Белгия е пред риск да се разпадне
Рискът Белгия да се разпадне става все по-осезаем, написа Politico, представен от Investor.bg
Страната, в която се намират висшите институции на Европейския съюз (ЕС) и централата на НАТО, от дълго време има нефункциониращ народен политически живот. Тя държи международния връх за най-дълго време за сформиране на държавно управление по време на съдружни договаряния - над 500 дни.
Сега напрежението сред холандоговорящата Фландрия на север и френскоговорящата Валония в южната част на страната заплашва да прерасне в по-сериозна рецесия, написа Politico.
През 2024 година в страната би трябвало да се проведат избори. Според изследване на медията крайнодясната партия Vlaams Belang, която се стреми към самостоятелност на Фландрия, в този момент е най-голямата политическа мощ в страната с към 22% от гласовете.
Том ван Грикен, който застана отпред на партията, когато е бил единствено на 28 години, и който е ключът към триумфа ѝ, е корав в проектите си за самостоятелност, в случай че завоюва вота. „ Вярваме, че Белгия е принудителен брак “, разяснява той пред Politico. „ Ако се стигне до бракоразвод, ще го обсъдим като възрастни. Трябва да стигнем до подредено делене. Ако те не седнат на масата с нас, ние ще го създадем едностранно “, добавя той.
За доста от 12,6 млн. население на страната възможното ѝ раздробяване ще е изненада. Споровете сред фламандския север и френскоговорящия юг охладняха през последните години. Фландрия получи езиковите права и политическите пълномощия, които искаше. В рамките на федералната страна Белгия районите към този момент имат необятни пълномощия във връзка с образованието, селскостопанската политика и превозът.
Това обаче не докара до сериозен скок, което предизвиква водачите на Vlaams Belang да не разчитат единствено на политиката за самостоятелност, с цел да наберат поддръжка.
Възход на дясното
В целия Европейски Съюз в последните месеци има напредък на крайната десница, защото блокът не се оправя с незаконната миграция, бавния напредък и високата инфлация. Популистките и антисистемните партии печелят поддръжка тъкмо в такива моменти.
Белгия е една от европейските страни, които се сблъскват с огромен приток на търсещи леговище, като броят на идващите е сходен на броя им по времето на миграционната рецесия от 2015 година
Във Фландрия миграцията се счита за грижа номер едно за гласоподавателите, съгласно скорошно изследване. „ За Vlaams Belang миграцията е водеща тематика, а това е доста значимо за фламандските гласоподаватели “, разяснява Николас Бутека, доцент в университета в Гент. „ Това е главната причина за техния триумф “, показва той.
За Барт де Вевер, президент на фламандската националистическа партия N-VA, „ същата наклонност се случва в цяла Европа сега “. Има „ вълна от голямо безпокойствие “ измежду жителите, които се усещат „ стопански изоставени от личните си елити “, разяснява той пред медията.
„ Колкото и незаслужено да ви се коства, крайната десница печели “, добавя той. В социологическите изследвания неговата партия N-VA в този момент е втората по величина във Фландрия след Vlaams Belang.
Потенциалните гласоподаватели за Vlaams Belang виждат миграцията като най-важния политически въпрос, следван от налозите и стопанската система. Реформата на белгийската страна е доста по-малко значима за тях, съгласно проучването на Politico.
Белгия е основана по безреден, безпланов метод — en stoemelings, на брюкселски акцент. Грикен признава обаче, че не всеки от неговите гласоподаватели може да бъде прочувствено разчувствуван от концепцията за самостоятелност на Фландрия.
„ Не че хората не знаят. Това е първа точка от нашата стратегия. Знам обаче че никой, който е срещу независимостта, няма да гласоподава за моята партия или за N-VA “, споделя още той.
Път към развода
Стратегията на Ван Грикен е партията му да стане най-голямата във Фландрия на изборите следващата година, което ще му даде прерогатив да избира своя съдружен сътрудник за фламандското държавно управление. В идеалния случай за него това би била партията N-VA.
След това фламандското държавно управление ще издаде декларация за суверенитет, с цел да принуди френскоговорящите съдружни сътрудници да договарят за края на Белгия, както съществува сега.
Има обаче някои трудности, даже Ван Грикен да завоюва. В рамките на N-VA има яростно противоречие дали да се сформира държавно управление с Vlaams Belang. Дори N-VA да направи съдбоносната стъпка да се сплоти с крайната десница, френскоговорящата страна на белгийската политика евентуално няма да се появи на масата за договаряния, най-малко първоначално.
Каквото и да се случи следващата година, то ще сътвори спомагателна политическа неустойчивост в Белгия и това единствено по себе си би могло да помогне за поощряване на идеята за самостоятелност.
Белгийският министър председател Александер де Кроо, който сега управлява сложна коалиция от седем партии, пристигна на власт след изборите през 2019 година Вотът беше последван от трудно 500-дневно търсене на съдружно съглашение и от този момент Де Кроо се затруднява да удържа ръководещите партии на една и съща страница по основни въпроси.
Отливът на поддръжка за партиите в центъра ще направи образуването на национално съдружно държавно управление още по-трудно. Иван де Вадер, умел политически кореспондент, написал няколко книги за белгийската политика, се притеснява, че това ще сътвори циничен кръг. „ За мен това, което ще се случи на федерално равнище, е доста по-експлозивно, тъй като има риск от тотална обсада на политическите институции “, разяснява той.
Ван Грикен показва обаче, че Белгия се разпада и в основата на казуса не е съществуването на фламандска партия, а това, че страната не работи. Това е и предпоставката за основаването на фламандската партия, заключава той.
Страната, в която се намират висшите институции на Европейския съюз (ЕС) и централата на НАТО, от дълго време има нефункциониращ народен политически живот. Тя държи международния връх за най-дълго време за сформиране на държавно управление по време на съдружни договаряния - над 500 дни.
Сега напрежението сред холандоговорящата Фландрия на север и френскоговорящата Валония в южната част на страната заплашва да прерасне в по-сериозна рецесия, написа Politico.
През 2024 година в страната би трябвало да се проведат избори. Според изследване на медията крайнодясната партия Vlaams Belang, която се стреми към самостоятелност на Фландрия, в този момент е най-голямата политическа мощ в страната с към 22% от гласовете.
Том ван Грикен, който застана отпред на партията, когато е бил единствено на 28 години, и който е ключът към триумфа ѝ, е корав в проектите си за самостоятелност, в случай че завоюва вота. „ Вярваме, че Белгия е принудителен брак “, разяснява той пред Politico. „ Ако се стигне до бракоразвод, ще го обсъдим като възрастни. Трябва да стигнем до подредено делене. Ако те не седнат на масата с нас, ние ще го създадем едностранно “, добавя той.
За доста от 12,6 млн. население на страната възможното ѝ раздробяване ще е изненада. Споровете сред фламандския север и френскоговорящия юг охладняха през последните години. Фландрия получи езиковите права и политическите пълномощия, които искаше. В рамките на федералната страна Белгия районите към този момент имат необятни пълномощия във връзка с образованието, селскостопанската политика и превозът.
Това обаче не докара до сериозен скок, което предизвиква водачите на Vlaams Belang да не разчитат единствено на политиката за самостоятелност, с цел да наберат поддръжка.
Възход на дясното
В целия Европейски Съюз в последните месеци има напредък на крайната десница, защото блокът не се оправя с незаконната миграция, бавния напредък и високата инфлация. Популистките и антисистемните партии печелят поддръжка тъкмо в такива моменти.
Белгия е една от европейските страни, които се сблъскват с огромен приток на търсещи леговище, като броят на идващите е сходен на броя им по времето на миграционната рецесия от 2015 година
Във Фландрия миграцията се счита за грижа номер едно за гласоподавателите, съгласно скорошно изследване. „ За Vlaams Belang миграцията е водеща тематика, а това е доста значимо за фламандските гласоподаватели “, разяснява Николас Бутека, доцент в университета в Гент. „ Това е главната причина за техния триумф “, показва той.
За Барт де Вевер, президент на фламандската националистическа партия N-VA, „ същата наклонност се случва в цяла Европа сега “. Има „ вълна от голямо безпокойствие “ измежду жителите, които се усещат „ стопански изоставени от личните си елити “, разяснява той пред медията.
„ Колкото и незаслужено да ви се коства, крайната десница печели “, добавя той. В социологическите изследвания неговата партия N-VA в този момент е втората по величина във Фландрия след Vlaams Belang.
Потенциалните гласоподаватели за Vlaams Belang виждат миграцията като най-важния политически въпрос, следван от налозите и стопанската система. Реформата на белгийската страна е доста по-малко значима за тях, съгласно проучването на Politico.
Белгия е основана по безреден, безпланов метод — en stoemelings, на брюкселски акцент. Грикен признава обаче, че не всеки от неговите гласоподаватели може да бъде прочувствено разчувствуван от концепцията за самостоятелност на Фландрия.
„ Не че хората не знаят. Това е първа точка от нашата стратегия. Знам обаче че никой, който е срещу независимостта, няма да гласоподава за моята партия или за N-VA “, споделя още той.
Път към развода
Стратегията на Ван Грикен е партията му да стане най-голямата във Фландрия на изборите следващата година, което ще му даде прерогатив да избира своя съдружен сътрудник за фламандското държавно управление. В идеалния случай за него това би била партията N-VA.
След това фламандското държавно управление ще издаде декларация за суверенитет, с цел да принуди френскоговорящите съдружни сътрудници да договарят за края на Белгия, както съществува сега.
Има обаче някои трудности, даже Ван Грикен да завоюва. В рамките на N-VA има яростно противоречие дали да се сформира държавно управление с Vlaams Belang. Дори N-VA да направи съдбоносната стъпка да се сплоти с крайната десница, френскоговорящата страна на белгийската политика евентуално няма да се появи на масата за договаряния, най-малко първоначално.
Каквото и да се случи следващата година, то ще сътвори спомагателна политическа неустойчивост в Белгия и това единствено по себе си би могло да помогне за поощряване на идеята за самостоятелност.
Белгийският министър председател Александер де Кроо, който сега управлява сложна коалиция от седем партии, пристигна на власт след изборите през 2019 година Вотът беше последван от трудно 500-дневно търсене на съдружно съглашение и от този момент Де Кроо се затруднява да удържа ръководещите партии на една и съща страница по основни въпроси.
Отливът на поддръжка за партиите в центъра ще направи образуването на национално съдружно държавно управление още по-трудно. Иван де Вадер, умел политически кореспондент, написал няколко книги за белгийската политика, се притеснява, че това ще сътвори циничен кръг. „ За мен това, което ще се случи на федерално равнище, е доста по-експлозивно, тъй като има риск от тотална обсада на политическите институции “, разяснява той.
Ван Грикен показва обаче, че Белгия се разпада и в основата на казуса не е съществуването на фламандска партия, а това, че страната не работи. Това е и предпоставката за основаването на фламандската партия, заключава той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ