Спомняме си за големия сатирик и дисидент Радой Ралин. Епиграмите...
Роден е в Сливен на днешната дата през 1922 година Дядо му по бащина линия, Димитър Стоянов Куртев, е брат на Таньо челник. Баща му е печатар и притежател на книжарница „ Модерно изкуство “.
Бъдещият писател-сатирик приключва гимназия в родния си град през 1941 година, след което записва право в Софийския университет. През юли - септември 1941 дружно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира незаконния антифашистки бюлетин " Истината по антисъветската война ". През 1942 е задържан. През 1944 (3 месеца) завежда отдел " Агитация и агитация " в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, само че заради противоречие с " революционните " дейности на управлението му отпътува доброволец на фронта.
За пръв път печата стихотворение през 1931 в детския в. " Изгрев " (Сливен). Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са оповестени през 1939-40 във в. " Бургаски фар ".
Същинската креативна биография на Радой Ралин стартира със стихосбирката " Войнишка тетрадка ", в която войната не е апотеоз на фанфарни победи, а човешки незабравим знак за негероичния и нехрабър боец, който в гибелта не търси популярност, а независимост. Родов белег в творчеството на Радой Ралин е двуединството на поезия и сатирика, където " положително и зло кипят в едно тесто ".
Сатиричните произведения на Ралин са извънредно известни. Те бранят националното възприятие за правдивост, предусещат взривоопасните зони в общественото пространство. Радой Ралин е най-острият епиграмист в българската лирика. Неговите епиграми засилват и обновяват чисто фолклорни формотворчески обичаи. Характерна за епиграмното му изкуство е книгата " Люти чушки ", изгорена през 1968 в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език.
Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската ирония къси жанрови форми - апострофа, афоризма, сатиричната парабола; уголемява жанровата територия на актуалната ирония, вътрешновидовото й благосъстояние с неповторимите си думи-хибриди.
Да си напомним някои от най-емблематичните епиграми на създателя от книгата " Люти чушки ".
БЕДНОСТТА НЕ Е ПОРОК, А УРОК!
Кой постъпва почтено,
не живее елементарно.
***
НАДЕЖДА ВСЯКА ОСТАВЕТЕ
Господ види
кой отде иде.
***
ЧОВЕК Е СЛОЖЕН!
Заран религиозен,
вечер разложен…
***
ГЛУХ, НО ПОСЛУШЕН!
Сит тулум
за просвета ням.
Бъдещият писател-сатирик приключва гимназия в родния си град през 1941 година, след което записва право в Софийския университет. През юли - септември 1941 дружно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира незаконния антифашистки бюлетин " Истината по антисъветската война ". През 1942 е задържан. През 1944 (3 месеца) завежда отдел " Агитация и агитация " в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, само че заради противоречие с " революционните " дейности на управлението му отпътува доброволец на фронта.
За пръв път печата стихотворение през 1931 в детския в. " Изгрев " (Сливен). Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са оповестени през 1939-40 във в. " Бургаски фар ".
Същинската креативна биография на Радой Ралин стартира със стихосбирката " Войнишка тетрадка ", в която войната не е апотеоз на фанфарни победи, а човешки незабравим знак за негероичния и нехрабър боец, който в гибелта не търси популярност, а независимост. Родов белег в творчеството на Радой Ралин е двуединството на поезия и сатирика, където " положително и зло кипят в едно тесто ".
Сатиричните произведения на Ралин са извънредно известни. Те бранят националното възприятие за правдивост, предусещат взривоопасните зони в общественото пространство. Радой Ралин е най-острият епиграмист в българската лирика. Неговите епиграми засилват и обновяват чисто фолклорни формотворчески обичаи. Характерна за епиграмното му изкуство е книгата " Люти чушки ", изгорена през 1968 в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език.
Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската ирония къси жанрови форми - апострофа, афоризма, сатиричната парабола; уголемява жанровата територия на актуалната ирония, вътрешновидовото й благосъстояние с неповторимите си думи-хибриди.
Да си напомним някои от най-емблематичните епиграми на създателя от книгата " Люти чушки ".
БЕДНОСТТА НЕ Е ПОРОК, А УРОК!
Кой постъпва почтено,
не живее елементарно.
***
НАДЕЖДА ВСЯКА ОСТАВЕТЕ
Господ види
кой отде иде.
***
ЧОВЕК Е СЛОЖЕН!
Заран религиозен,
вечер разложен…
***
ГЛУХ, НО ПОСЛУШЕН!
Сит тулум
за просвета ням.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




