Ще има бъдеще, в което има малко повече любов – РАДОСЛАВ ГИЗГИНДЖИЕВ
Ризите на мъжете, които не се завръщат.
Детските дрешки, които остават необлечени.
Платовете, които забравяме в цялостните ни дрешници, платовете за неушитите момински рокли.
Любимите чаши, които остават ненапълнени и които някой ден се чупят и се разпиляват на части.
Топлият самун, който изстива на трапезата и не дочаква гостите, които в никакъв случай не идват.
Всичко се къса, губи, раздава, изстива и ожалва.
Но сърцата ни.
Очите ни.
Ръцете ни и уханието на обичаните ни същества.
Мирисът на гребена им.
Докосването им.
Усещането ни… То е постоянно.
Като любовта, която сме дали и любовта, която сме получили.
Красиво е.
Дори и след гибелта ни.
То остава и продължава в историите на млади и остарели, които описват за любовта ни.
В думите им ще има лек; ще има разтуха.
Ще има бъдеще, в което има малко повече обич.
Инфо: http://chetilishte.com
