рез 2020 г. Франция се впусна в нов спор за

рез 2020 година Франция се впусна в нов спор за връзките си с нейното мюсюлманско малцинство. Въпросът е дали тази борба ще завърши с някакво решение. Това е някогашен и комплициран въпрос, който носи белезите на френската история, в това число колонизацията и битките за самостоятелност в обитаемата най-вече с мюсюлмани Северна и Западна Африка, да не приказваме за насърчаването на имиграцията от тези страни за набиране на работна мощ за заводите.

След упадъка на тези предприятия доста фамилии от работническата класа с мигрантски генезис останаха блокирани в неугледни покрайнини с неприятни условия и още по-лоши вероятности. Младите хора се бореха с дискриминирането на трудовия пазар и бяха подложени на още по-силна алиенация вследствие на суровите и дискриминационни дейности на полицията.

Терористичните набези, свързани с гражданската война в Алжир през 90-те години, и навлизането във Франция на една нова набожност, каквато към този момент се виждаше в ислямския свят, още повече изостриха разногласията за дискриминирането, имиграцията, националната еднаквост и секуларизма.

Вероятно беше изненадващо, че този път тематиката беше изведена на напред във времето от президента Еманюел Макрон , който преди избирането си през 2017 година мощно подлагаше на критика тези, които съгласно него злоупотребяваха със светските правила на страната, водейки „ борба против исляма”. Но времената се менят. През октомври Макрон произнесе значима тирада в предградие на Париж, в която съобщи, че Франция би трябвало да се бори с „ ислямисткия сепаратизъм”, като в същото време заобикаля „ капана” на „ стигматизирането на всички мюсюлмани”.

Нов законопроект планува ограничения, които да не разрешават изпращане на деца в незаконни религиозни учебни заведения, и да не дават опция религиозни институции да получават финансиране от съмнителни задгранични източници или да бъдат следени от екстремисти. Официално приетият Съвет на ислямските организации е убеждаван да сътвори стратегия за образование и узаконяване на имами.

Планът на Макрон е ориентиран против това, което съгласно него е опит на ислямисти да построяват „ сепаратистко” редом общество с фундаменталистки полезности в проблематичните градски региони, където доста от жителите имат имигрантски корени.

Хаким ел Каруи, чиито изследвания за самостоятелния проучвателен институт „ Монтан”, наподобява, са въодушевили някои от предложенията на Макрон, споделя, че има същински проблем с близо една четвърт от френските мюсюлмани, доста от тях млади, „ които трансформират исляма в своя еднаквост с много мощен властнически елемент”. „ Агресивният фракционизъм включваше 50 000 или 100 000 души”, съобщи той в телефонно изявление за ДПА. „ Но последователите на концепцията „ Мюсюлманите на първо място”, които споделят „ Франция не ни обича и ние би трябвало да утвърдим своето различие”, са по-близо до милион”.

Тази смяна към по-силно одобрена религиозна еднаквост не се следи единствено при исляма, упорства той. Същото може да се види и измежду еврейската общественост. В проблематичните градски региони бързо се популяризират и евангелистките християнски групи.
Но опитът, който страната има с ислямисткия тероризъм, лишил живота на над 230 индивида при поредност от набези през 2015-2016 година, значи, че демонстрирането на такава еднаквост измежду мюсюлманите е доста по-деликатен въпрос .

Изследователят Маруан Мохамед от френския Национален център за научни изследвания също показва, че има „ форми на разделение” измежду другите религии, както и при по-богатите пластове от популацията, „ които не желаят доста да се смесват с останалото общество”. Той обаче е по-скептично надъхан към концепцията, че при френските мюсюлмани това събитие в множеството случаи се свежда до някакъв тип „ неприязън към останалата част от обществото” и споделя, че поддръжниците на джихадизма са „ извънредно малко малцинство”, което като цяло е изолирано от по-голямата мюсюлманска общественост.

Той също по този начин споделя, че е неправилно да се обръща прекомерно огромно внимание на социологическите данни за това дали хората считат, че религиозният закон би трябвало да стои над държавния, или не. „ Знаем, че за всеки надълбоко набожен човек, свещеното, несъмнено, е извънредно важно”, сподели той по телефона пред ДПА. „ Това не значи... че човек отхвърля законите на републиката или отхвърля други елементи от обществото”.

Франция гневно отхвърля изказванията в медиите в Съединени американски щати, че възприема наказателен метод към исляма като вяра, само че остава въпросът за какво тези тематики са толкоз комплицирани там спрямо други европейски страни. Мнозина във Франция настояват, че методът на страната към секуларизма не се схваща вярно в чужбина, само че Ел Каруи и Мохамед насочват вниманието не толкоз към формата на секуларизъм във Франция, колкото към нейния модел на интеграция.

Този модел се характеризира с „ огромна отвореност”, с високо равнище на смесени бракове, упорства Ел Каруи. Това обаче е и „ модел с по-големи изисквания”, в сравнение с този в англоезичните страни или Германия, декларира той: френското общество споделя на имигрантите, че „ в случай че желаят да станат французи като всички други... би трябвало да наподобяват на французите”.

Ел Каруи споделя, че предложенията на Макрон за метода към ислямизма са премерени и не би трябвало сами по себе си да провокират отвращение. „ Опасността е повече обвързвана с реториката, която ги придружава”, споделя той, хвърляйки виновността не върху Макрон, а върху твърдолинейните секуларисти. Всеки път, когато още веднъж възникне спор за забрадките, носени от някои религиозни мюсюлманки, „ (мюсюлманите) имат чувството, че постоянно те го отнасят”, споделя той.

Мохамед отива по-далеч, като споделя, че френските мюсюлмани, като се изключи че са подложени на същинска дискриминация, са разтревожени от широкоразпространената „ изразителност на отхвърлянето” – дотам, че някои считат, че биха се чувствали по-добре другаде – било то във Англия, Северна Америка или арабските страни.

Той споделя, че елементи от френското общество имат „ исторически проблем” с исляма, а страната има „ асимилационна” просвета , която упорства, че с цел да бъдеш пълновръстен жител, „ би трябвало да се откажеш от религиозната си еднаквост и процедура или от всякаква прекомерно очевидна принадлежност, всякаква прекомерно очевидна обвързаност към дадена вяра или култура”.

Ел Каруи споделя, че въпреки да е значимо френският ислям „ да има организация, която работи по-добре, която е по-прозрачна и оказва помощ за интеграцията”, преструктурирането на религиозните институции няма да отстрани джихадистите. Необходимо е да им се противодейства, като се работи изпод нагоре в обществото, насочвайки напъните към идеологическите и религиозните въздействия, упорства той.

Но един епизод малко след речта на Макрон сподели какъв брой безизходен е въпросът. Активистка група, наречена „ Колектив против ислямофобията във Франция”, насочи обвиняване, че речта е била „ явно въодушевена от екстремизъм” и е „ сложила под въпрос демократичните правила и главните свободи във Франция”. Седмици по-късно тази група беше измежду няколкото организации, които бяха спрени от държавното управление в границите на строгите ограничения, подхванати след убийството на преподавател, употребявал карикатури на пророка Мохамед в урок за свободата на изложение.

Тя беше упрекната в редица нарушавания, в това число връзки с радикални ислямисти и разпалване на ненавист посредством окачествяване на предходни антитерористични ограничения като ислямофобски – всичко това беше оспорено от нея. Твърдолинейните секуларисти похвалиха този ход, само че някои правозащитни организации в страната и чужбина го порицаха – „ Хюман райтс уоч” дефинира това като „ част от по-широките сурови ограничения против свободите”, подхванати в отговор на убийството на учителя.