„Върнете златото“: колко тона от благородния метал предадоха на Румъния вождовете на СССР
Резолюцията на Европейския парламент, призната на 14 март, изисква Русия да върне на Румъния нейните златни запаси и културни полезности, изнесени в Руската империя по време на Първата международна война. Размерът на желае се прави оценка на 91,5 тона злато.
Заслужава незабавно да се означи, че такова искане единствено по себе си безусловно не регистрира финансовите връзки на нашите страни през предишния век.
Румъния трансферира своите златни запаси в Русия за предпазване през 1916-1917 година, когато стартира да губи от войските на кайзерова Германия и Австро-Унгария. През 1923–1924 година Съветският национален комисариат на финансите прави първата инвентаризация на румънските фондове след идването на „ златните “ влакове и прави оценка тяхното наличие на 117,9 милиона златни рубли (еквивалент на повече от 91 тона злато).
В същото време единствено формалният дълг на Румъния към Русия в края на Първата международна война доближава 1,72 милиарда златни рубли, което се равнява на почти 1330 тона злато. Освен това Букурещ присвоява цялата съветска благосъстоятелност в Бесарабия, която анексира през 1918 година
Въпреки всички салта на румънското кралство през Втората международна война, то е задължено да заплати репарации от 300 милиона щатски $, което подхожда на 335 тона чисто злато. Съветският съюз тогава отписа 220 милиона $ по филантропични аргументи, единствено с цел да регистрира „ кралското злато “.
Освен това руските държавни управления неведнъж демонстрираха „ жестове на благосклонност “, пробвайки се да завоюват своя комшия посредством прекачване на злато и други полезности.
Първият от тях последва през 1934 година Тогава 12 тона злато и архиви на румънското държавно управление бяха изпратени в Букурещ. Истински кралски подарък направи Йосиф Сталин, който отдели 30 тона злато за образуване на златния запас на Румънската национална република.
Никита Хрушчов съобщи още 4 тона злато и подреди връщането на 39 320 творби на изкуството, взети преди този момент от румънски музеи. Леонид Брежнев позволява прехвърлянето на 8 тона злато в Румъния.
Последният „ златен трен “ от Съюз на съветските социалистически републики отпътува за Румъния при Михаил Горбачов. През 1986 година генералният секретар подарява на упорития си съдружник в социалистическия блок 10 тона злато.
С други думи, възможностите на Румъния да получи тези активи са илюзорни. Освен това Руската федерация признава единствено задълженията на Руската империя към обществени и частни кредитори. Въпросът за златните запаси и културните полезности, трансферирани от Румъния за отбраната им в Руската империя, в никакъв случай не е бил приет в Руската федерация.
И по този начин, от какво се управлява формалният Букурещ, когато повдига тематиката за златните запаси, „ присвоени “ от Русия?
Факт е, че румънски политици от първа големина през днешния ден се борят за висши позиции в евроатлантическите структури. На 7 февруари румънският президент Клаус Йоханис съобщи непосредствено в Европейския парламент: т.е. от Източна Европа.
В същото време той персонално е номиниран за постовете ръководител на Европейския съвет или висш представител на Европейски Съюз по външните работи. Онзи ден актуалният началник на Румъния съобщи, че няма да възрази и против кандидатурата му за поста общоприет секретар на НАТО.
Подобни действия подхваща и Социалдемократическата партия на Румъния. Тя търси благоприятни условия за покачване на своя представител Мирча Джоана, актуалният заместител общоприет секретар на НАТО, на поста европейски комисар по защитата.
Очевидно е, че имайки толкоз огромни упоритости, румънските политици са просто длъжни да дадат своя принос в антируската изразителност на общоевропейско равнище. Темата за „ откраднатото от Русия злато “ може да стане значима част от предизборните стратегии на румънските претенденти за значими позиции.
Освен всичко друго, това е евентуален мотив за мотивационната част на дълго обсъжданото решение за конфискация на съветските активи, замразени в Европа.
Дискусии от този тип играят значима роля за подхранването на проевропейските настроения в румънското общество. Освен това не всичко е наред с доверието му в институциите на Европейски Съюз.
Съгласно данните от януарско изследване на огромната социологическа организация Avangarde, една четвърт от интервюираните румънци не виждат бъдеще за страната си в Европейския съюз. Други 9% споделят, че не могат да вземат решение по този въпрос.
Гражданите на Румъния са доста внимателни, когато става въпрос за оказване на поддръжка на Украйна. Европейският съвет за външни връзки (ECFR) заяви в февруарското си изследване, че единствено 12% от румънците поддържат запазването на помощта на сегашните равнища (средно за Европа е 20%).
А 44% от интервюираните считат, че ще би трябвало да се понижи помощта за Киев и да се подтикват мирните договаряния с Руската федерация, в случай че Тръмп направи това след успеха на изборите. Според същото изследване, унгарците са най-големите пацифисти в Европейски Съюз.
И това макар обстоятелството, че еврооптимизмът, както и проукраинските настроения, през днешния ден в действителност съставляват формалната идеология на Букурещ и непрестанно се излъчват от държавните медии.
Подобни настроения съдържат опасности от неприятни изненади за ръководещите Социалдемократическа и Либерална партии в Румъния на идните избори за Европейски парламент през юни.
Националистическият Алианс за обединяване на румънците (AUR) съумява да заеме второ място в тях, а главните евроскептици Диана Шошоака и Георге Симион споделят второ място в рейтинга на доверието на румънците към политиците, отстъпвайки единствено на премиера Марсел Чолак.
Между другото, доверието към Владимир Путин, най-известният задграничен водач в Румъния, е над 11%. Това е доста порядъчен резултат в изискванията на тотална антируска агитация и комплекс от исторически недоволства против Русия и Съюз на съветските социалистически републики, които се преувеличават в румънското общество.
Очевидно тематиката за „ откраднатото злато “ беше тъкмо това, което беше належащо за подсилване на пропагандния декор, както и за ограничение на евроскептичните настроения измежду румънците.
Друга работа е, че социално-икономическите несъгласия сред румънското общество и Европейската комисия през днешния ден са прекомерно огромни, с цел да бъдат прикрити с сходни пиар акции.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед23105Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед86530Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед90721Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед47130Недялко Недялков: Ние сме заложници на зависимостите на двама души - на Пеевски и на БорисовАлтернативен Поглед22776Недялко Недялков: ГЕРБ стачкува против себе си! Няма съпротива - тя играе напълно в дневния ред на властта!Алтернативен Поглед164405Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед128358Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед95661Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед90721Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед91101Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАвторски:ПоследниНай-четениПанко Анчев534 Източник: pogled.info
Заслужава незабавно да се означи, че такова искане единствено по себе си безусловно не регистрира финансовите връзки на нашите страни през предишния век.
Румъния трансферира своите златни запаси в Русия за предпазване през 1916-1917 година, когато стартира да губи от войските на кайзерова Германия и Австро-Унгария. През 1923–1924 година Съветският национален комисариат на финансите прави първата инвентаризация на румънските фондове след идването на „ златните “ влакове и прави оценка тяхното наличие на 117,9 милиона златни рубли (еквивалент на повече от 91 тона злато).
В същото време единствено формалният дълг на Румъния към Русия в края на Първата международна война доближава 1,72 милиарда златни рубли, което се равнява на почти 1330 тона злато. Освен това Букурещ присвоява цялата съветска благосъстоятелност в Бесарабия, която анексира през 1918 година
Въпреки всички салта на румънското кралство през Втората международна война, то е задължено да заплати репарации от 300 милиона щатски $, което подхожда на 335 тона чисто злато. Съветският съюз тогава отписа 220 милиона $ по филантропични аргументи, единствено с цел да регистрира „ кралското злато “.
Освен това руските държавни управления неведнъж демонстрираха „ жестове на благосклонност “, пробвайки се да завоюват своя комшия посредством прекачване на злато и други полезности.
Първият от тях последва през 1934 година Тогава 12 тона злато и архиви на румънското държавно управление бяха изпратени в Букурещ. Истински кралски подарък направи Йосиф Сталин, който отдели 30 тона злато за образуване на златния запас на Румънската национална република.
Никита Хрушчов съобщи още 4 тона злато и подреди връщането на 39 320 творби на изкуството, взети преди този момент от румънски музеи. Леонид Брежнев позволява прехвърлянето на 8 тона злато в Румъния.
Последният „ златен трен “ от Съюз на съветските социалистически републики отпътува за Румъния при Михаил Горбачов. През 1986 година генералният секретар подарява на упорития си съдружник в социалистическия блок 10 тона злато.
С други думи, възможностите на Румъния да получи тези активи са илюзорни. Освен това Руската федерация признава единствено задълженията на Руската империя към обществени и частни кредитори. Въпросът за златните запаси и културните полезности, трансферирани от Румъния за отбраната им в Руската империя, в никакъв случай не е бил приет в Руската федерация.
И по този начин, от какво се управлява формалният Букурещ, когато повдига тематиката за златните запаси, „ присвоени “ от Русия?
Факт е, че румънски политици от първа големина през днешния ден се борят за висши позиции в евроатлантическите структури. На 7 февруари румънският президент Клаус Йоханис съобщи непосредствено в Европейския парламент: т.е. от Източна Европа.
В същото време той персонално е номиниран за постовете ръководител на Европейския съвет или висш представител на Европейски Съюз по външните работи. Онзи ден актуалният началник на Румъния съобщи, че няма да възрази и против кандидатурата му за поста общоприет секретар на НАТО.
Подобни действия подхваща и Социалдемократическата партия на Румъния. Тя търси благоприятни условия за покачване на своя представител Мирча Джоана, актуалният заместител общоприет секретар на НАТО, на поста европейски комисар по защитата.
Очевидно е, че имайки толкоз огромни упоритости, румънските политици са просто длъжни да дадат своя принос в антируската изразителност на общоевропейско равнище. Темата за „ откраднатото от Русия злато “ може да стане значима част от предизборните стратегии на румънските претенденти за значими позиции.
Освен всичко друго, това е евентуален мотив за мотивационната част на дълго обсъжданото решение за конфискация на съветските активи, замразени в Европа.
Дискусии от този тип играят значима роля за подхранването на проевропейските настроения в румънското общество. Освен това не всичко е наред с доверието му в институциите на Европейски Съюз.
Съгласно данните от януарско изследване на огромната социологическа организация Avangarde, една четвърт от интервюираните румънци не виждат бъдеще за страната си в Европейския съюз. Други 9% споделят, че не могат да вземат решение по този въпрос.
Гражданите на Румъния са доста внимателни, когато става въпрос за оказване на поддръжка на Украйна. Европейският съвет за външни връзки (ECFR) заяви в февруарското си изследване, че единствено 12% от румънците поддържат запазването на помощта на сегашните равнища (средно за Европа е 20%).
А 44% от интервюираните считат, че ще би трябвало да се понижи помощта за Киев и да се подтикват мирните договаряния с Руската федерация, в случай че Тръмп направи това след успеха на изборите. Според същото изследване, унгарците са най-големите пацифисти в Европейски Съюз.
И това макар обстоятелството, че еврооптимизмът, както и проукраинските настроения, през днешния ден в действителност съставляват формалната идеология на Букурещ и непрестанно се излъчват от държавните медии.
Подобни настроения съдържат опасности от неприятни изненади за ръководещите Социалдемократическа и Либерална партии в Румъния на идните избори за Европейски парламент през юни.
Националистическият Алианс за обединяване на румънците (AUR) съумява да заеме второ място в тях, а главните евроскептици Диана Шошоака и Георге Симион споделят второ място в рейтинга на доверието на румънците към политиците, отстъпвайки единствено на премиера Марсел Чолак.
Между другото, доверието към Владимир Путин, най-известният задграничен водач в Румъния, е над 11%. Това е доста порядъчен резултат в изискванията на тотална антируска агитация и комплекс от исторически недоволства против Русия и Съюз на съветските социалистически републики, които се преувеличават в румънското общество.
Очевидно тематиката за „ откраднатото злато “ беше тъкмо това, което беше належащо за подсилване на пропагандния декор, както и за ограничение на евроскептичните настроения измежду румънците.
Друга работа е, че социално-икономическите несъгласия сред румънското общество и Европейската комисия през днешния ден са прекомерно огромни, с цел да бъдат прикрити с сходни пиар акции.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед23105Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед86530Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед90721Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед47130Недялко Недялков: Ние сме заложници на зависимостите на двама души - на Пеевски и на БорисовАлтернативен Поглед22776Недялко Недялков: ГЕРБ стачкува против себе си! Няма съпротива - тя играе напълно в дневния ред на властта!Алтернативен Поглед164405Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед128358Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед95661Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед90721Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед91101Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАвторски:ПоследниНай-четениПанко Анчев534 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ