(резюме на на анализ на Институт Брюгел, подготвено от Ралица

(резюме на на разбор на Институт Брюгел, квалифицирано от Ралица Димитрова, ИПИ)

Икономическата рецесия, породена от епидемията от Covid 19, визира всички страни в Европейския съюз. Ефектът обаче не е отмерено разпределен - в някои ударът върху стопанската система е доста по-тежко от други. Със относително елементарен модел, отчитащ едвам 4 фактора анализаторите от Института Брюгел изясняват разликата дълбочината на рецесията в другите стопански системи.

За да можем да разберем по-добре кои страни са наранени по-тежко от рецесията, една от опциите е да разгледаме планувания спад на Брутният вътрешен продукт през 2020 година и да го съпоставим с прогнозите за растежа, направени преди пандемията. Така да вземем за пример, въпреки България и Австрия да имат подобен плануван спад от 7,1% в лятната прогноза на Европейската комисия, България, като страна с по-нисък Брутният вътрешен продукт, която е в траектория на дълготрайна конвергенция, е очаквала по-висок растеж през 2020 от Австрия. Това значи, че относителната мощ на шока за нейният Брутният вътрешен продукт, който може да се отдаде на пандемията, е по-голям от този на Австрия. Подреждайки страните по този метод, ясно се вижда да вземем за пример по какъв начин южните страни за доста по-силно наранени от северните.

Източник: Институт " Брюгел "

Според създателите на проучването, най-важните фактори, които обуславят разликите в отрицателния резултат върху Брутният вътрешен продукт в другите страни, са 4 - силата и стриктността на ограничаващите ограничения върху обществения и стопанския живот, структурата на стопанската система, равнището на обществения дълг и качеството на ръководството. За всички посочени фактори има забележителна разлика сред стойностите в страните от " спестовната четворка " (П4) - Австрия, Дания, Швеция и Нидерландия и тези от " южната четворка " (Ю4) - Гърция, Испания, Италия и Португалия.

За премерване на стриктността на ограничаващите ограничения учените употребяват показателя, създаден от университета в Оксфорд - Oxford COVID-19 Government Response Tracker - чиито стойности се движат сред 0 и 100. Данните са актуализират всекидневно за всяка страна, а за задачите на разбора се употребяват усреднените за първото полугодие на 2020 година дневни стойности във всяка страна. Според резултатите Швеция е с най-либерални ограничения с показател от 25, до момента в който Италия е с най-стриктните такива с показател от 55.

Структурата на стопанската система е различен значим фактор - най-много до каква степен значими в стопанската система на са дейностите, които допускат непосредствен контакт, само че не се възприемат като жизненоважни, като да вземем за пример туризъм и занимания за отдих или забавление. За задачите на разбора се употребява делът от Брутният вътрешен продукт, който се основава от туризма. По този индикатор Германия е с най-нисък резултат от 1,1%, до момента в който Хърватия е с най-голям - близо ⅕ от Брутният вътрешен продукт там идва точно от туризъм.

Друг фактор, който хипотетично има значимо значение е равнището на обществения дълг. За изчислението на този фактор се взима съотношението сред дълга и Брутният вътрешен продукт, което варира от 8% в Естония до 180% за Гърция.

Последният фактор, който се взема поради, е качеството на ръководство. Индикаторът за това е основан на World Bank Worldwide Governance Indicator и има 6 съставния елемент - гражданско присъединяване и отчетност, господство на закона, политическа непоклатимост и липса на принуждение, успеваемост на държавното ръководство, качество на законодателството и надзор над корупцията. През 2018 - последната година, за която има цялостни данни, най-ниски стойности се следят в Румъния, а най-високи - във Финландия.

Анализът по отношение на тези фактори води до няколко съществени извода. Държавите с по-стриктни ограничаващи ограничения са претърпели по-сериозни стопански загуби, които не са били възобновени при следващо разпределяне на ограниченията. Също по този начин, делът на туризма в стопанската система, както и качеството на ръководство в страната се оказват фактори с релативно огромно значение за дълбочината на рецесията в стопанската система. Нивото на обществения дълг, обаче, се оказва с пренебрежимо ниска тежест за това какъв брой тежка ще е икономическата рецесия в дадена страна. Причината е главно в политиката на Европейската централна банка, която (до момента) съумява да предотврати изключването на някои страни от Европейския съюз от пазарите поради високите равнища на дълг - даже страни с висок дълг имат достъп до финансиране на обществените си разноски и растящите дефицити.

Ако съпоставим тежестта на тези фактори за разликата в шока на Брутният вътрешен продукт, съпоставено сред П4 и Ю4, се вижда, прецизните ограничения способстват за 51% от разликите, ръководството за - 34%, а туризма - за 15%.

Оценка на въздействието на обособени фактори върху стопански потрес от Covid-19 , определени страни

Източник: Институт " Брюгел "

Ударите от рецесията, породена от ковид, се усещат във всички страни от Европейския съюз и е от изключителна значимост да се вземат характерни ограничения за възобновяване на стопанската система. Някои страни обаче - най-много тези с ниско качество на ръководството, чиято стопанска система разчита на туризма и които ползват по-стриктни ограничения за физическа изолираност, са ударени по-силно от други и следва да получат повече поддръжка при възобновяване. При потреблението на средствата за възобновяване ниското качество на ръководство в страните, които са ударени най-силно, следва да бъде във фокуса на политиките посредством по-дълбоки структурни промени - то остава едва място, което предизвиква отрицателни последици освен в тази рецесия, само че и при следващи външни шокове.