ЕС губи престиж заради
Резултатът от референдума от април т.г. развърза ръцете на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да разшири репресиите над критиците, публицистите, малцинствата оттатък арестите на хора, свързани с придвижването на Гюлен, който упреква за дирижирането на провалилия се прелом от юли предходната година. В отговор на това, Европейският съюз, с който Турция договаря за участие от 2005 година, в този момент " обмисля дали да отреже и преориентира предприсъединителните фондове. Това би могло да алармира основна смяна в тактиката по отношение на Турция - някогашен основен сътрудник на Европейски Съюз. В същото време предпазливостта, с която подхожда, разкрива също нежеланието на европейските водачи да повлияят на съдействието в някои съответни сфери - от сигурността до миграцията - риск, за който Ердоган не не помни да им подсети. Властите в Европейски Съюз и Турция към този момент водят игра на нерви за това коя страна първа ще дръпне шалтера на турския присъединителен развой. Отстъпвайки преценката за дейностите на турския президент на интернационалните организации, или чакайки Ердоган да осъществя заканите, отправени по време на акцията, а точно да инициира референдум за " Трекзит " и да върне смъртната присъда, Европейски Съюз бяга от отговорност и губи авторитет.
Европейски Съюз от дълго време към този момент трябваше да е направил извода, че Турция нарушава критериите за участие. С просто око се вижда, че Ердоган е неведнъж е пресичал алената линия. Вместо да стъпва на пръсти, с цел да избегне гнева на тиранина, Европейски Съюз би трябвало да застане зад главните си полезности, да приключи присъединителния развой на Турция и да преразгледа двустранното си съдействие на по-стабилна и по-благонадеждна основа. В същото време Съюзът би трябвало да окаже напън върху Анкара за правата на индивида и да финансира работата с организации в и отвън територията на страната, с цел да поддържа огъня на демокрацията жив. Има няколко аргументи за това по-твърдата позиция във връзка с Турция да е за предпочитане пред половинчатите приказки за прекъсването на предприсъединителните фондове.
Европейски Съюз от дълго време към този момент трябваше да е направил извода, че Турция нарушава критериите за участие. С просто око се вижда, че Ердоган е неведнъж е пресичал алената линия. Вместо да стъпва на пръсти, с цел да избегне гнева на тиранина, Европейски Съюз би трябвало да застане зад главните си полезности, да приключи присъединителния развой на Турция и да преразгледа двустранното си съдействие на по-стабилна и по-благонадеждна основа. В същото време Съюзът би трябвало да окаже напън върху Анкара за правата на индивида и да финансира работата с организации в и отвън територията на страната, с цел да поддържа огъня на демокрацията жив. Има няколко аргументи за това по-твърдата позиция във връзка с Турция да е за предпочитане пред половинчатите приказки за прекъсването на предприсъединителните фондове.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ




