Как инвеститорите могат да се възползват от възхода на роботите?
Роботите към този момент завоюваха - огромният въпрос към вложителите е кой ще завоюва дружно с тях. Логистичната гражданска война, която стартира като " другоземен опит " в складовете на Amazon, през днешния ден е световна конкуренция по цифри, маржове и капекс, а не по морални алтернативи. В този подтекст тезата " инвестирай в роботите, не воювай с тях " звучи все по-малко провокативно и от ден на ден като изложение на новата нормалност - изключително когато погледнем освен Съединени американски щати, само че и Европа, където индустриалната автоматизация и роботиката са тихият гръбнак на конкурентоспособността.
Amazon към този момент разполага с над 1 млн. робота и експлоатира тъкмо това преимущество: хранилища като този в Shreveport работят с към 25% по-малко хора, изпращат стоките с 25% по-бързо и смъкват цената на пакет с почти 40%. Това не са " унищожени работни места ", а незаети позиции, които просто не минават теста на възвръщаемостта по отношение на една самостоятелна платформа като Proteus. При спестени към 30 цента на пакет и проектирани спестявания в милиарди годишно до края на десетилетието, автоматизацията не е футуристичен риск, а доста елементарен отговор на въпроса по какъв начин да защитиш маржа в свят на растящи заплати, инфлация по веригите и нетърпеливи акционери.
Най-важното в тази история е, че тя не е неповторима за Amazon. Walmart влага стотици милиони в системите на Symbotic, Target преподрежда веригата си с AI-движени складови решения, а изследвания измежду мениджъри на хранилища демонстрират вълна от capex, която едвам стартира - настоящото навлизане на напреднала автоматизация е едноцифрено към ниски двуцифрени проценти. Т.е. приказваме не за " късен балон ", а за първи или втори ининг от игра, която разумно ще продължи десетилетие. В този смисъл същинската алтернатива за вложителя не е " роботи против хора ", а " да имаш ли експозиция към инфраструктурата на автоматизацията или да останеш в остарелия свят на циклични ръчен труд ".
Швейцарски колос с бизнес и у нас, отделя подразделението си за роботика
Подразделението е втората по величина компания в бранша
На този декор е забавно да погледнем картата от позиция на обособените компании и райони. В Съединени американски щати Symbotic е може би най-чистият обществен залог върху роботизирана логистика, само че и най-концентрираният - зависимостта от Walmart е мощ и уязвимост по едно и също време. Cognex и японската Keyence ръководят съвсем дуопол в машинното зрение, без което роботите са просто " умни мотокари " - това е пласт с висока маржиналност и структурно търсене във всеки сюжет. Fanuc съставлява класическия японски " първокласен първенец " - висококачествени индустриални роботи, постоянни маржове и по-консервативна просвета. Тези играчи задават звук в заводите и складовете на света.
Европейският подтекст обаче е не по-малко значим и постоянно се подценява. Швейцарската ABB, въпреки и да продаде роботизираното си поделение, остава основна инфраструктурна позиция: тя се пренастройва към електрификация и енергийна инфраструктура за дата центрове - тъкмо там, където AI-бумът се прелива в действителния свят посредством търсене на трансформатори, основни апарати, силови решения и промишлен програмен продукт. Това е " пика и лопата " на по-дълбоко равнище: даже роботите и складовете да се сменят, токът, разпределителните уредби и контролните системи остават.
Към това прибавяме и други европейски имена - KUKA (въпреки китайската благосъстоятелност, към момента немски софтуерен център), Siemens с портфолиото си в автоматизацията и цифровите близнаци, Schneider Electric с фокуса върху енергиен мениджмънт и сградна автоматизация, както и нишови водачи като SICK и Ocado Technology в логистичната роботика. Европа няма един " Amazon на роботите ", само че има екосистема от индустриални първенци, които монетизират автоматизацията през по-малко звук, само че по-стабилни парични потоци.
Стратегически, разликата сред Съединени американски щати и Европа е забавна. В Съединени американски щати преобладават огромните, забележими истории - мегапроекти, обществени покупко-продажби, съсредоточени опасности. В Европа преобладават по-дисперсни вериги: автоматизацията е вградена в автомобилостроенето, машиностроенето, фармацията, електроенергетиката. Това прави европейските роботизирани и автоматизационни компании по-малко " секси " в медиен проект, само че постоянно по-устойчиви при турбуленции, тъй като са част от индустриалното ДНК на континента. В допълнение, европейската регулация към AI и сигурността дава известно преимущество на компании, които могат да документират сигурност, проследимост и енергийна успеваемост - три параметъра, които от ден на ден клиенти включват в изискванията си за покупка.
Първият домакински хуманоиден робот влиза в дома на клиентите си през 2026 година
Според оповестените предварителни поръчки цената му е 20 хиляди $
Като вложител, ключът е да разграничиш три пласта на тази вълна. Първо, крайните консуматори като Amazon, Walmart и огромните търговци, които ще извлекат част от маржа през по-ниски разноски и по-бърза доставка - само че към този момент са добре открити и ценени високо. Второ, " чистите " роботизирани платформи като Symbotic, Fanuc и логистични/индустриални интегратори, които могат да бъдат както източник на огромни облаги, по този начин и на волатилност, в случай че огромен клиент се отдръпне или циклите в capex се пречупят. Трето, инфраструктурните играчи - ABB, Siemens, Schneider, доставчиците на машинно зрение и промишлен програмен продукт - които печелят, без значение кой робот тъкмо се избира, стига автоматизацията като цяло да напредва. Именно този трети пласт постоянно е недооценен и в Съединени американски щати, и в Европа, макар че той улавя по-голямата част от " сигурната " стопанска система на автоматизацията.
Европейският вложител има и спомагателна вероятност: демографията и хроничният дефицит на работна ръка в основни промишлености действително трансформират роботите не толкоз в " опасност ", колкото в изискване за оцеляване. В Германия, Италия, Централна и Източна Европа, роботизираните линии не изместват елементарно наличен труд, а компенсират систематичен дефицит. Това е фундаментално друга политическа и обществена динамичност от американската и значително изяснява за какво европейските общества са по-малко истерични, само че и по-бюрократични в приемането на автоматизацията. От позиция на маржове и капекс обаче логиката е същата: роботите са дълъг, амортизируем актив, заплатите са възходящ настоящ разход.
Рискът в тази история идва от напълно друга посока: свръхкапекс и неверен тайминг на цикъла. Както виждаме в AI дата центровете и чиповете, когато прекалено много капитал се излее прекомерно бързо, системата от дефицит минава към остатък, маржовете се свиват и акциите на досегашните любимци поправят брутално. В роботиката този риск е по-умерен, тъй като проникването към момента е ниско, само че не е нулев - изключително за високо съсредоточени играчи, които зависят от 1-2 мегаклиента. Тук Европа още веднъж има леко преимущество: по-разнородна потребителска база и по-малко " всичко или нищо " зависимости.
Първият хуманоиден робот, който ще се продава в Европейски Съюз, идва от Китай
Monine на Chery е образован търговски помощник, само че автомобилният колос приготвя цяла гама " умни " машини
Какво значи това практично?
Ако гледаш на роботите като на умозрителен знак, пропускаш същността: това е инфраструктурна промяна на световната логистика и произвеждане, която трансформира базовите уравнения на разноските. Инвестиционният въпрос не е дали роботите " ще победят " - това към този момент се случи по линията на IRR и unit economics. Въпросът е какъв вид експозиция търсиш: високо-бета към обособени спечелили в първия ешелон или по-устойчива, диверсифицирана експозиция към инфраструктурата и европейските индустриални първенци, които ще доставят ток, надзор и зрение на тази нова роботизирана стопанска система.
От моя позиция най-интелигентната " робо-експозиция " за идващите 5-10 години е композиция: световни водачи в машинно зрение и индустриална автоматизация, допълнени от деликатно определени нишови играчи в логистичната роботика и европейски компании, които стоят в пресечната точка сред енергийния преход и автоматизацията. Политическите речи за работни места ще идват и ще си отиват. Амортизационните графици, договорите за сервиз и възходящата нужда от потенциал обаче ще продължат да пишат същинската история - тази в доклада за паричните потоци.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на акции на финансовите пазари.
Amazon към този момент разполага с над 1 млн. робота и експлоатира тъкмо това преимущество: хранилища като този в Shreveport работят с към 25% по-малко хора, изпращат стоките с 25% по-бързо и смъкват цената на пакет с почти 40%. Това не са " унищожени работни места ", а незаети позиции, които просто не минават теста на възвръщаемостта по отношение на една самостоятелна платформа като Proteus. При спестени към 30 цента на пакет и проектирани спестявания в милиарди годишно до края на десетилетието, автоматизацията не е футуристичен риск, а доста елементарен отговор на въпроса по какъв начин да защитиш маржа в свят на растящи заплати, инфлация по веригите и нетърпеливи акционери.
Най-важното в тази история е, че тя не е неповторима за Amazon. Walmart влага стотици милиони в системите на Symbotic, Target преподрежда веригата си с AI-движени складови решения, а изследвания измежду мениджъри на хранилища демонстрират вълна от capex, която едвам стартира - настоящото навлизане на напреднала автоматизация е едноцифрено към ниски двуцифрени проценти. Т.е. приказваме не за " късен балон ", а за първи или втори ининг от игра, която разумно ще продължи десетилетие. В този смисъл същинската алтернатива за вложителя не е " роботи против хора ", а " да имаш ли експозиция към инфраструктурата на автоматизацията или да останеш в остарелия свят на циклични ръчен труд ".
Швейцарски колос с бизнес и у нас, отделя подразделението си за роботика
Подразделението е втората по величина компания в бранша
На този декор е забавно да погледнем картата от позиция на обособените компании и райони. В Съединени американски щати Symbotic е може би най-чистият обществен залог върху роботизирана логистика, само че и най-концентрираният - зависимостта от Walmart е мощ и уязвимост по едно и също време. Cognex и японската Keyence ръководят съвсем дуопол в машинното зрение, без което роботите са просто " умни мотокари " - това е пласт с висока маржиналност и структурно търсене във всеки сюжет. Fanuc съставлява класическия японски " първокласен първенец " - висококачествени индустриални роботи, постоянни маржове и по-консервативна просвета. Тези играчи задават звук в заводите и складовете на света.
Европейският подтекст обаче е не по-малко значим и постоянно се подценява. Швейцарската ABB, въпреки и да продаде роботизираното си поделение, остава основна инфраструктурна позиция: тя се пренастройва към електрификация и енергийна инфраструктура за дата центрове - тъкмо там, където AI-бумът се прелива в действителния свят посредством търсене на трансформатори, основни апарати, силови решения и промишлен програмен продукт. Това е " пика и лопата " на по-дълбоко равнище: даже роботите и складовете да се сменят, токът, разпределителните уредби и контролните системи остават.
Към това прибавяме и други европейски имена - KUKA (въпреки китайската благосъстоятелност, към момента немски софтуерен център), Siemens с портфолиото си в автоматизацията и цифровите близнаци, Schneider Electric с фокуса върху енергиен мениджмънт и сградна автоматизация, както и нишови водачи като SICK и Ocado Technology в логистичната роботика. Европа няма един " Amazon на роботите ", само че има екосистема от индустриални първенци, които монетизират автоматизацията през по-малко звук, само че по-стабилни парични потоци.
Стратегически, разликата сред Съединени американски щати и Европа е забавна. В Съединени американски щати преобладават огромните, забележими истории - мегапроекти, обществени покупко-продажби, съсредоточени опасности. В Европа преобладават по-дисперсни вериги: автоматизацията е вградена в автомобилостроенето, машиностроенето, фармацията, електроенергетиката. Това прави европейските роботизирани и автоматизационни компании по-малко " секси " в медиен проект, само че постоянно по-устойчиви при турбуленции, тъй като са част от индустриалното ДНК на континента. В допълнение, европейската регулация към AI и сигурността дава известно преимущество на компании, които могат да документират сигурност, проследимост и енергийна успеваемост - три параметъра, които от ден на ден клиенти включват в изискванията си за покупка.
Първият домакински хуманоиден робот влиза в дома на клиентите си през 2026 година
Според оповестените предварителни поръчки цената му е 20 хиляди $
Като вложител, ключът е да разграничиш три пласта на тази вълна. Първо, крайните консуматори като Amazon, Walmart и огромните търговци, които ще извлекат част от маржа през по-ниски разноски и по-бърза доставка - само че към този момент са добре открити и ценени високо. Второ, " чистите " роботизирани платформи като Symbotic, Fanuc и логистични/индустриални интегратори, които могат да бъдат както източник на огромни облаги, по този начин и на волатилност, в случай че огромен клиент се отдръпне или циклите в capex се пречупят. Трето, инфраструктурните играчи - ABB, Siemens, Schneider, доставчиците на машинно зрение и промишлен програмен продукт - които печелят, без значение кой робот тъкмо се избира, стига автоматизацията като цяло да напредва. Именно този трети пласт постоянно е недооценен и в Съединени американски щати, и в Европа, макар че той улавя по-голямата част от " сигурната " стопанска система на автоматизацията.
Европейският вложител има и спомагателна вероятност: демографията и хроничният дефицит на работна ръка в основни промишлености действително трансформират роботите не толкоз в " опасност ", колкото в изискване за оцеляване. В Германия, Италия, Централна и Източна Европа, роботизираните линии не изместват елементарно наличен труд, а компенсират систематичен дефицит. Това е фундаментално друга политическа и обществена динамичност от американската и значително изяснява за какво европейските общества са по-малко истерични, само че и по-бюрократични в приемането на автоматизацията. От позиция на маржове и капекс обаче логиката е същата: роботите са дълъг, амортизируем актив, заплатите са възходящ настоящ разход.
Рискът в тази история идва от напълно друга посока: свръхкапекс и неверен тайминг на цикъла. Както виждаме в AI дата центровете и чиповете, когато прекалено много капитал се излее прекомерно бързо, системата от дефицит минава към остатък, маржовете се свиват и акциите на досегашните любимци поправят брутално. В роботиката този риск е по-умерен, тъй като проникването към момента е ниско, само че не е нулев - изключително за високо съсредоточени играчи, които зависят от 1-2 мегаклиента. Тук Европа още веднъж има леко преимущество: по-разнородна потребителска база и по-малко " всичко или нищо " зависимости.
Първият хуманоиден робот, който ще се продава в Европейски Съюз, идва от Китай
Monine на Chery е образован търговски помощник, само че автомобилният колос приготвя цяла гама " умни " машини
Какво значи това практично?
Ако гледаш на роботите като на умозрителен знак, пропускаш същността: това е инфраструктурна промяна на световната логистика и произвеждане, която трансформира базовите уравнения на разноските. Инвестиционният въпрос не е дали роботите " ще победят " - това към този момент се случи по линията на IRR и unit economics. Въпросът е какъв вид експозиция търсиш: високо-бета към обособени спечелили в първия ешелон или по-устойчива, диверсифицирана експозиция към инфраструктурата и европейските индустриални първенци, които ще доставят ток, надзор и зрение на тази нова роботизирана стопанска система.
От моя позиция най-интелигентната " робо-експозиция " за идващите 5-10 години е композиция: световни водачи в машинно зрение и индустриална автоматизация, допълнени от деликатно определени нишови играчи в логистичната роботика и европейски компании, които стоят в пресечната точка сред енергийния преход и автоматизацията. Политическите речи за работни места ще идват и ще си отиват. Амортизационните графици, договорите за сервиз и възходящата нужда от потенциал обаче ще продължат да пишат същинската история - тази в доклада за паричните потоци.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на акции на финансовите пазари.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ