичко, в случай че има някакво разрешение, то е в благия ѝ темперамент и в готовността ѝ да помогне. Никога на никого не е завиждала.

Допреди две години се е разхождала в парка дружно със своя съседка. Сега слиза единствено до градинката пред къщата, само че и за това е признателна. Нали може да се радва на обичаните си цветя, удовлетворена е.

Юлия Баймакова
Фондация Гоцеделчевци за Града и Региона