Ще стане ли река Марица вторият център на Пловдив
РИОСВ: Решението по Оценка на въздействието върху околната среда за река Марица не е влезнало в действие
Хилядолетия наред градовете и цели цивилизации са възниквали около огромните реки. Шумерската цивилизация, с която в последно време доста се родеем, нямаше да я има без Тигър и Ефрат, нито пък Древния Египет без Нил. Във вековете реките са осигурявали препитания на хората. Те са главен фактор за икономическото и общественото развиване на народите - били са връзката им със света, осигурявали са прехраната посредством риболова и опцията край тях да се създават поливни и плодородни части земя. В модерните времена реките се трансформират в съществени транспортни коридори за транспорт на артикули и придвижване на хората. Постепенно стартира тяхната социализация, построяват се крайбрежия с атракции, паркове и алеи за отдих и спорт. Така през днешния ден не можем да си представим Лондон без Темза или Франкфурт без Майн, нито пък прелестните градове като Виена, Будапеща и Белград, израснали край Дунав.
Пловдив не прави изключение от своите исторически връстници. Градът също е построен край свята Марица и се разраства край нейните крайбрежия. Опити за социализация на реката са правени няколко пъти, а концепциите по какъв начин да се вдъхне нов живот на коритото са дузини. Още през 30-те години на предишния век кметът Божидар Здравков разписва проект за развиването на парк за развлечения и отмора на модерните пловдивчани. Според него край реката в западната част на града би трябвало да бъдат построени стадион, спортни стадиони, място за плажуване, езеро и даже зоопарк. За задачата градската администрация изплаща от прилежащото село Мечкюр (днес квартал " Прослав " ) няколко хиляди декара земя и гори. Идеята е развивана през годините, с цел да можем през днешния ден да имаме прелестния парк " Отдих и просвета ". Със социализацията на Марица обаче съществено закъсахме. И през днешния ден в рамките на града тя съставлява затлачено от саморасляци и наносни острови речно корито, край което през лятото се въдят милиарди комари. Бреговете на доста места са компрометирани, само че за шанс в последно време не се случва постоянно към Пловдив да идват високи води. Години наред реката се чистеше от компанията на някогашния зам.-министър на земеделието Димитър Пейчев. В последните два управнически мандата за почистването на дърветата и храстите се грижи Оперативна програма " Паркове и градини ", само че го прави
единствено в краен случай.
През последната година-две локалната власт подвигна следващата полемика за социализация на реката, като стартира концепцията Марица да стане вторият център на Пловдив. Преди време за подобен се сочеше кварталът до хотела на кметската фамилия. Той даже бе написан като подобен в основания през 2012 година Интегриран проект за градско възобновяване и развиване, а за реализацията на плана се чакаха милиони по Оперативна програма " Региони в напредък ". Общината обаче не се разбра с военните за парцелите на " Гладно поле " и породи новата концепция за социализацията на Марица. И този проект към този момент удря на камък. Причината е, че отчетът за Оценка на въздействието върху околната среда на Проекта за подсилване и социализация на коритото на реката, признат от Регионална инспекция за опазване на околната среда - Пловдив през ноември 2018-а, се апелира от Българското сдружение за отбрана на птиците (БЗДП). Това заяви Димитър Плачийски, районен координатор на организацията за Пловдив. По думите му, отчетът съдържа груби процедурни нарушавания. В мнението си Българско дружество за защита на птиците предизвестява за очевидни пропуски и несъгласия в процедурата и създадените отчети. Подобни констатации има и от други специалисти и организации.
В Министерство на околната среда и водите е постъпил сигнал и от съдружие „ Балканка ", в който се
възразява против отчета за Оценка на въздействието върху околната среда
и се изрича безпокойство по отношение на опцията за осъществяване на висока вълна, както и за отрицателното въздействие, което могат да окажат плануваните за създаване уреди по плана - детски площадки, пейки, фитнес и други
Междувременно на публичното разискване на отчета за Оценка на въздействието върху околната среда по плана през октомври участваха не повече от 30 души, най-вече екоактивисти.
Според специалистите зоната е характерна, със отбрана по Натура 2000 и е значим биокоридор - местообитание на редица редки и предпазени типове птици. Затова планът би трябвало да мине през доста по-широк публичен спор.
Второ бетонно корито от Гребната до Адата
Инвестиционното предложение планува модифициране на речното корито на Марица - в сектора сред Гребната база и остров Адата, където се построява централно кюне за осъществяване на ниските води. Освен това, съгласно задачите за социализация на крайбрежията, се възнамерява рехабилитация на съществуващите оградни брегозащитни стени. Обособяват се велоалеи и пешеходни алеи, както и подходи, които да свързват съществуващата пешеходна мрежа на терена над речните крайбрежия с плановите алеи. По този метод речното корито се оформя като самобитен втори център на града, който свързва парк " Отдих и просвета ", Пешеходния мост дружно с основната улица, Пловдивския панаир и Водната палата.
Дали обаче социализацията на река Марица ще я трансформира в по този начин мечтаното атрактивно място за спорт и отдих на пловдивчани? Според тълковния речник социализацията е безсистемен и бурен развой, при който могат да бъдат реализирани всевъзможни резултати - както мечтани, по този начин и резултати, противоположни на общоприетите в обществото. Затова, преди да стане късно, дано специалистите си кажат думата за този по този начин значим за Пловдив план.
Хилядолетия наред градовете и цели цивилизации са възниквали около огромните реки. Шумерската цивилизация, с която в последно време доста се родеем, нямаше да я има без Тигър и Ефрат, нито пък Древния Египет без Нил. Във вековете реките са осигурявали препитания на хората. Те са главен фактор за икономическото и общественото развиване на народите - били са връзката им със света, осигурявали са прехраната посредством риболова и опцията край тях да се създават поливни и плодородни части земя. В модерните времена реките се трансформират в съществени транспортни коридори за транспорт на артикули и придвижване на хората. Постепенно стартира тяхната социализация, построяват се крайбрежия с атракции, паркове и алеи за отдих и спорт. Така през днешния ден не можем да си представим Лондон без Темза или Франкфурт без Майн, нито пък прелестните градове като Виена, Будапеща и Белград, израснали край Дунав.
Пловдив не прави изключение от своите исторически връстници. Градът също е построен край свята Марица и се разраства край нейните крайбрежия. Опити за социализация на реката са правени няколко пъти, а концепциите по какъв начин да се вдъхне нов живот на коритото са дузини. Още през 30-те години на предишния век кметът Божидар Здравков разписва проект за развиването на парк за развлечения и отмора на модерните пловдивчани. Според него край реката в западната част на града би трябвало да бъдат построени стадион, спортни стадиони, място за плажуване, езеро и даже зоопарк. За задачата градската администрация изплаща от прилежащото село Мечкюр (днес квартал " Прослав " ) няколко хиляди декара земя и гори. Идеята е развивана през годините, с цел да можем през днешния ден да имаме прелестния парк " Отдих и просвета ". Със социализацията на Марица обаче съществено закъсахме. И през днешния ден в рамките на града тя съставлява затлачено от саморасляци и наносни острови речно корито, край което през лятото се въдят милиарди комари. Бреговете на доста места са компрометирани, само че за шанс в последно време не се случва постоянно към Пловдив да идват високи води. Години наред реката се чистеше от компанията на някогашния зам.-министър на земеделието Димитър Пейчев. В последните два управнически мандата за почистването на дърветата и храстите се грижи Оперативна програма " Паркове и градини ", само че го прави
единствено в краен случай.
През последната година-две локалната власт подвигна следващата полемика за социализация на реката, като стартира концепцията Марица да стане вторият център на Пловдив. Преди време за подобен се сочеше кварталът до хотела на кметската фамилия. Той даже бе написан като подобен в основания през 2012 година Интегриран проект за градско възобновяване и развиване, а за реализацията на плана се чакаха милиони по Оперативна програма " Региони в напредък ". Общината обаче не се разбра с военните за парцелите на " Гладно поле " и породи новата концепция за социализацията на Марица. И този проект към този момент удря на камък. Причината е, че отчетът за Оценка на въздействието върху околната среда на Проекта за подсилване и социализация на коритото на реката, признат от Регионална инспекция за опазване на околната среда - Пловдив през ноември 2018-а, се апелира от Българското сдружение за отбрана на птиците (БЗДП). Това заяви Димитър Плачийски, районен координатор на организацията за Пловдив. По думите му, отчетът съдържа груби процедурни нарушавания. В мнението си Българско дружество за защита на птиците предизвестява за очевидни пропуски и несъгласия в процедурата и създадените отчети. Подобни констатации има и от други специалисти и организации.
В Министерство на околната среда и водите е постъпил сигнал и от съдружие „ Балканка ", в който се
възразява против отчета за Оценка на въздействието върху околната среда
и се изрича безпокойство по отношение на опцията за осъществяване на висока вълна, както и за отрицателното въздействие, което могат да окажат плануваните за създаване уреди по плана - детски площадки, пейки, фитнес и други
Междувременно на публичното разискване на отчета за Оценка на въздействието върху околната среда по плана през октомври участваха не повече от 30 души, най-вече екоактивисти.
Според специалистите зоната е характерна, със отбрана по Натура 2000 и е значим биокоридор - местообитание на редица редки и предпазени типове птици. Затова планът би трябвало да мине през доста по-широк публичен спор.
Второ бетонно корито от Гребната до Адата
Инвестиционното предложение планува модифициране на речното корито на Марица - в сектора сред Гребната база и остров Адата, където се построява централно кюне за осъществяване на ниските води. Освен това, съгласно задачите за социализация на крайбрежията, се възнамерява рехабилитация на съществуващите оградни брегозащитни стени. Обособяват се велоалеи и пешеходни алеи, както и подходи, които да свързват съществуващата пешеходна мрежа на терена над речните крайбрежия с плановите алеи. По този метод речното корито се оформя като самобитен втори център на града, който свързва парк " Отдих и просвета ", Пешеходния мост дружно с основната улица, Пловдивския панаир и Водната палата.
Дали обаче социализацията на река Марица ще я трансформира в по този начин мечтаното атрактивно място за спорт и отдих на пловдивчани? Според тълковния речник социализацията е безсистемен и бурен развой, при който могат да бъдат реализирани всевъзможни резултати - както мечтани, по този начин и резултати, противоположни на общоприетите в обществото. Затова, преди да стане късно, дано специалистите си кажат думата за този по този начин значим за Пловдив план.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ