Какво е било да си гладиатор в Рим
Римските гладиатори са едни от най-легендарните фигури в човешката история, а ролята им в античното общество значително е предопределила метода, по който виждаме цялата Римска империя. Имаме навика да свързваме гладиаторите с кръв, жестокости и грубост, само че това ли същинската история зад техните облици?
Думата гладиатор произлиза от името на късия римски меч гладиус. Много историци считат, че обичайните гладиаторски боеве датират още от етруските, които организирали надпревари по време на религиозни ритуали. Възможно е и надпреварите да са били в чест на умряли аристократи и благородници, като наказаните нарушители са били принуждавани да се бият до гибел. Смятало се, че смелостта на гладиатора отразявала добродетелта на умрелите аристократи.
Традиционните гладиаторски борби траяли повече от 650 години – неопровержимо доказателство за тяхната известност. В началото, множеството гладиатори били пандизчии и плебеи, които действително били принасяни в жертва от императорите. В по-късен интервал, когато Колизеумът отворил порти през 80 година, да бъдеш гладиатор се оказало добър професионален ход и по тази причина били основани няколко учебни заведения за гладиатори доброволци. Това били пенсионирани бойци и доста небогати цивилни. Но също по този начин от време на време се включвали рицари и аристократи, които желали да покажат бойните умения и опита си.
Но дано терминът учебно заведение за гладиатори да не ви заблуждава – институциите повече наподобявали затвори. Единствените облаги вътре били постоянно хранене и здравна помощ. Учениците, които другояче били свободни мъже, живеели в килии и нямали право да приказват по време на ястие. Но пък имали право да резервират за себе си премиите и парите от извоюваните борби. Диетата им се състояла главно от ечемична каша, нямали право да пият вино, а единствено вода. Гладиаторите трябвало да поддържат добра форма, само че множеството от тях били закръглени, а това даже се явявало преимущество, тъй като малко повече „ ризница “ начело предоставяла известна отбрана от повърхностни порезни рани.
Гладиаторите били скъпа инвестиция за притежателите на учебни заведения и по тази причина било за предпочитане бойците да не умират още в първата борба. Въпреки одобрените вярвания, множеството гладиатори в действителност не са се биели до гибел. Някои историци споделят, че 1 на всеки 5 е умирал в борба, други – 1 на всеки 10, само че в последна сметка множеството гладиатори оцелявали до към 25 годишна възраст – шокиращо спрямо днешната дълготрайност на живота. Но от време на време решението дали даден гладиатор да живее или да почине, било взимано от императора, който пък с цел да нажежи пристрастеностите, желал мнението на публиката.
Имало четири съществени типа гладиатори – самнити, траки, мурмилонци и ретиарии. Самнитите били въоръжени с пай меч, квадратен щит, железни гети и шлем. Траките се биели с закривен меч и доста дребен квадратен или кръговиден щит. Мурмилонците били наричани още риболовци, тъй като носели на шлемовете си знак, наподобяващ риба. Екипировката им била съвсем същата като на самнитите. Ретиариите били най-леко въоръжени – нямали шлем или ризница, а единствено рибарска мрежа и тризъбец.
Силата и куражът, изисквани за влизане в подобна борба, са невъобразими. Училищата за гладиатори били затворени през 404 година, с помощта на император Хонорий. Кой знае до каква степен щеше да е стигнала тази форма на развлечение, в случай че не е била прекъсната на време.
Това, че множеството гладиатори в действителност не са били плебеи, а свободни хора, които непринудено са рискували живота си за малко популярност и облага, някак прави гладиаторските боеве още по-странни и безчовечен. Защо тези хора са избирали кървавите борби пред естествените способи за изхранване като търговия и занаяти? Можем единствено да се радваме, че този „ атракцион “ не се е завърнал в нашия комплициран свят.
Historic Mysteries
