Със сиренце и винце баба Мина подкара сто и първата година
„ Рипни, Калинке “, подкара за 100-годишна баба Христо Коритаров на своята гайда – един от 25-те интструмента, на които свири. Навръх юбилея си Мина Гърева отпусна глас да си попее, че и душата да се отпусне. Чак да рипне не върви – държи се, откакто е навъртяла към този момент век, само че шипове в крайници я мъчат в последно време. То пък защо ли и да се пукат душманите на играта й, като душмани няма – всички обичат столетницата на село Царимир.
Рожденият й ден тая утрин почна като всеки делник. От рано баба Мина се притръшкала да върви да цепи дърва за печката. Обаче тоя път не я пуснаха. Жените от читалището и общината я настаниха на миндерчето в битовата стая в дома й. Накичиха входа със златни балони, както е съвременно в този момент. Доведоха гайдар да й посвири за празника. Съседът Койчо особено за нея си облече носия. На крайници да я поздравят пристигнаха и кметът на Съединение Атанас Балкански, и кметицата на Царацово – Атанаска Бешликова. Домакинята подреди пред тях писани паници с погача и сирене. А гостите прибавиха торта, дори две.
Местното разузнаване донесло, че времето мъчи баба Мина, като пуска тъмни пелени пред очите й. Та по тази причина юбилярката получи точно на стотния си рожден ден часовник – но с огромни числа. А като я питаха подготвена ли е да духа свещите, рапортува: „ За оня свят съм подготвена “, та се посмяха гостите.
Не е живяла елементарно, само че не се оплаква. Още като била малко момиче, майка й се споминала. Татко й след време взел друга жена, само че се запазил сговорът вкъщи. „ От рано гледах да седна да преда, че да ме пуснат на учебно заведение “, помни за ония години дамата. На чешмата пред учебното заведение я харесал и мъжът й. Сега черно-бял портрет на двамата като млади – той с гвардейската си униформа, а тя с кръгла якичка по тогавашната мода, е втъкната на витрината на бюфета.
А в близост – цяла изложба от внуци и правнуци. Сред тях е и фотография на Гунди – единият шурей е футболен треньор и снабдил столетницата от Царимир с скъпия афиш.
Сега цялото домочадие се е пръснало – кой в града, кой в чужбина. Ама внукът от Германия пръв звъннал за рождения ден на баба Мина. Тя хем се радва, хем й се свива сърцето. За юбилея мислела да събере своите на ресторант, то пък пристигна пандемия и не може.
Баба Мина обаче не си поставя дертове за такива неща. Свикнала е да живее простичко. Стига на масата да постави сиренце и нещо домашно. Колбаси не вкусва, само че е майсторка на пити и козунаци.
Едно прасе, в случай че заколим за година, стига. А то в този момент стана, че младите се тъпчат като свине,
чуди се столетницата.
Модерният свят не я е омотал повече от времето, когато работила в ТКЗС-то. Не й е натикал в къщата съвременни джаджи и разчита единствено на домашния телефон. С тв приемника пък единствено се ядосва: „ Дека е нявгашното… Сега дамата му умъртвила майката… Като виждам, и аз загивам “, прави къс анализ на сериалите баба Мина. Затова ни тях пуска, ни новините. Само за прогнозата за времето усилва до край звука, та някой път се сърдят домашните.
Обаче множеството време е самичка. Шета си, пък току си оплаква и си поплаква – не може да прежали едната си щерка, която се поболяла и умряла 50-годишна. За себе си боязън няма. Даже коронавирус не я стряска.
Вино и ракия като има… Дера, копая, пийна една глътка и ми мине. Сипя си една чаша ябълков сок. Това ми е здравето,
дава рецептата баба Мина.
Не че не взима медикаменти за сърце и за кръвно, но като виждам, са по-малко от нашите, майтапи се другата й дъщеря – Николина. Цял живот е учена от майка си на труд, татко й също бил добър и умен човек.
И в този момент баба Мина не се стопира. От рано е на крайници, родопските одеяла са опънати без дипла, печката е напалена. „ Трябва да сложим в ред тоя шубрак! “, току рече на щерка си за двора. А той – по конец, оплевен и лалета поклащат алени глави. Обаче, като си науми нещо баба Мина, не мирясва, до момента в който не се свърши. През уикенда идват околните да й оказват помощ с домашните неща, другояче по стратегия й носят топла храна у дома.
Преди време мъчили да я придумат да я вземат в Пловдив. „ Там за два дни ще умра! “, отсякла столетницата. Само за сватбата на внуците ще направи изключение.
Строга баба е, споделя Ивелина – единствената й внучка измежду все мъжко поколение. От нея се е научила по какъв начин се върти къща, да си гледа фамилията и мъжа. „ Като свършиш у вас работата, иди да окажеш помощ на свекървата! “, все я съветвала баба Мина.
До предходната година ходела сама в кметството да си заплаща налозите. И все бърза. Рече ли да я спре някой, му отвръща: „ Да свърша работа, мухабет след това! “.
Снимки: Франк Воща
Рожденият й ден тая утрин почна като всеки делник. От рано баба Мина се притръшкала да върви да цепи дърва за печката. Обаче тоя път не я пуснаха. Жените от читалището и общината я настаниха на миндерчето в битовата стая в дома й. Накичиха входа със златни балони, както е съвременно в този момент. Доведоха гайдар да й посвири за празника. Съседът Койчо особено за нея си облече носия. На крайници да я поздравят пристигнаха и кметът на Съединение Атанас Балкански, и кметицата на Царацово – Атанаска Бешликова. Домакинята подреди пред тях писани паници с погача и сирене. А гостите прибавиха торта, дори две.
Местното разузнаване донесло, че времето мъчи баба Мина, като пуска тъмни пелени пред очите й. Та по тази причина юбилярката получи точно на стотния си рожден ден часовник – но с огромни числа. А като я питаха подготвена ли е да духа свещите, рапортува: „ За оня свят съм подготвена “, та се посмяха гостите.
Не е живяла елементарно, само че не се оплаква. Още като била малко момиче, майка й се споминала. Татко й след време взел друга жена, само че се запазил сговорът вкъщи. „ От рано гледах да седна да преда, че да ме пуснат на учебно заведение “, помни за ония години дамата. На чешмата пред учебното заведение я харесал и мъжът й. Сега черно-бял портрет на двамата като млади – той с гвардейската си униформа, а тя с кръгла якичка по тогавашната мода, е втъкната на витрината на бюфета.
А в близост – цяла изложба от внуци и правнуци. Сред тях е и фотография на Гунди – единият шурей е футболен треньор и снабдил столетницата от Царимир с скъпия афиш.
Сега цялото домочадие се е пръснало – кой в града, кой в чужбина. Ама внукът от Германия пръв звъннал за рождения ден на баба Мина. Тя хем се радва, хем й се свива сърцето. За юбилея мислела да събере своите на ресторант, то пък пристигна пандемия и не може.
Баба Мина обаче не си поставя дертове за такива неща. Свикнала е да живее простичко. Стига на масата да постави сиренце и нещо домашно. Колбаси не вкусва, само че е майсторка на пити и козунаци.
Едно прасе, в случай че заколим за година, стига. А то в този момент стана, че младите се тъпчат като свине,
чуди се столетницата.
Модерният свят не я е омотал повече от времето, когато работила в ТКЗС-то. Не й е натикал в къщата съвременни джаджи и разчита единствено на домашния телефон. С тв приемника пък единствено се ядосва: „ Дека е нявгашното… Сега дамата му умъртвила майката… Като виждам, и аз загивам “, прави къс анализ на сериалите баба Мина. Затова ни тях пуска, ни новините. Само за прогнозата за времето усилва до край звука, та някой път се сърдят домашните.
Обаче множеството време е самичка. Шета си, пък току си оплаква и си поплаква – не може да прежали едната си щерка, която се поболяла и умряла 50-годишна. За себе си боязън няма. Даже коронавирус не я стряска.
Вино и ракия като има… Дера, копая, пийна една глътка и ми мине. Сипя си една чаша ябълков сок. Това ми е здравето,
дава рецептата баба Мина.
Не че не взима медикаменти за сърце и за кръвно, но като виждам, са по-малко от нашите, майтапи се другата й дъщеря – Николина. Цял живот е учена от майка си на труд, татко й също бил добър и умен човек.
И в този момент баба Мина не се стопира. От рано е на крайници, родопските одеяла са опънати без дипла, печката е напалена. „ Трябва да сложим в ред тоя шубрак! “, току рече на щерка си за двора. А той – по конец, оплевен и лалета поклащат алени глави. Обаче, като си науми нещо баба Мина, не мирясва, до момента в който не се свърши. През уикенда идват околните да й оказват помощ с домашните неща, другояче по стратегия й носят топла храна у дома.
Преди време мъчили да я придумат да я вземат в Пловдив. „ Там за два дни ще умра! “, отсякла столетницата. Само за сватбата на внуците ще направи изключение.
Строга баба е, споделя Ивелина – единствената й внучка измежду все мъжко поколение. От нея се е научила по какъв начин се върти къща, да си гледа фамилията и мъжа. „ Като свършиш у вас работата, иди да окажеш помощ на свекървата! “, все я съветвала баба Мина.
До предходната година ходела сама в кметството да си заплаща налозите. И все бърза. Рече ли да я спре някой, му отвръща: „ Да свърша работа, мухабет след това! “.
Снимки: Франк Воща
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ