Отнета свобода – мрачната история на робството в Древен Рим
Робството безспорно е една от най-мрачните страници в човешката история. От днешна позиция, то съставлява извънредно нечовечна и неприемлива процедура. В предишното, обаче, на робството се гледало като на нещо изцяло обикновено и било неделима част от всекидневието на доста хора. Един от най-известните образци в това отношение е Древен Рим.
What kind of jobs could you have in Ancient Rome?
— Fascinating (@fasc1nate)
Броят на робите
Каква част от популацията на Древен Рим били плебеи? Този въпрос продължава да изтезава учените и до през днешния ден. Някои историци считат, че в края на I в. прочие Хр. предците на към 90 % от популацията на Италия били плебеи. Някои даже предупреждавали, че това крие огромни рискове. Ето какво написал известният римски мъдрец Сенека: „ Веднъж беше препоръчано в Сената робите да носят друго облекло, с което да се отличават от свободните хора. Тогава се разбра какъв брой рисково би било, в случай че робите стартират да ни броят “. Според най-новите изследвания, в края на републиканския интервал (той почнал с рухването на монархията през 509 година прочие Хр. и траял до установяването на Римската империя през 27 година прочие Хр.) в Древен Рим живеели почти 2 млн. плебеи.
Работа в ужасяващи условия
Животът на робите не бил по никакъв начин елементарен. Това се отнасяло с особена мощ за тези, които работели в мини. В своята творба „ Естествена история “ Плиний Стари написа, че в „ планините са прокопани дълги тунели. Миньорите работят на смени, разчитайки на светлината на факли. Някои от тях не виждат дневна светлина с месеци…понякога се появяват пукнатини в тунелите и това води до сривания, които смазват миньорите. Изглежда, че е доста по-безопасно да се гмуркате за перли в дълбините на морето “. Робите, които живеели в домовете на господарите си, се радвали на доста по-спокоен живот. Някои от тях даже имали право да имат пари и разнообразни предмети, които можели да употребяват, както си пожелаят. По закон, обаче, всичко това в действителност било благосъстоятелност на господарите им.
Бунтовете на робите
Никак не е изненадващо, че тежкият живот на робите станал причина за експлоадирането на няколко въстания. Първото от тях било управлявано от Евн и траяло в интервала 135 – 132 година прочие Хр. Евн бил плебей от Аламея (древен град в Северна Сирия) и се издигнал посредством репутацията си на вълшебник и оракул, а някои даже вярвали, че можел да бълва огън. След като завладял град Ена, той бил разгласен за цар и приел името Антиох, което било употребявано от селевкидите (елинистична династия, зародила се след гибелта на Александър Македонски през 312 година прочие Хр. Нейните представители управлявали обширни територии в Близкия изток). Предполага се, че стоял отпред на към 70 000 души, към които се обръщал с думите „ моите сирийци “. След като бил надвит от армията на римския претор Марк Пеперна, Евн се скрил в пещера дружно с някои от членовете на „ царския му двор “. Малко по-късно, той бил хванат и изпратен в затвор, където умрял след тежко боледуване.
Несъмнено, най-известният плебей в римската история е тракиецът Спартак. Древногръцкият историк Плутарх написа, че той „ имал освен огромна храброст и физическа мощ, само че по просветеност и просвета стоял по-високо от своята орис и състояние “. През 73 година прочие Хр. той съумял да избяга от гладиаторската школа на Батиат, намираща се в Капуа, дружно с десетки други плебеи. Въстанието се разраснало бързо, като Спартак ловко се възползвал от големите неравенства в римското общество, привличайки стотици хора към своята идея. През идващите две години въстаниците нанесли няколко провали на войските, изпратени да се оправят с протеста. Така, със задачата да победи Спартак се заел преторът Марк Лициний Крас. Неговото внушително благосъстояние му разрешило да образува на свои разходи шест легиона от ветерани и опитни бойци. Въстаниците били разгромени през 71 година при река Силар, а към 6000 пленени плебеи, взели участие в протеста, били разпънати на кръст по продължение на пътя от Капуа до Рим (т. нар. Виа Апия). Предполага се, че Спартак бил погубен по време на сражението, само че трупът му по този начин и не бил открит.
Rome practiced the same form of slavery.
— Red Pilled Books (@redpilledbooks)
Доходоносен бизнес
Робството било нещо изцяло всекидневно за римското общество. Дори и най-бедните жители имали най-малко по един плебей. По-заможните пък имали доста повече прислужници на свое разположение. Съществуват сведения, че някои от най-богатите римляни разполагали с по няколко хиляди плебеи. Откъде идвали всички тези хора? Според историците, съвсем всички военнопленници, хванати от римските войски, били превръщани в плебеи. Освен това, с течение на времето търговията с хора се трансформирала в извънредно рентабилен бизнес. Тук няма по какъв начин да не бъдат упоменати пиратите от Киликия (историческа област, намираща се на югоизточното крайбрежие на Мала Азия), които се утвърдили като опитни снабдители на плебеи за Римската империя. Преди да изпратят „ стоката “ си на своите клиенти, те първо я доставяли на остров Делос в Егейско море. Има данни, че един път към Италия били изпратени над 10 000 плебеи в границите на един ден.
Пътят към свободата
В Древен Рим била публикувана практиката господари да „ подаряват “ свободата на свои подчинени. В някои случаи, това представлявало премия за проявена преданост и безрезервност. Робите също по този начин можели да изплатят своята независимост, а от време на време сходен ход в действителност облагодетелствал робовладелците. Пример в това отношение били търговците. Те постоянно се нуждаели от някой, който да подписва контракти и да реализира покупко-продажби от тяхно име. По закон, робите нямали право да правят сходни действия. По тази причина, притежателите им ги освобождавали, само че на процедура продължавали да се възползват от тях. Освен това, освободените плебеи, които имали някаква специалност, били длъжни да дават гратис услугите си на своите някогашни господари. Те също по този начин получавали правото да станат римски жители. По подигравка на ориста, доста постоянно самите те ставали притежатели на плебеи.
What kind of jobs could you have in Ancient Rome?
— Fascinating (@fasc1nate)
Броят на робите
Каква част от популацията на Древен Рим били плебеи? Този въпрос продължава да изтезава учените и до през днешния ден. Някои историци считат, че в края на I в. прочие Хр. предците на към 90 % от популацията на Италия били плебеи. Някои даже предупреждавали, че това крие огромни рискове. Ето какво написал известният римски мъдрец Сенека: „ Веднъж беше препоръчано в Сената робите да носят друго облекло, с което да се отличават от свободните хора. Тогава се разбра какъв брой рисково би било, в случай че робите стартират да ни броят “. Според най-новите изследвания, в края на републиканския интервал (той почнал с рухването на монархията през 509 година прочие Хр. и траял до установяването на Римската империя през 27 година прочие Хр.) в Древен Рим живеели почти 2 млн. плебеи.
Работа в ужасяващи условия
Животът на робите не бил по никакъв начин елементарен. Това се отнасяло с особена мощ за тези, които работели в мини. В своята творба „ Естествена история “ Плиний Стари написа, че в „ планините са прокопани дълги тунели. Миньорите работят на смени, разчитайки на светлината на факли. Някои от тях не виждат дневна светлина с месеци…понякога се появяват пукнатини в тунелите и това води до сривания, които смазват миньорите. Изглежда, че е доста по-безопасно да се гмуркате за перли в дълбините на морето “. Робите, които живеели в домовете на господарите си, се радвали на доста по-спокоен живот. Някои от тях даже имали право да имат пари и разнообразни предмети, които можели да употребяват, както си пожелаят. По закон, обаче, всичко това в действителност било благосъстоятелност на господарите им.
Бунтовете на робите
Никак не е изненадващо, че тежкият живот на робите станал причина за експлоадирането на няколко въстания. Първото от тях било управлявано от Евн и траяло в интервала 135 – 132 година прочие Хр. Евн бил плебей от Аламея (древен град в Северна Сирия) и се издигнал посредством репутацията си на вълшебник и оракул, а някои даже вярвали, че можел да бълва огън. След като завладял град Ена, той бил разгласен за цар и приел името Антиох, което било употребявано от селевкидите (елинистична династия, зародила се след гибелта на Александър Македонски през 312 година прочие Хр. Нейните представители управлявали обширни територии в Близкия изток). Предполага се, че стоял отпред на към 70 000 души, към които се обръщал с думите „ моите сирийци “. След като бил надвит от армията на римския претор Марк Пеперна, Евн се скрил в пещера дружно с някои от членовете на „ царския му двор “. Малко по-късно, той бил хванат и изпратен в затвор, където умрял след тежко боледуване.
Несъмнено, най-известният плебей в римската история е тракиецът Спартак. Древногръцкият историк Плутарх написа, че той „ имал освен огромна храброст и физическа мощ, само че по просветеност и просвета стоял по-високо от своята орис и състояние “. През 73 година прочие Хр. той съумял да избяга от гладиаторската школа на Батиат, намираща се в Капуа, дружно с десетки други плебеи. Въстанието се разраснало бързо, като Спартак ловко се възползвал от големите неравенства в римското общество, привличайки стотици хора към своята идея. През идващите две години въстаниците нанесли няколко провали на войските, изпратени да се оправят с протеста. Така, със задачата да победи Спартак се заел преторът Марк Лициний Крас. Неговото внушително благосъстояние му разрешило да образува на свои разходи шест легиона от ветерани и опитни бойци. Въстаниците били разгромени през 71 година при река Силар, а към 6000 пленени плебеи, взели участие в протеста, били разпънати на кръст по продължение на пътя от Капуа до Рим (т. нар. Виа Апия). Предполага се, че Спартак бил погубен по време на сражението, само че трупът му по този начин и не бил открит.
Rome practiced the same form of slavery.
— Red Pilled Books (@redpilledbooks)
Доходоносен бизнес
Робството било нещо изцяло всекидневно за римското общество. Дори и най-бедните жители имали най-малко по един плебей. По-заможните пък имали доста повече прислужници на свое разположение. Съществуват сведения, че някои от най-богатите римляни разполагали с по няколко хиляди плебеи. Откъде идвали всички тези хора? Според историците, съвсем всички военнопленници, хванати от римските войски, били превръщани в плебеи. Освен това, с течение на времето търговията с хора се трансформирала в извънредно рентабилен бизнес. Тук няма по какъв начин да не бъдат упоменати пиратите от Киликия (историческа област, намираща се на югоизточното крайбрежие на Мала Азия), които се утвърдили като опитни снабдители на плебеи за Римската империя. Преди да изпратят „ стоката “ си на своите клиенти, те първо я доставяли на остров Делос в Егейско море. Има данни, че един път към Италия били изпратени над 10 000 плебеи в границите на един ден.
Пътят към свободата
В Древен Рим била публикувана практиката господари да „ подаряват “ свободата на свои подчинени. В някои случаи, това представлявало премия за проявена преданост и безрезервност. Робите също по този начин можели да изплатят своята независимост, а от време на време сходен ход в действителност облагодетелствал робовладелците. Пример в това отношение били търговците. Те постоянно се нуждаели от някой, който да подписва контракти и да реализира покупко-продажби от тяхно име. По закон, робите нямали право да правят сходни действия. По тази причина, притежателите им ги освобождавали, само че на процедура продължавали да се възползват от тях. Освен това, освободените плебеи, които имали някаква специалност, били длъжни да дават гратис услугите си на своите някогашни господари. Те също по този начин получавали правото да станат римски жители. По подигравка на ориста, доста постоянно самите те ставали притежатели на плебеи.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ