Рибарите във Варна преди десетина години са били повече и

Рибарите във Варна преди десетина години са били повече и са живели по-весело и заедно. Това сподели пред Българска телеграфна агенция Антонио Николов, който е основен воин на документалния филм „ Ангъчка “, изработен от студио „ Дедал “ преди 11 години и излъчен още веднъж пред аудитория. Творбата е за хората от рибарско населено място „ Карантината “, което е едно от дребното останали у нас. Там се организира, проведен от екипа на „ Дедал “, който има задача да опазва мястото в неговата достоверност като притежател на актуален фолклор.

Антонио е рибар от седемгодишен, а в този момент е на 21. Обожава морето от дете, на 10 гребе самичък лодката, чисти мрежите, оказва помощ на татко си и другите риболовци. Според него нищо в занаята не се е трансформирало изключително през миналите години, като се изключи че уловът понижава, а типове не престават да изчезват, както е казано и във кино лентата. Констатациите са основани на съпоставения с научна литература за рибите в Черно море.

Повече работа има, когато морската вода е студена, сподели Николов. Тогава се вадят повече миди, рапани, риба. Основно риболовците във Варна хващат кефал, карагьоз, лефер, чернокоп, обаче година с година не си наподобяват и се „ удря “ друго. Тази и предходната година берекетът не е огромен. Има лефер, само че не задоволително, с цел да си изкараме умерено зимата, сподели Антонио. По думите му в тази специалност непрекъснато се усеща неустановеност, само че въпреки всичко се реализира баланс, в случай че си постоянен, тъй като едната година „ покрива “ финансово другата, която е била по-бедна. Ако няма лефер, има чернокоп, рапани или нещо друго. Не ловят калкан, тъй като няма квоти за техните дребни лодки. Рапаните и мидите понижават мощно през последните години.

В рибарско населено място „ Карантината “ се появяват и нови хора, най-много поради пристанището, което бе построено неотдавна, показа още Николов. За разлика от него обаче те не се заселват да живеят там. Само държат лодките си на брега, идват, работят и се прибират в града. Постоянно пребиваващите са към 15-20 души, като през зимата са още по-малко. Само петима-шестима влизат в морето постоянно. Уловът се пласира елементарно, тъй като морската храна се търси, а и има доста заведения във Варна.

Младият риболовец харесва повече естествения образ, който е имало селището, преди да се застрои и урбанизира регионът. Смята, че и през днешния ден риболовците от „ Карантината “ не се усещат спокойни и се боят да не пристигна миг, в който ще бъде решено селището им да се отстрани. Би желал животът да бъде още веднъж подобен, какъвто е бил в годините, когато е сниман филмът „ Ангъчка “. Тогава там са живели повече хора, било е по-весело и заедно, а в този момент всеки „ се дърпа встрани “.

Във кино лентата Антонио споделя, че желае да стане капитан на транспортен съд. Попитан съжалява ли, че желанието му не се е сбъднало, той сподели, че не, защото и в този момент е капитан - на няколко свои кораба, въпреки и дребни. Мисли обаче дали няма да пристигна скоро време да се занимава с нещо по-сигурно и доходно, а риболовът да остане единствено занимание. Все отново обаче стремежите му са още веднъж свързани с морето и плаването, добави той.

Българска телеграфна агенция напомня, че кинорежисьорът Атанас Киряков също има документален филм за рибарско населено място „ Карантината “. Там е снимана и игралната му творба,„ Бартер “ с присъединяване на Татяна Лолова и Филип Аврамов.