Рисковете - геополитически, корупционни и дори икономически – са удвоени

" Рисковете - геополитически, корупционни и даже стопански – са удвоени и утроени “ поради невиждана централизация на власт, откакто в деня след изборите се " разсънваме в друга България ". Така евродепутатът от ЕНП/ " Димократична България " разяснява безапелационната на „ Прогресивна България “.

„ Никога не сме виждали сходна централизация на власт в един човек – нито при Жан Виденов, нито при Иван Костов, нито при Симеон Сакскобургготски, нито при Бойко Борисов “, показва той.

По думите му „ нищо не е по-важно от опозицията “, тъй като единствено „ мощна демократична съпротива “ може да лимитира „ неизбежния риск от корист с власт “ и да не позволява „ главозамайване и клатушкане – било то в корупция, в свръхразходи, в геополитически случки “. В обстановка, в която тя е слаба като численост и институционални лостове, „ тя би трябвало да бъде единна и мощна като организация и обществено държание “.

Радан Кънев предизвестява да няма „ невротично зложелателство “ от неуспеха на ГЕРБ и Движение за права и свободи, тъй като „ самичък по себе си не носи нищо “, а „ моделът на практикуване на власт е жив и здрав, само че мощно централизиран “, като занапред ще се види по какъв начин ще се развие. Той отхвърля и всякаква концепция за „ присламчване “ към спечелилия с „ благородни цели “, защото той е „ прекомерно мощен, с цел да търпи спътници в гравитационното си поле “.

Кънев приканва още да няма „ обезсърчение “ и „ обети по народа “, както и да се избегнат вътрешни спорове в границите на демократичната реформистка общественост в търсене на вътрешен провинен. По думите му мотиви за паника има доста, само че мотиви за обезсърчение ще се появят единствено в случай че самата общественост не се оправи като съпротива и допусне „ разграждане на личната си тъкан “.

Според него „ в случай че има най-малко малко добра вест от вчерашния ден, тя не е сривът на ГЕРБ/ДПС “, а „ проявата на дисциплинираност, политическа зрялост и инстинкт за самозапазване на гласоподавателите от тясното ядро на реформистката общественост “. „ Те – и точно те, доста повече от партийните управления – запазиха вярата за съпротива и коректив “, показва Кънев, като добавя, че това се е случило „ макар чудовищните обществени офанзиви и в огромна степен макар извършената от партиите в ПП-ДБ акция “.

„ Това е значим урок “, заключава той, като предизвестява, че в случай че задачата остава демократична и европейска България, предстоят „ четири години на извънредно политическо и организационно изпитание “, което „ може да стартира и през днешния ден “.