Арабистът професор Владимир Чуков пред „Труд“: Половината свят не харесва Русия на Путин
Резултатите от срещата във Варна сред Европейски Съюз и Турция – има ли и какви са те. Страхува ли се европейският хайлайф от бежанците и съумя ли да се контракти с Ердоган в българската морска столица. Как всички тези проблеми се преплитат с невижданото преследване на съветски дипломати по света поради случая „ Скрипал ”. По всички тези въпроси беседваме с арабиста проф. Владимир Чуков .
– С плюсове, само че и с минуси е оценката на срещата във Варна – Европейски съюз-Турция. Какви са резултатите от нея съгласно вас, професор Чуков?
– Срещата е толкоз значима и значима, че отзвуците са многопластови – те са от успех до мощно отрицателна оценка. Виждаме реакциите в Европа и България. Отзивите в турската преса, които са преобладаващо положителни, идват да подскажат на кого е била нужна тази среща и кой е огромният бенефициент от нея – това е Турция. Тя беше заинтригувана и я желаеше. Тонът в турската преса наподобява на оня звук, следен през 2005 година, когато Ердоган се върна от Брюксел надали не на бял кон. Тогава стартираха договарянията на Турция с Европейски Съюз и Ердоган го гледаха като народен воин. Мисля, че техните оценки малко изпреварват действителните резултати от срещата. Смятат, че връзките са надали не нормализирани.
– А нормализирани ли са тези връзки?
– Не, и това го сподели в прав текст Доналд Туск. Решения не са взети. В тези многопластови взаимоотношения и голям брой проблеми, някакви договорености бяха реализирани по тематиката за бежанците. Очевидно, и двете страни са заинтригувани за това. Защото бежанците, които са на територията на Турция, в действителност трансформираха политическата карта на Европа. Да погледнем какво става с резултатите от изборите в Италия, Австрия, Унгария и самата Германия, която толкоз месеци не можа да си направи държавно управление.
– Искате да кажете, че бежанците действително са част от вътрешната политика на Европа?
– Разбира се, че са част от нея. И Европа е заинтригувана да ги държи надалече. Нека погледнем и нашата страна – страна, в която на практика бежанци съвсем нямаше, те заобиколиха България от 2015 година насам. Това демонстрира, че положението действително роди ръководство, което имаше потенциала и желанието да направи тази среща. Вижте Австрия – тя ще бъде след нас европредседател, през нея мина огромният лъч. И в един миг се появи млад и упорит канцлер, който непосредствено съобщи: ние настояваме за преустановяване на договарянията на Европейски Съюз с Турция.
– Сегашният европейски хайлайф опасява ли се от бежанците, в смисъл, че тъкмо този проблем заплашва бъдещето им, отпред на Евросъюза?
– Този хайлайф се опасява от бежанците, тъй като те подклаждат и основават други възможности за самия него. Ето, в Германия се появи партията Алтернатива за Германия. Самата Турция си дава сметка, че след бежанците вървят десни партии в ръководството. А същата Алтернатива за Германия напълно неотдавна изпрати немска парламентарна делегация в Дамаск, не в Анкара. Което е наливане на вода в мелницата на Путин. Тези организации и партии са евроскептични, което ги прави естествени съдружници на Русия. Ето тук се стиковат ползите на Анкара и на Брюксел. По всички останали тематики обаче нямаме покритие и единодушие. Това противоречие беше или очевидно показано като такова, или непосредствено беше отхвърлено. Имаме стълбица на одобрявани и неприемани предложения. Консенсусът по тематиката за бежанците е към детайлите – финансовите параметри и самите механизми.
– Може ли да кажем, че тъкмо тематиката за бежанците беше главната цел на срещата – Европа да контракти нещата с Турция?
– Да, а втората цел и половинчато договаряне беше потвърждаването на Турция като стратегически сътрудник. Т.е. Европа сложи акцент, че връзките са отворени. Езикът на дипломацията бе показан в лицето на Туск – явен реалист, и на Юнкер с неговия витиеват жанр. Много хора мощно го подлагаха на критика за изказването му, че той бил поръчител за продължение на договарянията на Европейски Съюз с Турция.
– Но мандатът на Юнкер следващата година изтича.
– Да, и гаранцията е до тогава. Има един доста сериозен текст, който излезе от устата на Юнкер. Европа дава тест за сериозността на турците, поставяйки им доста явен ултиматум за двамата гръцки граничари – упованията са те да бъдат пуснати до Великден. Темите за самостоятелната правосъдна система и нарушаването на човешките права в Турция са неща, по които има тотално разминаване. Има още един миг, на който не беше обърнато доста внимание – желанието на турците за разширението на Митническия съюз.
– Какво имате поради?
– Силната турска стопанска система, поради която порасна самочувствието на Ердоган, и от която той съумя да направи необикновено мощна войска, стана с помощта на европейските вложения. От 1996 година Турция е член на Митническия съюз – европейски вложения и респективно продуктите се връщат на територията на Европейски Съюз. Реално общата търговия сред тях е 130 милиарда евро – в пъти повече от Китай, който е вторият сътрудник на Турция. Турците доста ясно си дават сметка, че без тези европейски вложения и милиардите евро стопански благодеяния, страната им щеше да се върне към 80-те и 90-те години на предишния век. Реално те не могат да се оплакват, че не са членове на Европейски Съюз.
– За какво действително не се схванаха Европейски Съюз и Турция във Варна?
– Темата за тероризма сподели тотално разминаване какво значи интернационално право. Какво значи тероризъм, визова либерализация, сигурност – неща, които са интернационално локално избрани. Европейски Съюз и Турция се разминават и по тематиката кои организации са терористи и кои не. Става дума за кюрдите и Фетхуллах Гюлен. Добре е за Европа да поддържа подгряващи връзки с Турция. Нека тя да се демократизира, да приказва за права на индивида, т.е. да има европейски дневен ред с ясното схващане, че той …няма по какъв начин да бъде осъществен. Поне по време на нашето потомство и идващото след нас няма по какъв начин да бъде реализирано. И не трябва да се залъгваме.
– Бихте ли показали какво успяхме ние да създадем, какви са изгодите за България от срещата?
– Българското държавно управление е част от тъканта на тази мощна бежанска вълна през 2015-а, която ни заобиколи. Получи се забавна настройка. Лично Бойко Борисов е външният министър на България. Той не дава на никого пълномощия и пълномощия за това, на който и да било съдружен сътрудник. Това е негова персонална самодейност. И тъкмо отсам идва и разнобоят и многопластовостта във връзка с оценките за неговите външно-политически упоритости. Видяхме и апологетика, и натурализъм, само че също и тотално отричане.
– Вие персонално каква позиция бихте изразили?
– На фона на такава значима среща и властнически водач, какъвто е Ердоган, България би трябвало да приказва на един глас. Да има изразена обща национална позиция. Като учител по доктрина на външна политика постоянно съм казвал, че откакто има ясно осъзнати национални ползи, би трябвало да има външнополитически цели. Този, който застава зад тези ползи, би трябвало да ги отстоява, а не пред камерите да изнасяме нашите разлики. Тук имаме освен какофония, а по-скоро противоречие за създаване на единна държавническа парадигма. И това е доста значимо за българските политики най-малко пред външните сътрудници, които несъмнено стават част от вътрешната политика на България.
– За Турция ли намеквате?
– Точно за нея. Ето, на изборите ни предходната година се оказа, че Турция е част от нашия дневен ред (случаят с партия ДОСТ). И освен това посещаване на Ердоган във Варна не трябваше да има и най-малки подозрения за разнобой на позициите. Имам много остаряла позиция, която съм сигурен, че един ден ще стане – на Балканите освен би трябвало да изработим общонационална позиция, само че би трябвало да създадем Балкански Бенелюкс. Това е разработване и отстояване формулировката на трите страни, които сега са част от Европейски Съюз и НАТО – България, Гърция и Румъния. Вече започнаха да се чуват гласове в Брюксел, че рано или късно ще се случи. И това проличава от тези амбициозни инфраструктурни обекти. Става въпрос за Коридори 4, 5 и 8. Колкото по-бързо се сближат нашите страни, толкоз по-добре. Икономиката е тази, която ще тласне общите политически позиции в защитата, сигурността, и по този начин ще ги направи равностойно устойчиви на фона на Турция, която на срещата във Варна показва самочувствието на районен водач, конкуриращ Европейски Съюз.
– А ние знаем ли по какъв начин да създадем нашата формула?
– Ето тук бих желал да възразявам ръководещите в този момент, които споделят, че не би следвало да се прави група, която да прилича Вишеградската група. Напротив, би трябвало доста ясно да се търси оптимално доближаване с нашите съседи, които дават отговор на тези критерии – Европейски Съюз и НАТО, Сърбия също е добре пристигнала, само че когато окончателно се самоопредели по кой път ще върви – по европейския или различен.
– Тази среща във Варна стана на фона на големия скандал с невижданото преследване на съветски дипломати поради случая “Скрипал ”. Как ще коментирате тази западна взаимност? Според вас има ли друга предистория този случай?
– Двете тематики бяха преплетени. Оповестяването на прогонването на съветски дипломати от разнообразни страни стана във Варна и то от устата на Доналд Туск – нещо като “думам ти дъще, сещай се снахо. ” Това е доста ясна визия и доказателство за западната взаимност. Но всяка една история си има предистория и лични аргументи. Цялата предистория стартира в Сирия. Тя е плацдарм освен на международния джихадизъм, а е страна, в която, за жалост, изригва вулкан от несъгласия на фона на противоборството сред Русия и Западния свят. Но там се случиха и следиха и доста забавните комбинации, направени сред Русия и Турция, само че също по този начин и комбинации сред Турция и Запада въз основата на съответните районни ползи. Там би трябвало да търсим корените на това, което се случва в този момент.
– Нормалните хора по света си задават доста въпроси и се питат какво става, учудени от нервността около един някогашен разузнавач. И от ден на ден хора схващат, че това е единствено повърхността, а под нея има други цели.
– Историята в действителност е доста по-аргументирана и доста по-дълбока и тя има своите корени в средата на този месец. Това са яростните борби – Ердоган, в случай че не се неистина, на 13 март сподели, че светът е пред прага на трета международна война. Нека да го вържем и с обстоятелства оттатък Океана – отстраняването на Рекс Тилърсън и на военачалник Макмастър, появяването на Джон Болтън, цялостната чистка, която стана в апарата на Съвета по национална сигурност на Съединени американски щати. Това са събития, които са по-скоро в дъното. А историята с шпионина е някак си навръх повърхността. Вече се вижда, че става дума за доста мощни тектонически придвижвания изпод, които най-малко съгласно мен приказват за ново преструктуриране на тежест в самия свят. И в известна степен преструктуриране на понятието Запад. Това са неща, които рано или късно ще излязат на повърхността. Става дума за процеси, които текат в недрата, и които са тясно свързани със ставащото в Сирия. Там е показното – външна политика и взаимоотношения в най-чист тип – няма договаряния, т.е. има някакви, само че на фона на бойни дейности и всевъзможен тип изненади, коварства, нарушение на правила.
– Засега Русия наподобява търпи унижението на Запада, може би не смее поради Световната купа по футбол през юни. Дали тогава няма да реагира по много по друг и очевиден метод?
– Русия има против себе си половината свят, а очевидното е, че половината свят някак си не харесва Путин. Ескалацията нямаше по какъв начин да не стане след тази негова безапелационна победа на изборите за президент там.
– Извинете, само че Западът надали се е съмнявал в това, противоположни упования биха прозвучали несериозно за него?
– Вижте, въпросът е следният – в Сирия просто има такива взаимоотношения, които стряскат доста от съперниците на Русия, имам поради историята с Африн. Всеки един кюрдски уебсайт упреква Русия, че тя е отговорна за нещастието на кюрдите в града. Преди ден се повтори същият сюжет за прилежащия град Тел Рифат – Русия се отдръпна и съобщи града на турската войска, която продължава интервенцията “Маслинова клонка ”. Хуманитарното състояние е още по-тежко, тъй като към 50 хиляди индивида от Африн избягаха в Тел Рифат. Те ги хвърлиха за следващ път в ръцете на турската войска. Което подсказва, че има съглашение за смяна на демографския профил на Северна Сирия от турска и съветска страна. Така че не е това, което споделят политиците и външните министри, а действително какво се договарят на терен. Каква ще бъде и ориста на Мандич – това е градът, в който има американски контингент. С днешна дата американците афишират, че няма да правят отстъпка пред турския напън. Това действително изяснява същинските планове на огромните играчи. А шпионският скандал “Скрипал ” е просто една проекция, реминисценция.
Нашият посетител
Владимир Чуков е арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия изток и исляма. Роден е на 22 април 1960 година в Атина, Гърция. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети: Варненския свободен, Софийския, Русенския и Нов български университет.
– С плюсове, само че и с минуси е оценката на срещата във Варна – Европейски съюз-Турция. Какви са резултатите от нея съгласно вас, професор Чуков?
– Срещата е толкоз значима и значима, че отзвуците са многопластови – те са от успех до мощно отрицателна оценка. Виждаме реакциите в Европа и България. Отзивите в турската преса, които са преобладаващо положителни, идват да подскажат на кого е била нужна тази среща и кой е огромният бенефициент от нея – това е Турция. Тя беше заинтригувана и я желаеше. Тонът в турската преса наподобява на оня звук, следен през 2005 година, когато Ердоган се върна от Брюксел надали не на бял кон. Тогава стартираха договарянията на Турция с Европейски Съюз и Ердоган го гледаха като народен воин. Мисля, че техните оценки малко изпреварват действителните резултати от срещата. Смятат, че връзките са надали не нормализирани.
– А нормализирани ли са тези връзки?
– Не, и това го сподели в прав текст Доналд Туск. Решения не са взети. В тези многопластови взаимоотношения и голям брой проблеми, някакви договорености бяха реализирани по тематиката за бежанците. Очевидно, и двете страни са заинтригувани за това. Защото бежанците, които са на територията на Турция, в действителност трансформираха политическата карта на Европа. Да погледнем какво става с резултатите от изборите в Италия, Австрия, Унгария и самата Германия, която толкоз месеци не можа да си направи държавно управление.
– Искате да кажете, че бежанците действително са част от вътрешната политика на Европа?
– Разбира се, че са част от нея. И Европа е заинтригувана да ги държи надалече. Нека погледнем и нашата страна – страна, в която на практика бежанци съвсем нямаше, те заобиколиха България от 2015 година насам. Това демонстрира, че положението действително роди ръководство, което имаше потенциала и желанието да направи тази среща. Вижте Австрия – тя ще бъде след нас европредседател, през нея мина огромният лъч. И в един миг се появи млад и упорит канцлер, който непосредствено съобщи: ние настояваме за преустановяване на договарянията на Европейски Съюз с Турция.
– Сегашният европейски хайлайф опасява ли се от бежанците, в смисъл, че тъкмо този проблем заплашва бъдещето им, отпред на Евросъюза?
– Този хайлайф се опасява от бежанците, тъй като те подклаждат и основават други възможности за самия него. Ето, в Германия се появи партията Алтернатива за Германия. Самата Турция си дава сметка, че след бежанците вървят десни партии в ръководството. А същата Алтернатива за Германия напълно неотдавна изпрати немска парламентарна делегация в Дамаск, не в Анкара. Което е наливане на вода в мелницата на Путин. Тези организации и партии са евроскептични, което ги прави естествени съдружници на Русия. Ето тук се стиковат ползите на Анкара и на Брюксел. По всички останали тематики обаче нямаме покритие и единодушие. Това противоречие беше или очевидно показано като такова, или непосредствено беше отхвърлено. Имаме стълбица на одобрявани и неприемани предложения. Консенсусът по тематиката за бежанците е към детайлите – финансовите параметри и самите механизми.
– Може ли да кажем, че тъкмо тематиката за бежанците беше главната цел на срещата – Европа да контракти нещата с Турция?
– Да, а втората цел и половинчато договаряне беше потвърждаването на Турция като стратегически сътрудник. Т.е. Европа сложи акцент, че връзките са отворени. Езикът на дипломацията бе показан в лицето на Туск – явен реалист, и на Юнкер с неговия витиеват жанр. Много хора мощно го подлагаха на критика за изказването му, че той бил поръчител за продължение на договарянията на Европейски Съюз с Турция.
– Но мандатът на Юнкер следващата година изтича.
– Да, и гаранцията е до тогава. Има един доста сериозен текст, който излезе от устата на Юнкер. Европа дава тест за сериозността на турците, поставяйки им доста явен ултиматум за двамата гръцки граничари – упованията са те да бъдат пуснати до Великден. Темите за самостоятелната правосъдна система и нарушаването на човешките права в Турция са неща, по които има тотално разминаване. Има още един миг, на който не беше обърнато доста внимание – желанието на турците за разширението на Митническия съюз.
– Какво имате поради?
– Силната турска стопанска система, поради която порасна самочувствието на Ердоган, и от която той съумя да направи необикновено мощна войска, стана с помощта на европейските вложения. От 1996 година Турция е член на Митническия съюз – европейски вложения и респективно продуктите се връщат на територията на Европейски Съюз. Реално общата търговия сред тях е 130 милиарда евро – в пъти повече от Китай, който е вторият сътрудник на Турция. Турците доста ясно си дават сметка, че без тези европейски вложения и милиардите евро стопански благодеяния, страната им щеше да се върне към 80-те и 90-те години на предишния век. Реално те не могат да се оплакват, че не са членове на Европейски Съюз.
– За какво действително не се схванаха Европейски Съюз и Турция във Варна?
– Темата за тероризма сподели тотално разминаване какво значи интернационално право. Какво значи тероризъм, визова либерализация, сигурност – неща, които са интернационално локално избрани. Европейски Съюз и Турция се разминават и по тематиката кои организации са терористи и кои не. Става дума за кюрдите и Фетхуллах Гюлен. Добре е за Европа да поддържа подгряващи връзки с Турция. Нека тя да се демократизира, да приказва за права на индивида, т.е. да има европейски дневен ред с ясното схващане, че той …няма по какъв начин да бъде осъществен. Поне по време на нашето потомство и идващото след нас няма по какъв начин да бъде реализирано. И не трябва да се залъгваме.
– Бихте ли показали какво успяхме ние да създадем, какви са изгодите за България от срещата?
– Българското държавно управление е част от тъканта на тази мощна бежанска вълна през 2015-а, която ни заобиколи. Получи се забавна настройка. Лично Бойко Борисов е външният министър на България. Той не дава на никого пълномощия и пълномощия за това, на който и да било съдружен сътрудник. Това е негова персонална самодейност. И тъкмо отсам идва и разнобоят и многопластовостта във връзка с оценките за неговите външно-политически упоритости. Видяхме и апологетика, и натурализъм, само че също и тотално отричане.
– Вие персонално каква позиция бихте изразили?
– На фона на такава значима среща и властнически водач, какъвто е Ердоган, България би трябвало да приказва на един глас. Да има изразена обща национална позиция. Като учител по доктрина на външна политика постоянно съм казвал, че откакто има ясно осъзнати национални ползи, би трябвало да има външнополитически цели. Този, който застава зад тези ползи, би трябвало да ги отстоява, а не пред камерите да изнасяме нашите разлики. Тук имаме освен какофония, а по-скоро противоречие за създаване на единна държавническа парадигма. И това е доста значимо за българските политики най-малко пред външните сътрудници, които несъмнено стават част от вътрешната политика на България.
– За Турция ли намеквате?
– Точно за нея. Ето, на изборите ни предходната година се оказа, че Турция е част от нашия дневен ред (случаят с партия ДОСТ). И освен това посещаване на Ердоган във Варна не трябваше да има и най-малки подозрения за разнобой на позициите. Имам много остаряла позиция, която съм сигурен, че един ден ще стане – на Балканите освен би трябвало да изработим общонационална позиция, само че би трябвало да създадем Балкански Бенелюкс. Това е разработване и отстояване формулировката на трите страни, които сега са част от Европейски Съюз и НАТО – България, Гърция и Румъния. Вече започнаха да се чуват гласове в Брюксел, че рано или късно ще се случи. И това проличава от тези амбициозни инфраструктурни обекти. Става въпрос за Коридори 4, 5 и 8. Колкото по-бързо се сближат нашите страни, толкоз по-добре. Икономиката е тази, която ще тласне общите политически позиции в защитата, сигурността, и по този начин ще ги направи равностойно устойчиви на фона на Турция, която на срещата във Варна показва самочувствието на районен водач, конкуриращ Европейски Съюз.
– А ние знаем ли по какъв начин да създадем нашата формула?
– Ето тук бих желал да възразявам ръководещите в този момент, които споделят, че не би следвало да се прави група, която да прилича Вишеградската група. Напротив, би трябвало доста ясно да се търси оптимално доближаване с нашите съседи, които дават отговор на тези критерии – Европейски Съюз и НАТО, Сърбия също е добре пристигнала, само че когато окончателно се самоопредели по кой път ще върви – по европейския или различен.
– Тази среща във Варна стана на фона на големия скандал с невижданото преследване на съветски дипломати поради случая “Скрипал ”. Как ще коментирате тази западна взаимност? Според вас има ли друга предистория този случай?
– Двете тематики бяха преплетени. Оповестяването на прогонването на съветски дипломати от разнообразни страни стана във Варна и то от устата на Доналд Туск – нещо като “думам ти дъще, сещай се снахо. ” Това е доста ясна визия и доказателство за западната взаимност. Но всяка една история си има предистория и лични аргументи. Цялата предистория стартира в Сирия. Тя е плацдарм освен на международния джихадизъм, а е страна, в която, за жалост, изригва вулкан от несъгласия на фона на противоборството сред Русия и Западния свят. Но там се случиха и следиха и доста забавните комбинации, направени сред Русия и Турция, само че също по този начин и комбинации сред Турция и Запада въз основата на съответните районни ползи. Там би трябвало да търсим корените на това, което се случва в този момент.
– Нормалните хора по света си задават доста въпроси и се питат какво става, учудени от нервността около един някогашен разузнавач. И от ден на ден хора схващат, че това е единствено повърхността, а под нея има други цели.
– Историята в действителност е доста по-аргументирана и доста по-дълбока и тя има своите корени в средата на този месец. Това са яростните борби – Ердоган, в случай че не се неистина, на 13 март сподели, че светът е пред прага на трета международна война. Нека да го вържем и с обстоятелства оттатък Океана – отстраняването на Рекс Тилърсън и на военачалник Макмастър, появяването на Джон Болтън, цялостната чистка, която стана в апарата на Съвета по национална сигурност на Съединени американски щати. Това са събития, които са по-скоро в дъното. А историята с шпионина е някак си навръх повърхността. Вече се вижда, че става дума за доста мощни тектонически придвижвания изпод, които най-малко съгласно мен приказват за ново преструктуриране на тежест в самия свят. И в известна степен преструктуриране на понятието Запад. Това са неща, които рано или късно ще излязат на повърхността. Става дума за процеси, които текат в недрата, и които са тясно свързани със ставащото в Сирия. Там е показното – външна политика и взаимоотношения в най-чист тип – няма договаряния, т.е. има някакви, само че на фона на бойни дейности и всевъзможен тип изненади, коварства, нарушение на правила.
– Засега Русия наподобява търпи унижението на Запада, може би не смее поради Световната купа по футбол през юни. Дали тогава няма да реагира по много по друг и очевиден метод?
– Русия има против себе си половината свят, а очевидното е, че половината свят някак си не харесва Путин. Ескалацията нямаше по какъв начин да не стане след тази негова безапелационна победа на изборите за президент там.
– Извинете, само че Западът надали се е съмнявал в това, противоположни упования биха прозвучали несериозно за него?
– Вижте, въпросът е следният – в Сирия просто има такива взаимоотношения, които стряскат доста от съперниците на Русия, имам поради историята с Африн. Всеки един кюрдски уебсайт упреква Русия, че тя е отговорна за нещастието на кюрдите в града. Преди ден се повтори същият сюжет за прилежащия град Тел Рифат – Русия се отдръпна и съобщи града на турската войска, която продължава интервенцията “Маслинова клонка ”. Хуманитарното състояние е още по-тежко, тъй като към 50 хиляди индивида от Африн избягаха в Тел Рифат. Те ги хвърлиха за следващ път в ръцете на турската войска. Което подсказва, че има съглашение за смяна на демографския профил на Северна Сирия от турска и съветска страна. Така че не е това, което споделят политиците и външните министри, а действително какво се договарят на терен. Каква ще бъде и ориста на Мандич – това е градът, в който има американски контингент. С днешна дата американците афишират, че няма да правят отстъпка пред турския напън. Това действително изяснява същинските планове на огромните играчи. А шпионският скандал “Скрипал ” е просто една проекция, реминисценция.
Нашият посетител
Владимир Чуков е арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия изток и исляма. Роден е на 22 април 1960 година в Атина, Гърция. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети: Варненския свободен, Софийския, Русенския и Нов български университет.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ