"Quo Vadis" от Хенрик Сенкевич
Рим по време на ръководството на Нерон е видимо блестящо място. Организират се богати пирове и поетични надпревари, а заниманията в Циркус Максимус като че ли нямат край. От другата страна на монетата обаче са развратът и неналичието на морал, бедността на народа и лудостта на императора, който подпалва личния си град.
В тези мрачни дни на упадъка на Римската империя младият боец Марк Виниций се влюбва в Лигия – пленената щерка на безчовечен цар. Но той не подозира, че обичаната му изповядва християнската религия, поради която мнозина към този момент са изгубили живота си.
Съдбите на Виниций и Лигия се преплитат и двамата гледат света, който познават, да се трансформира пред очите им. А до момента в който апостолите Петър и Павел се пробват да спасят аморалния град от съсипия, християните са подложени на жестоки гонения.
Научете повече за създателя и историята на Quo Vadis от преводача на книгата - Евгения Манолова
- На българския пазар още веднъж се появява Quo Vadis, най-известното произведение на полския класик Хенрик Сенкевич. Има ли забавни обстоятелства към предишното на книгата, които може да ни споделите?
- Quo Vadis е класическа творба, написана в исторически интервал, когато Полша, тогава лишена от самостоятелност, след поредност от въстания, търси самоутвърждаването си на политико-историческата карта на Европа. До независимостта й през 2018 година, която Сенкевич за малко не доживява, остават броени години. Романът, както и другите велики произведения на Сенкевич – в действителност вярното произношние на името му е Шенкевич: „ Кръстоносци “, „ Потоп “, „ С огън и меч “, „ Пан Володийовски “, би трябвало да утвърди националното схващане на поляците. За пробуждане не може да става дума, защото у тази нация то в никакъв случай не е заспивало. В Quo Vadis полският отзвук е произходът на основната героиня Лигия – княгинята от далечния Север, дъщерята на всесилен водач от покрита с лесове страна, дал отпор на римските легиони. Съвременниците на Сенкевич безспорно са правили прилика и с разпада на една прогнила империя и зараждането на нещо ново. По това време към този момент от век Полша е разграничена сред три империи – съветската, австро-унгарската и пруската. И трите при започване на ХХ век изживяват последните си дни и изчезват с края на Първата международна война, когато се възражда самостоятелна Полша. За читателите от това време романът е бил своего рода знамение. Нобеловата премия за писателя през 1905 година като че ли удостоверява това.
- Преводът на сходна класическа творба е доста трудоемко начинание, а вие се интересувате от създателя и творчеството му от години. Защо беше значимо за вас да преведете Quo vadis?
- Имаше и доза суетност несъмнено. В България преводите на тази книга имат дълга история. Някога като студентка по славянска лингвистика бях писала курсова работа за тях. Първото издание, оповестено в самото начало на ХХ век, е преведено от съветски. Следващите са от полски. В междувоенния интервал романът е преведен от Людмил Стоянов. В началото на 70-те години на предишния век беше оповестен превод, който бих окачествила като научен, дело е на трима професори от Софийския университет, това е едно епохално дело. Ценен е и с историческите бележки и обяснения за римската ера.
- Бихте ли ни разказали малко повече за работата по превода? Срещнахте ли някакви компликации?
- Когато се заех с превода, си давах сметка, че задачата е сложна. Книгата по никакъв начин не е лесна за превод, в това число и поради многото елементи за една далечна и не доста добре позната на актуалния четец ера. Освен това мислех за езика на превода. Смисълът на новите преводи на типичен творби е точно в осъвременяването на езика, като освен това би трябвало доста да се внимава. Границата сред прекомерно модерния и премерения, модерно звучащ език, който въпреки всичко да бъде по-близък до новото потомство, което би протегнало ръка към книгата, е доста тънка. Мисля, че не съм я прекрачила.
- Според вас, какви са главните послания на книгата и за какво са значими и през днешния ден?
- Quo Vadis е изключително богат източник на познания за късната римска ера и изворите на християнството, за християнската нравственос. Мога да посоча детайлности, които бяха забавни за мен, да вземем за пример, че угризения с изключение на съвест, схващане, честност или разкаяние на съвестта, както сочи тълковният речник, значи дребна римска монета. Може да се разсъждава по какъв начин смисъла е варирало през вековете. В началото на XXI век отвън знанията за залеза на античния Рим, Quo Vadis има едно изключително обръщение. В ера на конфликт сред религиите, на настъплението на ислямизма, на оспорването на обичайните морални полезности връщането към корените на християнството, напомнянето за силата на една чиста и безкористна религия, може най-малкото да склони към размисъл.
В тези мрачни дни на упадъка на Римската империя младият боец Марк Виниций се влюбва в Лигия – пленената щерка на безчовечен цар. Но той не подозира, че обичаната му изповядва християнската религия, поради която мнозина към този момент са изгубили живота си.
Съдбите на Виниций и Лигия се преплитат и двамата гледат света, който познават, да се трансформира пред очите им. А до момента в който апостолите Петър и Павел се пробват да спасят аморалния град от съсипия, християните са подложени на жестоки гонения.
Научете повече за създателя и историята на Quo Vadis от преводача на книгата - Евгения Манолова
- На българския пазар още веднъж се появява Quo Vadis, най-известното произведение на полския класик Хенрик Сенкевич. Има ли забавни обстоятелства към предишното на книгата, които може да ни споделите?
- Quo Vadis е класическа творба, написана в исторически интервал, когато Полша, тогава лишена от самостоятелност, след поредност от въстания, търси самоутвърждаването си на политико-историческата карта на Европа. До независимостта й през 2018 година, която Сенкевич за малко не доживява, остават броени години. Романът, както и другите велики произведения на Сенкевич – в действителност вярното произношние на името му е Шенкевич: „ Кръстоносци “, „ Потоп “, „ С огън и меч “, „ Пан Володийовски “, би трябвало да утвърди националното схващане на поляците. За пробуждане не може да става дума, защото у тази нация то в никакъв случай не е заспивало. В Quo Vadis полският отзвук е произходът на основната героиня Лигия – княгинята от далечния Север, дъщерята на всесилен водач от покрита с лесове страна, дал отпор на римските легиони. Съвременниците на Сенкевич безспорно са правили прилика и с разпада на една прогнила империя и зараждането на нещо ново. По това време към този момент от век Полша е разграничена сред три империи – съветската, австро-унгарската и пруската. И трите при започване на ХХ век изживяват последните си дни и изчезват с края на Първата международна война, когато се възражда самостоятелна Полша. За читателите от това време романът е бил своего рода знамение. Нобеловата премия за писателя през 1905 година като че ли удостоверява това.
- Преводът на сходна класическа творба е доста трудоемко начинание, а вие се интересувате от създателя и творчеството му от години. Защо беше значимо за вас да преведете Quo vadis?
- Имаше и доза суетност несъмнено. В България преводите на тази книга имат дълга история. Някога като студентка по славянска лингвистика бях писала курсова работа за тях. Първото издание, оповестено в самото начало на ХХ век, е преведено от съветски. Следващите са от полски. В междувоенния интервал романът е преведен от Людмил Стоянов. В началото на 70-те години на предишния век беше оповестен превод, който бих окачествила като научен, дело е на трима професори от Софийския университет, това е едно епохално дело. Ценен е и с историческите бележки и обяснения за римската ера.
- Бихте ли ни разказали малко повече за работата по превода? Срещнахте ли някакви компликации?
- Когато се заех с превода, си давах сметка, че задачата е сложна. Книгата по никакъв начин не е лесна за превод, в това число и поради многото елементи за една далечна и не доста добре позната на актуалния четец ера. Освен това мислех за езика на превода. Смисълът на новите преводи на типичен творби е точно в осъвременяването на езика, като освен това би трябвало доста да се внимава. Границата сред прекомерно модерния и премерения, модерно звучащ език, който въпреки всичко да бъде по-близък до новото потомство, което би протегнало ръка към книгата, е доста тънка. Мисля, че не съм я прекрачила.
- Според вас, какви са главните послания на книгата и за какво са значими и през днешния ден?
- Quo Vadis е изключително богат източник на познания за късната римска ера и изворите на християнството, за християнската нравственос. Мога да посоча детайлности, които бяха забавни за мен, да вземем за пример, че угризения с изключение на съвест, схващане, честност или разкаяние на съвестта, както сочи тълковният речник, значи дребна римска монета. Може да се разсъждава по какъв начин смисъла е варирало през вековете. В началото на XXI век отвън знанията за залеза на античния Рим, Quo Vadis има едно изключително обръщение. В ера на конфликт сред религиите, на настъплението на ислямизма, на оспорването на обичайните морални полезности връщането към корените на християнството, напомнянето за силата на една чиста и безкористна религия, може най-малкото да склони към размисъл.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ