Талантливият мистър Дауни: американският художник и "провален комик" Брад Дауни
Роден е през 1980 година в Луисвил, Кентъки, приключва образованието си в Ню Йорк, а от години той е част от артистичната сцена в Берлин. През 2020 година основава и може би най-известния си и коментиран план: дървена (и малко или доста пародийна) статуя в действителен размер на Мелания Тръмп, издигната покрай родния ѝ град в Словения. Брад Дауни направи галерия в софийската изложба ПУНТА през октомври.
Това е единственото изявление, което концептуалният актьор и режисьор Брад Дауни дава по време на двуседмичния си престой в София. Причината е, че той не желае гласът му да съществуват в цифрова среда, по едно и също време реакция против лесния метод, по който те могат да бъдат манипулирани, и оставяне на изкуството му да приказва единствено за себе си. Той не съществува и на видео, фотосите с него са малко.
Роден е през 1980 година в Луисвил, Кентъки: " Имам голямо семейство, в което никой няма общо с изкуството. " Осъзнаването, че би трябвало да се занимава с нещо по-артистично, идва рано. " На всички детски фотоси наподобявам замислен и рисувам нещо. Баща ми е боен и се местихме непрекъснато от град на град, а аз надлежно от учебно заведение на учебно заведение. Рисуването се трансформира в единствена константа в живота ми, единственото нещо, което можех да управлявам, всичко останало към мен се променяше. Независимо с какво средство работя, и до през днешния ден рисувам всеки ден. "
Казва, че израстването в сходна среда е основало някои характерни прекарвания. Във военните бази всяка къща наподобява идентично с другата и има непоколебим надзор на достъп. Начинът, по който, в случай че направи неприятно нещо в учебно заведение, татко му ще разбере до минути, го кара да се замисли за метода, по който човешкото придвижване е следено доста преди повече хора да приказват за въздействието на логаритмите в обществените мрежи или потреблението на персонални данни. " Огромна част от хората в армията са се записали в нея, защото не са имали кой знае какъв брой други благоприятни условия в живота. Съответно към мен имаше хора от всевъзможни прослойки на обществото, чернокожи и мексиканци живееха по еднакъв метод с белите - тъй че като дребен не виждах расовото разделяне, което човек би виждал в естествен град. Дадох си сметка за някои неща от действителния живот на доста по-късен стадий. "
Скулптурата " Бащите на нацията " на Т. Садиков в Бишкек, Киргизстан, от 1995 година е бързо разграбена и вандализирана, изобразените фигури от дълго време не личат. През 2016 година Брад Дауни " слага " живи хора на мястото на тогавашните изобразени персони от киргизката история, всеки отговарящ на специалността на националните герои (писатели, политици, преподаватели) Реклама
Първата му пристрастеност е скейтърството и съгласно него това е основало интерес към архитектурата - по какъв начин може един обект да бъде употребен за нещо друго, какво разрешава или не разрешава една сграда. " Скейт културата е нещо като балет, което нападна архитектурата, само че, несъмнено, не си давахме сметка за това тогава. "
Започва с планове най-вече в региона на уличното изкуство, осъществя ги анонимно в Ню Йорк в края на 90-те години и началото на новия век. Тогава постоянно е облечен като строителен служащ, защото си дава сметка, че по този начин е изцяло незабележим в обществото. Анонимността е метод да избегне някакво непосредствено заявяване, че е актуален актьор, тогава към момента го преследва терзание дали може да се съобщи като подобен, откакто идва в тази среда като новобранец. В средата на първите 10 години на XXI век стартират и първите му триумфи като документален режисьор. От 2008 година живее в Берлин, притеглен от по-лесните финансови и логистични условия, в които артистите живеят и работят там. Негови работи са показвани в Tate Modern, Института за модерно изкуство в Лондон, музея MASS MoCA в Масачузетс, Съединени американски щати.
През 2020 година основава и може би най-известния си и коментиран план: дървена (и малко или доста пародийна) статуя в действителен размер на Мелания Тръмп, издигната покрай Ново место, родния ѝ град в Словения. За реализацията оказва помощ локален дърворезбар, роден на същия ден, в същата болница като нея, само че с живот, който продължава в дребния град и е оптимално друг от тогавашния ѝ статут на първа дама на Съединени американски щати в границите на мандата на Доналд Тръмп.
Създадената с резачка скулптура на Мелания Тръмп в Ново место, Словения
Статуята провокира медийно внимание, неодобрение, интерпретирана е като контрапункт на свалянето на монументи на колонизатори по време Black Lives Matter придвижването. Впоследствие е изгорена, само че Дауни отвръща с преизграждане посредством бронз. Всяка акция има живот и като документален филм - работата му като актуален актьор е паралелна с тази като режисьор.
Реклама
В София през октомври Дауни показа два плана в разкрилите по-рано тази година пространства за модерно изкуство ПУНТА и ПОСТА по бул. " Дондуков ", и двете основани от кураторката Бояна Джикова, художниците Аарън Рот и Викенти Комитски, другар на Брад Дауни от Берлин.
" Пресстаята на Рейгън " в ПУНТА, София
В ПУНТА Дауни показа инсталацията " Пресстаята на Рейгън " - за него Рейгън, президент на Съединени американски щати сред 1981 и 1989 година, е знак на смесването на шоубизнес и политика, всеобщо въздействие върху обществото и агитация във време, в което тя мъчно може да бъде оборена, построяването на характерен за американското общество имидж на Източния блок. На откриването Дауни разряза и торта - отпратка към честването на сполучливите опити с атомно оръжие през 1946 година по време на интервенция Crossroads в Съединени американски щати. Подобна работа е част от почерка на Дауни - преместване на американските тематики на непредвидени местa като реакция против това какъв брой всеобщо са отразявани, смесването на исторически събития, минало и настояще.
" Хуморът е доста значима съставна част от работата ми ", споделя Брад Дауни. Понякога се дефинирам като по едно и също време провален комедиант и провален проектант. "
Повече на
Това е единственото изявление, което концептуалният актьор и режисьор Брад Дауни дава по време на двуседмичния си престой в София. Причината е, че той не желае гласът му да съществуват в цифрова среда, по едно и също време реакция против лесния метод, по който те могат да бъдат манипулирани, и оставяне на изкуството му да приказва единствено за себе си. Той не съществува и на видео, фотосите с него са малко.
Роден е през 1980 година в Луисвил, Кентъки: " Имам голямо семейство, в което никой няма общо с изкуството. " Осъзнаването, че би трябвало да се занимава с нещо по-артистично, идва рано. " На всички детски фотоси наподобявам замислен и рисувам нещо. Баща ми е боен и се местихме непрекъснато от град на град, а аз надлежно от учебно заведение на учебно заведение. Рисуването се трансформира в единствена константа в живота ми, единственото нещо, което можех да управлявам, всичко останало към мен се променяше. Независимо с какво средство работя, и до през днешния ден рисувам всеки ден. "
Казва, че израстването в сходна среда е основало някои характерни прекарвания. Във военните бази всяка къща наподобява идентично с другата и има непоколебим надзор на достъп. Начинът, по който, в случай че направи неприятно нещо в учебно заведение, татко му ще разбере до минути, го кара да се замисли за метода, по който човешкото придвижване е следено доста преди повече хора да приказват за въздействието на логаритмите в обществените мрежи или потреблението на персонални данни. " Огромна част от хората в армията са се записали в нея, защото не са имали кой знае какъв брой други благоприятни условия в живота. Съответно към мен имаше хора от всевъзможни прослойки на обществото, чернокожи и мексиканци живееха по еднакъв метод с белите - тъй че като дребен не виждах расовото разделяне, което човек би виждал в естествен град. Дадох си сметка за някои неща от действителния живот на доста по-късен стадий. "
Скулптурата " Бащите на нацията " на Т. Садиков в Бишкек, Киргизстан, от 1995 година е бързо разграбена и вандализирана, изобразените фигури от дълго време не личат. През 2016 година Брад Дауни " слага " живи хора на мястото на тогавашните изобразени персони от киргизката история, всеки отговарящ на специалността на националните герои (писатели, политици, преподаватели) Реклама
Първата му пристрастеност е скейтърството и съгласно него това е основало интерес към архитектурата - по какъв начин може един обект да бъде употребен за нещо друго, какво разрешава или не разрешава една сграда. " Скейт културата е нещо като балет, което нападна архитектурата, само че, несъмнено, не си давахме сметка за това тогава. "
Започва с планове най-вече в региона на уличното изкуство, осъществя ги анонимно в Ню Йорк в края на 90-те години и началото на новия век. Тогава постоянно е облечен като строителен служащ, защото си дава сметка, че по този начин е изцяло незабележим в обществото. Анонимността е метод да избегне някакво непосредствено заявяване, че е актуален актьор, тогава към момента го преследва терзание дали може да се съобщи като подобен, откакто идва в тази среда като новобранец. В средата на първите 10 години на XXI век стартират и първите му триумфи като документален режисьор. От 2008 година живее в Берлин, притеглен от по-лесните финансови и логистични условия, в които артистите живеят и работят там. Негови работи са показвани в Tate Modern, Института за модерно изкуство в Лондон, музея MASS MoCA в Масачузетс, Съединени американски щати.
През 2020 година основава и може би най-известния си и коментиран план: дървена (и малко или доста пародийна) статуя в действителен размер на Мелания Тръмп, издигната покрай Ново место, родния ѝ град в Словения. За реализацията оказва помощ локален дърворезбар, роден на същия ден, в същата болница като нея, само че с живот, който продължава в дребния град и е оптимално друг от тогавашния ѝ статут на първа дама на Съединени американски щати в границите на мандата на Доналд Тръмп.
Създадената с резачка скулптура на Мелания Тръмп в Ново место, Словения
Статуята провокира медийно внимание, неодобрение, интерпретирана е като контрапункт на свалянето на монументи на колонизатори по време Black Lives Matter придвижването. Впоследствие е изгорена, само че Дауни отвръща с преизграждане посредством бронз. Всяка акция има живот и като документален филм - работата му като актуален актьор е паралелна с тази като режисьор.
Реклама
В София през октомври Дауни показа два плана в разкрилите по-рано тази година пространства за модерно изкуство ПУНТА и ПОСТА по бул. " Дондуков ", и двете основани от кураторката Бояна Джикова, художниците Аарън Рот и Викенти Комитски, другар на Брад Дауни от Берлин.
" Пресстаята на Рейгън " в ПУНТА, София
В ПУНТА Дауни показа инсталацията " Пресстаята на Рейгън " - за него Рейгън, президент на Съединени американски щати сред 1981 и 1989 година, е знак на смесването на шоубизнес и политика, всеобщо въздействие върху обществото и агитация във време, в което тя мъчно може да бъде оборена, построяването на характерен за американското общество имидж на Източния блок. На откриването Дауни разряза и торта - отпратка към честването на сполучливите опити с атомно оръжие през 1946 година по време на интервенция Crossroads в Съединени американски щати. Подобна работа е част от почерка на Дауни - преместване на американските тематики на непредвидени местa като реакция против това какъв брой всеобщо са отразявани, смесването на исторически събития, минало и настояще.
" Хуморът е доста значима съставна част от работата ми ", споделя Брад Дауни. Понякога се дефинирам като по едно и също време провален комедиант и провален проектант. "
Повече на
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ