Робърт Мугабе Зимбабве някога бе житницата на Африка. Страната обаче

Робърт Мугабе
Зимбабве в миналото бе житницата на Африка. Страната обаче беше опустошена от пагубно ръководство на индустрията, страда от дефицит на храни, срив на валутата и неудържима корупция. Робърт Мугабе управляваше страната близо четири десетилетия и мнозина го упрекват за икономическия й колапс. Той подаде оставка като президент на 21 ноември, оттегляйки се от властта, откакто военните завзеха контрола над страната предходната седмица при явен прелом и разположиха танкове в столицата Хараре. Това е историята на икономическия напредък и крах на Зимбабве. 80-те години Мугабе е определен за първия министър председател на получилото наскоро независимостта си Зимбабве през 1980 година, откакто прекарва години в пандиза за политическата си активност. Той е обожаван от мнозина като персона, съизмерима с Нелсън Мандела, която да поведе страната напред след десетилетия на английска колонизация и ръководство, доминирано от белите. " Той постоянно е заемал популистка позиция, което значи, че желае да работи за богатството на народа си, само че не наложително в интерес на стопанската система ", показва госпожа Фунми Акинлуйи, управител на активи, която влага в Африка и граничните пазари за компанията Silk Invest. Мугабе печели интернационално самопризнание за самодейностите си в образованието и опазването на здравето, а страната устойчиво усилва износа си на промишлени и аграрни артикули. Зимбабве бе известна с тютюневите си артикули, а климатът дава опция за целогодишно земеделие. 90-те години Политическата инерция на Мугабе затихва, упрекват го, че употребява грубост и подкупи, с цел да остане на власт. Той непрестанно отхвърля да е правил непозволени дейности. Реформите, които той вкарва в земеделския бранш, са повратната точка, която способства за икономическата злополука. Целта на държавното управление е да бъде комплициран завършек на десетилетията, през които белите са притежатели на фермите - състояние, оценено от мнозина като колониална неправда. През 1992 година " Законът за придобиване на земята " разрешава на Мугабе да принуди поземлените притежатели да предадат собствеността си, тъй че той да може да я преразпредели. През 1993 година Мугабе заплашва да изгони от страната белите фермери, които се опълчват на наредбите. След 2000 година Кампанията на Мугабе набира мощ към 2000 година и той принуждава 4000 бели фермери да предадат земята си. Селскостопанското произвеждане на Зимбабве се срутва безусловно за една нощ. " Веднага се появи дефицит на храни. Хората започнаха да гладуват ", спомня си Акинлуйи. Това е последвано от две години слаба годишна продукция и извънредно суша, довели до най-тежкия апетит в страната от 60 години. На фона на хроничния дефицит на съществени храни, централната банка на страната пуска пресата за пари, с цел да финансира вноса. Резултатът е ужасяваща инфлация. В пика на рецесията цените се удвояват на всеки 24 часа. Икономистите на института Cato правят оценка, че през 2008 година месечната инфлация е достигнала 7.9 милиарда %. Безработицата скача, публичните услуги се срутват, а стопанската система се свива с 18 % през 2008 година. Зимбабве се отхвърля от валутата си през 2009 година, преводите се правят в щатски долари, южноафрикански рандове и седем други валути. След 2010 година Мугабе дава отговор на интернационалните наказания през 2010 година, заплашвайки да изземе всички вложения, благосъстоятелност на задгранични лица в страната. Тази опасност отблъсква възможни вложители. " Политическият риск натежава повече от опциите, които знаете, че са там ", означи Акинлуйи преди оставката на Мугабе. Правителството на Мугабе също по този начин пренасочва вниманието си от земеделието към минодобива, нареждайки на съвсем всички компании, които добиват диаманти, да спрат работа и да изоставят оборудванията си. Планът е тази активност да бъде поета от държавна конструкция. Зимбабве към този момент мъчно съумява да получи пари кеш от други страни, откакто управляващите са задушили главните износни браншове. Тежка суша ускорява натиска върху страната, водейки до чести случаи на всеобщо изтегляне на пари от банките през 2016 година. В края на предходната година в опит да облекчи хроничния дефицит на ликвидни пари, страната стартира да печата по този начин наречените облигационни бележки, всяка на стойност 1 щатски $. Според Акинлуйи ситуацията е вбесяващо, защото Зимбабве има толкоз огромен капацитет. " Те имат диаманти, въглища, мед, желязна руда... За каквато и суровина да се сетите, те я имат. Аз персонално съм на мнение, че обстановката бързо може да промени радикално с верния човек на власт ", добавя специалистът. По Българска телеграфна агенция.