Настъплението на Русия и новият свят – статията, която РИА Новости изтри
РИА Новости разгласява и по-късно изтри публикация, в която прибързано възхвалява триумфа на Русия в нахлуването в Украйна. Материалът обаче е бил съхранен с помощта на уеб услугата " Интернет списък ".
Статията разказва имперските проекти на Владимир Путин за тотална русификация на Украйна и Беларус и смяна на международния ред. Това допуска, че създателят е очаквал бърза победа и текстът е бил оповестен прибързано.
Западни специалисти разказват РИА Новости като организация, известна със систематичната си поддръжка към Кремъл, както и в нарушение на журналистическите стандарти. Въпреки че РИА Новости изтри публикацията бързо след публикуването ѝ, създателят Пьотр Акопов евентуално е бил доста горделив с текста си и го е дал на уеб страницата The Frontier Post.
Акопов учи в Московския държавен историко-архивен институт. Започва да написа през 1991 година след пътешестване до руско-грузинската война в Южна Осетия. Той се придържа към десни и консервативнонационалистически политически възгледи.
Статията разказва връщането на Украйна в " естественото й положение като част от съветския свят ". Но защото нашествието наподобява върви доста по-бавно от предстоящото, този нов роман наподобява, че е бил тихомълком отсрочен.
Вместо това държавните медии в Русия не престават да оповестяват на публиката си, че войната е " специфична военна интервенция " в помощ на подкрепяните от Русия бунтовници в източната част на Украйна и за " денацификация " на страната.
Статията разказва имперските проекти на Путин за тотална русификация на Украйна и Беларус:
Нов свят се ражда пред очите ни. Военната интервенция на Русия в Украйна сложи началото на нова епоха – в три измерения едновременно. И несъмнено, в четвърто, вътрешно съветско.
Тук стартира нов интервал, който ще промени както идеологическите ни възгледи, по този начин и модела на нашата социалноикономическа система – само че за това си коства да приказваме настрана малко по-късно.
Русия възвръща единството си - нещастието от 1991 година, тази ужасна злополука в нашата история, нейното неестествено разбъркване, е преодоляна. Да, на огромна цена, да, посредством трагичните събития на виртуална революция, тъй като в този момент братята, разграничени от съветската и украинската войска, към момента се стрелят един различен, само че към този момент няма да има Украйна като анти-Русия.
Русия възвръща историческата си цялост, събирайки дружно съветския свят, съветския народ в неговата целокупност - великоруси, беларуси и малоруси. Ако бяхме изоставили тази наша задача, в случай че бяхме позволили краткотрайното разделяне да се наложи в продължение на епохи, тогава ние освен щяхме да предадем паметта на нашите предшественици, само че и щяхме да бъдем прокълнати от нашите потомци, че допуснахме разпадането на съветската земя.
Владимир Путин пое, без капка пресилване, историческа отговорност, като реши да не остави решението на украинския въпрос на бъдещите генерации. В последна сметка нуждата от решаването му постоянно ще остане главният проблем за Русия – по две съществени аргументи.
Въпросът за националната сигурност, т.е. основаването на анти-Русия от Украйна и аванпостът за напън на Запада върху нас, е едвам вторият по значимост въпрос. Първият постоянно ще бъде комплексът на разделения народ, комплексът на националното оскърбление – когато съветският дом първо загуби част от основата си (Киев), а по-късно беше заставен да се помири със съществуването на две страни, а не на една, само че с два народа.
Тоест или да изоставят своята история, съгласявайки се с безумните версии, че " единствено Украйна е същинската Рус ", или да скърцат безпомощно със зъби, припомняйки си времената, когато " изгубихме Украйна ".
Връщането на Украйна, т.е. връщането ѝ назад към Русия, би било все по-трудно с всяко десетилетие – дерусификацията на руснаците и подбуждането на украинските малоруси против руснаците ще набират скорост.
А при положение на консолидиране на цялостния геополитически и боен надзор на Запада над Украйна връщането ѝ в Русия ще стане изцяло невероятно – ще би трябвало да се борим за това с Атлантическия блок (б.р. - НАТО). Сега този проблем изчезна – Украйна се върна в Русия.
Това не значи, че нейната държавност ще бъде ликвидирана, само че тя ще бъде реорганизирана, възобновена и върната в естественото си положение като част от съветския свят.
В какви граници, под каква форма ще бъде консолидиран съюзът с Русия (чрез ОДКС и Евразийския съюз или Съюзната страна на Русия и Беларус)? Това ще бъде решено, откакто краят бъде подложен в историята на Украйна като анти-Русия.
Във всеки случай интервалът на разединение на съветския народ е към своя край вижда връщането на Русия към историческите ѝ граници в Европа. И мощно се възмущава от това, въпреки че в дълбините на душата си би трябвало да признае, че не би могло да бъде другояче.
Някой в старите европейски столици, Париж и Берлин, вярваше ли съществено, че Москва ще се откаже от Киев? Че руснаците вечно ще бъдат разграничен народ? Вярваше ли и когато Европа се обединяваше, когато немският и френският хайлайф се опитваха да вземат контрола върху европейската интеграция от англосаксонците и да основат обединена Европа?
Забравяйки, че обединяването на Европа стана допустимо единствено с помощта на обединяването на Германия, което се случи съгласно положителната съветска (макар и не доста умна) воля.
Да посегнеш по-късно и по съветските земи даже не е върхът на неблагодарността, а по-скоро на геополитическата нелепост. Западът като цяло и още повече Европа в частност нямаше сили да задържи Украйна в своята сфера на въздействие и още повече да вземе Украйна за себе си.
За да не схващат това, те би трябвало да са просто геополитически простаци. За да бъда по-точен имаше единствено един вид: да се заложи на по-нататъшния колапс на Русия, т.е. на Руската федерация. Фактът, че това нямаше да се случи обаче, трябваше да е явен преди двадесет години.
Освен това, още преди петнадесет години, след речта на Путин в Мюнхен, даже глухите можеха да чуят – Русия се завръща. Сега Западът се пробва да накаже Русия по тази причина, че се завърна, по тази причина, че не оправда проектите си да печели за нейна сметка, че не позволи разширението на западното пространство на изток.
Опитвайки се да ни накаже, Западът счита, че връзките с него са от жизненоважно значение за нас. Това обаче от дълго време не е по този начин – светът се промени и това се схваща освен от европейците, само че и от англосаксонците, които ръководят Запада. Какъвто и да било западен напън върху Русия няма да докара до нищо.
Загуби за отбрана, подбудени от опълчването, ще има и от двете страни, само че Русия е подготвена за тях морално и геополитически. Въпреки това за самия Запад увеличението на степента на борба води до големи разноски – и главните такива въобще не са стопански.
Европа, като част от Запада, искаше автономност – немският план за европейска интеграция няма стратегически смисъл, тъй като резервира англосаксонския идеологически, боен и геополитически надзор над Стария свят Тя обаче се нуждае от автономност и по друга причина - ако страните излязат в самоизолация (в резултат на възходящи вътрешни спорове и противоречия) или се съсредоточат върху Тихоокеанския район, където се движи геополитическият център на тежестта.
Конфронтацията с Русия, в която англосаксонците въвличат Европа, лишава европейците даже от шансове за самостоятелност – да не приказваме, че по същия метод Европа се пробва да наложи разкъсване с Китай. Ако в този момент атлантистите се радват, че " съветската опасност " ще сплоти западния блок, то в Берлин и Париж не може да не схванат, че изгубвайки вяра за автономност, европейският план просто ще рухне в средносрочен проект.
Ето за какво без значение мислещите европейци в този момент са изцяло незаинтересовани от построяването на нова желязна завеса на източните си граници – осъзнавайки, че тя ще се трансформира в заграждение за Европа, чиято ера (по-точно половин хилядолетие) на световно водачество по този начин или другояче завърши – само че към момента са вероятни разнообразни разновидности за бъдещето ѝ.
Защото построяването на нов международен ред – а това е третото измерение на актуалните събития – се форсира и контурите му се виждат все по-ясно през ширещото се покритие на англосаксонската глобализация. Многополюсният свят най-сетне се трансформира в действителност – интервенцията в Украйна не е в положение да сплоти никого с изключение на Запада против Русия.
Защото останалият свят вижда и схваща чудесно - това е спор сред Русия и Запада, това е отговор на геополитическата агресия на атлантистите, това е връщането на Русия на историческото ѝ пространство и на мястото ѝ в света. Китай и Индия, Латинска Америка и Африка, ислямският свят и Югоизточна Азия – никой не има вяра, че Западът води международния ред, още по-малко дефинира разпоредбите на играта.
Русия освен провокира Запада, тя сподели, че ерата на западното световно владичество може да се смята за изцяло и дефинитивно завършила. Новият свят ще бъде построен от всички цивилизации и центрове на мощ, естествено задно със Запада (обдинен, или не) - само че не по неговите условия и правила.
Източник: " 24 часа "
Статията разказва имперските проекти на Владимир Путин за тотална русификация на Украйна и Беларус и смяна на международния ред. Това допуска, че създателят е очаквал бърза победа и текстът е бил оповестен прибързано.
Западни специалисти разказват РИА Новости като организация, известна със систематичната си поддръжка към Кремъл, както и в нарушение на журналистическите стандарти. Въпреки че РИА Новости изтри публикацията бързо след публикуването ѝ, създателят Пьотр Акопов евентуално е бил доста горделив с текста си и го е дал на уеб страницата The Frontier Post.
Акопов учи в Московския държавен историко-архивен институт. Започва да написа през 1991 година след пътешестване до руско-грузинската война в Южна Осетия. Той се придържа към десни и консервативнонационалистически политически възгледи.
Статията разказва връщането на Украйна в " естественото й положение като част от съветския свят ". Но защото нашествието наподобява върви доста по-бавно от предстоящото, този нов роман наподобява, че е бил тихомълком отсрочен.
Вместо това държавните медии в Русия не престават да оповестяват на публиката си, че войната е " специфична военна интервенция " в помощ на подкрепяните от Русия бунтовници в източната част на Украйна и за " денацификация " на страната.
Статията разказва имперските проекти на Путин за тотална русификация на Украйна и Беларус:
Нов свят се ражда пред очите ни. Военната интервенция на Русия в Украйна сложи началото на нова епоха – в три измерения едновременно. И несъмнено, в четвърто, вътрешно съветско.
Тук стартира нов интервал, който ще промени както идеологическите ни възгледи, по този начин и модела на нашата социалноикономическа система – само че за това си коства да приказваме настрана малко по-късно.
Русия възвръща единството си - нещастието от 1991 година, тази ужасна злополука в нашата история, нейното неестествено разбъркване, е преодоляна. Да, на огромна цена, да, посредством трагичните събития на виртуална революция, тъй като в този момент братята, разграничени от съветската и украинската войска, към момента се стрелят един различен, само че към този момент няма да има Украйна като анти-Русия.
Русия възвръща историческата си цялост, събирайки дружно съветския свят, съветския народ в неговата целокупност - великоруси, беларуси и малоруси. Ако бяхме изоставили тази наша задача, в случай че бяхме позволили краткотрайното разделяне да се наложи в продължение на епохи, тогава ние освен щяхме да предадем паметта на нашите предшественици, само че и щяхме да бъдем прокълнати от нашите потомци, че допуснахме разпадането на съветската земя.
Владимир Путин пое, без капка пресилване, историческа отговорност, като реши да не остави решението на украинския въпрос на бъдещите генерации. В последна сметка нуждата от решаването му постоянно ще остане главният проблем за Русия – по две съществени аргументи.
Въпросът за националната сигурност, т.е. основаването на анти-Русия от Украйна и аванпостът за напън на Запада върху нас, е едвам вторият по значимост въпрос. Първият постоянно ще бъде комплексът на разделения народ, комплексът на националното оскърбление – когато съветският дом първо загуби част от основата си (Киев), а по-късно беше заставен да се помири със съществуването на две страни, а не на една, само че с два народа.
Тоест или да изоставят своята история, съгласявайки се с безумните версии, че " единствено Украйна е същинската Рус ", или да скърцат безпомощно със зъби, припомняйки си времената, когато " изгубихме Украйна ".
Връщането на Украйна, т.е. връщането ѝ назад към Русия, би било все по-трудно с всяко десетилетие – дерусификацията на руснаците и подбуждането на украинските малоруси против руснаците ще набират скорост.
А при положение на консолидиране на цялостния геополитически и боен надзор на Запада над Украйна връщането ѝ в Русия ще стане изцяло невероятно – ще би трябвало да се борим за това с Атлантическия блок (б.р. - НАТО). Сега този проблем изчезна – Украйна се върна в Русия.
Това не значи, че нейната държавност ще бъде ликвидирана, само че тя ще бъде реорганизирана, възобновена и върната в естественото си положение като част от съветския свят.
В какви граници, под каква форма ще бъде консолидиран съюзът с Русия (чрез ОДКС и Евразийския съюз или Съюзната страна на Русия и Беларус)? Това ще бъде решено, откакто краят бъде подложен в историята на Украйна като анти-Русия.
Във всеки случай интервалът на разединение на съветския народ е към своя край вижда връщането на Русия към историческите ѝ граници в Европа. И мощно се възмущава от това, въпреки че в дълбините на душата си би трябвало да признае, че не би могло да бъде другояче.
Някой в старите европейски столици, Париж и Берлин, вярваше ли съществено, че Москва ще се откаже от Киев? Че руснаците вечно ще бъдат разграничен народ? Вярваше ли и когато Европа се обединяваше, когато немският и френският хайлайф се опитваха да вземат контрола върху европейската интеграция от англосаксонците и да основат обединена Европа?
Забравяйки, че обединяването на Европа стана допустимо единствено с помощта на обединяването на Германия, което се случи съгласно положителната съветска (макар и не доста умна) воля.
Да посегнеш по-късно и по съветските земи даже не е върхът на неблагодарността, а по-скоро на геополитическата нелепост. Западът като цяло и още повече Европа в частност нямаше сили да задържи Украйна в своята сфера на въздействие и още повече да вземе Украйна за себе си.
За да не схващат това, те би трябвало да са просто геополитически простаци. За да бъда по-точен имаше единствено един вид: да се заложи на по-нататъшния колапс на Русия, т.е. на Руската федерация. Фактът, че това нямаше да се случи обаче, трябваше да е явен преди двадесет години.
Освен това, още преди петнадесет години, след речта на Путин в Мюнхен, даже глухите можеха да чуят – Русия се завръща. Сега Западът се пробва да накаже Русия по тази причина, че се завърна, по тази причина, че не оправда проектите си да печели за нейна сметка, че не позволи разширението на западното пространство на изток.
Опитвайки се да ни накаже, Западът счита, че връзките с него са от жизненоважно значение за нас. Това обаче от дълго време не е по този начин – светът се промени и това се схваща освен от европейците, само че и от англосаксонците, които ръководят Запада. Какъвто и да било западен напън върху Русия няма да докара до нищо.
Загуби за отбрана, подбудени от опълчването, ще има и от двете страни, само че Русия е подготвена за тях морално и геополитически. Въпреки това за самия Запад увеличението на степента на борба води до големи разноски – и главните такива въобще не са стопански.
Европа, като част от Запада, искаше автономност – немският план за европейска интеграция няма стратегически смисъл, тъй като резервира англосаксонския идеологически, боен и геополитически надзор над Стария свят Тя обаче се нуждае от автономност и по друга причина - ако страните излязат в самоизолация (в резултат на възходящи вътрешни спорове и противоречия) или се съсредоточат върху Тихоокеанския район, където се движи геополитическият център на тежестта.
Конфронтацията с Русия, в която англосаксонците въвличат Европа, лишава европейците даже от шансове за самостоятелност – да не приказваме, че по същия метод Европа се пробва да наложи разкъсване с Китай. Ако в този момент атлантистите се радват, че " съветската опасност " ще сплоти западния блок, то в Берлин и Париж не може да не схванат, че изгубвайки вяра за автономност, европейският план просто ще рухне в средносрочен проект.
Ето за какво без значение мислещите европейци в този момент са изцяло незаинтересовани от построяването на нова желязна завеса на източните си граници – осъзнавайки, че тя ще се трансформира в заграждение за Европа, чиято ера (по-точно половин хилядолетие) на световно водачество по този начин или другояче завърши – само че към момента са вероятни разнообразни разновидности за бъдещето ѝ.
Защото построяването на нов международен ред – а това е третото измерение на актуалните събития – се форсира и контурите му се виждат все по-ясно през ширещото се покритие на англосаксонската глобализация. Многополюсният свят най-сетне се трансформира в действителност – интервенцията в Украйна не е в положение да сплоти никого с изключение на Запада против Русия.
Защото останалият свят вижда и схваща чудесно - това е спор сред Русия и Запада, това е отговор на геополитическата агресия на атлантистите, това е връщането на Русия на историческото ѝ пространство и на мястото ѝ в света. Китай и Индия, Латинска Америка и Африка, ислямският свят и Югоизточна Азия – никой не има вяра, че Западът води международния ред, още по-малко дефинира разпоредбите на играта.
Русия освен провокира Запада, тя сподели, че ерата на западното световно владичество може да се смята за изцяло и дефинитивно завършила. Новият свят ще бъде построен от всички цивилизации и центрове на мощ, естествено задно със Запада (обдинен, или не) - само че не по неговите условия и правила.
Източник: " 24 часа "
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ