Вашингтон претърпя съкрушително поражение в Тайван
Резултатите от локалните избори на красивия остров Тайван са доста лесни за разбиране по следния метод: неприятна вест за американските подстрекатели на огромна война в Азия. Те изгубиха тамошния Зеленски - в женска форма, т.е. във формата на президента на Тайван Цай Инвен. Хората на острова гласоподаваха за единен Китай, побеждавайки ръководещата Демократическа партия.
Но в действителност това е и правилно - и не напълно правилно: освен по-сложно, само че и по-интересно, а също може би даже по-лошо за Съединените щати. Макар и единствено тъй като не сме изправени пред еднократно събитие, а пред продължение на комплициран развой в цяла Източна Азия, тъй че американските подстрекатели на „ украинизацията “ на Тайван имат доста положителни благоприятни условия да попречват този развой и затова да създадат доста повече неточности.
И по този начин, имаше избори в цялата страна, само че не президентски (те са планувани за 2024 г.) и не за парламент, а единствено за локални управляващи. И приключиха с цялостен неуспех на Демократическата прогресивна партия, водена от същата дама - Цай Инвен. След това Цай ритуално подаде оставка като водач на партията, само че остава на президентския пост. Така че тя към момента ще има късмет да провежда посещаване на острова на друга Нанси Пелоси от Вашингтон и/или да предизвика Пекин с приказки за самостоятелност на Тайван, иден китайски десант или спиране на всички връзки.
Като цяло не е наложително скоро да свърши клоунадата на Зеленски в женски облик. Между другото, ролята на подобен смешник в международната политика е известна - през днешния ден е доста поучително да се препрочете историята на една към този момент несъществуваща страна на име Южен Виетнам. Първият от локалните Зеленски е просто погубен от американците (през 1963 година вследствие на скрит план на Централно разузнавателно управление на САЩ и локалните военни), само че политическите му наследници по-късно тормозят Съединени американски щати със злонамерени претенции в продължение на години: повече пари, повече оръжия, повече бойци и бомбардировки, " вие ни предавате ". Накрая се стига до безнравственост на популацията на Южен Виетнам и успеха на Севера над Юга през 1975г.
Но в случай че се върнем към изборите в Тайван, резултатът е следният: 11 000 чисто локални чиновници бяха определени в 21 района. От тези райони демократите съумяха да вземат единствено пет, а 13 отидоха при положителната остаряла партия - “Гоминдан ”. Някога “Гоминданът ” е монополист във властта на острова, само че преди 34 години се построи Демократическата партия (класическа, прозападна във всеки смисъл), след което “Гоминданът ” стартира да губи избори и последователно да запада. Сега наподобява, че появяването на ДПП е целяла като такава - да отстрани “Гоминдана ”, да предизвика Пекин, да сътвори районни спорове и да насади всички вероятни западни полезности и правила на острова. Въпреки че това, несъмнено, е пресилено.
Как реагират азиатските анализатори на това събитие? Ето най-малко създателят на хонконгския “Саут Чайна Морнинг Пост ”, който отбелязва: като цяло локалните избори постоянно се концентрират върху локални тематики, само че самата Цай сподели, че ги възприема като референдум за нейното президентство, като се има поради, че „ това е единственото нещо, което стои сред нахлуването в Пекин и тайванската независимост и народна власт “. Референдумът си е референдум, а се оказва, че гласоподавателите не одобряват на съществено виковете за " китайската опасност ", постоянно издавани от ДПП.
Какво одобряват на съществено? Тук виждаме изумително единогласие на специалистите: Цай и ДПП са платили за блокировките и други ограничаващи ограничения, свързани с ковид. Всички тези ограничения са корпоративният жанр на демократите по целия свят: по-специално в Съединените щати в „ демократичните “ щати хората бяха принудени да се самоизолират и да носят маски, до момента в който в „ републиканските “ щати това не беше по този начин. Резултатът е здравна, обществена и икономическа злополука навръх териториите на демократите, която в този момент се повтаря в Тайван. Където апропо някогашният министър на опазването на здравето, който е в огромна степен виновен за тази злополука, се провали на изборите. А фактът, че в това време тайванският режим угоди на Съединени американски щати във връзка с провокирането на напрежение с Китай и ограничението на икономическите връзки с него, единствено изостри нещата, тъй като причиняваше две несгоди по едно и също време.
Сега вторият значим урок от тези избори е, че те дават късмет за връщане към живот на една рационална политическа мощ, т.е. “Гоминдан ” ( " Национална партия " ). Това не е тъкмо локално събитие – то е част от международна наклонност.
В един миг изглеждаше, че опитът за въвеждане на " всемирен полезности " в тайванското общество ще го промени до неразбираемост, т.е., да кажем, ще го " украинизира ". И надлежно партията, която ръководи острова от 1949 година (края на гражданската война в Китай) е минало, тъй като е простотия да се твърди, че Китай е единен и ще се сплоти в бъдеще. На острова са израснали няколко генерации хора, за които Тайван в действителност е обособена страна.Но фактът е, че “Гоминданът ” сътвори икономическо знамение на този остров и от 80-те години на предишния век основна част от това знамение беше построена върху интеграцията с Китай във всичко, с изключение на в политическите структури. „ Безвизово пътешестване “, доста взаимни предприятия, китайският пазар като основен фактор за просперитета на островитяните... Тайванските демократи нанесоха удар на тази структура, раздувайки омразата към Китай до приказки за война.
Но с това, повтаряме, те дадоха късмет за възраждането на “Гоминдана ” след дълъг крах. И какво възобновление. Партията има 43-годишен водач на име Дзян Уанан, който в този момент стана кмет на столицата Тайпе, побеждавайки, апропо, същия някогашен министър на опазването на здравето. А Дзян е пра-правнук на генералисимус Чан Кайши, един от създателите на “Гоминдана ”, първият държател на Тайван след 1949 година и апропо наш съдружник в антифашистката коалиция. (Истинското име на Чан Кайши е Дзян Зеши: това е тежък случай на погрешен превод на европейски езици от южния китайски диалект).
Сегашните специалисти въобще не имат вяра, че този водач (Дори и да стартира да управлява цялата страна) ще води " Прокитайска " политика. По-скоро ще възвърне нормалността – уважителни връзки със Запада (без „ озеленяване “ на Тайван) и възкръсване на интеграцията с китайската стопанска система. Факт е, че през днешния ден доста нови водачи на Азия (и освен Азия) са заети с това - да вземем за пример, синът и наследникът на Фердинанд Маркос във Филипините, също президент Фердинанд Маркос. Той към този момент се срещна с управлението както на Китай, по този начин и на Съединени американски щати - и в двата случая той приказва за разширение на връзките. Балансът и рационалността в интернационалните връзки са същността на политиката на мнозина през днешния ден.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Но в действителност това е и правилно - и не напълно правилно: освен по-сложно, само че и по-интересно, а също може би даже по-лошо за Съединените щати. Макар и единствено тъй като не сме изправени пред еднократно събитие, а пред продължение на комплициран развой в цяла Източна Азия, тъй че американските подстрекатели на „ украинизацията “ на Тайван имат доста положителни благоприятни условия да попречват този развой и затова да създадат доста повече неточности.
И по този начин, имаше избори в цялата страна, само че не президентски (те са планувани за 2024 г.) и не за парламент, а единствено за локални управляващи. И приключиха с цялостен неуспех на Демократическата прогресивна партия, водена от същата дама - Цай Инвен. След това Цай ритуално подаде оставка като водач на партията, само че остава на президентския пост. Така че тя към момента ще има късмет да провежда посещаване на острова на друга Нанси Пелоси от Вашингтон и/или да предизвика Пекин с приказки за самостоятелност на Тайван, иден китайски десант или спиране на всички връзки.
Като цяло не е наложително скоро да свърши клоунадата на Зеленски в женски облик. Между другото, ролята на подобен смешник в международната политика е известна - през днешния ден е доста поучително да се препрочете историята на една към този момент несъществуваща страна на име Южен Виетнам. Първият от локалните Зеленски е просто погубен от американците (през 1963 година вследствие на скрит план на Централно разузнавателно управление на САЩ и локалните военни), само че политическите му наследници по-късно тормозят Съединени американски щати със злонамерени претенции в продължение на години: повече пари, повече оръжия, повече бойци и бомбардировки, " вие ни предавате ". Накрая се стига до безнравственост на популацията на Южен Виетнам и успеха на Севера над Юга през 1975г.
Но в случай че се върнем към изборите в Тайван, резултатът е следният: 11 000 чисто локални чиновници бяха определени в 21 района. От тези райони демократите съумяха да вземат единствено пет, а 13 отидоха при положителната остаряла партия - “Гоминдан ”. Някога “Гоминданът ” е монополист във властта на острова, само че преди 34 години се построи Демократическата партия (класическа, прозападна във всеки смисъл), след което “Гоминданът ” стартира да губи избори и последователно да запада. Сега наподобява, че появяването на ДПП е целяла като такава - да отстрани “Гоминдана ”, да предизвика Пекин, да сътвори районни спорове и да насади всички вероятни западни полезности и правила на острова. Въпреки че това, несъмнено, е пресилено.
Как реагират азиатските анализатори на това събитие? Ето най-малко създателят на хонконгския “Саут Чайна Морнинг Пост ”, който отбелязва: като цяло локалните избори постоянно се концентрират върху локални тематики, само че самата Цай сподели, че ги възприема като референдум за нейното президентство, като се има поради, че „ това е единственото нещо, което стои сред нахлуването в Пекин и тайванската независимост и народна власт “. Референдумът си е референдум, а се оказва, че гласоподавателите не одобряват на съществено виковете за " китайската опасност ", постоянно издавани от ДПП.
Какво одобряват на съществено? Тук виждаме изумително единогласие на специалистите: Цай и ДПП са платили за блокировките и други ограничаващи ограничения, свързани с ковид. Всички тези ограничения са корпоративният жанр на демократите по целия свят: по-специално в Съединените щати в „ демократичните “ щати хората бяха принудени да се самоизолират и да носят маски, до момента в който в „ републиканските “ щати това не беше по този начин. Резултатът е здравна, обществена и икономическа злополука навръх териториите на демократите, която в този момент се повтаря в Тайван. Където апропо някогашният министър на опазването на здравето, който е в огромна степен виновен за тази злополука, се провали на изборите. А фактът, че в това време тайванският режим угоди на Съединени американски щати във връзка с провокирането на напрежение с Китай и ограничението на икономическите връзки с него, единствено изостри нещата, тъй като причиняваше две несгоди по едно и също време.
Сега вторият значим урок от тези избори е, че те дават късмет за връщане към живот на една рационална политическа мощ, т.е. “Гоминдан ” ( " Национална партия " ). Това не е тъкмо локално събитие – то е част от международна наклонност.
В един миг изглеждаше, че опитът за въвеждане на " всемирен полезности " в тайванското общество ще го промени до неразбираемост, т.е., да кажем, ще го " украинизира ". И надлежно партията, която ръководи острова от 1949 година (края на гражданската война в Китай) е минало, тъй като е простотия да се твърди, че Китай е единен и ще се сплоти в бъдеще. На острова са израснали няколко генерации хора, за които Тайван в действителност е обособена страна.Но фактът е, че “Гоминданът ” сътвори икономическо знамение на този остров и от 80-те години на предишния век основна част от това знамение беше построена върху интеграцията с Китай във всичко, с изключение на в политическите структури. „ Безвизово пътешестване “, доста взаимни предприятия, китайският пазар като основен фактор за просперитета на островитяните... Тайванските демократи нанесоха удар на тази структура, раздувайки омразата към Китай до приказки за война.
Но с това, повтаряме, те дадоха късмет за възраждането на “Гоминдана ” след дълъг крах. И какво възобновление. Партията има 43-годишен водач на име Дзян Уанан, който в този момент стана кмет на столицата Тайпе, побеждавайки, апропо, същия някогашен министър на опазването на здравето. А Дзян е пра-правнук на генералисимус Чан Кайши, един от създателите на “Гоминдана ”, първият държател на Тайван след 1949 година и апропо наш съдружник в антифашистката коалиция. (Истинското име на Чан Кайши е Дзян Зеши: това е тежък случай на погрешен превод на европейски езици от южния китайски диалект).
Сегашните специалисти въобще не имат вяра, че този водач (Дори и да стартира да управлява цялата страна) ще води " Прокитайска " политика. По-скоро ще възвърне нормалността – уважителни връзки със Запада (без „ озеленяване “ на Тайван) и възкръсване на интеграцията с китайската стопанска система. Факт е, че през днешния ден доста нови водачи на Азия (и освен Азия) са заети с това - да вземем за пример, синът и наследникът на Фердинанд Маркос във Филипините, също президент Фердинанд Маркос. Той към този момент се срещна с управлението както на Китай, по този начин и на Съединени американски щати - и в двата случая той приказва за разширение на връзките. Балансът и рационалността в интернационалните връзки са същността на политиката на мнозина през днешния ден.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ