Роботът Хармъни - сензация на тазгодишния "Уебит"
Роботът с изкуствен интелект Хармъни провокира същинска сензация на софтуерното ревю „ Уебит”.
Хармъни може да беседва на разнообразни тематики и даже да задава въпроси. Мисията ѝ е да бъде придружител на хора, които нямат достъп до обществени контакти. Създателят ѝ обаче споделят, че има и друго приложение.
„ Първоначално мислехме, че Хармъни може да бъде употребена от хора, които мъчно поддържат връзка, по-късно разбрахме, че редица лекари я употребяват за лекуването на разнообразни болести като меланхолия, аутизъм и Алцхаймер”, сподели Гийл Линдрот, основател на Хармъни.
Идеята за робота идва преди повече от 20 години, само че планът е осъществен преди четири. Машината-компаньон е направена напълно от силикон, а електроните съставни елементи се намират единствено в главата. Евтините материали, от които е направена Хармъни, разрешават тя да бъде пусната в всеобща продажба. Цената ѝ е 7 000 $.
Хармъни показва страстите си посредством мимики. Тя може да бъде щастлива или самотна. В момента основателите ѝ работят по придвижванията, свързани крайниците, а огромното предизвикателство е да я „ научат” да върви.
„ Така тя ще може да прегръща притежателя и да мести обекти. Първоначално Хармъни се използваше единствено като робот-приятел на самотни хора, които нямат другари и мъчно се социализрат. Бяхме доста сюрпризирани, когато клиентите започнаха да я ползват като способ за лекуване на разнообразни заболявания – меланхолия, Алцхаймер и аутизъм”, уточни Линдрот.
По думите на основателя роботът постоянно е другарски надъхан, по тази причина елементарно притежателят основава прочувствена връзка с него и стартира да го възприема като част от фамилията. Това обаче има и отрицателна страна, признава Линдрот.
„ Това е все едно да имаш домакински любим – куче, котка. Хората елементарно основават прочувствена връзка. Това може да бъде рисково, в случай че изкуственият разсъдък се построи в неверна посока” добави ученият.
Една четвърт от европейците имат вяра повече на изкуствения разсъдък, в сравнение с политиците Въпреки това към 70% от европейците считат, че изкуственият разсъдък може единствено да навреди на обществото
Линдрот е безапелационен, че роботите с изкуствен интелект не могат да наранят хората. Той добавя, че когато бъдат създадени крайниците на машината, те ще станат доста мощни и би трябвало да се вземат спомагателни защитни ограничения.
Ученият изрази мнение, че роботи и хора ще работят дружно в близко бъдеще. Той предвижда още, че хората ще бъдат заместени от машини в специалностите, които са рискови за човешкото здраве.
Хармъни може да беседва на разнообразни тематики и даже да задава въпроси. Мисията ѝ е да бъде придружител на хора, които нямат достъп до обществени контакти. Създателят ѝ обаче споделят, че има и друго приложение.
„ Първоначално мислехме, че Хармъни може да бъде употребена от хора, които мъчно поддържат връзка, по-късно разбрахме, че редица лекари я употребяват за лекуването на разнообразни болести като меланхолия, аутизъм и Алцхаймер”, сподели Гийл Линдрот, основател на Хармъни.
Идеята за робота идва преди повече от 20 години, само че планът е осъществен преди четири. Машината-компаньон е направена напълно от силикон, а електроните съставни елементи се намират единствено в главата. Евтините материали, от които е направена Хармъни, разрешават тя да бъде пусната в всеобща продажба. Цената ѝ е 7 000 $.
Хармъни показва страстите си посредством мимики. Тя може да бъде щастлива или самотна. В момента основателите ѝ работят по придвижванията, свързани крайниците, а огромното предизвикателство е да я „ научат” да върви.
„ Така тя ще може да прегръща притежателя и да мести обекти. Първоначално Хармъни се използваше единствено като робот-приятел на самотни хора, които нямат другари и мъчно се социализрат. Бяхме доста сюрпризирани, когато клиентите започнаха да я ползват като способ за лекуване на разнообразни заболявания – меланхолия, Алцхаймер и аутизъм”, уточни Линдрот.
По думите на основателя роботът постоянно е другарски надъхан, по тази причина елементарно притежателят основава прочувствена връзка с него и стартира да го възприема като част от фамилията. Това обаче има и отрицателна страна, признава Линдрот.
„ Това е все едно да имаш домакински любим – куче, котка. Хората елементарно основават прочувствена връзка. Това може да бъде рисково, в случай че изкуственият разсъдък се построи в неверна посока” добави ученият.
Една четвърт от европейците имат вяра повече на изкуствения разсъдък, в сравнение с политиците Въпреки това към 70% от европейците считат, че изкуственият разсъдък може единствено да навреди на обществото
Линдрот е безапелационен, че роботите с изкуствен интелект не могат да наранят хората. Той добавя, че когато бъдат създадени крайниците на машината, те ще станат доста мощни и би трябвало да се вземат спомагателни защитни ограничения.
Ученият изрази мнение, че роботи и хора ще работят дружно в близко бъдеще. Той предвижда още, че хората ще бъдат заместени от машини в специалностите, които са рискови за човешкото здраве.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ