Рилски манастир (октомври 1943) Царица Йоана, цар Симеон Втори и

Рилски манастир (октомври 1943) Царица Йоана, цар Симеон Втори и княгиня Мария-Луиза излизат от Рилския манастир след панихида във връзка гибелта на цар Борис Трети. Пресфото - Българска телеграфна агенция

" Зад гибелта на царя има някои тъмни точки, които вероятно ще се изяснят в бъдеще. Неговото състояние бе изключително мъчно. Дълбоко вкорененото у необятните маси русофилско въодушевление допринасяше единствено за усилването на тези компликации, защото значителната опасност против независимостта на България идваше таман от Русия. Под управлението на Бориса на България въпреки всичко се удаде да възвърне без огромни кървави жертви своето състояние от преди Ньойския мир. Нейните ползи съвпадаха с ползите на Оста и цар Борис и неговото държавно управление теглиха следствията от това. Но окончателното състояние на България още не бе уредено и обезпечено. Това ще стане едвам след довеждане докрай на огромната международна война " („ Дагпостен ”, 30 август 1943 г.). 

На 28 август 1943  година умира 49-годишният цар Борис Трети. Съгласно член 34 от Търновската конституция същия ден малолетният му наследник княз Симеон Търновски e провъзгласен за български цар под името Симеон Втори.
Борис Климент Роберт Луи Станислас Ксавие, Княз Търновски, Херцог Саксонски и Принц Сакс-Кобург и Гота е наследник на цар Фердинанд І и на княгиня Мария Луиза и заема престола под името Борис Трети след абдикацията на татко му на 3 октомври 1918 г. 

В бюлетините на Българска телеграфна агенция от този интервал четем:  

София, 26 август 1943 година Негово величество царят от три дни е съществено болен. Лекуването му е поверено на най-хубавите лекари-специалисти.

***

София, 27 август 1943 година По здравословното положение на царя, през днешния ден в 16 часа бе издадено следното известие:

„ Дворец София, 27 август, 16 часа.

Негово Величество Царят преди няколко дни заболя ненадейно. Болестта, която през цялото време беше доста тежка и провокира съмнения в положението на Височайшия пациент, бе открита  навреме и сигурно от лекарския консилиум. Настъпилото през днешния ден усъвършенстване дава вяра, че в случай че не се появят и други затруднения, заплахата към този момент може да се смята за отстранена.
Лекар при Двора на Н.В. Царя
Д-р  Ст. Даскалов. “

***

София, 28 август 1943 г. Прокламация към българския народ

Българи, цар Борис III, нашият обичан  Цар – Обединител, след малко и трудно боледуване, през днешния ден, 28 август 1943 година, в 16 ч. 22 м., съобщи Богу дух в двореца София, обграден от царското семейство.
Неизмерима е загубата за България. Неизмерима е скръбта на целокупния български народ. Неизмерима е и признателността му към неговия обичан, паметен и популярен Цар – Обединител. Всички българи имаме свещения дълг да следваме праволинейно неговия завет – да бъдем единни и сплотени и да работим безрезервно за напредъка и благоденствието на обединена България.

Нека безконечна да бъде паметта Му!

С друга разгласа престолонаследникът Симеон е провъзгласен за цар на българите:

София, 28 август 1943 година   Прокламация към българския народ
Българи, през днешния ден, 28 август 1943 година негово царско височество престолонаследникът Симеон княз Търновски, любимецът и вярата на българския народ, според член 34 от Конституцията, встъпи на престола на българските царе под името Симеон II, цар на българите.
Поради малолетието на цар Симеон II и на съображение на член 151 от Конституцията, Министерският съвет поема ръководството на царството до отреждане на плануваното в Конституцията Регентство.
В този предопределен за страната ни миг призоваваме всички българи да се сплотят още по-здраво към престола на негово величество цар Симеон II, с цел да могат с религия в светлите съдбини на нашия народ и с очакване в Бога да продължат светлото дело на България.

В бюлетините на Българска телеграфна агенция „ Служебен обзор на задграничния щемпел “ са поместени редица статии  и мнения в европейски медии за Борис Трети и за  бъдещето на България:

„ България в печал “ е заглавието на „ Журнал де Женева ” от 30 август. 

Вестник " Либерте " от 1 септември помества публикация " От цар Борис Трети до Симеон Втори “;  Вестник  " Нойе Мюнхер цайтунг ” от 30 август излиза със заглавие „ Смъртта на Борис III – цар на България “. Вестник " Дер Бунд “ помества публикация със заглавие " България - транспортен съд без кормчия в бурята “.

В материал от 30 август " Смъртта на цар Борис "   вестник " Трибюн да Женева ”, написа апропо: " Разпространил се бе слух, че цар Борис е станал жертва на нападение. Българската телеграфна организация го опроверга изрично и най-накрая се реши да дефинира заболяването от която умря владетелят. На мнозина се вижда необичайно, че тази детайлност толкоз се забави. ”

***

Швейцарският вестник „ Трибюн да Женева ” в дописка от Берлин на 30 август със заглавие „ Германия и гибелта на цар Борис “ написа:
" Берлинските дипломатически кръгове, както и целият немски народ чакат напрегнато последствията, които ще се проявят в българската външна политика след гибелта на цар Борис, с помощта на който милиони бойци стоят още с оръжие в ръка на Балканите и не са взели присъединяване в борбите.
Българските кръгове в Берлин признават, че единствено активността на владетеля способства страната да остане вън от спора. И немските дипломатически кръгове знаят това. С неговата гибел изниква въпросът, дали външната политика на България ще претърпи промени. ”

Турски щемпел: Вестник „ Републик “ под заглавие „ Какво ще бъде политическото състояние на България? “ от 30 август написа:  " Внезапната и непредвидената кончина на цар Борис освен потопи в тъга българския народ, само че в същото време обърна внимание на целия свят върху Балканите и България, която е ядката им. "

" Какво ще прави в този момент България? “ е заглавието, под което вестник „ Вакът ” от 6 септември написа: " Покойният цар Борис съзнаваше какъв брой е рисково за дребните нации да се намесват в битката на огромните. Тъй като знаеше турски, н.в. цар Борис беше споделил един ден поговорката: „ Когато атовете се ритат, магаретата страдат. ” И така, в случай че би имал тази опция, той би останал изцяло вън от сегашната война. Той не беше не запомнил, че България доста пострада през Първата международна война. Но той се притесняваше и от друго нещо: да не изпадне в ситуацията на Румъния, в случай че остане изцяло безпристрастен. Освен това, през първата фаза на войната пред България се разкриваха толкоз съблазнителни изгледи, че тя не би могла да устои. 

***

Част от текстове, оповестени в " Служебен обзор на задграничния щемпел " на Българска телеграфна агенция гласят:

Турски щемпел

Съболезнования до българския народ

„ Тасфири Ефкяр ” /30.VIII.1943/, като се стопира на тежкото състояние, в което цар Борис завари България, и когато се възкачи на престола, вестникът написа:

" Ньойският контракт бе наложил на нашите приятели от международната война условия също по този начин несъвместими със схващането на страната им, както тези на Севърския контракт. С самообладание, неприсъщо на неговата възраст, Негово Величество цар Борис се стараеше в продължение на 25 години да унищожи потискащите условия на контракта.
В продължение на 25 години въздействието му в тази страна, където се ползват най-крайните форми на демокрацията, не се понижи измежду най-различните течения, измежду парламентарните битки и пристрастеността към протеста на динамичната българска душа, той резервира предвидливостта, присъща за неговата личност; той съумя да остане стопанин на страната и постоянно е преодолявал всички компликации с дух на помирителност, като беше последната инстанция за разрешаването на всички въпроси. Той не беше експлозивен човек, в никакъв случай не изпусна юздите и съумяваше съгласно събитията да извлича изгода от най-противоречивите тежнения на страната. В момента, когато течението от ляво най-вече се ускори, той можа да предотврати заплахата без да се остави да бъде пристрастен от пристрастеността. Със същата лекост той се оправи с тежнението да се откри фашистки ред. И постоянно той следваше с триумф персоналната си политика, която смяташе потребна за България.
През 25-тодишното си царуване цар Борис събра и оформи разнообразните желания на българския народ. Той доста добре съумя да ускори вътрешното състояние. Влиянието на владетеля за земеделското, стопанското и изключително за културното развиване на страната бе доста. Благодарение на него, една маса от 5 милиона души заживя като народ и с чест в европейската общественост. В продължение на четвърт век неговата външна политика беше по този начин сръчна, че той не се свърза с никого. Той резервира своята самостоятелност с неотстъпчивост. В един миг, когато се повдигна въпросът за проверка на договорите, той стана негов най-решителен последовател под въздействие на Италия. Ето за какво той не се причисли към мирните тежнения, които желаеха да уредят всички въпроси без проливане на кръв, проявени в Балканското съглашение. И, като не се отзова на поканата на Турция и на другите балкански страни, той се свърза посредством обособен пакт с един от неговите участници. Въпреки това, другите балкански страни направиха огромни старания, с цел да задоволят България; с общо единодушие те прогласиха премахването на военните клаузи от Ньойския контракт – това обаче не задоволи България и нейния цар.
Подтикната от политиката на цар Борис, България последва Оста за да се разшири за сметка на Румъния, на Югославия и на Гърция. И, както признава господин Филов, с помощта на тази политика се сътвори Велика България и българските претенции се реализираха.
Но в този миг, когато целият свят пъшка под жестокостта на войната, не би трябвало доста да бързаме от думата „ реализиране ”. Както и да е, Борис може още млад да почива във безконечен мир със съзнанието, че е извършил своя дълг. Така, той е събрал плодовете от 25-годишните си старания. Обаче, в случай че неговите фантазии не се реализират, в случай че Оста пропадна или в случай че България бъде подчинена на условия още по-тежки от ньойските, той не ще бъде очевидец на резултатите от политиката, която е водил.
Близкото бъдеще ще даде преценка за владетеля на нашата другарка България, който досега на гибелта си не загуби нищо от своята стойност. ”

***

Какво ще бъде политическото състояние на България?

" Ла Репюблик ” /30.VIII.1943/ помества следната публикация под надпис " Какво ще бъде политическото състояние на България? "

" Внезапната и непредвидената кончина на цар Борис освен потопи в тъга българския народ, само че в същото време обърна внимание на целия свят върху Балканите и България, която е ядката им, тъй като, както е известно, България в тази част на Европа е една страна, в която има всякакви политически и обществени течения.
Цар Борис бе един интелигентен държател, който бе спечелил привързаността на българския народ и с помощта на тази любов бе добил огромен престиж в страната. Той бе сполучил да даде ред и управлението на България и това състояние на нещата несъмнено бе доста приемливо за балканските  съседи и в частност на Турция. 
Редицата атентати, които станаха по улиците на София до преди два месеца и създателите на множеството от които не можаха да бъдат открити, може да бъдат прекъснати с помощта на персоналния престиж на цар Борис.
Какво ще стане в този момент?  Дали изгубването на цар Борис ще провокира изникването на извънредно политически тежнения? Или пък както съобщи министър-председателят господин Филов, държавното управление ще продължи своята политика по пътя начертан от царя, и народът умерено ще го последва? И, в случай че изникнат крайни дейности, ще успее ли държавното управление да ги успокои със същата рационална дисциплинираност като царя и да възвърне реда на страната?
Това са точките, които засягат от близко целия свят, и естествено – Балканите. В този миг, когато Европа е разорена и върви към трагично и незнайно бъдеще, гибелта на цар Борис беше преждевременна загуба във всевъзможен смисъл на думата. Фактът, че престолонаследникът е още напълно дребен и, затова, неговата персона няма въздействие, изисква за още дълги години наличието на едно регентство – нещо, което не може да задоволи откровено и да утеши прилежащите страни, Балканите и Европа.
Да пожелаем най-искрено Министерският съвет и Регентството да запазят престижа и да предупредят всички безредици, които биха могли да изникнат в страната.

***

Смъртта на Борис III – цар на България

„ Нойе Мюрхер Цайтунг ” /30.VIII.1943/ написа:

" От успеха на съдружниците в Тунизия, окупирането на Сицилия и рухването на Мусолини, България се намира в тежка рецесия. В момента, когато българските държавници се пробваха да се дадат сметка за новото състояние и когато бяха принудени поради на вероятния съюзнически десант на Балканите и на неудържимото придвижване на съветските армии в Украйна, да ревизират мнението на България, българският народ губи най-силната опора на своята страна – цар Борис III. Самото внезапно заболяване на царя аргументи вълна от клюки. Неговата гибел, без значение дали обстоятелствата дават отговор на едни или други догатки, основава едно ново състояние, чието развиване още не може да се планува. "
Като прави къс исторически обзор на царуването на цар Борис, създателят написа: " Наследството на цар Борис бе прекомерно тежко. Трябваше да се превъзмогват последствията от две изгубени войни: Балканската война, която лиши България от Добруджа и Световната война, която лиши от България и последния достъп на Бяло море, както и някои македонски области, и наложи с Ньойския контракт всички унизителни условия и ограничавания, които бяха присъщи за по този начин наречените контракти от парижките покрайнини. Младият цар Борис, който беше получил положително образование, напълно не мислеше за реванш. Във вътрешно и външно политическо отношение той се придържаше до границите на Конституцията и на първо място се стараеше да бъде парламентарен цар. Мек по природа и несклонен към принуждение, той скоро завоюва доверието на народа. Така той превъзмогна земеделско-комунистическата игра на Стамболийски, само че два атентата демонстрираха, че неговата персона се беше изпречила на пътя на радикалните леви кръгове. Въпреки това, Борис се опита за резервира за страната основите на парламентарните институции.
Преминаването към властническия режим не беше дело на царя и не съответстваше нито на неговия нрав, нито на неговите планове. Днес е известно, че основателите на държавния прелом от 19 май 1934 година упражниха напън върху царя и че единствено стечението на самобитни условия  попречиха на неговото пленяване и детрониране. Постепенно цар Борис съумя да си възвърне властта. Под усещането на тези събития, само че явно и заради все по-засилващото се немско и италианско въздействие – цар Борис се беше оженил през 1930 година за италианската принцеса Джиована – цар Борис вкара властнически режим. Възвръщането към уважаваните от него демократически правила – Швейцария, където той пребиваваше постоянно, му служеше за пример – беше към този момент невероятно. 
Външнополитическото завещание се оказа по-силно от неговите схващания. Въпреки двете изгубени войни, България продължи да се придържа към ревизионизма. Това държание, а също и упоритостта на нейните съседи при поддържането на основаните след Първата международна война  граници, направиха невероятно омиротворяването на Балкана. Цар Борис, в действителност, се опита персонално да тръгне по пътя на разбирателството. Неговите визити при крал Александър, крал Карол и неговите пътувания в Рим, Париж и Лондон през 1933-1934 година съставляват висши точки на неговата посредническа активност. Тя докара до пакта за другарство, подписан в Белград /1937 г./, до освобождението от клаузите на обезоръжаването1938 година, до унищожаване на демилитаризирането на тракийската област. България не можа да си възвърне единствено Южна Добруджа и да получи достъп на Бяло море.
Тук се намеси националносоциалистическата дипломация, до която дипломацията на западните сили се оказаха недораснали. Стъпта по стъпка връзките към Германия се заздравиха. Това се облагоприятелства от все по-засилващата се взаимозависимост на българското стопанство от немския пазар. Освен това, германо-руският пакт от 1939 година изглеждаше, че задоволява всички стремежи, тъй като разбирателството сред Москва и Берлин оферираше най-хубави условия за българските ревизионистически искания. Сам цар Борис резервира умереност. От тогава публично България можа да извърши своите териториални искания против цената, че заложи всичко на карта. Затова тя трябваше да допусне, значимите в стратегическо отношение точки на страната да бъдат окупирани от немски войски Тя даде своята територия на германците като изходна база за тяхното нахлуване против Гърция, а най-после побърза да вземе присъединяване в окупацията на югославска и гръцка територии. По този метод България попадна в едно течение, от което нямаше към този момент избавление. Изследването в гръцка Тракия и ограниченията против гръцкото население сътвориха в тази гранична област едно въодушевление, което дава обещание малко положително за в бъдеще.
До каква степен самичък цар Борис е виновен за тази политика и до какъв брой тя подхожда на неговите лични решения не можем да знаем в този момент. Няма обаче никакво подозрение, че той се е противопоставял при многократните визити в основната квартира на Хитлер на по-нататъшни претенции и че е упорствал на първо място за усилване на дипломатическите връзки със Съюз на съветските социалистически републики.
По този метод слага се въпросът за бъдещето на България въобще. Би било погрешно да отговаряме на него, тъй като той зависи от военни и политически фактор, които си въздействат взаимно. Има българи, които виждат бъдещето на страната в черни краски. Едно навлизане от страна на съдружниците би трансформирало неизбежно страната във боен спектакъл, при което огромната угриженост с окупирането на страни вражески настроени към Германия, би работило отегчително. Толкова по-очевидно се  очертават стремежите на незаконните кръгове, дори с цената на заплаха от революция, да се откри избавление в присъединение към Съюз на съветските социалистически републики. Има само че малко българи, които хранят мисълта, че България би могла да задържи присъединените към нея и окупирани територии, в случай че извърши радикална смяна в интерес на Съюз на съветските социалистически републики. Даже опцията България да стане руска страна, наподобява, не плаши мнозина от тази хора. Понеже сред англо-саксонските сили, наподобява, не съществуват съглашения по отношение на Югоизточна Европа, за Москва се разкриват вероятности, които тя в даден миг ще съумее да употребява. Без подозрение до момента цар Борис играеше посредническа роля сред тези течения. Неоспоримото почитание на селяните към царя задържат масите. Неговата гибел би могла да развърже при избрани условия и под усещането на нови военни събития една стихия, която би могла да разколебае цялата военна и политическа система на Балканите. Затова с необикновен интерес ще се следи какво мнение ще вземе Германия към политическото развиване. ”

***

Трагедията на Борис

„ Социалдемократен ” /29.VIII.1943/ написа:

„ Борис III пое  властта в България на 3 октомври 1918 година, таман тогава, когато сянката на провалянето беше легнала над страната след тригодишна война в съюз с Германия. Съглашението бе почнало през септември генералната атака и българската войска, която се намираше в положение на бързо разлагане, трябваше да постави оръжие. На 29 септемврий държавното управление подписа помирение и скъса дипломатическите връзки с централните сили. На цар Борис се падна задачата, като държавен глава, след абдикирането на Фердинанд, да се приклони пред изискванията на мир на Ньой през ноември 1919 година, с които на България бидоха отнети огромни области и самата тя понижена до една територия, още по-малко от тая след злополуката през втората Балканска война от 1913 година Присъединяването на страната на Германия беше една страшна неправилна стъпка. С или срещу волята си, Борис спомага за повтарянето на съдбоносния опит въпреки и под друга форма няколко десетилетия по-късно. Сега, когато той напусна световно-политическата сцена, той най-малко няма да преживее една нова национална злополука, която, вероятно няма да бъде по-малка от първата.
С помощта на формалната агитация, както и на лица, представящи нещата в по-хубав тип, Борис бе най-много прочут като самоуверен и обичан от народа човек, претърпял невъзмутимо редица злонамерени атентати и намирал най-голямо забавление да кара локомотив. По-малко прочут е значимият факт, че по-голямата част от неговото ръководство е била повече или по-малко маскирана тирания, при която всички радикални детайли са били потискани с твърда ръка. За неговата известност може да се спори: многото атентати и съвсем непрекъснатият разгар в страната не свидетелстват най-малко в интерес на общоприетото разбиране. Ясно е във всеки случай, че неговата и на ръководещите групи политика е била в прорез с желанията на необятните маси. Страхът от Русия е диктувал преди всичко политиката - благосклонностите към Русия са традиция у елементарния български народ и България беше дълго време една от дребното европейски страни, в която комунизмът, в действителност беше крепко закотвен у народа.
През първите години след войната, радикалните детайли в България бяха мощни и селският лидер Стамболийски беше оставил бездънен отпечатък върху политиката на страната. Обратът пристигна през 1923 година, когато буржоазията и военните смъкнаха Стамболийски, който отсетне биде погубен. Комунистите действаха по собствен почин и проведоха един протест, който биде сподавен с кръв. По това време, Георги Димитров завоюва своята първа популярност. Атентатът в Софийската катедрала през 1925 година, при който Борис за малко щеше да бъде погубен, наподобява обаче не е бил проведен от формалното управление на комунистите. През идващите години, Борис беше малко сигурен за живота си: реакцията държеше властта, само че подтиснатите сили търсеха своя реванш в редица атентати. Македонският революционен комитет, който се стараеше по всевъзможен начин да сътвори една независима Македония, не беше една от най-малките грижи. Временно, вътрешно-политическият курс биде изменен и стана, в случай че не либерален, то най-малко по-малко диктаторски. Напрежението към прилежащите страни и основно към Малкото съглашение  се поддържаше непрекъснато. С успеха на нацизма в Германия през 1933 година се ускориха още веднъж диктаторските трендове и те господстваха до ден сегашен.
Втората международна война и успехите на Германия дадоха, наподобява, един нов късмет на българските националисти. През последните години, външната политика на България беше изпълнена със сензации. На Румъния бе наложено през август 1940 година да отстъпи без война Добруджа. Но на следната година мощните доброжелатели влязоха в страната и скоро вековният зложелател – Гърция биде повалена. Под усещането на първите немски триумфи в Съюз на съветските социалистически републики, България подписва в 1941 година през ноември Тристранния пакт.  Обстоятелството, че България не взе участие ефективно в " кръстоносния поход ", се обуславяше преди всичко от неблагонадеждността на народа. Вместо това, български войски подържаха по този начин наречения ред на Балканите при известния резултат. Не е известно какво е мислил Борис по цялото това развиване на нещата, само че той е имал опция да изрази своята възможна признателност при многократните визити при Хитлер. Сега, когато над пътя се надвесват мрачни облаци, той отначало биде извикан от Фюрера. От немска страна се сподели, че тяхните диалози са били водени при едно приятелско въодушевление. Човек, може би ще си разреши едно непретенциозно подозрение към ония, които ще пишат нацистката история по този въпрос. Каквото и да се мисли по аргументите за гибелта на цар Борис, едно е, изгледа несъмнено: гибелта пристигна в точния момент. "

***

В памет на цар Бориса

„ Свенска Дагбладет ” /29.VIII/ под горния надпис написа:

„ Когато, след злополуката от 1910 година остарелият цар Фердинанд се бе наситил на оловно-сивата атмосфера на София и се откри като частно лице в родния си град Кобург, той съобщи на сина си Борис една опустошена и осакатена страна. Политическото завещание на Борис III не е по-добро. Той напусна една страна, намираща се в разгар и под бремето на непознато робство. Топографическите промени, които донесе съдействието със системата на силите от Оста, са, естествено, изцяло подвластни от издръжливостта на казаната система.
Борис излизаше уверено от рамките на София. Докато заговорите и убийствата следваха непрекъснато през последните две десетилетия, самият монарх стана по-известен единствено със своята неизчерпаема обич към локомотиви и пътувания с железница. Отчаяните опити на интернационалния щемпел да добие някои персонални усещания, от дворцовия живот на българската столица в никакъв случай не сполучаваха. Най-сетне, публицистите се отчаяха и се задоволяваха с това да показват българския монарх като правилен и необичащ блясъка, само че малко досаден благородник, накривен да води спокоен фамилен живот, тогава, когато не отива да изпитва някой новопостроен локомотив. Бракът му с италианската принцеса Джованна течеше също по този начин неусетно. 
Даже и да е разполагал със забележителни качества, надали е за поверие, че Борис, в тесните рамки, които здравият разсъдък и практическата държавническа мъдрост му дефинираха в България с Ньойския мир, би могъл да построи една мощна и авторитетна страна. Всяка дипломатическа маневра биваше съмнително следвана от антивизионистическите съседи, а унищоженият партиен живот в самата страна постановяваше да се вземат непрекъснато краткотрайни ограничения. Жестокото ръководство на селския деспот Стамболийски от 1917 до 1923 година биде последван от 10-годишна партийно политическа битка за превъзходство, която продължи тайно след известния боен прелом от 1934 година.
Възможно е да можеше да се реализира едно сближение към личността на монарха, в случай че Европа, в нейната целокупност, бе спокойна.  Изглеждаше, че държавното управление ще може дефинитивно да се оправи с македонските революционери и да реализира сплотяване с Югославия, а в същото време да сковава и комунистическото въздействие в селата. Скоро обаче офицерството и администрацията навлязоха във водите на нацистка Германия, при което, естествено, съюзничеството от 1914-1918 година, тесните икономически връзки и очакванията на българските ревизионисти в разнообразни насоки, изиграха своята роля. Известно е, че цар Борис, с дребните благоприятни условия, с които той разполагаше, се опълчи на немското навлизане. След френската злополука през 1940 година обаче рухнаха всички загради. След немския взлом през Балканите към Бяло море през 1941 година, България представляваше част от окупирана Европа, уголемена с Добруджа, елементи от южна Сърбия и северна Гърци до Солун, само че следена от германците. В доста връзки, България обаче се бранеше - вкупом със средите към царя – и то много сполучливо. Като се изключи европейският въпрос, в България не стана някакво приспособяване по немски оразец и германците не съумяха да принудят българския народ да води война против ССССР. Дали цар Борис, при своето посещаване в немската основна квартира, малко преди неговата гибел, е отказал да поеме обвързване, имайки поради едно съюзническо навлизане на Балканите - ще покаже времето. ”

***

„ Дагпостен ” /30.VIII/ написа под заглавие „ Борис III България ”:

„ Внезапната и непредвидена гибел на цар Борис III съставлява тежък удар за България. От самото си възкачване на престола през 1918 година той има огромно въздействие върху съдбините на страната. След 1934 година той бе в действителност автократ. Царската тирания обаче бе наложена от развоя на събитията и от некадърността на парламентарната партийна система, само че не  и от персонално славолюбие. Цар Борис беше непретенциозен, умен и самоуверен човек, със мощно възприятие за отговорност.
Зад гибелта на царя има някои тъмни точки, които вероятно ще се изяснят в бъдеще. Неговото състояние бе изключително мъчно. Дълбоко вкорененото у необятните маси русофилско въодушевление допринасяше единствено за усилването на тези компликации, защото значителната опасност против независимостта на България идваше таман от Русия. Под управлението на Бориса на България въпреки всичко се удаде да възвърне без огромни кървави жертви своето състояние от преди Ньойския мир. Нейните ползи съвпадаха с ползите на Оста и цар Борис и неговото държавно управление теглиха следствията от това. Но окончателното състояние на България още не бе уредено и обезпечено. Това ще стане едвам след довеждане докрай на огромната международна война.
На Балканите, където по този начин наречената народна власт в никакъв случай не се е проявявала с изключение на видимо, а напоследък даже и по този начин не, Борис е във висока степен подобаващ за тая негова задача, както с характера, по този начин и с мозъка си. Неговото заменяне с един регентски съвет, поради малолетния му наследник и правоприемник, значи едно неизбежно намаляване на престижа на ръководството и то таман тогава, когато той би бил най-необходим. ”

Инфо: Българска телеграфна агенция