Европа ускорява разработването на резервен план на НАТО в случай на оттегляне на Тръмп
Резервен проект, който да подсигурява, че Европа може да се пази посредством съществуващите военни структури на НАТО, в случай че Съединени американски щати изоставен организацията, набира скорост, откакто получи поддръжката на Германия – дълготраен съперник на сходен независим метод. Това се показва в публикация на „ Уолстрийт джърнъл “.
Длъжностни лица, работещи по самодейността, която някои назовават „ европейско НАТО “, се стремят да усилят присъединяване на европейци в командните и контролните структури на алианса, както и да добавят американските военни запаси със лични.
Инициативата се разисква неофициално в границите на срещи и диалози към НАТО и не цели да конкурира съществуващия алианс. Европейските представители се стремят да запазят възпиращия резултат против Русия, оперативната непрекъснатост и нуклеарната надеждност, даже при сюжет, при който Вашингтон изтегли войските си от Европа или откаже да я пази – нещо, което Доналд Тръмп неведнъж е поставял под подозрение, отбелязва авторитетната американска медия.
Плановете, подготвяни още от предходната година, отразяват възходящо безпокойствие в Европа по отношение на надеждността на Съединени американски щати като съдружник. Те се форсираха откакто Тръмп заплаши да анексира Гренландия от Дания и получиха нова неотложност на фона на напрежението към отхвърли на Европа да поддържа американската война против Иран.
Ключов фактор за напредъка е политическият завой в Берлин. Десетилетия наред Германия се противопоставяше на френските апели за по-голям европейски суверенитет в защитата, предпочитайки Съединени американски щати да останат главният поръчител за сигурността на континента. Тази позиция се трансформира при канцлера Фридрих Мерц, на фона на подозрения по отношение на надеждността на Вашингтон като съдружник по време на президентството на Тръмп и в бъдеще.
Предизвикателствата обаче остават обилни. Цялата конструкция на НАТО е построена към американското водачество – от логистиката и разузнаването до висшото военно командване.
Европейските страни към този момент се стремят да поемат повече от тези отговорности – нещо, което Тръмп от дълго време изисква. „ Алиансът ще бъде по-европейски воден “, съобщи генералният секретар Марк Рюте.
Разликата в този момент е, че Европа подхваща тези стъпки по лична самодейност, а не под напън от Съединени американски щати. Тръмп неотдавна назова европейските съдружници „ страхливци “ и дефинира НАТО като „ книжен тигър “, добавяйки по адрес на Владимир Путин: „ Путин също го знае “.
Президентът на Финландия Александър Стуб, който взе участие интензивно в самодейността, съобщи, че прехвърлянето на тежестта от Съединени американски щати към Европа към този момент е в ход и ще продължи като част от американската тактика за защита. „ Най-важното е процесът да бъде ръководен и следен, а не Съединени американски щати просто внезапно да се изтеглят “, уточни той.
По-рано този месец Тръмп заплаши да напусне НАТО поради отхвърли на съдружниците да поддържат акцията му против Иран, заявявайки, че решението е „ съвсем дефинитивно “. Въпреки че сходен ход изисква утвърждение от Конгреса, президентът може да изтегли войски или да ограничи поддръжката посредством пълномощията си като главнокомандващ.
След изказването Стуб е провел диалог с него, с цел да го осведоми за европейските старания за подсилване на защитата. „ Основното обръщение към нашите американски другари е, че след всички тези десетилетия е време Европа да поеме по-голяма отговорност за личната си сигурност “, сподели той.
Промяната в Германия дава подтик и на други страни, измежду които Англия, Франция, Полша, северните страни и Канада, които преглеждат проекта като „ коалиция на искащите “ в границите на НАТО.
Шведският дипломат в Германия Вероника Ванд-Даниелсон съобщи, че се водят неофициални диалози сред съидейници за запълване на възможни празнини в алианса.
След смяната в позицията на Берлин полемиките към този момент се насочват към съответни въпроси – кой ще поеме противовъздушната и противоракетната защита, логистиката, военните учения и коридорите за подкрепления към Полша и балтийските страни при вероятно отдръпване на Съединени американски щати. Именно тези аспекти остават най-сложни.
Възстановяването на наборната военна работа също се преглежда като основен детайл. „ По отношение на гражданското обучение, националната еднаквост и единството мъчно може да се откри нещо по-добро от наложителната военна работа “, уточни Стуб. Финландия не е отменяла набора.
Европейските страни възнамеряват да ускорят производството на основно военно съоръжение в области, в които изостават от Съединени американски щати – противолодъчна защита, галактически и разследващи качества, въздушно дозареждане и военна подвижност. Като образец се показва взаимният план на Германия и Англия за създаване на крилати ракети със стелт характерности и хиперзвукови оръжия.
Въпреки упоритостите, реализирането на тази промяна ще бъде мъчно. Върховният главнокомандващ на силите на НАТО в Европа обичайно е американец, а Вашингтон не има намерение да се отхвърля от тази роля.
Нито една европейска страна не разполага с задоволително въздействие, с цел да размени Съединени американски щати като боен водач, най-много поради американския „ нуклеарен чадър “, който остава основа на възпиращата тактика на алианса.
Въпреки това европейците последователно поемат повече управителни позиции, въпреки да изостават в основни качества заради години на незадоволителни вложения и взаимозависимост от Съединени американски щати.
Преходът към този момент е почнал – от ден на ден основни командни постове в НАТО се заемат от европейци, а редица военни учения се управляват от европейски сили, изключително в северните райони, граничещи с Русия.
Най-сериозните провокации остават разузнаването и нуклеарното въздържане. Европейски представители признават, че американските сателитни и системи за ранно предизвестие мъчно могат да бъдат сменени в кратковременен проект, което слага спомагателен напън върху Франция и Англия.
Промяната в Германия отваря и най-чувствителния въпрос – опцията за подмяна на американския нуклеарен чадър. След заканите на Тръмп за Гренландия, Мерц и френският президент Еманюел Макрон са почнали разисквания дали френският нуклеарен капацитет може да бъде уголемен като отбрана и за други европейски страни.
„ Уолстрийт джърнъл “ напомня, че самият Тръмп призна, че разногласието за Гренландия е бил преломен миг. „ Всичко стартира с Гренландия. Искаме я, те не желаят да я дадат и аз споделих: ‘Добре, довиждане’ “, съобщи той.
Длъжностни лица, работещи по самодейността, която някои назовават „ европейско НАТО “, се стремят да усилят присъединяване на европейци в командните и контролните структури на алианса, както и да добавят американските военни запаси със лични.
Инициативата се разисква неофициално в границите на срещи и диалози към НАТО и не цели да конкурира съществуващия алианс. Европейските представители се стремят да запазят възпиращия резултат против Русия, оперативната непрекъснатост и нуклеарната надеждност, даже при сюжет, при който Вашингтон изтегли войските си от Европа или откаже да я пази – нещо, което Доналд Тръмп неведнъж е поставял под подозрение, отбелязва авторитетната американска медия.
Плановете, подготвяни още от предходната година, отразяват възходящо безпокойствие в Европа по отношение на надеждността на Съединени американски щати като съдружник. Те се форсираха откакто Тръмп заплаши да анексира Гренландия от Дания и получиха нова неотложност на фона на напрежението към отхвърли на Европа да поддържа американската война против Иран.
Ключов фактор за напредъка е политическият завой в Берлин. Десетилетия наред Германия се противопоставяше на френските апели за по-голям европейски суверенитет в защитата, предпочитайки Съединени американски щати да останат главният поръчител за сигурността на континента. Тази позиция се трансформира при канцлера Фридрих Мерц, на фона на подозрения по отношение на надеждността на Вашингтон като съдружник по време на президентството на Тръмп и в бъдеще.
Предизвикателствата обаче остават обилни. Цялата конструкция на НАТО е построена към американското водачество – от логистиката и разузнаването до висшото военно командване.
Европейските страни към този момент се стремят да поемат повече от тези отговорности – нещо, което Тръмп от дълго време изисква. „ Алиансът ще бъде по-европейски воден “, съобщи генералният секретар Марк Рюте.
Разликата в този момент е, че Европа подхваща тези стъпки по лична самодейност, а не под напън от Съединени американски щати. Тръмп неотдавна назова европейските съдружници „ страхливци “ и дефинира НАТО като „ книжен тигър “, добавяйки по адрес на Владимир Путин: „ Путин също го знае “.
Президентът на Финландия Александър Стуб, който взе участие интензивно в самодейността, съобщи, че прехвърлянето на тежестта от Съединени американски щати към Европа към този момент е в ход и ще продължи като част от американската тактика за защита. „ Най-важното е процесът да бъде ръководен и следен, а не Съединени американски щати просто внезапно да се изтеглят “, уточни той.
По-рано този месец Тръмп заплаши да напусне НАТО поради отхвърли на съдружниците да поддържат акцията му против Иран, заявявайки, че решението е „ съвсем дефинитивно “. Въпреки че сходен ход изисква утвърждение от Конгреса, президентът може да изтегли войски или да ограничи поддръжката посредством пълномощията си като главнокомандващ.
След изказването Стуб е провел диалог с него, с цел да го осведоми за европейските старания за подсилване на защитата. „ Основното обръщение към нашите американски другари е, че след всички тези десетилетия е време Европа да поеме по-голяма отговорност за личната си сигурност “, сподели той.
Промяната в Германия дава подтик и на други страни, измежду които Англия, Франция, Полша, северните страни и Канада, които преглеждат проекта като „ коалиция на искащите “ в границите на НАТО.
Шведският дипломат в Германия Вероника Ванд-Даниелсон съобщи, че се водят неофициални диалози сред съидейници за запълване на възможни празнини в алианса.
След смяната в позицията на Берлин полемиките към този момент се насочват към съответни въпроси – кой ще поеме противовъздушната и противоракетната защита, логистиката, военните учения и коридорите за подкрепления към Полша и балтийските страни при вероятно отдръпване на Съединени американски щати. Именно тези аспекти остават най-сложни.
Възстановяването на наборната военна работа също се преглежда като основен детайл. „ По отношение на гражданското обучение, националната еднаквост и единството мъчно може да се откри нещо по-добро от наложителната военна работа “, уточни Стуб. Финландия не е отменяла набора.
Европейските страни възнамеряват да ускорят производството на основно военно съоръжение в области, в които изостават от Съединени американски щати – противолодъчна защита, галактически и разследващи качества, въздушно дозареждане и военна подвижност. Като образец се показва взаимният план на Германия и Англия за създаване на крилати ракети със стелт характерности и хиперзвукови оръжия.
Въпреки упоритостите, реализирането на тази промяна ще бъде мъчно. Върховният главнокомандващ на силите на НАТО в Европа обичайно е американец, а Вашингтон не има намерение да се отхвърля от тази роля.
Нито една европейска страна не разполага с задоволително въздействие, с цел да размени Съединени американски щати като боен водач, най-много поради американския „ нуклеарен чадър “, който остава основа на възпиращата тактика на алианса.
Въпреки това европейците последователно поемат повече управителни позиции, въпреки да изостават в основни качества заради години на незадоволителни вложения и взаимозависимост от Съединени американски щати.
Преходът към този момент е почнал – от ден на ден основни командни постове в НАТО се заемат от европейци, а редица военни учения се управляват от европейски сили, изключително в северните райони, граничещи с Русия.
Най-сериозните провокации остават разузнаването и нуклеарното въздържане. Европейски представители признават, че американските сателитни и системи за ранно предизвестие мъчно могат да бъдат сменени в кратковременен проект, което слага спомагателен напън върху Франция и Англия.
Промяната в Германия отваря и най-чувствителния въпрос – опцията за подмяна на американския нуклеарен чадър. След заканите на Тръмп за Гренландия, Мерц и френският президент Еманюел Макрон са почнали разисквания дали френският нуклеарен капацитет може да бъде уголемен като отбрана и за други европейски страни.
„ Уолстрийт джърнъл “ напомня, че самият Тръмп призна, че разногласието за Гренландия е бил преломен миг. „ Всичко стартира с Гренландия. Искаме я, те не желаят да я дадат и аз споделих: ‘Добре, довиждане’ “, съобщи той.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ