ПП-ДБ и ГЕРБ изгубили 40% от избирателите
Резултатът на локалните избори на двете огромни партии в София илюстрира тяхната същинска електорална злополука. Това резюме направи политологът Димитър Ганев на полемика за локалния избор в столицата, проведена от от Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ), модерирана от Калоян Паргов и Юри Асланов.
„ Хората в София не признават за кого са дали своят вот, за разлика от провинцията.
Повече от 30 % гласоподаватели са изгубили " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) спрямо последните парламентарни избори, а ГЕРБ – 40 %. Това е същинска злополука и в случай че някой счита, че е победил и че има доминация, надълбоко бърка, разяснява Ганев.
Първан Симеонов пък акцентира, че от две-три години в България живеем в " тежко двуличие " и екзитпола го потвърждава.
" Имаме една кохорта хора, които няма да си кажат за кого гласоподават ", сподели той.
Според него резултатите от локалните избори обаче не въздействат на националната политическа картина. Българска социалистическа партия повтори националния си резултат, а решението " Григорова " за София е извънредно сполучливо, въпреки и внезапно, разяснява още Симеонов. Според него държавното управление ще сбърка, в случай че не одобри сигнала " София " съществено.
„ Все повече хора, и то млади, не виждат смисъл да гласоподават. Последиците от негласуването ще бъдат доста съществени, тъй като до власт ще стигнат единствено най-нахъсаните ”,
Открои като проблем Антоний Тодоров и добави, че тежестта на популистите ще бъде по-голяма. Според него няма толкоз огромно значение по какъв метод се гласоподава. Тодоров акцентира, че машините не са в мрежа и по тази причина не могат да бъдат хакнати, което ги прави сигурен метод за гласоподаване. " Ние ги въведохме, тъй като искахме да се оправим с безобразията с хартиените бюлетини, а не да улесним изборния развой ", съобщи Тодоров. Той сподели, че е безусловно без значение по какъв начин ще гласуваме, стига да не се стига до фалшификации.
Андрей Райчев пък разяснява, че
има хора, които демонтират свободата на словото в България.
Според него, с цел да има машинно гласоподаване, хората би трябвало да се убедят, че то е заслужено. Според Райчев Българска социалистическа партия доста по-лесно се цепи, в сравнение с се сплотява. Левицата в доста страни на практика изчезва, добави той. Неговият сътрудник
Юри Павлов сподели, че в нашето общество царува огромна неначетеност, която се следи и в така наречен експертна общественост.
Според Павлов един софтуерен въпрос като това по какъв начин да се гласоподава, се трансформира в политически, което е неуместно. И с машини, и с хартиени бюлетини са вероятни фалшификации, счита Павлов.
Юри Асланов обърна внимание на казуса с доверието в изборния развой като общество. Според него, в случай че не повишим доверието в политическия развой, нищо положително не ни чака.
Асланов счита, че е неточност да се гласоподава по едно и също време с машини и с хартия.
Калоян Паргов също акцентира, че е значим въпросът с доверието в изборния развой, а не толкоз по какъв начин се гласоподава - с машина или с хартия.
Междувременно Румяна Коларова добави, че тези избори надали могат да са аршин за спад в изборната интензивност. Според нея се следи наклонност на ниска изборна интензивност за цяла Европа, само че в друг размер.
Според Коларова това е позитивно събитие, защото внезапното повишаване на интензивността приказва за нарастването на популистките партии.
Коларова се разгласи срещу машинното гласоподаване, тъй като съгласно нея то е дискриминиращо. Тя е на мнение, че случилото се на тези избори е положително, поради действителните обстоятелства, които стават основа за наказателни производства, информацията за които идва от хората и от цивилен организации. Това приказва за действителна готовност, която се случва от долу нагоре, разяснява тя. Коларова уточни, че има проблем в метода, по който се интерпретират решенията на Централната изборна комисия (ЦИК), само че не счита, че нов състав на комисията е най-позитивното решение.
Теодор Славев разяснява, че тежестта на корпоративния избор се дължи на изборната интензивност. Възможно е това да е радикализация посредством бездейност или българинът в действителност не се интересува от политическото, тъй като всичко в персоналния му живот е добре, което не е правилно, сподели той.
Славев цитира изследване, съгласно което демокрацията към този момент не се счита за полезност.
Рискът за България е доста огромен в това отношение, добави Славев. Той е на мнение, че ротация ще има и държавното управление ще остане най-малко до провеждането на изборите за евродепутати.
Здравко Попов съобщи, че има рецесия на политическата отговорност.
Все по-малко партии излъчват за управленци нейни членове. Предпочитат да стартират хора от така наречен гражданска квота, които са сполучливи, сподели той.
В София се случи тъкмо това, което е тревожно, защото партиите абдикират от отговорността да излъчват свои хора. Антон Хекимян не е ГЕРБ, Ваня Григорова не е Българска социалистическа партия, Васил Терзиев не е ПП-ДБ, добави Попов.
„ Хората в София не признават за кого са дали своят вот, за разлика от провинцията.
Повече от 30 % гласоподаватели са изгубили " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) спрямо последните парламентарни избори, а ГЕРБ – 40 %. Това е същинска злополука и в случай че някой счита, че е победил и че има доминация, надълбоко бърка, разяснява Ганев.
Първан Симеонов пък акцентира, че от две-три години в България живеем в " тежко двуличие " и екзитпола го потвърждава.
" Имаме една кохорта хора, които няма да си кажат за кого гласоподават ", сподели той.
Според него резултатите от локалните избори обаче не въздействат на националната политическа картина. Българска социалистическа партия повтори националния си резултат, а решението " Григорова " за София е извънредно сполучливо, въпреки и внезапно, разяснява още Симеонов. Според него държавното управление ще сбърка, в случай че не одобри сигнала " София " съществено.
„ Все повече хора, и то млади, не виждат смисъл да гласоподават. Последиците от негласуването ще бъдат доста съществени, тъй като до власт ще стигнат единствено най-нахъсаните ”,
Открои като проблем Антоний Тодоров и добави, че тежестта на популистите ще бъде по-голяма. Според него няма толкоз огромно значение по какъв метод се гласоподава. Тодоров акцентира, че машините не са в мрежа и по тази причина не могат да бъдат хакнати, което ги прави сигурен метод за гласоподаване. " Ние ги въведохме, тъй като искахме да се оправим с безобразията с хартиените бюлетини, а не да улесним изборния развой ", съобщи Тодоров. Той сподели, че е безусловно без значение по какъв начин ще гласуваме, стига да не се стига до фалшификации.
Андрей Райчев пък разяснява, че
има хора, които демонтират свободата на словото в България.
Според него, с цел да има машинно гласоподаване, хората би трябвало да се убедят, че то е заслужено. Според Райчев Българска социалистическа партия доста по-лесно се цепи, в сравнение с се сплотява. Левицата в доста страни на практика изчезва, добави той. Неговият сътрудник
Юри Павлов сподели, че в нашето общество царува огромна неначетеност, която се следи и в така наречен експертна общественост.
Според Павлов един софтуерен въпрос като това по какъв начин да се гласоподава, се трансформира в политически, което е неуместно. И с машини, и с хартиени бюлетини са вероятни фалшификации, счита Павлов.
Юри Асланов обърна внимание на казуса с доверието в изборния развой като общество. Според него, в случай че не повишим доверието в политическия развой, нищо положително не ни чака.
Асланов счита, че е неточност да се гласоподава по едно и също време с машини и с хартия.
Калоян Паргов също акцентира, че е значим въпросът с доверието в изборния развой, а не толкоз по какъв начин се гласоподава - с машина или с хартия.
Междувременно Румяна Коларова добави, че тези избори надали могат да са аршин за спад в изборната интензивност. Според нея се следи наклонност на ниска изборна интензивност за цяла Европа, само че в друг размер.
Според Коларова това е позитивно събитие, защото внезапното повишаване на интензивността приказва за нарастването на популистките партии.
Коларова се разгласи срещу машинното гласоподаване, тъй като съгласно нея то е дискриминиращо. Тя е на мнение, че случилото се на тези избори е положително, поради действителните обстоятелства, които стават основа за наказателни производства, информацията за които идва от хората и от цивилен организации. Това приказва за действителна готовност, която се случва от долу нагоре, разяснява тя. Коларова уточни, че има проблем в метода, по който се интерпретират решенията на Централната изборна комисия (ЦИК), само че не счита, че нов състав на комисията е най-позитивното решение.
Теодор Славев разяснява, че тежестта на корпоративния избор се дължи на изборната интензивност. Възможно е това да е радикализация посредством бездейност или българинът в действителност не се интересува от политическото, тъй като всичко в персоналния му живот е добре, което не е правилно, сподели той.
Славев цитира изследване, съгласно което демокрацията към този момент не се счита за полезност.
Рискът за България е доста огромен в това отношение, добави Славев. Той е на мнение, че ротация ще има и държавното управление ще остане най-малко до провеждането на изборите за евродепутати.
Здравко Попов съобщи, че има рецесия на политическата отговорност.
Все по-малко партии излъчват за управленци нейни членове. Предпочитат да стартират хора от така наречен гражданска квота, които са сполучливи, сподели той.
В София се случи тъкмо това, което е тревожно, защото партиите абдикират от отговорността да излъчват свои хора. Антон Хекимян не е ГЕРБ, Ваня Григорова не е Българска социалистическа партия, Васил Терзиев не е ПП-ДБ, добави Попов.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ