Резултатът от изборите във Франция е добра, но и лоша

Изборната безизходица във Франция означава още повече несигурност за Европа

Резултатът от изборите във Франция е добра, само че и неприятна вест за Европейския съюз, написа „ Politico “.

„ Най-лошото беше избегнато “ , съобщи почитан посланик от Европейски Съюз, отразявайки настроението в Брюксел в неделя вечер, когато стана ясно, че крайнодясното Национално обединяване няма да получи болшинство в Народното събрание, както мнозина предвидиха след първия тур на гласуването седмица по-рано. Вместо това крайната десница приключи на трето място, след левия алианс и центристите на Еманюел Макрон.

Неуспехът на Марин льо Пен и Жордан Бардела да сграбчен юздите на френския парламент ще зарадва главните проевропейски партии. Но с това положителните вести свършват, защото Франция – дружно с Германия , другия огромен звяр в Европейски Съюз, който има свои лични вътрешни битки – в този момент е потопена в политически безпорядък , като нито една партия не завоюва задоволително места за болшинство. Парализата може да продължи месеци и да навреди на Европейски Съюз.

„ Ако скоро всичко забуксува и в Париж, и в Берлин поради интернационалните политически различия, Европа в действителност ще има проблем “ , споделя посланик от Европейски Съюз, който, както и други представени в този материал, е получил анонимност, с цел да приказва свободно.

Макрон има голямо наличие на европейския фронт , без значение дали трансформира комерсиалния дневен ред на Европейски Съюз , упорства за по-амбициозна стратегия за индустриална отбрана и конкурентоспособност или се стреми към по-голяма стратегическа автономност в навечерието на вероятно второ президентство на Доналд Тръмп . Сега френският президент е отслабен и заплеснат от проблемите си вкъщи. Каквото и държавно управление да се излъчи в последна сметка от фрагментирания френски парламент, то надали ще бъде устойчиво за дълго.

Френските политици ще имат поради и президентските избори през 2027 година, до момента в който вземат решения занапред нататък. Обединението на главните и левите партии, с цел да не позволен извънредно десните, може да не се повтори и изборите през 2027 година да доведат до извънредно десен президент. Селия Белин от парижкия офис на Европейския съвет за външна политика, мозъчен концерн, разяснява:

„ Новото държавно управление евентуално ще се концентрира върху вътрешните въпроси, а не върху външната политика. Френската политика обаче ще остане разединена и сложна за ръководство, което ще понижи въздействието на Франция на европейската и интернационалната сцена . “

Манфред Вебер , ръководител на Европейската национална партия , се включи в обществените мрежи, с цел да съобщи, че „ надалеч от изясняването на политическата обстановка Макрон потопи Франция в комплициране, засилвайки крайностите “ .

„ Много съм обезпокоен от крайнолявата и крайнодясната антиевропейска изразителност “ , сподели той и добави:

„ Нуждаем се от мощна демократична мощ @lesRepublicains, която да даде действителна опция, с цел да изправи Франция на крайници “ – отпратка към дясноцентристката партия Les Républicains, която е член на ЕНП и завоюва малко над осем % от гласовете на изборите във Франция.

Според почитан френски чиновник главното терзание е обвързвано с парите :

„ Просто не знаем по какъв начин ще приемем финансовия законопроект в този политически подтекст, макар риска Европейски Съюз да задейства процедура по несъразмерен недостиг против Франция. “

Германски проблеми

Вътрешната невъзможност на Франция би била по-лесна за справяне от страна на Европейски Съюз, в случай че другата половина на френско-германския мотор работеше добре. Но това не е по този начин.

След слабите резултати на европейските избори за трите партии в немската коалиция , които дружно завоюваха едвам 31% от гласовете, канцлерът Олаф Шолц съумя да реализира съглашение по проектобюджета за 2025 година, като по този метод разсея рецесията – най-малко за момента – която можеше да докара до рухване на държавното управление му. Шолц може и да е оживял, само че вътрешнокоалиционните му главоболия значат, че на немския канцлер не му остава доста време за водеща роля на европейската сцена – даже и да е показал интерес към това.

Слабите Германия и Франция слагат въпроса за водачеството в Европа , счита Муджтаба Рахман, началник за Европа на Eurasia Group, консултантска компания за опасности. Той акцентира:

„ Макрон непрекъснато упорства за повече упоритости в Европа, упорства за повече координация и за това Европа да стане по-голям геополитически и геостратегически състезател в света . “

И още:

„ След като той е фундаментално отслабен вкъщи, заплеснат от нуждата да образува държавно управление, ще бъде доста мъчно да продължи да играе тази роля. Той ще бъде по-малко упорит състезател в Европа. “

Рахман акцентира, че както Шолц, по този начин и полският министър-председател Доналд Туск са изправени пред прекалено много провокации вкъщи, с цел да поемат водеща роля, когато става въпрос за Европа, и че ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен , която се надява да получи втори мандат, „ е толкоз мощна, колкото е мощна най-силната ѝ заинтригувана страна “ , което значи, че няма кой да запълни празнината.

Политически битки

И по този начин, какво значи всичко това за упоритостите на Европейски Съюз през идващите пет години ?

Във Франция ще има доста политически битки, които ще забавят икономическите и фискалните промени, за смут на Европейската комисия и по-скромните европейски страни. Един от дипломатите, които приказваха пред изданието, призна:

„ Големият боязън е, че един провесен парламент ще докара до застоялост . Това е изключително огромен проблем предвид на френската стопанска система и обществения дълг. Тогава всички промени, които Макрон и [министърът на стопанската система и финансите Бруно] Льо Мер се пробват да създадат, ще се окажат в застой. Никакви промени, повишаване на държавния дълг и цялостна политическа парализа . “

Европейските дипломати и чиновници в този момент обмислят какво въздействие ще окажат изборите във Франция върху политическите досиета в Съвета на Европейски Съюз – машинната зала на Европа, където министрите от всички страни от Европейски Съюз се пазарят по необятен кръг от тематики.

Ако извънредно десните бяха спечелили, това можеше да сътвори проблеми за поддръжката на Европейски Съюз за Украйна или за оправянето на Съюза с миграционната политика , изключително в случай че евентуалните извънредно десни френски министри бяха застанали на страната на държавното управление на унгарския министър председател Виктор Орбан. С разпръснатия френски парламент не е ясно кои европейски досиета Париж ще желае да прокара – и какъв брой мощно може да работи.

Например Макрон е отпред на проект за Европейски съюз на финансовите пазари, с цел да се обезпечи придвижване на спестяванията и вложенията в целия блок, както се случва с сходна скица в Съединени американски щати. Този проект, който датира от 2015 година, имаше проблеми с реализирането си, само че има нов подтик, поради възобновения фокус на Европейски Съюз върху конкурентоспособността . Ще може ли отслабеният Париж към момента да лобира за такава основна промяна? Друг почитан посланик от Европейски Съюз твърди:

„ Това ще бъде мъчно . Френският дневен ред ще бъде по-скоро ляв и евентуално не толкоз явен, колкото беше преди, поради вътрешните полемики. Можете да мислите каквото си желаете за французите, само че тяхната дипломатическа машина за пробутване на позиции на европейско равнище е доста впечатляваща. “

Френската система към момента разполага с доста механизми за надзор и баланс , които да противодействат на въздействието на евентуални радикални претенции от страна на Националното заседание. Съществуват Сенатът (горната камара на парламента), самият Макрон, както и френската администрация и дипломация .

Чешкият министър-председател Петр Фиала не се тормози, че слаб резултат за Макрон ще направи да вземем за пример по-слаб френския блян за усилване на защитата на Европейски Съюз. Пред „ Politico “ Фиала акцентира:

„ Аз съм политолог. Президентът във френската система постоянно е доста мощен, най-силният в цяла [Европа]. Знаем това от предишното [от] годините на взаимното общуване . “

Друг европейски посланик съобщи:

„ Това е невиждана обстановка, само че това не значи, че в последна сметка няма да има ясна изпълнителна власт, изключително по европейските въпроси “, като акцентира, че който и да се окаже в новото държавно управление , евентуално ще реализира единодушие по множеството европейски политически досиета .

Третият посланик акцентира, че всеобхватното чувство в Брюксел е възприятието на облекчение , че крайната десница не е победила . Той беше безапелационен: