Резултатите от тези избори са на път да превърнат България

Резултатите от тези избори са на път да трансфорат България в република с президентско ръководство. Това е очевидният извод от всичко, което се случи в страната на 14 ноември. Случва се без да се трансформира Конституцията, без да се прави референдум, без формалното утвърждение на външните ни сътрудници, без утвърждението на Народното събрание или на Конституционния съд. Случва се на процедура, и то пред очите ни. Румен Радев е човек на действието, а не на мисълта. Той настойчиво преследваше своята цел с всевъзможни средства, и е на път да направи републиката президентска, употребявайки основния инструмент във византийската традиция –коварството

Защо в случай че Радев победи на балотажа, към този момент няма да живеем в парламентарна, а в президентска република? Ето ви и причините:

Първи факт

През времето на своя мандат в президентството, Радев трансформира тази институция в самостоятелна, независима власт, съпротива на изпълнителната, на парламентарната и на правосъдната управляващи. Президентството към този момент не е церемониална, а политическа институция, с рекламация за водачество, което конституцията не и е отредила, само че което тя си приписва поради мажоритарния избор. Новата формулировка на тази власт е опция на самата парламентарна народна власт – еднолично, властническо ръководство с твърда ръка, което взема решение рецесии без говорилнята в Народното събрание. Това харесва на болшинството от българите. С гласа си за него на втория тур, това болшинство ще удостовери, че той може да желае оставка на всяко държавни управления, да сменя магистрати в правосъдната система и даже да притиска Народното събрание, когато партиите в него не му харесват. Тази нова президентска роля прави от Радев рисков властнически фактор за всяко държавно управление, и за всеки парламент.

Втори факт

В сегашния 47- ми парламент, от седемте партии, които откриха място в него, единствено две не са под контрола на президента. Най-силно подвластна от Радев е Политическа партия Продължаваме промяната, чиито водачи са му персонално задължени за своята кариера. Освен това 90% от електората на този политически план стои зад президента. В Българска социалистическа партия 92% от членовете на партията поддържат Радев, въпреки че алените водачи не са от неговите любимци. От симпатизантите на Демократична България над 50% гласоподават за Радев, а не за претендента на партията Лозан Панов. 60% от гласоподавателите на ИТН също са напълно зад Радев, а новата партия Възраждане, заради проруския си профил, скоро ще се окаже също в президентското войнство. С толкоз огромен надзор върху партиите, Радев е безалтернативен водач на идващото парламентарно болшинство. Това ще му обезпечи надзор и върху законодателната власт, което сигурно той ще се опита да употребява за смяна на конституцията. Неговото самопризнание, че има план в чекмеджето си е задоволително напътствие за упоритостите му в тази посока.

Трети факт

Както наподобява, идващите министри в постоянно съдружно държавно управление ще са от партии под контрола на Радев, като бъдещия министър председател ще му е персонално длъжен за своята кариера. Лесно е да се планува, че неопитният и непознаващ политическата сцена нов министър председател ще зависи доста от препоръките, а може би и от нарежданията на своя патрон Радев. През контрола върху премиера, президентът може да трансформира бъдещо постоянно държавно управление в трето служебно, назначено от него самия. Думата му при избора на министри явно ще бъде решаваща, а при конфликтна обстановка с изпълнителната власт, Радев ще има на своя страна електората, който разпознава като водач на „ президентската партия ” него, а не Кирил Петков. Това е голямо преимущество, което на процедура трансформира президента и в патрон на изпълнителната власт.
Как стигнахме до ръба на тази бездна – президентската република, без законодателни промени и без някой да ни пита желаеме ли или не?
Първата причина е, че Радев беше недооценен от партиите, които желаеха да го употребяват като инструмент в своите политически борби. Благодарение на ГЕРБ, на Движение за права и свободи, на Българска социалистическа партия, на Демократична България, на Има Такъв Народ и на ИБГНИ, Радев се трансформира в мощна политическа фигура, която на собствен ред използва споровете сред тези партии, както и нелепостта на техните водачи, като инструмент за преодоляване на цялата власт в страната. Той сполучливо се нарежда хем като тяхна опция, хем като техен съдружник, без който те не могат да решат несъгласията между тях. Освен това с популизъм той завоюва задоволително мажоритарна поддръжка, с цел да наподобява като опция на многопартийната народна власт. Другата основна причина е, че Радев изкусно употребява за персонални цели и двете съществени посолства в София – американското и съветското.

За руснаците той е позициониран като дълготраен геополитически план, който да върне България в съветската сфера на въздействие, изваждайки я от НАТО и Европейски Съюз. За американското посолство Радев беше краткотраен, само че скъп сътрудник, който трябваше да смъкна несговорчивия по въпросите за Македония и Турски поток Борисов, и да обезпечи непоклатимост и геополитическа преданост при прехода към ново ръководство. Така Радев се оказа еднообразно скъп и за двете сили, а това му даде късмет да се потвърди като издирван фактор на интернационалната сцена
Кое от двете посолства завоюва повече от съюза с него? Разбира се съветското, което има дълготрайни цели и е на път да ги реализира!

Защо американците изгубиха?

Едното подмолно пояснение е, че е направена нова геополитическа договорка, съгласно която България би трябвало да се върне в съветската сфера на въздействие. Това явно не е допустимо с президент като Байдън и в новата студена война, която на процедура се води с Русия.
По-логично е другото пояснение –американското посолство е направило съдбовни неточности в поддръжката си за Радев. Ще рече – американците просто бяха надхитрени от новите византийци…
До балотажа в неделя остават няколко дни.
На път сме след него да сложим под въпрос всичко, което толкоз мъчно завоювахме като парламентарна република – конституцията, демокрацията, отворените граници, гражданските права, правата на малцинствата, участието в Европейски Съюз и в НАТО.
Ако Радев завоюва балотажа, няма за какво да се сърдим на посолствата, на маргиналите или на самия Радев. Вината ще е единствено в нас и в никой различен!

Димитър Попов
faktor.bg