Резултатът от първото гласуване на проектобюджета за 2023-а в парламентарните

Резултатът от първото гласоподаване на проектобюджета за 2023-а в парламентарните комисии е, че две от тях - по бюджет и финанси и по обществена политика го поддържаха, а тази по икономическа политика - го отхвърли . Този политически подробност несъмнено няма да попречи главният финансов закон на страната за тази година да се гледа в пленарна зала и да бъде признат там на първо четене.

Обсъждането на проектозакона за държавния бюджет, обаче на взаимното съвещание на трите комисии повдигна за следващ път повдигна най-големите въпросителни свързани с плановете на държавната хазна направени от финансовия министър Асен Василев и държавното управление. И те са: ще може ли приходните администрации да усилят приходите с над 3.5 милиарда лв. по отношение на плановете на направени за 2023-а от служебното правителство; по какъв начин ще се отразят на финансовото положение и устойчивостта на енергийната система желанието на финансовия министър да вземе под формата на налози и дял над 1 милиарда лв. от Българския енергиен холдинг: по какъв начин ограничението на финансовите разноски ще се отрази на икономическия растеж на страната през тази и идващите години от позиция на това, че по-големия растеж носи повече данъчни доходи в хазната.

Финансовият министър Асен Василев показа проектозакона с присъщия му оптимизъм. Той стартира с добре познатите обстоятелства, че макрорамката не е изменена по отношение на тази на служебното държавно управление. Трипроцентният недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт се реализира с помощта на доста увеличение на приходната част с акцент върху нарастването на постъпленията от косвени налози и понижение на разноските за прехрана и на финансовите разноски, като освен това последните остават задоволително високи - 8.2 милиарда лв. . Василев акцентира, че данъчните ставки няма да се трансформират и заложеното от предходната година нарастване на обществените разноски се резервира.

Темата за заложения растеж на приходите от налози бе повдигната от ГЕРБ. Теменужка Петкова съобщи, от парламентарната група смятат приходната част за съществено повишена. Разбира се Румен Гечев от Българска социалистическа партия пък съобщи, че в противен случай, съгласно него в приходната чат има в допълнение запаси за нарастване и въз основата на тях Българска социалистическа партия оферират спомагателен пакет обществени разноски за 800 млн. лв..

Асен Василев се похвали, че през юни бюджетът към този момент ще е на остатък от 200 млн. лв., като единствено за месец е компенсирал 1.18 милиарда лв. насъбран недостиг.

" Преките налози порастват с 14% на годишна база, само че приходите от Данък добавена стойност са с 2% негативен растеж. Това значи, че или има пропуски в събираемостта или в декларирането, или и двете ", сподели Василев. Според него тъкмо в тази сфера ще се съсредоточат напъните на данъчната администрация и се разчита те да доведат до спомагателни доходи от 3 милиарда лв. .

Тук е добре да поясним, че забележителният финансов резултат от юни се дължи на фактори, които могат да се окачествят като еднократни и надали ще работят през идващите месеци.

" Подобрението на бюджетната позиция през юни е главно по линия на приходите, което се дължи на по-високите приходи по отношение на крайния период (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 година по Закона за корпоративното подоходно облагане, надлежно и за внасяне на корпоративения налог, налога върху разноските, налога върху приходите на бюджетните предприятия и на налога върху активността от опериране на кораби, както и на постъпили доходи от Европейската капиталова банка по плановете, финансирани от Модернизационния фонд, които са образувани от отчисления от търгове на квоти за излъчвания парникови газове и други ", написа в разбора на финансовото министерство. По-голямата част от тези фактори няма да работят след края на юни. Освен това от известието излиза наяве, че бюджетът към този момент е консумирал част, в случай че не и всички, заложени в проектозакона доходи от 100-процентния дял от държавните компании.

Що се отнася до събираемостта на Данък добавена стойност, който е главния прихоизточник на хазната - 6.13 милиарда лв., против 3.39 милиарда лв. директни налози, за месец май данните демонстрират, че има 2.5% спад. От тях спадът при Данък добавена стойност от импорт е 9%, а от покупко-продажби в страната има повишаване на постъпленията с 2.2%. И това в случай, че годишната инфлация в страната за май регистрирана от Национален статистически институт е над 10 на 100. Тук е значимо да се видят аргументите за тези неутешителни резултати . По отношение на спада в приходите от Данък добавена стойност от импорт самото министерство на финансите дава следните пояснения:

Бюджет 2023 стига на общините за оцеляване, само че за нищо повече

Досега общините не са получили средства нито по ПВУ, нито от стратегиите от новия програмен интервал

" Намалението е най-значително при импорт на горива и смазочни материали, промишлени доставки и потребителски артикули. Влияние върху динамичността на приходите от Данък добавена стойност при импорт през първите пет месеца на 2023 година оказват и междинните борсови цени (в долари) на суровините, които образуват съществена част от вноса от трети страни. В допълнение, върху размера на Данък добавена стойност от импорт въздействат и курсът на щатския $, както и спадът на количествата на импортираните артикули, пораждащи Данък добавена стойност, в това число на суровия нефт. Разглеждайки заявения Данък добавена стойност при импорт по групи артикули, съгласно Класификатора на необятните стопански категории (BEC), през миналите месеци на 2023 година се следи намаляване при всички групи като се изключи групата " Инвестиционни артикули ". Освен това, върху постъпленията от Данък добавена стойност от импорт въздействие оказа и опцията за отсрочено начисляване на Данък добавена стойност от вносител при импорт на артикули от трети страни, в сходство с наредбата на член 167а от Закона за налог върху добавената стойност ".

Изброени са и групите артикули, при които приходите от Данък добавена стойност бележат максимален спад. Това са руди, шлаки и пепели - 327,8 млн. лева (намаление с 44,4 млн. лева или 11,2 % спад), мед и произведения от мед - 105,9 млн. лева (намаление с 10,5 млн. лева или 9,0 % спад) и чугун, желязо и стомана - 54,4 млн. лв. (намаление с 39,6 млн. лв. или 42,2 % спад). Съдете сами дали при запазването на сегашните цени и даже при намаляването им, което е разумно, в случай че процесите на невисок и даже негативен растеж на Брутният вътрешен продукт в огромните стопански системи продължи, може да се разчита на увеличението на приходите от Данък добавена стойност от импорт. Това може да се случи при две хипотези. Едната е внезапно увеличение на вноса, за което е необходим доста висок стопански напредък и вложения в страната, което е малко евентуално поради орязаната стратегия по финансовите разноски. Другата е при съществено повишаване на петрола, газта и производните от тях материали, което също е подозрително като вероятност.

Що се отнася до ниският растеж на постъпленията от покупко-продажби в страната съгласно МФ аргументите за това са: " забележителен растеж при заявения Данък добавена стойност за възобновяване, който зависи от размера на износа и направените вложения. Данъкът за възобновяване се приспада по реда на член 92, ал.1 от ЗДДС или дейно се възвръща от данъчната администрация след избрания период. Приспаднатият налог за първите пет месеца на 2023 година е 475,0 млн. лева и е с 51,5 млн. лева повече от 2022 година (12,2 %). Възстановеният налог се усилва с 561,1 млн. лева над възобновените суми към края на май предходната година и е в размер на 4 655,5 млн. лв. ".

Георги Гьоков, Българска социалистическа партия: Бюджет, който единствено резервира обществените заплащания, не е обществен

Българска социалистическа партия предлага 4 % бюджетен недостиг и собствен обществен пакет

С други думи бизнесът в страната работи най-вече за експорт, а динамичността на вътрешното ползване сама по себе си даже не генерира растеж в приходите от Данък добавена стойност. Възможно е всички тези отрицателни резултати да се дължат и на забележителните по размер данъчни измами. Но е подозрително, че те са толкоз огромни, че да разрешат увеличение на събираемостта с предстоящите близо 2.8 милиарда лв. .

Ще е много неприятно за целия бизнес климат и за стопанската система като цяло, в случай че финансовият министър реши да реализира заложените цели за данъчни доходи, като забавя възобновяване на данъчен заем по Данък добавена стойност. Подобни дейности са вероятни, само че резултата им е унищожителен.

Другият значим детайл в приходната част е така наречен 100% дял от държавните компании. В първичния вид на бюджета, съгласно Асен Василев се предвиждаше по тази линия да бъдат обезпечени спомагателни 780 млн. лв.. После стана ясно, че Василев е изискал преразглеждане на финансовите доклади на Български енергиен холдинг за анулация на направените от холдинга обезценки за близо 1 милиарда лв., което да усили счетоводната му облага за 2022-а от над 640 млн. на близо 1.588 милиарда лв. и тя цялата да бъде взета като дял от бюджета. Това мигновено би основало за хазната запас от още 1 милиарда лв., с които да се покрие вероятно несъблюдение на проекта за растеж на данъчните доходи.

Въпросът е че сходно деяние би могло да сътвори опасност за ликвидността, а от там и за стабилността на целия енергиен бранш. И тази тематика бе повдигната от депутатите от ГЕРБ и от Българска социалистическа партия на взаимното съвещание на парламентарните комисии. Асен Василев обаче се опита да даде причини в интерес на своите претенции във връзка с парите от БЕХ.

" През февруари 2023-а холдингът е отчел облага за 2022-а от 1.588 милиарда лв., само че през април в докладите му тя към този момент над 640 млн. лв.. Намалението е главно поради направени обезценки по линия на вземането на Булгаргаз (който е част от БЕХ) от Топлофикация София. Те са го обезценили този дълг с концепцията, че в никакъв случай няма да си го съберат. Защо обаче при обезценката не е регистрирана държавната гаранция от 150 млн. евро (300 млн. лева) по това взимане. При нея амортизация не може да има ", сподели Василев.

Бюджет 2023 – 3% недостиг, без скок на налозите и без да се орязват обществените заплащания

Финансовият министър Асен Василев показа параметрите на създадения от него и неговият екип Бюджет 2023.

Проблемът е че Топлофикация София в никакъв случай не е била благонадежден длъжник. Нейните отговорности към Булгаргаз постоянно са били проблематични и заради това на няколко пъти са били преструктурирани и разсрочвани, поради което БЕХ е давал огромни вътрешни заеми на Булгаргаз. При такава обстановка едно сходно взимане би трябвало да бъде, в случай че не 100% то най-малко на 50% обезценено. А държавната гаранция... Тя се дава, с цел да се подсигурява постоянното финансово положение на Булгаргаз и БЕХ пред техните кредитори и снабдители, с цел да може и газовото сдружение и енергийния холдинг да работят при оптимално преференциални пазарни и финансови условия и по-този метод да подсигуряват налични за продуктите си цени за популацията и за бизнеса. И в действителност от кое място би била платена тази гаранция при положение на нужда? Разбира се, че от хазната, което би довело да спомагателни и непланирани за бюджета разноски. Само че това е малко евентуално да стане тази година. А Василев се интересува не положението на държавните финанси в вероятност, а от това да добута бюджетен недостиг от 3% за 2023-а, с цел да не изпадне в позицията на несретник. А по-късно какво ще става е друга работа. Това, че енергетиката може да бъде застрашена от ликвидни проблеми или на бюджета да бъдат завещани съществени разноски за бъдещи интервали постоянно може да бъде обяснено с интернационалното състояние или с некоректността на политическите сътрудници, или изобщо да не бъде обяснено. А в действителност реализацията на сходни опасности постоянно е разследване от неверни решения през минали години.

Следващият значим миг в дебатите по проектобюджета е дали той е антиинфлационен. Отговорът е не. И той бе даден както от представителя на Фискалния съвет Любомир Дацов по този начин и от множеството депутати на взаимното съвещание на трите комисии. " Ние имаме систематичен проблем , тъй като в този бюджет и в упованията за идващите две години ние нямаме изявена антиинфлационна политика на фиска. Това е по този начин, тъй като дефицитите, които се оферират не са разследване от финансови разноски, а са разследване от обществени разноски ", изясни Дацов.

Теменужка Петкова също акцентира, че в този бюджет не са заложени антиинфлационни политики. " Не е показан пътя по който ние ще се преборим с този доста сериозен проблем ", съобщи тя.

По-интересното е че финансовият министър не оспори изказванията, че бюджета не е антиинфлационен. Напротив съгласи се с тях, само че по собствен характерен метод.

" По-голямата част от инфлацията идва у нас през пазарно търгуеми артикули - хранителни и енергийни. За дребна и отворена стопанска система като нашата ниският бюджетен недостиг не въздейства върху инфлацията точно заради това че по-голямата част от нея идва извън през цените на пазарно търгуемите артикули. И все пак сега ние сме страната с втората най-ниска инфлация в Източна Европа ", сподели Василев. По-късно той изрази вяра, че с този бюджет ще покрием всички критерии за Еврозоната. Финансовият министър акцентира, че приемането на еврото ще донесе доста преимущества на България като унищожаване на транзакционните разноски за превалутиране в размер сред 1 милиарда и 2 милиарда лв. годишно и ще докара до намаление на цената на заемите.

Всички тези изказвания са издигнати на очевидно погрешни данни, с които министърът или е бил умишлено подведен, или не е схванал вярно предоставените му цифри. Първо за инфлацията. Не е ясно за кой интервал Василев приказва като твърди, че сме били страната с втората най-ниска инфлация в Източна Европа. Според данните за   за май 2023-а България е с инфлация от 10.1%. С по-ниска инфлация от нас в Източна Европа са Албания - 4.7%, Хърватска 7.7%, Словения - 6.9% и още няколко страни, като Косово, Босна и Херцеговина и Черна Гора. Ако Василев е имал поради единствено страните в Европейски Съюз от Източна Европа, тогава сме по-близко до второто място по най-ниска инфлация, само че отново не сме под него. Що се отнася до Еврозоната обаче по-важно е дали сме в Маастрихтските критерии по инфлация.

Пеканов: Има риск за част от заложените доходи в Бюджет 2023

Добре е, че е заложен 3% недостиг и са непокътнати обществените заплащания

И тук отговорът е, че сме доста надалеч от тях. Въпросният аршин е че нашата инфлация не трябва да е по-висока от междинното ниво на трите страни с най-ниска инфлация плюс 1.5 процентни пункта. За момента това равнище е 3.7%, само че даже да извадим от сметките трите страни в Еврозоната с най-ниска инфлация и вместо тях изчислим допустимото все още равнище за влизане в Еврозоната въз основата на идната тройка с най-ниски инфлация се получава възможно ниво от 5.2% - близо два пъти по-ниско от нашето. Пита се в задачата какъв брой страни от Еврозоната би трябвало да бъдат изключени от изчислението на коефициента, с цел да може България да се вмести в него? Половината? А дали сходен поклон към нас изобщо е вероятен? Ще кажете а Хърватска? Да, само че при нея разликата сред изискуемото и действителното равнище на инфлацията бе 0.5 процентни пункта. Докато при става дума за доста по-голяма разлика от 4.9 процентни пункта.

За транзакционните разноски за превалутиране от 1 милиарда - 2 милиарда лв. годишно също може да се твърди, че сходен мотив е надалеч от истината. Най-малкото, тъй като всички доходи от такси и комисионни на банките за 2022-а са 1.76 милиарда лв.. Тези доходи се явяват транзакционни разноски за клиентите на банките - жители и компании. Но това са транзакционни разноски най-много за входящи и изходящи преводи на клиентите - от левове в левове, от евро в евро, от долари в долари, от левове в евро и назад, от левове в долари и назад, от евро в долари и назад и така нататък Да не приказваме за другите валути, като швейцарски франкове и английски паунди. Тук са и таксите плащани от клиентите на банките за разкриване, закриване и поддържане на сметки и банкови карти, както и за всевъзможни други банкови услуги. Всъщност за точния размер на разноските по превалутиране на никое място няма генерирана обща обществена информация, която Василев да прочете или някой да му я каже. Така че въпросния бонус от Еврозоната е меко казано противоречив, в случай че изобщо го има.

За цената на заема няма какво да приказваме. Именно за това, че страната ни не е в Еврозоната и заради някой специфики на българските закони нашият бизнес и жителите се употребяват с едно от най-евтините кредитирания в региона на корпоративния бранш и парцелите. Разбира се това е краткотрайна особеност, само че точно тя демонстрира, че участието в Еврозоната няма огромно въздействие върху цената на заема за компаниите и популацията. Впрочем това се потвърждава и от значителните разлики в цената на заемите в другите страни от Еврозоната .

Капиталовите разноски са идващото огромно предизвикателство. Те са единственият неинфлационен източник за растеж на Брутният вътрешен продукт в обстановка, в която увеличението на чистият ти експорт е изправен пред проблеми поради заплахата от криза в Европейски Съюз. А с проектобюджета Асен Василев орязва тези разноски с над 1.85 милиарда лв.. Вярно че по думите му това ще е за сметка на планове, които не са встъпили във етапа на утвърждение и надали ще могат да стартират да се реализират през тази година. Самият факт, че най-голямото рязане на разноски е за тяхна сметка а не са свързани да вземем за пример с усъвършенстване на издръжката на администрацията или с преразглеждане на неефективни обществени заплащания и други помощи е отрицателен сигнал за вложителите. Последствията от това сигурно ще са дълготрайни поради влошения капиталов климат. Още повече, че оставащите финансови разноски сигурно се преглеждат от Василев като буфер за реализиране на 3% недостиг. С други думи няма подозрение, че финансовият министър ще ги редуцира в допълнение, в случай че това се наложи. Така бюджета затвърждава мнението, че предпочитаната му функционалност е не да финансира развиването на страната, а трайно да заеме ролята на дойна крава на обществената система. По този мотив депутатът от ГЕРБ Красимир Вълчев съобщи следното: " През последните две години влошихме междинната възвръщаемост на бюджетните разноски като увеличихме преразпределителната функционалност на страната и намалихме разноските за развиване. Няма нищо неприятно да се усилват обществените разноски, само че не когато това е за сметка на разноските за развиване. А ние свихме фискалното пространство за развиване, като взехме пари от други браншове, с цел да увеличим обществените разноски ".

С други думи вместо хазната да организира политика на вложения в бъдещето, тя попада в плен на функционалността да бъде донор на финансовите ползи на предишното. А това лишава страната от всякаква вероятност.