Роден е на 26 март 1911 г. в щата Мисисипи.

Роден е на 26 март 1911 година в щата Мисисипи. Рожденото му име е Томас Ланиър Уилямс III. Майка му Едуина е щерка на духовник, а татко му е търговец със уязвимост към дамите и алкохола.

Тенеси стартира да написа още от ранна възраст. След редица написани едноактни пиеси без особени качества, всичко се трансформира за една нощ през 1945 година Премиерата на спектакъла „ Стъклената менажерия “ донася на Тенеси Уилямс дълго чаканото самопризнание. Буквално за една нощ вълната от известност го качва на гърба си и той се появява в страниците на всички списания. С това стартира дългото му странствуване, което включва няколко международни награди в региона на драматургията, стотици изстрадани и изписани страници, доста алкохол, опиати, мъже и едно голямо завещание, оставено на читателите и феновете.

Пиесите на Тенеси Уилямс са тест за всеки артист. Почти няма актриса, която да не мечтае за ролята на Бланш Дюбоа от „ Трамвай Желание’ и съвсем няма година, в която една от пиесите на създателя да не бъде сложена на Бродуей или Уест Енд в Лондон. Кейт Бланшет, Изабел Юпер, Джесика Ланг, Рейчъл Вайс и Джилиън Андерсън са единствено част от имената, влезнали в ролята на Маги Котката или Бланш Дюбоа.

Възприятието на необятната аудитория към Тенеси Уилямс еволюира през годините. Когато пиесата „ Трамвай Желание “ е играна за първи път в Лондон (през 1949 година, сложена от Лорънс Оливие) Тенеси е забелязан като типичният американски търговец на опустошителни морални полезности. Критиците разказват постановката като роман за една продажница, за полет на нимфоманка, за копнежите на една полова невротичка. Парламентът нападна пиесата, наричайки я „ нискокачествена и отблъскваща “. Когато пиесата „ Котка върху парещ ламаринен покрив “ има своята английска премиера през 1958 година, е била показана надали не като клубно осъществяване, с цел да не бъде публиката опорочена от обстоятелството, че основния воин в пиесата, Брик, има хомосексуални пристрастености.

Кадър от кино лентата „ Трамвай Желание “ (1951 г.). Вивиан Лий в ролята на Бланш Дюбоа и Марлон Брандо в ролята на Стенли Ковалски.

Самият Тенеси има мощно гражданско съзнание – нещо, което е очевидно от писмените източници за живота му. Докато обикаля Юга през 1939 година се среща с бедните безработни фамилии и вижда от близко метода им на живот. Презира расизма. Възмутен откакто не съумява да се пребори против това „ Стъклената менажерия “ да не се играе единствено пред бяла аудитория, през 1947 година той написа на The New York Times, че всеки контракт, който подписва отсега нататък ще изключва Вашингтон като място за игра, до момента в който градът не постави завършек на тази недемократична процедура. Повлиян е от сътрудника на Бертолт Брехт, Ъруин Пискатор, който е началник на the Drama Workshop в Ню Йорк, и с който създателят работи по едноактната си пиеса „ Дългото прощаване “. Всичките пиеси на Тенеси Уилямс съдържат концепцията за битка със обществената несправедливост.

Кадър от кино лентата „ Котка върху парещ ламаринен покрив “. Елизабет Тейлър е в ролята на Маги Котката, а Пол Нюман е в ролята на Брик.

В този смисъл шедьовърът на кариерата му, „ Трамвай Желание “ също може да бъде обсъждана по този начин. За някои пиесата е реабилитиране на Стенли Ковалски, който отмъщава на снаха си Бланш, задето е нарушила хармонията в мирния му дом в Ню Орлиънс. Нищо не е толкоз просто обаче. Други възприемат надалеч по-балансирана позиция. Според тях Бланш въплъщава „ поетиката и аристократизма на възприятията “, до момента в който Стенли е мускулестата, първична и жестока сила. В края на краищата, с цел да бъде разбрана тази пиеса, се изисква благосклонност. До огромна степен „ Трамвай Желание “ е предизвикана от действителността в Америка от края на 40-те, в която мачизмът и материализмът надвиват над духовните и артистичните полезности.

Тенденцията на скрития (а от време на време и не толкоз скрит) политически коментар продължава чак до „ каменната епоха “ в творчеството на Тенеси Уилямс през 60-те, когато той стартира да злоупотребява с алкохола и опиатите. „ Камино реал “ да вземем за пример е метафора за Америка през 50-те. На едно място в нея са събрани облиците на Дон Кихот, Лорд Байрън, Казанова и Маргьорит Готие. Без да бъде измислица, пиесата осмива една Америка на сенатор Маккарти, от която е изтръгнат духът на човечността. Години по-късно в „ Орфей слиза в Ада “ основната героиня открива, че татко й е погубен от Ку-Клукс клан, задето е отказал да прояви расова дискриминация. Състоянието на човешкия дух в моменти на извънредно разтягане е това, което вълнува създателя.

Късните му произведения носят мощен самоирочен детайл и в тях отсъства искрата, налична във върховите му пиеси. Но най-хубавото от Тенеси Уилямс евентуално ще устои под напора на времето по редица аргументи. Тук е превъзходната драматургия и мощните персонажи, които постоянно ще водят публики в театралните салони и ще съставляват интерес за актьорите. Тук е историята на маргиналите и победените, която в случай че е разказана добре, постоянно притегля. Тук е и съпротивата против всяка форма на робия, било тя от персонален или публичен темперамент. А доста постоянно тези две понятия са неразривно свързани.

Тенеси Уилямс умира през 1983 година в хотелска стая в Манхатън след задушаване с пластмасова капачка от лекарство. Към момента на гибелта си е притежател на две награди „ Пулицър “. Една за „ Трамвай Желание “ (1947) и една за „ Котка върху парещ ламаринен покрив “ (1955). Последният му шлагер на Бродуей е бил чак преди 22 години – „ Нощта на игуаната “ през 1961 година