Робърт Питърс не е име, което познавате, това е напълно

Робърт Питърс е измамникът на XX век – историк, теолог, многоженец и още много други престъпления

Робърт Питърс не е име, което познавате, това е изцяло обикновено, историята не може да опише живота на всички. Въпреки това, когато Адам Сисман написа биографията на Хю Тревър-Ропър, попада на това име и той също в никакъв случай не е чувал за този господин. Странното е, че документите и архивите по неговото име се появяват в записките за Тревър-Ропър и е забавно, че множеството са непокътнати.

Въпросният господин, който умира през 2003 година е британски историк, който има редица писания и обръща внимание на историята на Англия през XV и XVI век, както и на историята на Нацистка Германия. Историкът има много съществено досие и в някои от записите се откриват диалози с огромни имена от МИ6, изключително откакто той самият е имал опция да изследва и преглежда бункера на Хитлер през есента на 1945 година

Това е опция, която не всеки получава в цялата си креативна кариера, а това е изцяло обикновено за мнозина. Срещата сред Питърс и Хю се показва някъде през 50-те години в Оксфорд. Хю работи като учител, а Питърс е възпитаник. Срещата сред двамата е странна, само че Питърс желае от своя учител да обърне внимание на обвиняване, което се насочва към него. Това, което ученикът приказва, може да впечатли всеки, само че напрежението и несъгласията оставят своята диря.

Веднъж, откакто излиза наяве, че Питърс лъже, Хю стартира да се интересува повече и да търси следите на въпросната история. Започва свое следствие и разтърсен от разкритието. От самото начало излиза наяве, че Питър Питърс е необикновен разум, който съумява да избяга от управляващите, както и да повлече мнозина след себе си. Манипулациите на въпросния господин доближават висота, която мнозина не биха могли. През идващите 25 години, преподавателят ще следи и ревизира дейностите на въпросния.

Най-накрая в някои остарели досиета го записва като „ нашият остарял другар “. По думите на Адамс Сисман, най-вероятно в никакъв случай няма да се знае доколко доближават измамите на въпросния. Професорът даже взема решение да написа книга по тематиката. Питърс има следи и е един от сполучливите президенти на Магдален – оксфордски лицей, в който същият мъж е бил, когато се среща с историкът. След това е бил част от университета в Кеймбридж, както и в университетската библиотека. След това е част от екипа на Региус – професорите от Дивинити.

Колкото и да се търсят следите, те постоянно затихват, а в някакъв миг излиза наяве, че Питър просто може да излезе от избрани точки с разнообразни имена и това най-вероятно ще се стори необичайно за мнозина. Попарените от измамника постоянно срещат особени компликации, затова идва и идващият въпрос: по какъв начин се лови човек, който има настроенията на облак и в никакъв случай не се знае къде ще завърши всичко.

Историята на Питър Питърсън е същинска, въпреки и всичко за нея да е една огромна неистина. Той се показва за професор, в следствие се показва за академик, шеф на учебно заведение, излиза наяве, че е беглец, двуженец, пандизчия и даже жертва. При срещата си с Хю Тревър-Ропър, Питърсън декларира, че против него се води обвиняване от кардинала в Оксфорд – това не е правилно. Хю употребява старите си връзки с другари от разузнаването и се стреми да разплете цялата мрежа от митове, употребявайки информатори от Илинойс до Куала Лумпур.

Робърт Майкъл Паркинс е роден на 11 август 1918 година в Карлисл. Като момче, той е прекарва към 9 години в железна рамка, с цел да изправи краката си. С експлоадирането на войната през 1939 година не съумява да стигне до университета и през 1941 година става помощник куратор в Западен Йоркшир. През 1944 година е изпъден, като няма информация какво тъкмо е обвиняването. Прекарва известно време в споделена стая в дребен християнски хостел и стартира да чете лекции за призраци. През 1945. става шеф на учебното заведение в Уарминстър, показва се за ученик и употребява свободното си време даже да провежда разнообразни пиеси.

Заминава на север с към 2000 паунда от две по-възрастни дами, като се твърди, че е предложил полови услуги, само че те надалеч не са били за посочената стойност. През 1946 година се дами за мис Маргарет Гладиш и по-късно е задържан за двуженство, само че по-късно е пуснат под гаранция. 3 години по-късно още веднъж се дами и развежда за Хилда Брънтон. Бракът е имал някакви земетресения, само че тъй като времето минава, няма доста хора, които да помнят този човек.

Веднага след Хидла, Робърт отпътува за Швейцария е задържан, откакто не съумява да заплати хотелските си сметки. Депортиран е назад в Англия, само че не стои там, а отпътува за Франция и по-късно живее известно време в Малта, Египет, Индия, Сингапур и даже Австралия. Посещава Ню Йорк, Торонто, Питсбърг, Детройт и постоянно се назовава учител. Обича да се облича в костюми, които купува на заем, само че в никакъв случай не заплаща и на финала впечатлява дамите със своето хипнотично око. През 1953 година е задържан в Охайо от ФБР.

Малко по-късно сменя името си на Питърс, само че постоянно употребява най-различни подправени имена, с цел да му бъде комфортно да се скрие от тези, които го преследват.

През идната година се дами още веднъж за Джанет Ласкелес – това към този момент е брачна половинка номер три. Изоставя я след няколко дни и през идващите 18 месеца ще бъде задържан за кражба на кола и още една машинация. В този интервал предлага брак на още четири дами и всички те се съгласяват. Започва да учи в колежа Магдален в Оксфорд, а по същото време е брачен партньор на Мари Бейли.

Нещо още по-интересно е, че това е просто върха на един голям айсберг. Питърс умира през 2005 година на възраст от 87 години и дотогава съумява да се появи в BBC Mastermind и се показва като ректор на Английската черква във Вирджиния, намираща се в Южна Африка. В голямото си подправено досие даже се показва за старши преподавател в лицей в Нигерия, както и за кардинал в полската католическа черква. До края на живота си е бил женен за общо 8 дами. И въпреки да няма доста фотоси на този господин, множеството познати го виждат като пингвин, който не може да впечатли никого, само че все пак, въпросният има сериозна връзка с дамите. Успява даже да приказва на историческия конгрес във Виена през 1965 година

И има единствено една позната линия, Питърс обожава да си преписва трофеи. Някои помнят, че се е представял за третия теолог в Кебъл. Други помнят, че е бил първия историк в Магдален униврситета. И всичко това в никакъв случай не се е предписание за пари, Питърс просто е желал да бъде помнен, мечтан, издирван и почитан в средите, в които живее. Бил е подготвен да се отдаде на своята цялостна религия, че е някой, който в действителност е повече от специфичен.