Нова ниша, ново предизвикателство: подводните рудници
Роботите ще би трябвало да се оправят с мъчно уравнение: по какъв начин да устоят на тежката среда и в същото време да не я увредят неприемливо
Най-голямата премия за минните компании ще бъде достъпът до интернационалните води
(снимка: Nautilus Minerals)
Малцина са имали мотив да се замислят какво тъкмо има на дъното на океана. Много хора си го показват като голяма пясъчна простор – като тази, която нагазваме около брега, когато сме на плаж – но действително това е нащърбен и динамичен пейзаж с голям брой изненадващи рискове и благоприятни условия. Там има подводни планини, подводни долини и подводни минерални гейзери, както и чудни животни. Има обаче и доста скъпи детайли – диаманти и метали, които са притегателна мощ за човечеството. Точно те са на път да отворят една нова ниша в минното дело и нова опция за софтуерните производители по света.
Подводните върхове и долини са обсипани с голямо количество от същите минерали, които имаме и на сушата. Според някои оценки, океанското дъно в действителност крие доста повече минерали, в сравнение с всичките континенти, взети дружно.
Учените документират „ находищата ” най-малко от 1868 година насам, когато драгиращ транспортен съд извадил парче желязна руда от морското дъно на север от Русия. Пет години по-късно различен транспортен съд намерил сходни парчета на дъното на Атлантическия океан, а две години по-късно разкрил „ минно поле ” в Тихия океан.
Повече от век океанографите не престават да разпознават нови минерали на морското дъно – мед, никел, сребро, платина, злато и даже скъпоценни камъни – до момента в който минните компании търсят на практика метод да ги извадят оттова.
Какво има там долу?
Днес доста от най-големите минно-добивни корпорации в света мислят за стратегии за подводен рандеман. На западното крайбрежие на Африка De Beers Group употребява флот от профилирани кораби, с цел да преравя морското дъно в търсене на диаманти. През 2018 година тези кораби са извлекли 1,4 милиона карата диаманти от крайбрежните води на Намибия. През 2019 година De Beers поръча нов транспортен съд, който ще остъргва дъното два пъти по-бързо от всеки различен сходен транспортен съд.
Друга компания на име Nautilus Minerals работи в териториалните води на Папуа Нова Гвинея, с цел да рови в поле от подводни горещи извори, „ облицовани ” с всевъзможни благородни метали. Япония и Южна Корея пък имат национални планове за употреба на личните си морски залежи.
Но най-голямата премия за минните компании ще бъде достъпът до интернационалните води, които покриват повече от половината от международното морско дъно и съдържат повече скъпи минерали от всички континенти, взети дружно.
Дълбоководните равнини също са поле за рандеман на голям брой железни руди, каквито откривателите са разкрили за първи път преди век и половина. Минно-добивните компании считат, че тези „ възли ” ще бъдат по-лесни за изкопаване от другите залежи на морското дъно. За да се извади металът от хидротермален извор на океанското дъно, те ще би трябвало да разбият скалата по метод, сходен на добива на суша.
„ Възлите ” са изолирани парчета канара на морското дъно, които нормално варират от размера на топката за голф до тази на грейпфрут, тъй че могат да бъдат извадени от утайката с относителна лекост. Буците обаче съдържат привлекателна композиция от минерали. В тях има мед, манган, никел и кобалт – значими материали за актуалните акумулатори.
Тъй като смарт телефоните и преносимите компютри и електрическите транспортни средства усилват търсенето на тези метали, доста хора считат, че подводните парчета железни руди са най-хубавият метод за миграция от изкопаемите горива към батериите.
Предизвикателство
Високотехнологичните компании ще се възползват от подводните запаси освен по линия на новите находища на скъпи метали, които са им нужни за зареждане на устройствата и техните акумулатори – подводният рандеман ще е мощно роботизиран и това е друга опция за основателите на софтуерни решения.
Малцина могат да си показват добре какво тъкмо значи придвижването на каквато и да е машина на няколко километра дълбочина. Приблизително всеки 10 метра дълбочина във водата се равнява на толкоз налягане, колкото има атмосферата на Земята. С други думи, на 20 метра под вода върху тялото е налице три пъти по-голям напън, в сравнение с сушата; на 100 метра дълбочина налягането е равно на 10 атмосфери. Машините за подводен рудодобив ще би трябвало да са в положение да работят при най-малко 500 атмосфери налягане.
Изграждането на транспортно средство, което да работи на 10 000 метра дълбочина е задача, която допуска освен това от галактически инженеринг. Това е доста по-трудно от изработката на ровър, който да броди по повърхността на Марс. Не е инцидентно, че повече хора са ходили по Луната, в сравнение с са достигнали дъното на Марианската котловина.
Регулации
За момента разпоредбите за рандеман на океанското дъно не са публично открити. Организацията на обединените народи е дала тази задача на една неразбираема организация, известна като „ Международната организация за морското дъно ” – ISA, чиято централа е в Ямайка. За разлика от множеството органи на Организация на обединените нации, ISA работи съвсем без контрол, отбелязва The Atlantic. Класифицирана е като „ самостоятелна ” и попада под управлението на своя общоприет секретар, който привиква личното си общо заседание един път годишно в централата на ISA.
За към седмица делегати от 168 държави-членки се изсипват там и умуват по отношение на добива на първични материали на морското дъно и по какъв начин да смекчат вредите му. Те избират места, където ще бъде позволен добивът, издават лицензи за минно-добивни компании и изготвят механически и екологични стандарти, дефинирани като „ кодекс за подводния рандеман ”.
Писането на кодекса е сложна работа. Докато загрижените членове разискват детайлностите за вредите върху подводната екосистема, ISA към този момент е предоставила разрешителни за изследване по целия свят. Около 30 добивни компании към този момент имат лицензи за работа в необятни региони на Атлантическия, Тихия и Индийския океан.
Една от локациите – на към 3500 благи източно от Флорида, Съединени американски щати, съдържа най-голямата система от подводни горещи извори, откривани в миналото на океанското дъно. Това е нереален пейзаж от извисяващи се бели стълбове, които учените назовават „ Изгубеният град$. Друга локация се простира на няколко хиляди квадратни километра в Тихия океан, представлявайки почти пета част от обиколката на планетата.
Компаниите с разрешителни за изследване на тези райони са събрали спиращи дъха суми рисков капитал. Те са проектирали и конструирали пробни машини, които са спуснали на дъното и към този момент са почнали проби за драгиране и рандеман.
През това време ISA продължава да мисли над регулациите. А регулации ще има, тъй като подводната екосистема ще бъде мощно наранена.
Екологична злополука
През 1977 година двойка океанографи стартират да се разхождат из Тихия океан в потопяемо транспортно средство. Докато изследват редица подводни планини наоколо до островите Галапагос, те виждат хидротермален извор на дълбочина към 2400 метра дълбочина. Дотогава никой не е виждал подводен парещ извор, макар че геолозите подозират, че може да съществува.
Когато океанографите се доближават до извора, те откриват още по-интересно нещо: към отвора е струпано огромно голям брой животни. Това не са немощните мършояди, каквито човек би очаквал да срещне долу. Това са великански миди, лилави октоподи, бели раци и 3-метрови червеи, чиято хранителна верига стартира не с растения, а с органични химикали, извиращи с топлата вода.
За биолозите това е началото на цяла нова галактика. Под водата вирее комплицирана екосистема от организми в пейзаж, лишен от растения, в съвършена мрачевина, в мехурната топлота на бълбукащия парещ извор, в бульон от нездравословни съединения – среда, за която мислим, че би унищожила всяко живо създание на Земята.
За биолозите подводната екосистема е значим източник на информация. „ Това промени визията ни за границите на живота. Сега знаем, че метановите езера на една от луните на Юпитер евентуално са цялостни с живи типове и няма подозрение за живот на други планетни тела ”, споделя еволюционният биолог Тимоти Шенк.
И в този момент да си представим какво ще направи подводното минно-добивно дело с този източник на биологична информация. При цялостен потенциал машините на дъното на океана ще драгират хиляди квадратни километри годишно. Техните транспортни средства ще пропълзяват по дъното ред по ред, преравяйки първите пет сантиметра от океанското дъно. Корабите от горната страна ще изтеглят хиляди килограми седимент през маркуч до повърхността, ще отсяват късовете с железно наличие и по-късно ще изливат утайката назад във водата.
Част от тази каша ще съдържа отрови като живак и олово, които могат да отровят океана на стотици километри разстояние. Освен това мътилката ще се понася от теченията, до момента в който се утаи постепенно в покрайнината.
Ранно изследване на Кралската шведска академия на науките предвижда, че всеки минен транспортен съд ще отделя към 1 милион кубически метра утайки всеки ден. Авторите назовават това „ консервативна оценка ”, защото други прогнози приказват за три пъти повече боклук. При всички положения доста огромна повърхност ще бъде покрита като с одеяло от утайките – дотам, че доста животни няма да могат да се оправят с въздействието и цели съобщества ще бъдат мощно наранени от загубата на човеци и типове.
С други думи, тези, които поемат предизвикването да създават роботи за подводен рандеман, ще би трябвало да се оправят с извънредно мъчно уравнение: по какъв начин машините им да устоят на тежката среда и в същото време да й спестят неприемливото екологично увреждане.
Най-голямата премия за минните компании ще бъде достъпът до интернационалните води
(снимка: Nautilus Minerals)
Малцина са имали мотив да се замислят какво тъкмо има на дъното на океана. Много хора си го показват като голяма пясъчна простор – като тази, която нагазваме около брега, когато сме на плаж – но действително това е нащърбен и динамичен пейзаж с голям брой изненадващи рискове и благоприятни условия. Там има подводни планини, подводни долини и подводни минерални гейзери, както и чудни животни. Има обаче и доста скъпи детайли – диаманти и метали, които са притегателна мощ за човечеството. Точно те са на път да отворят една нова ниша в минното дело и нова опция за софтуерните производители по света.
Подводните върхове и долини са обсипани с голямо количество от същите минерали, които имаме и на сушата. Според някои оценки, океанското дъно в действителност крие доста повече минерали, в сравнение с всичките континенти, взети дружно.
Учените документират „ находищата ” най-малко от 1868 година насам, когато драгиращ транспортен съд извадил парче желязна руда от морското дъно на север от Русия. Пет години по-късно различен транспортен съд намерил сходни парчета на дъното на Атлантическия океан, а две години по-късно разкрил „ минно поле ” в Тихия океан.
Повече от век океанографите не престават да разпознават нови минерали на морското дъно – мед, никел, сребро, платина, злато и даже скъпоценни камъни – до момента в който минните компании търсят на практика метод да ги извадят оттова.
Какво има там долу?
Днес доста от най-големите минно-добивни корпорации в света мислят за стратегии за подводен рандеман. На западното крайбрежие на Африка De Beers Group употребява флот от профилирани кораби, с цел да преравя морското дъно в търсене на диаманти. През 2018 година тези кораби са извлекли 1,4 милиона карата диаманти от крайбрежните води на Намибия. През 2019 година De Beers поръча нов транспортен съд, който ще остъргва дъното два пъти по-бързо от всеки различен сходен транспортен съд.
Друга компания на име Nautilus Minerals работи в териториалните води на Папуа Нова Гвинея, с цел да рови в поле от подводни горещи извори, „ облицовани ” с всевъзможни благородни метали. Япония и Южна Корея пък имат национални планове за употреба на личните си морски залежи.
Но най-голямата премия за минните компании ще бъде достъпът до интернационалните води, които покриват повече от половината от международното морско дъно и съдържат повече скъпи минерали от всички континенти, взети дружно.
Дълбоководните равнини също са поле за рандеман на голям брой железни руди, каквито откривателите са разкрили за първи път преди век и половина. Минно-добивните компании считат, че тези „ възли ” ще бъдат по-лесни за изкопаване от другите залежи на морското дъно. За да се извади металът от хидротермален извор на океанското дъно, те ще би трябвало да разбият скалата по метод, сходен на добива на суша.
„ Възлите ” са изолирани парчета канара на морското дъно, които нормално варират от размера на топката за голф до тази на грейпфрут, тъй че могат да бъдат извадени от утайката с относителна лекост. Буците обаче съдържат привлекателна композиция от минерали. В тях има мед, манган, никел и кобалт – значими материали за актуалните акумулатори.
Тъй като смарт телефоните и преносимите компютри и електрическите транспортни средства усилват търсенето на тези метали, доста хора считат, че подводните парчета железни руди са най-хубавият метод за миграция от изкопаемите горива към батериите.
Предизвикателство
Високотехнологичните компании ще се възползват от подводните запаси освен по линия на новите находища на скъпи метали, които са им нужни за зареждане на устройствата и техните акумулатори – подводният рандеман ще е мощно роботизиран и това е друга опция за основателите на софтуерни решения.
Малцина могат да си показват добре какво тъкмо значи придвижването на каквато и да е машина на няколко километра дълбочина. Приблизително всеки 10 метра дълбочина във водата се равнява на толкоз налягане, колкото има атмосферата на Земята. С други думи, на 20 метра под вода върху тялото е налице три пъти по-голям напън, в сравнение с сушата; на 100 метра дълбочина налягането е равно на 10 атмосфери. Машините за подводен рудодобив ще би трябвало да са в положение да работят при най-малко 500 атмосфери налягане.
Изграждането на транспортно средство, което да работи на 10 000 метра дълбочина е задача, която допуска освен това от галактически инженеринг. Това е доста по-трудно от изработката на ровър, който да броди по повърхността на Марс. Не е инцидентно, че повече хора са ходили по Луната, в сравнение с са достигнали дъното на Марианската котловина.
Регулации
За момента разпоредбите за рандеман на океанското дъно не са публично открити. Организацията на обединените народи е дала тази задача на една неразбираема организация, известна като „ Международната организация за морското дъно ” – ISA, чиято централа е в Ямайка. За разлика от множеството органи на Организация на обединените нации, ISA работи съвсем без контрол, отбелязва The Atlantic. Класифицирана е като „ самостоятелна ” и попада под управлението на своя общоприет секретар, който привиква личното си общо заседание един път годишно в централата на ISA.
За към седмица делегати от 168 държави-членки се изсипват там и умуват по отношение на добива на първични материали на морското дъно и по какъв начин да смекчат вредите му. Те избират места, където ще бъде позволен добивът, издават лицензи за минно-добивни компании и изготвят механически и екологични стандарти, дефинирани като „ кодекс за подводния рандеман ”.
Писането на кодекса е сложна работа. Докато загрижените членове разискват детайлностите за вредите върху подводната екосистема, ISA към този момент е предоставила разрешителни за изследване по целия свят. Около 30 добивни компании към този момент имат лицензи за работа в необятни региони на Атлантическия, Тихия и Индийския океан.
Една от локациите – на към 3500 благи източно от Флорида, Съединени американски щати, съдържа най-голямата система от подводни горещи извори, откривани в миналото на океанското дъно. Това е нереален пейзаж от извисяващи се бели стълбове, които учените назовават „ Изгубеният град$. Друга локация се простира на няколко хиляди квадратни километра в Тихия океан, представлявайки почти пета част от обиколката на планетата.
Компаниите с разрешителни за изследване на тези райони са събрали спиращи дъха суми рисков капитал. Те са проектирали и конструирали пробни машини, които са спуснали на дъното и към този момент са почнали проби за драгиране и рандеман.
През това време ISA продължава да мисли над регулациите. А регулации ще има, тъй като подводната екосистема ще бъде мощно наранена.
Екологична злополука
През 1977 година двойка океанографи стартират да се разхождат из Тихия океан в потопяемо транспортно средство. Докато изследват редица подводни планини наоколо до островите Галапагос, те виждат хидротермален извор на дълбочина към 2400 метра дълбочина. Дотогава никой не е виждал подводен парещ извор, макар че геолозите подозират, че може да съществува.
Когато океанографите се доближават до извора, те откриват още по-интересно нещо: към отвора е струпано огромно голям брой животни. Това не са немощните мършояди, каквито човек би очаквал да срещне долу. Това са великански миди, лилави октоподи, бели раци и 3-метрови червеи, чиято хранителна верига стартира не с растения, а с органични химикали, извиращи с топлата вода.
За биолозите това е началото на цяла нова галактика. Под водата вирее комплицирана екосистема от организми в пейзаж, лишен от растения, в съвършена мрачевина, в мехурната топлота на бълбукащия парещ извор, в бульон от нездравословни съединения – среда, за която мислим, че би унищожила всяко живо създание на Земята.
За биолозите подводната екосистема е значим източник на информация. „ Това промени визията ни за границите на живота. Сега знаем, че метановите езера на една от луните на Юпитер евентуално са цялостни с живи типове и няма подозрение за живот на други планетни тела ”, споделя еволюционният биолог Тимоти Шенк.
И в този момент да си представим какво ще направи подводното минно-добивно дело с този източник на биологична информация. При цялостен потенциал машините на дъното на океана ще драгират хиляди квадратни километри годишно. Техните транспортни средства ще пропълзяват по дъното ред по ред, преравяйки първите пет сантиметра от океанското дъно. Корабите от горната страна ще изтеглят хиляди килограми седимент през маркуч до повърхността, ще отсяват късовете с железно наличие и по-късно ще изливат утайката назад във водата.
Част от тази каша ще съдържа отрови като живак и олово, които могат да отровят океана на стотици километри разстояние. Освен това мътилката ще се понася от теченията, до момента в който се утаи постепенно в покрайнината.
Ранно изследване на Кралската шведска академия на науките предвижда, че всеки минен транспортен съд ще отделя към 1 милион кубически метра утайки всеки ден. Авторите назовават това „ консервативна оценка ”, защото други прогнози приказват за три пъти повече боклук. При всички положения доста огромна повърхност ще бъде покрита като с одеяло от утайките – дотам, че доста животни няма да могат да се оправят с въздействието и цели съобщества ще бъдат мощно наранени от загубата на човеци и типове.
С други думи, тези, които поемат предизвикването да създават роботи за подводен рандеман, ще би трябвало да се оправят с извънредно мъчно уравнение: по какъв начин машините им да устоят на тежката среда и в същото време да й спестят неприемливото екологично увреждане.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ