Преброяване на черноморските риби
Рибарите били заможни, строели къща за всеки член на сдружението
Жалба за паламудена есен е налегнала риболовците. Паламуд няма, най-малко в такива количества, каквито ловиха предходната година. Сбъдва се прогнозата на капитан Красимир Вангелов от Несебър, който наскоро сподели пред “Труд ”, че след мощна паламудена година, нормално следват няколко “гладни ”.
Рибарите от много време се оплакват, че доста риби са изчезнали от морето. Риби, които преди години са пълнели и късали мрежите на сътрудниците им – рибари.
Стар дневник на рибаря
В Държавен архив-Бургас се пази един доста скъп документ- дневник на рибарите от 1938- 1943 година. Ако се разлисти, излиза наяве, че морските вълци този път не преувеличават. И че в действителност преди години е имало риби, които към този момент са изчезнали. Според дневника с пожълтели от времето страници обаче, тогава пък не е имало други риби, които в този момент ловят на воля. Примерно чернокоп и зарган. Най-много слука е имало при черноморската скумрия.
В дневника са указани и килограмите, които са ловили дневно и цената им, в старите български левове.
Най-много улов през месеците е маркиран като “чирозъ ”. Според сегашните им сътрудници и наследници на занята, става дума за черноморската скумрия. От нея са ловили преди време доста и са я сушили, въпреки и по най-обикновен и елементарен метод – сред дървени колове са опъвали въжета и са провесвали екземплярите.
“Ловили са с тонове скумрия. Била е три вида- “олюс ”, “маврика ” и “лепарид ”. После са я сушили като чироз, тъй като са нямали надеждна хладилна техника и нямало по какъв начин да я съхраняват за по-дълго време ”, счита Димитър Янчев, ръководител на сдружението на риболовците “Морски сговор ”.
Сега черноморската скумрия е изчезнала. Няма я в морето, въздишат морските. През 30-те и 40 те години предците им също са били обединени в кооперации за огромен лов на риба.
В дневника е маркирано, че за ден уловът на сафрид е бил 312 кг. Това е през 1938 година. През 1943 в лодките явно е било цялостно с “чирозъ ” (300 кг на ден), трицона (цаца б.а.) – 636 кг дневно и карагьоз (51 кг на ден).
Брияната е изчезнала
Даляните в този момент
През 1940 година риболовците са хващали моруна – риба, която към този момент е на изгубване. Отбелязали са добър улов на цаца, блеч (дребен карагьоз), лефер, сафрид, торук (едър паламуд). На два пъти през годините са ловили по два делфина.
В езерото “Вая ” са хващали кефал, илария, попчета, бяла риба, брияна. Каква риба е била брияната – никой не знае. Сегашните риболовци единствено са чували за нея. Обясняват, че не е необичайно отбелязването на улов на попчета в езерото. Някои риби от морето са навлизали в сладките води. Една от тях е попчето. В езерото то се видоизменяло. Димитър Янчев споделя, че е виждал преди години езерни попчета- с транспарантен тил. Друга такава мигрираща риба била писията, която също е маркирана като улов в остарелия риболовен дневник.
Интересното е, че за описаните пет години есенен лов на риба няма. Ловили са единствено през лятото. За паламуда има напълно нищожна информация – упоменато е, че са ловили паламуд единствено един път през 1939 година, месец юни. Хванали на едно влизане 30 кг, които тогава можело да се продадат по 22 лева
С гръцки аламани и колчета – клопки за риба
Според сегашните риболовци предците им са преследвали паламуда само че като “наемници ”. Тъй като нямали пари за мрежи и за скъпи лодки, наречени “аламани ” (на фотографията б.а.), наемали ги богати гръцки търговци и ги качвали на своите лодки. Това са дълги плавателни съдове с два заострени края. Половината мрежа била в една лодка, другата половина – във втора. При команда на капитана двете лодки пускали мрежата и я затваряли в кръг.
Липсата на мрежи родила и различен метод на лов на риба – с колчета в езерото “Вая ”. Наричал се “котеджи ”. Колчетата се нареждали компактно едно до друго и по този начин правели “капан ” за рибата. Върху тях риболовците стъпвали деликатно и с кепче в ръка ловели кефал.
Между другото, езерото се слави като най-високо продуктивното в Европа езеро, най-богато на хранителни субстанции. Самото то храни рибата, тъй че когато го зарибявали, през годините даже не се налагало да хранят типовете.
Пак заради неналичието на мрежи не ловели зарган. Защото за заргана са нужни специфичен тип – с “око ” (процеп на мрежата) 12 милиметра. А за скумрията обичайно “окото ” е 22- 24 милиметра, тъй че нямало по какъв начин да стане.
Това несъмнено, са единствено догадки на сегашните им наследници риболовци от Бургас.
Къща за всеки риболовец от кооперацията
В подмяна на това че нямали аламани, членовете на рибарската кооперация създали нещо необикновено, за което и до момента се приказва. Kаистина те нямали мрежи и аламани, само че пък печелели доста. Още на втората година след основаването на “Съединени риболовни кооперации ”- Бургас, риболовците се видели с пари.
Ловели доста скумрия и изкарвали положителни приходи. Така построили на всеки един от членовете къща. Разбира се, надалеч от сегашните показа за къща и дом. Построили си дребни къщи с по стая и кухня.
Много от тях не били от Бургас, множеството били млади и нямали покрив над главата си.
Този пръв обвеян с романтика бургаски риболовен квартал бил в региона на блатото, както тогава наричали красивото езеро “Вая ”.
На два пъти през годините са ловили по два делфина.
Частните сдружения през 30-те години
През 1925 година се записва “Георги Н. Кацаров и Илия Н. Кацаров ” със задания: покупка и продажба на едро на всякакви локални и чуждестранни, солени и консервирани риби.
Рибоконсервна фабрика Тодор Ташев – Търколев, Бургас, записана през 1932 година. Занимаваща се с търговия на пресни солени и консервирани риби и произвеждане на рибни консерви и рибено масло за индустриални цели.
Едноличен търговец “Иван Станев ”- Бургас, учредена през 1936 година, предмет на активност търговия с риба и рибни консерви, овощия, млечни творби, варива, въглища и добитък.
“Михаил Карагьозов ”- мандраджийство и търговия с прясна и солена риба, записана през 1928 година. Фирмата е просъществувала като частна до национализирането и през 1948 година.
За риболова и „ нравственото издигане на членовете кооператори “
Районната ревизия по риболовство в Бургас е основана през 1927 година като независима административна единица, контролираща риболова в Черно море. Преди това риболовът се е направлявал и управлявал от данъчните ръководства в крайбрежните градове. Под наем са се отдавали държавните даляни и блата.
През 1920 година е основана кооперация “Български черноморски рибар ”. По-късно, на 1 януари 1938 година вследствие на обединяването на две риболовни кооперации в Бургас ( ”Български черноморски реболовец ” и “България ”- град Созопол е основана Риболовна трудово производителна кооперация “Съединени риболовни кооперации- Бургас ”. Имала за задача “да стопанисва отдадените и под концесия блата и даляни, да стопанисва тези обекти в риболовно отношение, да риболува в блатата, по крайбрежието и в намерено море, да провежда общата продажба на риболова в прясно и модифицирано положение. ” И значимо: “да популяризира познания по отношение на рибарството и браншовете му и да работи за нравственото издигане на членовете- кооператори ”.
Жалба за паламудена есен е налегнала риболовците. Паламуд няма, най-малко в такива количества, каквито ловиха предходната година. Сбъдва се прогнозата на капитан Красимир Вангелов от Несебър, който наскоро сподели пред “Труд ”, че след мощна паламудена година, нормално следват няколко “гладни ”.
Рибарите от много време се оплакват, че доста риби са изчезнали от морето. Риби, които преди години са пълнели и късали мрежите на сътрудниците им – рибари.
Стар дневник на рибаря
В Държавен архив-Бургас се пази един доста скъп документ- дневник на рибарите от 1938- 1943 година. Ако се разлисти, излиза наяве, че морските вълци този път не преувеличават. И че в действителност преди години е имало риби, които към този момент са изчезнали. Според дневника с пожълтели от времето страници обаче, тогава пък не е имало други риби, които в този момент ловят на воля. Примерно чернокоп и зарган. Най-много слука е имало при черноморската скумрия.
В дневника са указани и килограмите, които са ловили дневно и цената им, в старите български левове.
Най-много улов през месеците е маркиран като “чирозъ ”. Според сегашните им сътрудници и наследници на занята, става дума за черноморската скумрия. От нея са ловили преди време доста и са я сушили, въпреки и по най-обикновен и елементарен метод – сред дървени колове са опъвали въжета и са провесвали екземплярите.
“Ловили са с тонове скумрия. Била е три вида- “олюс ”, “маврика ” и “лепарид ”. После са я сушили като чироз, тъй като са нямали надеждна хладилна техника и нямало по какъв начин да я съхраняват за по-дълго време ”, счита Димитър Янчев, ръководител на сдружението на риболовците “Морски сговор ”.
Сега черноморската скумрия е изчезнала. Няма я в морето, въздишат морските. През 30-те и 40 те години предците им също са били обединени в кооперации за огромен лов на риба.
В дневника е маркирано, че за ден уловът на сафрид е бил 312 кг. Това е през 1938 година. През 1943 в лодките явно е било цялостно с “чирозъ ” (300 кг на ден), трицона (цаца б.а.) – 636 кг дневно и карагьоз (51 кг на ден).
Брияната е изчезнала
Даляните в този момент През 1940 година риболовците са хващали моруна – риба, която към този момент е на изгубване. Отбелязали са добър улов на цаца, блеч (дребен карагьоз), лефер, сафрид, торук (едър паламуд). На два пъти през годините са ловили по два делфина.
В езерото “Вая ” са хващали кефал, илария, попчета, бяла риба, брияна. Каква риба е била брияната – никой не знае. Сегашните риболовци единствено са чували за нея. Обясняват, че не е необичайно отбелязването на улов на попчета в езерото. Някои риби от морето са навлизали в сладките води. Една от тях е попчето. В езерото то се видоизменяло. Димитър Янчев споделя, че е виждал преди години езерни попчета- с транспарантен тил. Друга такава мигрираща риба била писията, която също е маркирана като улов в остарелия риболовен дневник.
Интересното е, че за описаните пет години есенен лов на риба няма. Ловили са единствено през лятото. За паламуда има напълно нищожна информация – упоменато е, че са ловили паламуд единствено един път през 1939 година, месец юни. Хванали на едно влизане 30 кг, които тогава можело да се продадат по 22 лева
С гръцки аламани и колчета – клопки за риба
Според сегашните риболовци предците им са преследвали паламуда само че като “наемници ”. Тъй като нямали пари за мрежи и за скъпи лодки, наречени “аламани ” (на фотографията б.а.), наемали ги богати гръцки търговци и ги качвали на своите лодки. Това са дълги плавателни съдове с два заострени края. Половината мрежа била в една лодка, другата половина – във втора. При команда на капитана двете лодки пускали мрежата и я затваряли в кръг.
Липсата на мрежи родила и различен метод на лов на риба – с колчета в езерото “Вая ”. Наричал се “котеджи ”. Колчетата се нареждали компактно едно до друго и по този начин правели “капан ” за рибата. Върху тях риболовците стъпвали деликатно и с кепче в ръка ловели кефал.
Между другото, езерото се слави като най-високо продуктивното в Европа езеро, най-богато на хранителни субстанции. Самото то храни рибата, тъй че когато го зарибявали, през годините даже не се налагало да хранят типовете.
Пак заради неналичието на мрежи не ловели зарган. Защото за заргана са нужни специфичен тип – с “око ” (процеп на мрежата) 12 милиметра. А за скумрията обичайно “окото ” е 22- 24 милиметра, тъй че нямало по какъв начин да стане.
Това несъмнено, са единствено догадки на сегашните им наследници риболовци от Бургас.
Къща за всеки риболовец от кооперацията
В подмяна на това че нямали аламани, членовете на рибарската кооперация създали нещо необикновено, за което и до момента се приказва. Kаистина те нямали мрежи и аламани, само че пък печелели доста. Още на втората година след основаването на “Съединени риболовни кооперации ”- Бургас, риболовците се видели с пари.
Ловели доста скумрия и изкарвали положителни приходи. Така построили на всеки един от членовете къща. Разбира се, надалеч от сегашните показа за къща и дом. Построили си дребни къщи с по стая и кухня.
Много от тях не били от Бургас, множеството били млади и нямали покрив над главата си.
Този пръв обвеян с романтика бургаски риболовен квартал бил в региона на блатото, както тогава наричали красивото езеро “Вая ”.
На два пъти през годините са ловили по два делфина. Частните сдружения през 30-те години
През 1925 година се записва “Георги Н. Кацаров и Илия Н. Кацаров ” със задания: покупка и продажба на едро на всякакви локални и чуждестранни, солени и консервирани риби.
Рибоконсервна фабрика Тодор Ташев – Търколев, Бургас, записана през 1932 година. Занимаваща се с търговия на пресни солени и консервирани риби и произвеждане на рибни консерви и рибено масло за индустриални цели.
Едноличен търговец “Иван Станев ”- Бургас, учредена през 1936 година, предмет на активност търговия с риба и рибни консерви, овощия, млечни творби, варива, въглища и добитък.
“Михаил Карагьозов ”- мандраджийство и търговия с прясна и солена риба, записана през 1928 година. Фирмата е просъществувала като частна до национализирането и през 1948 година.
За риболова и „ нравственото издигане на членовете кооператори “
Районната ревизия по риболовство в Бургас е основана през 1927 година като независима административна единица, контролираща риболова в Черно море. Преди това риболовът се е направлявал и управлявал от данъчните ръководства в крайбрежните градове. Под наем са се отдавали държавните даляни и блата. През 1920 година е основана кооперация “Български черноморски рибар ”. По-късно, на 1 януари 1938 година вследствие на обединяването на две риболовни кооперации в Бургас ( ”Български черноморски реболовец ” и “България ”- град Созопол е основана Риболовна трудово производителна кооперация “Съединени риболовни кооперации- Бургас ”. Имала за задача “да стопанисва отдадените и под концесия блата и даляни, да стопанисва тези обекти в риболовно отношение, да риболува в блатата, по крайбрежието и в намерено море, да провежда общата продажба на риболова в прясно и модифицирано положение. ” И значимо: “да популяризира познания по отношение на рибарството и браншовете му и да работи за нравственото издигане на членовете- кооператори ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ