Римският щит „скутум“
Римските бойци обръщали огромно внимание на упражненията по време на пехотни маневри. Легионерите можели да образуват разнообразни фигури, съвсем компактно притискайки един към различен своите щитове, наричани „ скутуми “.
Едно от най-прочутите такива бойни формирования е „ костенурката “ – когато бойците от външните редици държат щитовете отвесно около тялото си, а тези навътре в бойния строй ги издигат хоризонтално над главите си. Както означават откривателите, на първо място „ костенурката “ била употребена по време на обсади, когато легионерите се опитвали да щурмуват крепостните врати или да подкопават стените.
По този метод, съгласно летописците, такава групировка представлявала „ театрална панорама, само че служи като сигурна отбрана против стрелите, които отскачат от повърхността на щитовете “.
По време на борбите легионерите постоянно държали скутума в лявата си ръка. Така, намирайки се в строя, всеки боец защитавал не само себе си, но и частично своя приятел, който стоял вляво от него. В същото време късият меч „ гладиус “ бил прикован към дясното бедро: по този метод било по-удобно да се извади, без да бъде засегнат някой в доста плътната групировка.
Като цяло, в армията на Древния Рим имало няколко типа щитове. Скутумът се появява за първи път през VIII век пр. Хр. Но едва през ІV в. прочие Хр. той се разпространява в цялата войска и се трансформира в общоприет.
Древногръцкият историк Полибий, който живял през II век пр. Хр., разказва скутума по следния метод: огромен издаден щит, широк около 75 см и висок към 120 см. Следователно подобен щит би могъл в случай че не напълно да закрие тялото на легионера, то да прикрие почти две трети от него.
Скутумът била изработен от два залепени пласта дървесина (лепилото се правело от говежди кожи). После външната повърхнина покривали с платно и с гладка телешка кожа, която надалеч нямала само декоративна функционалност: да вземем за пример, коженото покритие предпазвало щита от дъжд. По краищата на скутума имало рамка от железни ленти за спомагателна отбрана против удари с меч, както и от изхабяване.
В центъра на скутума прикрепвали „ умбон “ – бронзов или стоманен объл конус. Поради обтекаемата си форма той служел за защита срещу удари; мечовете, копията и бойните секири се хлъзгали по него, а легионерът получавал късмет за контраофанзива. Нещо повече, в близък бой умбонът можело да бъде употребен за нанасяне на зашеметяващи удари по врага, въпреки че с тежестта си от към 7 кг самият щит „ скутум “ мъчно се употребявал като нападателно оръжие. Впрочем, с изключение на, че изпълнявал чисто военни функционалности и като се има поради, че можел да се смъква, умбонът се употребявал за запазване на разнообразни движимости на боеца.
Срещу умбона откъм вътрешната страна на щита била прикрепена ръкохватка, която се състояла от примка и метална скоба. Върху скобата нормално се изписвало името на притежателя дружно с номера на кохортата му. В същото време отличителните емблеми на съответният легион били сложени от външната страна на щита, върху кожената повърхнина към умбона.
Интересно, но и сега тази част от наследството на римската военна машина продължава да живее. Например, в оборудването на полицейските елементи, които вземат участие в осигуряването на „ правда и ред ” по различни манифестации и демонстрации, има два класа щитове, които в действителност наподобяват на римски скутуми.
Първият тип са удароустойчиви щитове. Изработени са най-вече от алуминиеви сплави, както и от транспарантна (или непрозрачна) пластмаса по този начин, че да служат за отбрана срещу удари с железни пръти и хвърлени камъни.
Вторият тип са бронираните щитове. Те са предопределени да избавят от куршуми, и то не само пистолетни, но и на оръжие с по-голям диаметър.
В съпоставяне със скутумите, актуалните щитове са по-малки по размер и по-леки. Така, да вземем за пример, актуалната „ костенурка “ на днешните чиновници на реда се състои най-вече от удароустойчиви щитове, чиято междинна дължина е 90 см, ширината – 50 см, а средното им тегло варира от 3,2 до 4,5 кг.
В същото време тактиката за водене на пердах в такава групировка по принцип не се е променила изключително – единствено, дето вместо гладиуси в ръцете на полицията има палки: по-малко кръвожадни, но не по-малко сурови.
–
