Джакомо Казанова: Любовта е божествено чудовище!
“Роден съм благородник”, заявявал Казанова, прекомерно сензитивен към произхода си. Майка му Занета Фаруси е артистка от Венеция, а татко му танцьор на име Казанова. Джакомо обаче твърдял, че е наследник на патриция Микеле Гримани. Семейната митология, наподобява, е занимание, тъй като брат му Франческо пък упорствал, че негов татко е принцът на Уелс, бъдещият крал Джордж II, който правил секс със Занета на едно турне в Англия.
Джакомо е отгледан от баба си. Интересно е, че е бил много добър възпитаник - съгласно личните си записки се е научил да чете за по-малко от месец. Следва в Университета в Падуа и макар че е изхвърлен за неприличие, получава докторат по право едвам 17-годишен. После посещава семинарията “Свети Киприан”, откъдето обаче е изпъден за скандално държание - запои и полови случки, даже го подозират в хомосексуални прояви. Така той се отхвърля от концепцията да стане духовник - очевидно просто не е роден да бъде непокварен. Все отново до края на живота си остава надълбоко набожен.
21-годишен, придобил неизвестно къде умения за лечителство и окултизъм, Казанова стартира да се грижи за здравето на възрастния венециански благородник Матео Брагадин, който от признателност го осиновява. Скоро Инквизицията подвига мерника на Казанова - очевидно методът му на живот не се харесва на църквата. Заради нейните съмнения Джакомо странства известно време от град на град - Париж, Дрезден, Прага, Виена, още веднъж Венеция...
През 1755 година Инквизицията го арестува и изземва всичките му ръкописи, книги, произведения за вълшебства и книгата на Арентино за позите в секса.
Обявяват любовника за вълшебник и го осъждат на пет години затвор в килия под покрива на Двореца на дожите във Венеция. Килията е оловна и по тази причина там е извънредно горещо. Казанова не прекарва пет години там - съумява да избяга дружно с приятеля си, отец Балби. Отива в Париж, където става същинска звезда. Любител на хазарта, през 1757 година той стартира да организира лотарии и печели милиони. Прави и други далавери - въобще не си губи времето единствено по непознатите легла. Пътува доста и продължава писателските си занимания.
Между 1774 и 1782 година Казанова припечелва от някогашните си преследвачи - венецианските инквизитори. Работи за тях като разузнавач. Е, към този момент се досещате от кое място на Джеймс Бонд му е хрумнало, че може да бъде по едно и също време скришен сътрудник и 24-часов щатен прелъстител!
Известен като неуморен комарджия и книжовник, превежда “Илиада” и написа книги, новелите му са издадени в пет тома. Посещава Волтер в Швейцария, дуелира се с полски княз, в Русия разисква с Екатерина Велика промяната на календара. Усъвършенствайки своето изкуство (така той назовава медицината) и отдавайки се без излишък на плътските удоволствия, той основава и първия афродизиак - любовен балсам, който укрепва сексуалността. В края на живота си е библиотекар в замъка на граф декор Валдщайн в Бохемия.
Строен, мургав и атлетичен, Казанова има изумителната дарба да се забърква в рисковани истории. Сексуалните му завоевания са неизброими. “Няма жена в света, която да устои на непрекъснато внимание”, е простата му рецепта. Периодите му на самоограничение са насилствени, породени от здравословни проблеми. Най-малко 11 пъти е пипвал венерически заболявания. Бил деятелен и неутолим, обичал да споделя за креватните си подвизи, а върхът му за една нощ е 14 пъти, или както самичък ги наричал “схватки”. Правел секс на всички места, предпочитал девственици до 15 години, само че през ръцете му е предходна и една вдовица над 50.
Владеел всевъзможни техники и показал задълбочено познаване на многочислените полови пози. Според личното си преброяване този сексуален спортист е преспал със 122 дами. За разлика от Дон Жуан, който изпитвал потребност да потвърждава своята неустрашимост, Казанова бил познавач. За него сексът е “не единствено плътско наслаждение, а носи и задоволство от това да поддържаш стръвта си на прелъстител, притегля с тайнствеността на приключението”.
Въпреки половата си разкрепостеност, той не си пада по оргиите, които по това време са обичано наслаждение на висшето общество. Интересни са някои негови разсъждения като: “Истинска обич е тази, която се ражда от време на време след полово наслаждение. Такава обич е безсмъртна. Другата неизбежно се изчерпва, тъй като е плод на фантазията”.
Въпреки усета си към разнообразието, Джакомо Казанова има своята огромна обич. През 1749-а в Чезена среща младата и мистериозна французойка Хенриет. За нея той споделя: “Хората, които считат, че една жена не е задоволителна, с цел да прави мъжа еднообразно благополучен през всичките двадесет и четири часа на денонощието, просто не са срещали жена като Хенриет”.
Любовта им обаче надалеч не е безоблачна - неговата обичана го напуща и се връща при фамилията си
В спомените си Казанова назовава този миг един от най-тъжните в живота си. Тогава той си задава философския въпрос “Какво е любовта?” и я съпоставя с нелечима болест и божествено страшилище.
В последните си години беззъбият Казанова работи главно върху записките си - това му оказва помощ да не полудее и да не почине от тъга. Колкото и да са увлекателни обаче, те надали са доста достоверни. Въпреки съмнителната си правота, автобиографията му е скъп извор за интимната страна на живота през 18 век.
Джакомо Казанова умира на 4 юни 1798 година на 73 години.
Джакомо е отгледан от баба си. Интересно е, че е бил много добър възпитаник - съгласно личните си записки се е научил да чете за по-малко от месец. Следва в Университета в Падуа и макар че е изхвърлен за неприличие, получава докторат по право едвам 17-годишен. После посещава семинарията “Свети Киприан”, откъдето обаче е изпъден за скандално държание - запои и полови случки, даже го подозират в хомосексуални прояви. Така той се отхвърля от концепцията да стане духовник - очевидно просто не е роден да бъде непокварен. Все отново до края на живота си остава надълбоко набожен.
21-годишен, придобил неизвестно къде умения за лечителство и окултизъм, Казанова стартира да се грижи за здравето на възрастния венециански благородник Матео Брагадин, който от признателност го осиновява. Скоро Инквизицията подвига мерника на Казанова - очевидно методът му на живот не се харесва на църквата. Заради нейните съмнения Джакомо странства известно време от град на град - Париж, Дрезден, Прага, Виена, още веднъж Венеция...
През 1755 година Инквизицията го арестува и изземва всичките му ръкописи, книги, произведения за вълшебства и книгата на Арентино за позите в секса.
Обявяват любовника за вълшебник и го осъждат на пет години затвор в килия под покрива на Двореца на дожите във Венеция. Килията е оловна и по тази причина там е извънредно горещо. Казанова не прекарва пет години там - съумява да избяга дружно с приятеля си, отец Балби. Отива в Париж, където става същинска звезда. Любител на хазарта, през 1757 година той стартира да организира лотарии и печели милиони. Прави и други далавери - въобще не си губи времето единствено по непознатите легла. Пътува доста и продължава писателските си занимания.
Между 1774 и 1782 година Казанова припечелва от някогашните си преследвачи - венецианските инквизитори. Работи за тях като разузнавач. Е, към този момент се досещате от кое място на Джеймс Бонд му е хрумнало, че може да бъде по едно и също време скришен сътрудник и 24-часов щатен прелъстител!
Известен като неуморен комарджия и книжовник, превежда “Илиада” и написа книги, новелите му са издадени в пет тома. Посещава Волтер в Швейцария, дуелира се с полски княз, в Русия разисква с Екатерина Велика промяната на календара. Усъвършенствайки своето изкуство (така той назовава медицината) и отдавайки се без излишък на плътските удоволствия, той основава и първия афродизиак - любовен балсам, който укрепва сексуалността. В края на живота си е библиотекар в замъка на граф декор Валдщайн в Бохемия.
Строен, мургав и атлетичен, Казанова има изумителната дарба да се забърква в рисковани истории. Сексуалните му завоевания са неизброими. “Няма жена в света, която да устои на непрекъснато внимание”, е простата му рецепта. Периодите му на самоограничение са насилствени, породени от здравословни проблеми. Най-малко 11 пъти е пипвал венерически заболявания. Бил деятелен и неутолим, обичал да споделя за креватните си подвизи, а върхът му за една нощ е 14 пъти, или както самичък ги наричал “схватки”. Правел секс на всички места, предпочитал девственици до 15 години, само че през ръцете му е предходна и една вдовица над 50.
Владеел всевъзможни техники и показал задълбочено познаване на многочислените полови пози. Според личното си преброяване този сексуален спортист е преспал със 122 дами. За разлика от Дон Жуан, който изпитвал потребност да потвърждава своята неустрашимост, Казанова бил познавач. За него сексът е “не единствено плътско наслаждение, а носи и задоволство от това да поддържаш стръвта си на прелъстител, притегля с тайнствеността на приключението”.
Въпреки половата си разкрепостеност, той не си пада по оргиите, които по това време са обичано наслаждение на висшето общество. Интересни са някои негови разсъждения като: “Истинска обич е тази, която се ражда от време на време след полово наслаждение. Такава обич е безсмъртна. Другата неизбежно се изчерпва, тъй като е плод на фантазията”.
Въпреки усета си към разнообразието, Джакомо Казанова има своята огромна обич. През 1749-а в Чезена среща младата и мистериозна французойка Хенриет. За нея той споделя: “Хората, които считат, че една жена не е задоволителна, с цел да прави мъжа еднообразно благополучен през всичките двадесет и четири часа на денонощието, просто не са срещали жена като Хенриет”.
Любовта им обаче надалеч не е безоблачна - неговата обичана го напуща и се връща при фамилията си
В спомените си Казанова назовава този миг един от най-тъжните в живота си. Тогава той си задава философския въпрос “Какво е любовта?” и я съпоставя с нелечима болест и божествено страшилище.
В последните си години беззъбият Казанова работи главно върху записките си - това му оказва помощ да не полудее и да не почине от тъга. Колкото и да са увлекателни обаче, те надали са доста достоверни. Въпреки съмнителната си правота, автобиографията му е скъп извор за интимната страна на живота през 18 век.
Джакомо Казанова умира на 4 юни 1798 година на 73 години.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ