Резултатите от матурите разтревожиха обществото - какво се случва със

Резултатите от матурите разтревожиха обществото - какво се случва със междинното обучение? Защо се утежняват оценките на учениците?

Кои са трите неща, които би трябвало да се създадат, с цел да се обърне отрицателният тренд? " 24 часа ” се обърна към хората, които имат точни наблюдения върху образованието - учители, възпитаници, родители и специалисти. Очаквайте техните оценки и хрумвания.

Необходима е нова просветителна среда, в която знанието е полезност, без да е самоцел, а дисциплината пази правото на всеки да взе участие. Българският възпитаник не умее, тъй като не знае. Образованието не е интуитивна активност. Необходим е нов статут на учебника в учебно заведение.

Злата смешка е  " олекотяването ” на образователния материал. Това се подема и припява от хора, които в действителност нямат никаква визия за размера и структурата на образователния материал в обособените дисциплини. Окастрянето и орязването на тематиките лишава образованието от логичност, от усещането и знанието за развиване. В образованието по български език и литература това се случва доста нападателно и доста самоуверено. Подмениха се правилата на историческо и теоретично проучване на езика и литературата. Учебното наличие съставлява сега разпилени фрагменти, има липса на методичност. Предполагам, че е по този начин по всички останали предмети, тъй като следя, че българските възпитаници не вършат никаква връзка сред явленията, без значение в коя научна сфера са те и кое е историческото време, което ги основава. Така актуалният възпитаник напуща просветителната институция без елементарна обща просвета, той в действителност е неприемливо некултурен. Това мое наблюдаване се потвърждава освен от резултатите на изпитите, само че даже и от известни медийни просветителни формати, които ревизират общата просвета на актуалния българин.

Преди 6 година материалът за държавния зрелостен изпит обхващаше тематики от 8-и до 12-и клас. Това са повече от 30 създатели. Учениците бяха с по-разширен взор върху процесите в литературата, учеха редовно, тъй като другояче материалът за изпита се трансформира в непостижим за научаване за 24 часа. Авторите не бяха разграничени в тематични кръгове, в които се скача от Христо Ботев до Йордан Радичков и се връщаме още веднъж към Ботевото творчество. Този вид организация на литературните творби лишава учениците от историческа ориентировка.

Да разгледаме другото известно мнение: което не му би трябвало на индивида в практиката, не му би трябвало и в учебно заведение.Образователният пиедестал в учебно заведение не би трябвало да бъде докосван. Осъвременяването би трябвало да откри други продуктивни правила на взаимоотношение на ново и остаряло, а не замяна. Необходимо е да се открие добра връзка сред класическото и настоящото и да се акцентира на повече препратки от предишното към нашето съвремие през персоналната призма на всеки възпитаник. Да се построява в ученическата мисъл концепцията, че има повече от една гледна точка и е хубаво да забележим и останалите, преди да създадем извод.

Отношението сред националния и непознатия опит в образованието също е проблематично. Много пари се разпиляха в учебен туризъм без никакъв работлив резултат. Ултимативно се постановиха правила на непознати просветителни системи, с голяма упоритост за смяна, по тази причина се доближава до функционалност на неграмотността. Ще бъда съответна, става дума за отношението на ученика към учебното заведение и за отношението на учебното заведение към ученика. Стигна се до неприемлива демократичност, вулгарна безотговорност на учениците в учебно заведение, освен това предпазено от закон. У учениците се породиха силата и смелостта, разбирането, че те управляват и определят всичко, което е крайнопогрешно. Продуктите в учебното заведение и учебното заведение като артикул са резултат на настоящия Закон за предучилищното и учебното обучение. Основното е отношението към знанието и към учебното заведение. Няма по какъв начин да можеш, без да знаеш, знанието е преди практиката. Нека образованието има практическа на соченост, само че да вменяваме на обществото, че има процедура без познание и умеене без познание е закононарушение.

Не мога да подмина думите " компетентности и стандарти ”. Те смазаха българското учебно заведение, а голямата комплицираност в анализите потвърждава, че вършим нещо, без да знаем какво тъкмо вършим.

Да очакваш  " компетентности ” е като да очакваш Годо. Да има стандарти, простете, не знам какъв брой на брой, и да не можем да оценим тъкмо нито учителския, нито ученическия труд, е да оставим системата на автопилот - кой колкото може, както може и впрочем.Мястото на електронните технологии в учебно заведение би трябвало да се премисли и посочи. Как? Да кажат експертите след виновен разбор. Тетрадката, книгата и учебникът би трябвало да имат основно място в българското учебно заведение, защото изпитите, независмо за кой стадий от образованието, остават на хартия, а не са нито на таблет, нито на преносим компютър, нито на друго електронно устройство. Практиката демонстрира, че учениците не помнят по какъв начин се държи писалка, когато се наложи да пишат на хартия, не умеят да спазват дори графиката на буквите, а какво остава за правописа или цялостното смислово оформяне на текст.

Като съществени неточности в просветителния развой, довели до занижените резултати, можем да изведем слабия интерес от страна на учениците към учебния живот; цялостната индиферентност за персоналното обучение, подхранена от митовете, че всички ги одобряват в университет, ученето единствено поради полагането на изпити, а не поради личностното развиване.

* Авторката е учителка по български език и литература в столичното 119-о приблизително учебно заведение " Акад. Михаил Арнаудов ”.