Роб Пелинка: Част от душата ми бе ампутирана
Роб Пелинка, който години наред бе сътрудник на Коби Брайънт, а по-късно мина крачка нагоре и влезе в управата на Лос Анджелис Лейкърс, също наруши мълчанието след нещастието, лишила живота на суперзвездата на международния спорт.
‘В неделя изгубих най-хубавия ми другар и моята прелестна кръщелница. По този метод част от душата ми бе ампутирана. Коби бе естествена мощ. Беше умен, целеустремен и предан. Визионер без граници. Отдаден и обичащ брачен партньор и “момичешки баща” като никой различен. Когато влизаше в стаята, като че ли запалваше силата. Той беше високо напрежение, мотор без ограничавания. Съзнанието му имаше безконечен потенциал да научава нови неща. Той беше, да го сложим простичко, най-вдъхновяващият състезател на нашето време. Това, което обаче може и да не знаете е, че той бе най-хубавият другар, който някой може да си пожелае”, написа Пелинка.
“Джиджи пък бе самата наслада. Усмивката даваше комфорт във всеки един случай. Тя беше брилянтна и вежлив. И тъкмо като татко си, когато стъпеше на баскетболното игрище, показваше друга страна от природата си. Човече, тя можеше да играе. Баскетболната орис бе ясна. Светът го знаеше. Тя също по този начин бе невероятна, лоялна и подкрепяща сестра, както и превъзходен другар на децата ми. Синът ми и щерка ми постоянно се усещаха по-добре след време, прекарано с Джиджи. Гордея се от всичко, което тя представляваше”, продължава той.
Генералният управител на Лейкърс акцентира, че след тях остава празнота, която не може да бъде запълнена. Пелинка написа още, че нищо не може да го раздели от любовта и вдъхновението, които е получавал от Коби и Джиана. Снимки: ©Getty Images
‘В неделя изгубих най-хубавия ми другар и моята прелестна кръщелница. По този метод част от душата ми бе ампутирана. Коби бе естествена мощ. Беше умен, целеустремен и предан. Визионер без граници. Отдаден и обичащ брачен партньор и “момичешки баща” като никой различен. Когато влизаше в стаята, като че ли запалваше силата. Той беше високо напрежение, мотор без ограничавания. Съзнанието му имаше безконечен потенциал да научава нови неща. Той беше, да го сложим простичко, най-вдъхновяващият състезател на нашето време. Това, което обаче може и да не знаете е, че той бе най-хубавият другар, който някой може да си пожелае”, написа Пелинка.
“Джиджи пък бе самата наслада. Усмивката даваше комфорт във всеки един случай. Тя беше брилянтна и вежлив. И тъкмо като татко си, когато стъпеше на баскетболното игрище, показваше друга страна от природата си. Човече, тя можеше да играе. Баскетболната орис бе ясна. Светът го знаеше. Тя също по този начин бе невероятна, лоялна и подкрепяща сестра, както и превъзходен другар на децата ми. Синът ми и щерка ми постоянно се усещаха по-добре след време, прекарано с Джиджи. Гордея се от всичко, което тя представляваше”, продължава той.
Генералният управител на Лейкърс акцентира, че след тях остава празнота, която не може да бъде запълнена. Пелинка написа още, че нищо не може да го раздели от любовта и вдъхновението, които е получавал от Коби и Джиана. Снимки: ©Getty Images
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




