Раду пред Мон Дьо: 22 години вяра и битки
Роден в Молдова, Раду споделя за компликациите на своето детство. Бедността и несигурността са всекидневие за фамилията му, само че все пак родителите му – учител по румънски език и електротехник – се стараят да обезпечат най-хубавото за децата си.
Раду пред Мариян Станков - Мон Дьо в подкаста " Храмът на историите "
„ Най-страшното беше да виждам по какъв начин родителите ми се мъчат, с цел да ни дадат това, което имаме “, споделя Раду. Въпреки любовта и поддръжката у дома, строгото отношение на дядо му оставя отрицателен отпечатък върху детството му. Но най-топлите мемоари са при баба му.
„ Там бяха летата ми, чувствам още миризмата на печката, всичко, кравите, по какъв начин обикаляхме полетата. Сега бих дал всичко да съм отново с нея, само че няма по какъв начин, уви. “
Решението за овакантяване на Молдова От 15-годишен Раду знае, че би трябвало да напусне родната си Молдова, с цел да има късмет за естествен живот. „ С България се избрахме взаимно “, споделя той. Пристига с 200 евро и куфар, без да знае езика или да има познати. Въпреки компликациите, стартира новия си живот, воден от вяра и воля за триумф.
Борбата със зависимостта: Семейната история на Раду
Началото на зависимостта Една от най-големите борби в живота на Раду е обвързвана със зависимостта на брат му към опиатите. „ Това продължава към този момент 22 години, само че вярата не би трябвало да умира “, споделя той. Проблемите стартират, когато брат му е признат във боен колеж в Румъния. Липсата на родителско внимание, съчетана с неприятна компания, го тласкат към опиатите.
„ Помня страха и гнева, когато го видях в това положение за първи път. Вкъщи беше взел всичко – даже алкохолните бутилки. Това остави тежък белег. “
Надежда за смяна Въпреки многочислените опити за лекуване и интервалите на рецесия, фамилията на Раду не се отхвърля. Брат му сега е още веднъж в комуна в Румъния. „ Единственото, което желая, е той да знае, че в никакъв случай няма да го оставим. Живее се с тъга и вяра, това е. “
Ценности и взор към бъдещето
Уроците от детството Раду акцентира смисъла на възпитанието и първите години от живота. „ Най-важното, което съм научил, е да оценявам фамилията и да имам воля. “
Станал татко, той признава, че децата му трансформират възгледите му. „ Преди тях бях смел. Сега се опасявам за всичко – за тяхното бъдеще, за това какъв е светът към нас. “
България като нов дом Раду вижда България като своя дом. Тук той съумява да се осъществя и да построи нов живот. „ България ми даде късмет да се развия в конкурентна среда. “
Той обаче е сериозен към политическата рецесия и неналичието на сигурност. Въпреки това има вяра, че смяната е допустима, в случай че хората се обединят. „ Може би някой ден ще се включа в политиката. Човек може да остане чист и да способства за смяната. “
Въпреки всички компликации, Раду остава правилен на себе си и полезностите си. „ Гордея се, че не се трансформирах. Вярвам в положителните хора и знам, че е допустимо да успееш, без да правиш зло. “
Раду пред Мариян Станков - Мон Дьо в подкаста " Храмът на историите "
„ Най-страшното беше да виждам по какъв начин родителите ми се мъчат, с цел да ни дадат това, което имаме “, споделя Раду. Въпреки любовта и поддръжката у дома, строгото отношение на дядо му оставя отрицателен отпечатък върху детството му. Но най-топлите мемоари са при баба му.
„ Там бяха летата ми, чувствам още миризмата на печката, всичко, кравите, по какъв начин обикаляхме полетата. Сега бих дал всичко да съм отново с нея, само че няма по какъв начин, уви. “
Решението за овакантяване на Молдова От 15-годишен Раду знае, че би трябвало да напусне родната си Молдова, с цел да има късмет за естествен живот. „ С България се избрахме взаимно “, споделя той. Пристига с 200 евро и куфар, без да знае езика или да има познати. Въпреки компликациите, стартира новия си живот, воден от вяра и воля за триумф.
Борбата със зависимостта: Семейната история на Раду
Началото на зависимостта Една от най-големите борби в живота на Раду е обвързвана със зависимостта на брат му към опиатите. „ Това продължава към този момент 22 години, само че вярата не би трябвало да умира “, споделя той. Проблемите стартират, когато брат му е признат във боен колеж в Румъния. Липсата на родителско внимание, съчетана с неприятна компания, го тласкат към опиатите.
„ Помня страха и гнева, когато го видях в това положение за първи път. Вкъщи беше взел всичко – даже алкохолните бутилки. Това остави тежък белег. “
Надежда за смяна Въпреки многочислените опити за лекуване и интервалите на рецесия, фамилията на Раду не се отхвърля. Брат му сега е още веднъж в комуна в Румъния. „ Единственото, което желая, е той да знае, че в никакъв случай няма да го оставим. Живее се с тъга и вяра, това е. “
Ценности и взор към бъдещето
Уроците от детството Раду акцентира смисъла на възпитанието и първите години от живота. „ Най-важното, което съм научил, е да оценявам фамилията и да имам воля. “
Станал татко, той признава, че децата му трансформират възгледите му. „ Преди тях бях смел. Сега се опасявам за всичко – за тяхното бъдеще, за това какъв е светът към нас. “
България като нов дом Раду вижда България като своя дом. Тук той съумява да се осъществя и да построи нов живот. „ България ми даде късмет да се развия в конкурентна среда. “
Той обаче е сериозен към политическата рецесия и неналичието на сигурност. Въпреки това има вяра, че смяната е допустима, в случай че хората се обединят. „ Може би някой ден ще се включа в политиката. Човек може да остане чист и да способства за смяната. “
Въпреки всички компликации, Раду остава правилен на себе си и полезностите си. „ Гордея се, че не се трансформирах. Вярвам в положителните хора и знам, че е допустимо да успееш, без да правиш зло. “
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ