Модернизацията на армията ни – излишен разход по време на криза или стратегическа инвестиция
рисъединяването на България към НАТО през 2004 година изправи армията ни пред едно съществено предизвикателство – нуждата от рационализация на въоръжението и замяната на извънредно остарялата Съветска военна техника, доставена по време на присъединяване на България във Варшавския контракт, която в доста аспекти бе несъвместима с тази на Алианса. Политическото решение за участие на страната ни в Северноатлантическия контракт трябваше да бъде последвано в един доста къс период и от национално решение за превъоръжаване на Българската войска с съвременно и модерно съоръжение, с цел да се подсигурява придобиването на качества от Българската войска и съвместимостта ѝ със стандартите на НАТО. Не на последно място, а може би даже на първо – модерното въоръжение е главен фактор за сигурността на нашите военни по време на интернационалните задачи и учения.
От трите типа въоръжени сили, в задачи на НАТО са взели участие единствено сухопътните и военноморските ни войски. Над 9 000 български военнослужещи от сухопътните сили, разпределени в 27 контингента, са взели присъединяване в задачите на НАТО, главно в Афганистан. Те извършват съществена роля в взаимните интервенции и учения с сътрудниците от Алианса. В същото време, те са и най-ощетените във връзка с модернизационните планове в този 16-годишен интервал. В този подтекст е значимо да не изоставаме от останалите страни от Югоизточна и Централна Европа – членове на Алианса, като Чехия, Полша, Хърватска, Словакия и Румъния, които са приключили или са в напреднал стадий на рационализация на сухопътните си войски и към този момент са в развой на създаване на качества, като са заложили на модел на индустриално съдействие с локални национални компании.
Принципно разноските за защита са високи и е мъчно да бъдат комуникирани с публичните настройки и упования. Това важи освен за България, а и за всяка съвременна и демократична страна. Общественото мнение няма значение само в тоталитарните страни. Същевременно груповата защита изисква взаимен метод. Факт, който бе регистриран на срещата на НАТО в Уелс още през 2014 година, когато бе взето решението всяка от страните-членки на Алианса да отделя най-малко 2% от Брутният вътрешен продукт за защита до 2024 година. По-късно в този подтекст Ген. Секретар на НАТО Йенс Столтенберг означи, че тези разноски би трябвало да са ориентирани най-много към съвременно въоръжение и добре готови професионални армии на страните-членки.
Решението бе най-последователно поддържано и защитавано от Съединени американски щати, отделящ най-голям % от Брутният вътрешен продукт за защита като страна-членка на Алианса – към 3.5%, която очакваше съблюдаване на поетия ангажимент и от съдружниците си. Факт е, обаче, че дребен брой от тях успяваха да се приближат до минималните 2%. България също не бе изключение, движейки се през последните години към 1.3%.
Тази наклонност се промени едвам през предходната година, когато страната ни доближи 2.6% от Брутният вътрешен продукт отделян за защита, откакто бе взето решението за придобиването от Съединени американски щати на 8 многоцелеви изтребителя Ф-16 Блок 70 за 2.1 милиарда лева, които би трябвало да бъдат създадени от „ Локхийд Мартин “. А в средата на ноември тази година бе подписан и договорът с немската компания „ Люрсен “ за придобиването на 2 патрулни кораба за близо 1 милиарда лева Така бяха сполучливо контрактувани два от трите огромни модернизационни плана, които актуалното държавното управление си сложи за цел да осъществя в границите на мандата си - за авиацията и военноморските сили. В напреднал етап е и процедурата за реализацията и на третия, може би най-важния план – придобиването на 150 броя бронирани машини за Сухопътните войски, в който се конкурират „ Патрия “ и „ Дженеръл Дайнамикс “, а прогнозната сума по плана е за към 1.5 милиарда лева, които ще бъдат изплащани на вноски в идващите 10-на години.
Ако държавното управление успее да завърши и този план до края на мандата си до пролетта на 2021 година, изрично може да регистрира, че е осъществило заложената минимална промяна в една от областите, в които има най-малка социална поддръжка – защитата. Решението сигурно няма да бъде елементарно, на фона на втората вълна от Ковид-пандемията, сложила ни преди всичко по смъртност в Европейския съюз и довела до сериозна икономическата рецесия в страната, потребността от преструктуриране на бюджетните разноски и покриване на голям брой спомагателни здравни и обществени заплащания. Не малко бизнес браншове сега са изправени пред действителен банкрут.
Отлагането във времето на плана за модернизацията на сухопътните ни войски, обаче, би довело до неговото съществено закъснение с не по-малко от 5 до 10 години, под натиска на избрани публични настройки и потребности. Това освен ще остави промяната в Българската войска незавършена, ощетявайки най-много сухопътните сили, само че и ще докара до сериозен дисбаланс в подготовката и боеспособността на българските военнослужещи. Нещо повече – би лишило военната ни промишленост от съществени благоприятни условия за развиване, а страната ни от големия запас, който тя би могла да генерира за държавния бюджет. Защо това е по този начин?
Колкото и да се свиват разноските, няма ли доходи в бюджета от стопанската система, мъчно могат да бъдат обезпечени здравните и обществените разноски, без да се наложи поемането на нови държавни задължения. Къде стои българската отбранителна промишленост в този модел и за какво модернизационните планове за Българската войска са значими освен за нашата сигурност, само че и за стопанската система ни?
Само за предходната година компаниите от отбранителната ни промишленост са осъществили над 1 милиарда евро продажби от експорта на своята продукция. Това е рекорден растеж, на фона на рецесията в сектора през 90-те години, когато от 150 000 души, ангажирани във военната промишленост в края на интервала на комунизма у нас, се следи срив в заетостта в бранша от 10 пъти – до 15 000 души. Ясно е, че с цел да бъде непокътната възходящата наклонност от последните години, е належащо непрестанно да се покачва конкурентоспособността на нашите компании, посредством вложения в нововъведения и непрестанно софтуерно обновяване на българските отбранителни артикули. А модернизационните планове в армията са най-хубавата причина това да се случи.
Тяхната реализация е комплициран и многостепенен развой, основан на носене на отговорност и взимане на политически решение. Така да вземем за пример, придобиването на самолетите Ф-16 бе в резултат на директно договаряне сред държавните управления на България и Съединени американски щати. При останалите два плана – за Военноморските и Сухопътните сили, бе определен наложеният в международен аспект модел за придобиване на военна техника - въз основата на търгове на конкурентен принцип, допускащ да се избере най-изгодната за страната ни оферта във връзка с техническите характерности, цената, опцията от разсрочване на изплащането, индустриалното съдействие.
Вероятно за аудиторията отвън професионалната колегия детайлностите към модернизационните планове остават в огромна степен неразбираеми. Медиите най-често подчертават върху размера на финансирането на покупко-продажбите, и към тези цифри се води най-вече и политическия спор. Но не по-малко значимо е да се обяснят на обществото и някои съществени аспекти на модернизационните планове.
На първо място, посредством модернизацията в армията се поставят основите на дълготрайно стратегическо съдействие в границите на НАТО и Европейски Съюз. С тези покупко-продажби България договаря освен закупуването на техника и въоръжение, само че и образование на военния, инженерния и техническия състав, подготовка на фрагменти за работа с най-модерното съоръжение и технологии и основаване на инфраструктура, която ще може да удовлетвори условията на нашата професионална войска за дълъг интервал напред. Тогава българските военнослужещи ще бъдат изцяло съпоставими с сътрудниците си от армиите на Европейски Съюз и НАТО и ще могат да взимат присъединяване във все по-широк набор от задания при взаимните задачи, учения и интервенции. Същевременно и военната специалност у нас ще утвърди престижа си и ще бъде атрактивна за все по-голям брой младежи.
На второ място, в модернизационните планове са заложени условия за реинвестиция в България на една част от вложените бюджетни средства, посредством ангажирането на български компании в производството на контрактуваното въоръжение. Така двата нови патрулни кораба ще бъдат издигнати във Варненската корабостроителница „ Делфин “. Очаква се в производството на новите бронирани машини да бъдат ангажирани държавните предприятия „ ТЕРЕМ “ и „ ВМЗ-Сопот “. А това, с изключение на софтуерен продан, който ще стабилизира и ще даде подтик в развиването на военните ни компании, значи и откриване на доста нови работни места.
Не на последно място, с усвояването на производството на нова военна продукция по натовски стандарти, се откриват и нови благоприятни условия за следващ износ в трети страни – и в района, и в световен аспект. Проекти с подобен размер и трудност, каквито са модернизационните планове за въоръжените ни сили, ще дадат опция за присъединяване и на значително частни български компании, директно или индиректно свързани с отбранителния бранш, което ще увеличи конкурентоспособността им на интернационалните пазари, а оттова и на българската отбранително-технологична индустриална база като цяло.
Усложнената от Ковид-19 икономическа обстановка в народен и световен аспект разрешава на България да приложи по-голяма еластичност в преговорния развой във връзка с придобиването на отбранителна техника и въоръжение. С други думи, в позиция сме да пожелаваме по-бърза доставка и в същото време по-голямо разсрочване на заплащанията във времето. Модернизационните планове в армията основават положителни предпоставки за стимулиране на стопанската система ни по време на рецесия – значимо е да успеем да се възползваме от тях.
*Доц. Светослав Спасов е лекар по военно-политически проблеми на сигурността, някогашен дипломат на България към Организация на обединените нации и ОССЕ във Виена, понастоящем е учител в Катедра „ Национална и районна сигурност “ в УНСС. Автор на голям брой книги и изявления в региона на сигурността и защитата, в това число и тритомното издание „ Развитие на отбранителната промишленост в България “.
От трите типа въоръжени сили, в задачи на НАТО са взели участие единствено сухопътните и военноморските ни войски. Над 9 000 български военнослужещи от сухопътните сили, разпределени в 27 контингента, са взели присъединяване в задачите на НАТО, главно в Афганистан. Те извършват съществена роля в взаимните интервенции и учения с сътрудниците от Алианса. В същото време, те са и най-ощетените във връзка с модернизационните планове в този 16-годишен интервал. В този подтекст е значимо да не изоставаме от останалите страни от Югоизточна и Централна Европа – членове на Алианса, като Чехия, Полша, Хърватска, Словакия и Румъния, които са приключили или са в напреднал стадий на рационализация на сухопътните си войски и към този момент са в развой на създаване на качества, като са заложили на модел на индустриално съдействие с локални национални компании.
Принципно разноските за защита са високи и е мъчно да бъдат комуникирани с публичните настройки и упования. Това важи освен за България, а и за всяка съвременна и демократична страна. Общественото мнение няма значение само в тоталитарните страни. Същевременно груповата защита изисква взаимен метод. Факт, който бе регистриран на срещата на НАТО в Уелс още през 2014 година, когато бе взето решението всяка от страните-членки на Алианса да отделя най-малко 2% от Брутният вътрешен продукт за защита до 2024 година. По-късно в този подтекст Ген. Секретар на НАТО Йенс Столтенберг означи, че тези разноски би трябвало да са ориентирани най-много към съвременно въоръжение и добре готови професионални армии на страните-членки.
Решението бе най-последователно поддържано и защитавано от Съединени американски щати, отделящ най-голям % от Брутният вътрешен продукт за защита като страна-членка на Алианса – към 3.5%, която очакваше съблюдаване на поетия ангажимент и от съдружниците си. Факт е, обаче, че дребен брой от тях успяваха да се приближат до минималните 2%. България също не бе изключение, движейки се през последните години към 1.3%.
Тази наклонност се промени едвам през предходната година, когато страната ни доближи 2.6% от Брутният вътрешен продукт отделян за защита, откакто бе взето решението за придобиването от Съединени американски щати на 8 многоцелеви изтребителя Ф-16 Блок 70 за 2.1 милиарда лева, които би трябвало да бъдат създадени от „ Локхийд Мартин “. А в средата на ноември тази година бе подписан и договорът с немската компания „ Люрсен “ за придобиването на 2 патрулни кораба за близо 1 милиарда лева Така бяха сполучливо контрактувани два от трите огромни модернизационни плана, които актуалното държавното управление си сложи за цел да осъществя в границите на мандата си - за авиацията и военноморските сили. В напреднал етап е и процедурата за реализацията и на третия, може би най-важния план – придобиването на 150 броя бронирани машини за Сухопътните войски, в който се конкурират „ Патрия “ и „ Дженеръл Дайнамикс “, а прогнозната сума по плана е за към 1.5 милиарда лева, които ще бъдат изплащани на вноски в идващите 10-на години.
Ако държавното управление успее да завърши и този план до края на мандата си до пролетта на 2021 година, изрично може да регистрира, че е осъществило заложената минимална промяна в една от областите, в които има най-малка социална поддръжка – защитата. Решението сигурно няма да бъде елементарно, на фона на втората вълна от Ковид-пандемията, сложила ни преди всичко по смъртност в Европейския съюз и довела до сериозна икономическата рецесия в страната, потребността от преструктуриране на бюджетните разноски и покриване на голям брой спомагателни здравни и обществени заплащания. Не малко бизнес браншове сега са изправени пред действителен банкрут.
Отлагането във времето на плана за модернизацията на сухопътните ни войски, обаче, би довело до неговото съществено закъснение с не по-малко от 5 до 10 години, под натиска на избрани публични настройки и потребности. Това освен ще остави промяната в Българската войска незавършена, ощетявайки най-много сухопътните сили, само че и ще докара до сериозен дисбаланс в подготовката и боеспособността на българските военнослужещи. Нещо повече – би лишило военната ни промишленост от съществени благоприятни условия за развиване, а страната ни от големия запас, който тя би могла да генерира за държавния бюджет. Защо това е по този начин?
Колкото и да се свиват разноските, няма ли доходи в бюджета от стопанската система, мъчно могат да бъдат обезпечени здравните и обществените разноски, без да се наложи поемането на нови държавни задължения. Къде стои българската отбранителна промишленост в този модел и за какво модернизационните планове за Българската войска са значими освен за нашата сигурност, само че и за стопанската система ни?
Само за предходната година компаниите от отбранителната ни промишленост са осъществили над 1 милиарда евро продажби от експорта на своята продукция. Това е рекорден растеж, на фона на рецесията в сектора през 90-те години, когато от 150 000 души, ангажирани във военната промишленост в края на интервала на комунизма у нас, се следи срив в заетостта в бранша от 10 пъти – до 15 000 души. Ясно е, че с цел да бъде непокътната възходящата наклонност от последните години, е належащо непрестанно да се покачва конкурентоспособността на нашите компании, посредством вложения в нововъведения и непрестанно софтуерно обновяване на българските отбранителни артикули. А модернизационните планове в армията са най-хубавата причина това да се случи.
Тяхната реализация е комплициран и многостепенен развой, основан на носене на отговорност и взимане на политически решение. Така да вземем за пример, придобиването на самолетите Ф-16 бе в резултат на директно договаряне сред държавните управления на България и Съединени американски щати. При останалите два плана – за Военноморските и Сухопътните сили, бе определен наложеният в международен аспект модел за придобиване на военна техника - въз основата на търгове на конкурентен принцип, допускащ да се избере най-изгодната за страната ни оферта във връзка с техническите характерности, цената, опцията от разсрочване на изплащането, индустриалното съдействие.
Вероятно за аудиторията отвън професионалната колегия детайлностите към модернизационните планове остават в огромна степен неразбираеми. Медиите най-често подчертават върху размера на финансирането на покупко-продажбите, и към тези цифри се води най-вече и политическия спор. Но не по-малко значимо е да се обяснят на обществото и някои съществени аспекти на модернизационните планове.
На първо място, посредством модернизацията в армията се поставят основите на дълготрайно стратегическо съдействие в границите на НАТО и Европейски Съюз. С тези покупко-продажби България договаря освен закупуването на техника и въоръжение, само че и образование на военния, инженерния и техническия състав, подготовка на фрагменти за работа с най-модерното съоръжение и технологии и основаване на инфраструктура, която ще може да удовлетвори условията на нашата професионална войска за дълъг интервал напред. Тогава българските военнослужещи ще бъдат изцяло съпоставими с сътрудниците си от армиите на Европейски Съюз и НАТО и ще могат да взимат присъединяване във все по-широк набор от задания при взаимните задачи, учения и интервенции. Същевременно и военната специалност у нас ще утвърди престижа си и ще бъде атрактивна за все по-голям брой младежи.
На второ място, в модернизационните планове са заложени условия за реинвестиция в България на една част от вложените бюджетни средства, посредством ангажирането на български компании в производството на контрактуваното въоръжение. Така двата нови патрулни кораба ще бъдат издигнати във Варненската корабостроителница „ Делфин “. Очаква се в производството на новите бронирани машини да бъдат ангажирани държавните предприятия „ ТЕРЕМ “ и „ ВМЗ-Сопот “. А това, с изключение на софтуерен продан, който ще стабилизира и ще даде подтик в развиването на военните ни компании, значи и откриване на доста нови работни места.
Не на последно място, с усвояването на производството на нова военна продукция по натовски стандарти, се откриват и нови благоприятни условия за следващ износ в трети страни – и в района, и в световен аспект. Проекти с подобен размер и трудност, каквито са модернизационните планове за въоръжените ни сили, ще дадат опция за присъединяване и на значително частни български компании, директно или индиректно свързани с отбранителния бранш, което ще увеличи конкурентоспособността им на интернационалните пазари, а оттова и на българската отбранително-технологична индустриална база като цяло.
Усложнената от Ковид-19 икономическа обстановка в народен и световен аспект разрешава на България да приложи по-голяма еластичност в преговорния развой във връзка с придобиването на отбранителна техника и въоръжение. С други думи, в позиция сме да пожелаваме по-бърза доставка и в същото време по-голямо разсрочване на заплащанията във времето. Модернизационните планове в армията основават положителни предпоставки за стимулиране на стопанската система ни по време на рецесия – значимо е да успеем да се възползваме от тях.
*Доц. Светослав Спасов е лекар по военно-политически проблеми на сигурността, някогашен дипломат на България към Организация на обединените нации и ОССЕ във Виена, понастоящем е учител в Катедра „ Национална и районна сигурност “ в УНСС. Автор на голям брой книги и изявления в региона на сигурността и защитата, в това число и тритомното издание „ Развитие на отбранителната промишленост в България “.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ