Robert A. Pape През изминалата седмица Израел предприе продължителна въздушна

Robert A. Pape

През миналата седмица Израел предприе продължителна въздушна акция в Иран, с цел да реализира нещо, което никоя друга страна не е правила до момента: да смъкна държавно управление и да отстрани главния му боен капацитет, употребявайки единствено въздушна мощност. Опитът на Израел да реализира тези извънредно амбициозни цели с въздушна акция и комплицирани разследващи мрежи, само че без разполагането на сухопътна войска, няма актуален казус. Съединените щати в никакъв случай не са успявали да реализират сходни цели единствено посредством въздушни удари по време на солидните стратегически бомбардировки през Втората международна война, Корейската война, Виетнамската война, войната в Персийския залив, войните на Балканите или войната в Ирак. Нито пък Съветският съюз и Русия в Афганистан, Чечня или Украйна. А самият Израел в никакъв случай не е правил опит за сходна акция в предходни спорове в Ирак, Ливан, Сирия или даже в най-скорошната си интервенция в Газа.

Израел, най-силната военна мощ в Близкия изток, реализира голям брой тактически триумфи, употребявайки прецизна въздушна мощност и изтънчено разузнаване след нападението на Хамас на 7 октомври 2023 година Израелските отбранителни сили са убивали висши ръководители в иранските прокси организации, в това число огромна част от междинното и високото управление на Хизбула. При предходна замяна на ракетен огън през април, Армията на защитата на Израел унищожи разнообразни ирански системи за противовъздушна защита и ракетни благоприятни условия. А последните им офанзиви против Иран убиха висши водачи на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война, унищожиха значими информационни системи на режима, повредиха значими стопански цели и деградираха част от нуклеарната стратегия на Иран.

Но даже до момента в който продължава да реализира самостоятелни победи, Израел наподобява попада в „ клопката на интелигентните бомби “, в който несъразмерната убеденост в прецизните оръжия и разузнаването освен разрешава на водачите на страната да имат вяра, че могат да спрат ирански нуклеарен пробив и даже да смъкват режима на Ислямската република, само че и прави Израел по-малко сигурен от преди. Въздушната мощност, без значение какъв брой целенасочена и интензивна е, не е несъмнено, че ще демонтира напълно нуклеарната стратегия на Иран, нито ще проправи път за промяна на режима в Техеран. Всъщност, в случай че историческите данни са някакъв индикатор, несъразмерната убеденост на Израел в това, което софтуерно напредналите му оръжия могат да създадат, евентуално ще затвърди решимостта на Иран и ще докара до противоположното на мечтаните резултати: по-опасен Иран, към този момент въоръжен с нуклеарни оръжия. Без сухопътна инвазия (която е доста малко вероятна) или директна поддръжка от Съединени американски щати (която администрацията на Тръмп може би се колебае да предостави), военните триумфи на Израел в Иран и оттатък него биха могли да бъдат краткотрайни.

Нокаутиране на мощности?

Ударите на Израел против ирански нуклеарни уреди са стимулирани не от страха, че Иран е кадърен да сътвори нуклеарно оръжие – през 2025 година Иран сигурно може да овладее 80-годишната технология, употребена за създаване на сурови нуклеарни оръжия, като тези, които Съединените щати хвърлиха върху Хирошима и Нагасаки, а по-скоро от обстоятелството, че Иран може би към този момент е на прага да се снабди с основен материал за оръжието. Иран може да създава този материал по два метода: обогатяване на уранова руда, с цел да реализира чистотата на изотопите, нужна за качеството на бомба, в иранските уранови мини, завода за газификация на уран в Естефан и обогатителни уреди във Фордоу и Натанз (което беше ненапълно развалено от израелските удари); и отстраняването на плутоний, който е натурален непряк артикул от всеки нуклеарен реактор, като да вземем за пример, настоящия ирански реактор в Бушер.

Израел е изправен пред три спънки пред цялостното заличаване на тези уреди. Първо, огромна част от нуклеарната стратегия на Иран, в това число оборудванията му за обогатяване на уран, са заровени надълбоко подземен. Добре развитото оборудване във Фордоу е заровено на стотици футове под планината, а ново подземно оборудване в Натанз, на дълбочина, сходна на тази във Фордоу, се строи от няколко години. Досега Израел въобще не е насочвал офанзивите си към Фордоу и е лимитирал офанзивите си против Натанз до своите електроцентрали, вместо да се пробва да унищожи центрофугите и запасите от обогатен уран, заровени на 23 метра под повърхността. Няма налични доказателства, които да сочат, че Израел разполага с потенциала на потребен товар за носене на 13 000-килограмовите огромни проникващи в земята бомби, създадени от Съединените щати, които биха били нужни за осъществяване на офанзива за цялостно заличаване на Фордоу. Фактът, че към момента не се е опитал да нападна по-плитките подземни камери в Натанз, допуска, че е изправен пред ограничавания, или от Съединените щати, или от личната си лимитирана огнева мощност, даже против тези по-уязвими уреди. Израелските военни водачи като че ли признават обстоятелството, че решителна интервенция против Фордоу би била невъзможна без поддръжката на Съединени американски щати: някогашният министър на защитата Йоав Галант акцентира, че Съединените щати имат „ обвързване “ да се причислят към военната акция на Израел против нуклеарната стратегия на Иран.

Ами в случай че Съединените щати, със своите бомби за заличаване на бункери, се причислят към офанзивата? Може ли Израел фактически да унищожи оръжейната стратегия на Иран с такава поддръжка? Дори в случай че президентът Доналд Тръмп одобри настояването на Галант да бомбардира Фордоу и даже в случай че огромните бомби за заличаване на бункери на Съединените щати можеха да доближат до най-дълбоко заровените камери на Фордоу, Съединените щати и Израел към момента ще са изправени пред повече провокации за елиминиране на способността на Иран да се снабди с нуклеарни оръжия. Няма да има миг на „ осъществяване на задачата “, в който и двете страни да могат да заключат с безспорна убеденост, че Иран не може да работи скрито. Ако не друго, подкрепена от Съединени американски щати офанзива против ирански уреди единствено би сложила Съединените щати непосредствено в нуклеарния мерник на Иран, вместо да реши казуса вечно.

Второ, с изключение на обогатяващите уреди на Иран, реакторът в Бушер, който се намира на към 18 километра югоизточно от град Бушер, съставлява доста предизвикателство. Реакторът може да бъде модифициран, с цел да генерира плутоний, който би могъл да се употребява за нуклеарни оръжия. Този риск не може да бъде отстранен, до момента в който реакторът съществува. Но в случай че Израел унищожи реактора в Бушер, той би рискувал изпускането на радиологичен облак, сходен на този от Чернобил, над града, в който живеят към 200 000 души, както и над обитаеми места в Персийския залив. Това би довело и до ответен удар с балистични ракети от Иран против израелския нуклеарен реакторен комплекс в Димона.

Последно и най-важно, даже след обширни въздушни удари против нуклеарните уреди, ще остане забележителна неустановеност по отношение на положението на оживелите детайли и способността им да бъдат възобновени. Без инспекции на място, Израел няма да може да извърши надеждни оценки на вредите, нанесени на потенциала на Иран за обогатяване на уран и съществуващите ресурси от обогатен уран. Иран евентуално няма да разреши на интернационалните инспектори, още по-малко на американски или израелски екипи, да оценят точната степен на вредите на запасите му от обогатен уран, да дефинират дали използваемо съоръжение или материали са били отстранени преди или след ударите, или да посочат тъкмо местата за произвеждане на съставените елементи за забележителното вътрешно произвеждане на центрофуги в Иран. Командос екипи биха могли да се опитат да извършат разузнаване на място, само че биха се изправили пред явни опасности от офанзива от иранските сили. Тази липса на познания значи, че Израел, даже благодарение на Съединените щати, в никакъв случай няма да бъде убеден, че Иран към този момент не е на път към бомба. Опасенията по отношение на тайното нуклеарно оръжие на Иран биха се засилили, отразявайки страховете, които накараха Съединените щати през 2003 година да стартират сухопътна война, с цел да завладеят Ирак в търсене на несъществуващи оръжия за всеобщо заличаване.

Неправилно потребление на числата

Наличната статистика за запасите от обогатен уран на Иран ясно демонстрира невъзможността за декларираната от Израел цел за цялостно и трайно разглобяване на нуклеарната стратегия. Дори в случай че се одобри, че израелските удари дейно са унищожили целия обогатен материал в Натанз, 60-процентният обогатен уран на Иран остава във Фордоу. Според отчет на Международната организация за атомна сила от май, този ресурс е 408 кг, спрямо 275 кг през февруари - задоволително материал за производството на 10 нуклеарни оръжия след няколко седмици в допълнение обогатяване (за едно оръжие са нужни 40 килограма). Освен в случай че въздушните удари не могат да подсигуряват, че един удар ще унищожи над 90 % от целия 60-процентно обогатен уран във Фордоу, обезсърчителна задача, даже в случай че Съединените щати се причислят към задачата,  Иран ще има останал делящ се материал за най-малко една и вероятно повече нуклеарни бомби, да не приказваме за 276-килограмовия ресурс от 20-процентно обогатен уран, който би бил задоволителен за две спомагателни бомби.

Тъй като Иран усилва фрапантно степента си на обогатяване на уран, с цел да предотврати изцяло опцията за възобновяване на нуклеарната си стратегия, Израел също ще би трябвало да унищожи забележителна част от своите центрофуги, както и уреди за произвеждане на центрофуги, чието местонахождение в никакъв случай не е било разкривано. И до момента в който Иран се бори да скрие останалите си благоприятни условия, израелското разузнаване ще бъде оставено да разчита на незадоволителни оценки, които ще стават все по-несигурни с течение на времето, тъкмо сега, в който Иран има всички тласъци да преоборудва към момента съществуващите си уреди в обезверен опит бързо да създаде оръжие.

Новите режими не падат от небето

Тактическите ограничавания, които пречат на Израел да отстрани изцяло нуклеарния си потенциал на Иран, евентуално изясняват за какво Израел желае да провокира промяна на режима. Ако е малко евентуално военните удари да унищожат нуклеарния потенциал на Иран, замяната на режима на Иран с ново държавно управление би изглеждало като привлекателно решение за стратегическата главоблъсканица на Израел. Израелският министър председател Бенямин Нетаняху в действителност допусна, че бомбардировките на Израел са оставили иранския режим рисково „ слаб “ и предразположен на национален протест.

Но промяната на режима е прекомерно амбициозна цел. Подобен ход би претендирал освен обезглавяването на цялото висше управление на Иран и отстраняването на хардлайнерите от всички оперативни области на административното държавно управление. Той би претендирал издигането на приятелско държавно управление, готово да се откаже от остатъците от съществуващата нуклеарна стратегия на Иран и да подсигурява, че в никакъв случай няма да се стреми към нуклеарни оръжия в бъдеще. С други думи, Израел би трябвало да реализира версия на това, което Съединените щати и Обединеното кралство реализираха, когато въодушевиха боен прелом през 1953 година, с цел да смъкват демократично определения водач на Иран Мохамед Мосадък и да го заменят с подкрепяния от Запада марионетен режим на Мохамед Реза Пахлави.

Но за разлика от Съединените щати и Англия по време на свалянето на Мосадък или при други сполучливо проведени преврати, спонсорирани от чужбина, Израел би се опитал да употребява въздушната мощ като главен инструмент, посредством който да смъкна съществуващия режим, а не локална група ирански военни или цивилни водачи. Тази тактика евентуално би провокирала огромна съпротива против задграничната военна интервенция, без съществено да смъкна държавното управление на Ислямската република.

Въздушната мощ, даже когато е съчетана с разследващи мрежи, в никакъв случай не е свалила държавно управление. От зората на доктрините за стратегически бомбардировки през Първата международна война, ранните теоретици на въздушната мощ са били пленени от концепцията, че в случай че са проведени вярно, бомбардировките могат да насърчат популацията да се бунтува против личните си държавни управления. Оттогава военните са пробвали огромно многообразие от схеми, в това число интензивно бомбардиране на градове, с цел да принудят цивилните да се вдигнат и да изискат от държавното управление им да направи, каквито и да е отстъпки, нужни за прекъсване на нападението. В над 40 случая на стратегически бомбардировки от Първата международна война до първата война в Персийския залив през 1991 година, сходни баражни обстрели, без значение дали са съсредоточени и тежки, или леки и разпръснати, в никакъв случай не са принуждавали цивилното население да излезе на улицата в забележителен брой, с цел да се опълчи на държавните управления си.

Изобретяването на прецизни оръжия преди повече от 30 години не е трансформирало този факт. Дори с високоточни „ умни бомби “, убиването на водачи от въздуха постоянно зависи както от шанса, по този начин и от точността и разузнаването. През 1986 година Съединените щати направиха първия опит за точно обезглавяване, ориентирано към либийския деспот Муамар Кадафи. Ударът удари палатката на Кадафи, само че не преди той да излезе. Кадафи твърди, че щерка му е била убита, което докара до отмъстителния атентат на Либия против полет 103 на Pan Am през 1988 година, при който починаха стотици цивилни. Съединените щати несполучливо се пробваха да убият иракския президент Саддам Хюсеин с прецизни въздушни удари през 1991, 1998 и 2003 година, като всякога се надяваха, че превъзхождащото разузнаване ще свърши работа. Само наземната инвазия на Съединени американски щати постави завършек на ръководството на Саддам.

Дори когато въздушната мощност убие водач, резултатът рядко е еднопосочен. През 1996 година Русия умъртви чеченския водач Джохар Дудаев с противорадиационни ракети, откакто локализира телефонния сигнал на Дудаев по време на диалог с съветския президент Борис Елцин. Нов, по-радикален водач скоро пое властта, изгонвайки съветските сили от Чечня и предизвиквайки брутална сухопътна война за възобновяване на промосковското ръководство в района три години по-късно. Въздушната мощност е довела сполучливо до промяна на режима в ерата на прецизността единствено, когато е употребена дружно с локалните сухопътни сили по модела „ чук и наковалня “, както направиха Съединените щати, с цел да смъкват талибаните в Афганистан през 2001 година и Кадафи през 2011 година За разлика от Съединените щати в Афганистан и Либия обаче, Израел наподобява не желае или не е кадърен да организира огромни сухопътни интервенции в Иран, които биха могли да доведат до краха на иранския режим.

И най-после, най-голямата препъни-камък за издигането на другарски настроени държавни управления е националното въодушевление или национализмът в целевата страна. Национализмът има наклонност да пораства бързо, когато локалното население е изправено пред вероятността за ръководство от чужденци и изключително ръководство като обект на задгранична военна намеса. Това е главната причина, заради която напъните на Съединените щати да открият сякаш демократични режими в Ирак и Афганистан бяха посрещнати с тероризъм, а и тъй като актуалното военно завземане на Газа от Израел се сблъсква с сходни компликации. Въздушните удари, ориентирани към локалните водачи, единствено изострят тази наклонност. Местното неодобрение от управлението, колкото и мощно да е, не значи, че популацията желае да бъде ръководено, директно или индиректно, от задграничен стопанин, подготвен да убие всеки водач, с който не е склонен. Израел може би се е поучил от личния си опит в този смисъл: всякога, когато е обезглавявал терористичен водач, неговият правоприемник в никакъв случай не е бил по-приятелски надъхан към израелското държавно управление. Иран не би бил изключение.

В капан

Израелските военновъздушни сили не могат уверено да унищожат нуклеарната стратегия на Иран. Иран би могъл да сглоби програмата си от остатъците скрито, с още по-малко западен контрол и разследваща информация за създаването на оръжия. Ако Израел имаше проект за боен прелом против иранското държавно управление, евентуално към този момент щеше да го е осъществил. Без намесата на Съединени американски щати от името на Израел, Израел ще бъде самичък, без положителни благоприятни условия, изправен пред по-опасен Иран от всеки път. В настоящето положение на обстановката спорът ескалира във „ война на градовете “ сред Тел Авив и Техеран, защото Израел и Иран нападат гъсто обитаеми градски региони. С повишаването на цивилните жертви, двете страни евентуално ще станат по-непокорни, с все по-катастрофални последствия.

Администрацията на Тръмп, от своя страна, окуражи Израел във войната му в Газа и заплаши със лични военни удари против Иран в навечерието на нуклеарните договаряния, които в този момент наподобяват изцяло изключени от дневния ред. Повече от 20 години след започването на личната си превантивна война в Ирак, Съединените щати към момента може да се причислят към израелската в Иран.

Но американската интервенция не е неизбежна. Ако Иран работи сдържано, Тръмп може да бъде уверен да не се причислява към това, което може да се трансформира в следващата безконечна война. Атентатите от 11 септември бяха нужни, с цел да стимулират Вашингтон да стартира превантивна война против Ирак. При липса на огромна провокация, малко американски водачи, изключително такива, които държат на имиджа си като Тръмп, биха се насладили на още едно сходно нещастие. В този случай Израел ще остане самичък, с цел да се изправи пред опцията за скрито придобиване на нуклеарни оръжия от Иран. В последна сметка може да няма метод Израел да се измъкне от заблудата си за интелигентни бомби – или от следващото тресавище в Близкия изток.

ROBERT A. PAPE is Professor of Political Science and Director of the University of Chicago Project on Security and Threats. He is the author of Bombing to Win: Air Power and Coercion in War.

Статията е оповестена на 17 юни