В България целите за по-малко загинали по пътищата стават все по-неизпълними
Резултатите по осъществяването на Националната тактика за възстановяване сигурността в придвижването по българските пътища са надалеч по-лоши от това, което би трябвало да бъдат. Това демонстрира отчетът " Анализ и оферти за понижаване на пътно-транспортния травматизъм ", направен от Института за пътна сигурност.
Според данните, вместо жертвите на пътя в България да понижават според заложения ритъм в тактиката, те в действителност стават повече. През 2014 година починалите са с 40 души повече, в сравнение с е трябвало според заложеното в тактиката (660:620). През 2015 година пропастта почва да се уголемява – 120 повече починали от плануваното (708:582). През 2016 година, починалите са 165 повече, в сравнение с е трябвало (708:543), т.е. даже като безусловно число 2015 и 2016 година са по-смъртносни, в сравнение с предходните две. А през 2017 година умират 178 души повече, в сравнение с е заложено в тактиката (682:504).
През 2014 година рискът за загуба на живот при злополука за всеки български жител е с възможност 91,64 процентни промила (на 1 000 000 души), през 2016 година рискът към този момент е 99,05 процентни промила, а през 2017 година въпреки всичко има леко понижение - рискът към този момент е 97,01 процентни промила. Това значи, че според данни на Европейската комисия рискът да загубиш живота си на пътя в България е четири пъти по-голям, в сравнение с в Швеция, Германия, Италия, Англия и Франция. А рискът да умреш в злополука в България е 2-2,5 пъти по-висок, в сравнение с приблизително в Европейски Съюз.
От Института за пътна сигурност напомнят и, че на 27 май персонално министър председателят Бойко Борисов е оповестил война на " войната по пътищата ", само че до момента няма действителни дейности, още няма нов закон, няма и смяна в образованието по сигурност на придвижването по пътищата.
Освен това, неправителствената организация категорично споделят, че в регистрите на Министерство на вътрешните работи няма данни за над 2500 души, потърпевши при злополука. Институтът е направил кръстосана инспекция с данни от Министерството на здравеопазването. Организацията напомня и журналистическо следствие на в. " Труд " от есента на 2017 година, в което се твърди, че Министерство на вътрешните работи не записва като починали от злополука умряли след ПТП в границите на 30 дни след трагичния случай. След това следствие Министерство на вътрешните работи към този момент не разгласява на уеб страницата си данни за хората с заплаха за живота след злополука, установи Институтът за пътна сигурност.
В резултат на пътно-транспортните катастрофи националните стопански системи всяка година търпят загуби в размер над 2% от брутния вътрешен артикул. В България, където травматизмът и броят на злополуките са към 2,5 пъти по-високи по отношение на междинните в Европейски Съюз, това се равнява на 1,8 мрд. лв..
Според данните, вместо жертвите на пътя в България да понижават според заложения ритъм в тактиката, те в действителност стават повече. През 2014 година починалите са с 40 души повече, в сравнение с е трябвало според заложеното в тактиката (660:620). През 2015 година пропастта почва да се уголемява – 120 повече починали от плануваното (708:582). През 2016 година, починалите са 165 повече, в сравнение с е трябвало (708:543), т.е. даже като безусловно число 2015 и 2016 година са по-смъртносни, в сравнение с предходните две. А през 2017 година умират 178 души повече, в сравнение с е заложено в тактиката (682:504).
През 2014 година рискът за загуба на живот при злополука за всеки български жител е с възможност 91,64 процентни промила (на 1 000 000 души), през 2016 година рискът към този момент е 99,05 процентни промила, а през 2017 година въпреки всичко има леко понижение - рискът към този момент е 97,01 процентни промила. Това значи, че според данни на Европейската комисия рискът да загубиш живота си на пътя в България е четири пъти по-голям, в сравнение с в Швеция, Германия, Италия, Англия и Франция. А рискът да умреш в злополука в България е 2-2,5 пъти по-висок, в сравнение с приблизително в Европейски Съюз.
От Института за пътна сигурност напомнят и, че на 27 май персонално министър председателят Бойко Борисов е оповестил война на " войната по пътищата ", само че до момента няма действителни дейности, още няма нов закон, няма и смяна в образованието по сигурност на придвижването по пътищата.
Освен това, неправителствената организация категорично споделят, че в регистрите на Министерство на вътрешните работи няма данни за над 2500 души, потърпевши при злополука. Институтът е направил кръстосана инспекция с данни от Министерството на здравеопазването. Организацията напомня и журналистическо следствие на в. " Труд " от есента на 2017 година, в което се твърди, че Министерство на вътрешните работи не записва като починали от злополука умряли след ПТП в границите на 30 дни след трагичния случай. След това следствие Министерство на вътрешните работи към този момент не разгласява на уеб страницата си данни за хората с заплаха за живота след злополука, установи Институтът за пътна сигурност.
В резултат на пътно-транспортните катастрофи националните стопански системи всяка година търпят загуби в размер над 2% от брутния вътрешен артикул. В България, където травматизмът и броят на злополуките са към 2,5 пъти по-високи по отношение на междинните в Европейски Съюз, това се равнява на 1,8 мрд. лв..
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ