Пловдивският рейнджър Оги чисти Капана без пари
„ Рейнджърът ” Оги Шопов е една от емблемите на Стария град и Капана. Точно той обърна внимание на обстоятелството, че бетонните кошове за отпадък са цялостни с всевъзможни отпадъци под металните си кофи. Познава всяка асма в артистичния квартал и от много време предизвестява, че дъждарките там са запушени. Решил е да ги почисти гратис.
Всеки ден сред 9 и 11 часа Оги чисти на ръка запушените с отпадъци циментови кошове. Обръща ги на плочките и работи, а не е на щат към Оперативна програма „ Чистота ”. Един от ресторантьорите на Капана му предложил да прави това, в случай че желае постоянна храна и по 5 лв. дневно. „ Ние сме по хубостта ”, споделя Оги, стъпил с един крайник на обърнатия панер. Прилича на адмирал Нелсън. Само един път този артистичен човек сподели думата „ клошар ”. Макар да няма покрив над главата си и да живее в изоставени къщи в Стария град, той дефинира себе си като рейнджър.
До него е една от трите останали в целия квартал асми. „ Тази е първата, а по-надолу втората, която е пред сладкарница на един арабин. Знаеш ли по какъв начин съм се карал с него - искаше да я реже! ”, изяснява Оги.
Запознал се с гръцкия ресторантьор Никита преди няколко години. „ Той е на международно равнище! Обясних на Никита, че на всички места съм признат и мога да остана. На остарели години бях надзирател на Рахат тепе. Тогава му предложих аз да му прибирам масите и столовете за заведението, а не студентчетата, които му работят ”, споделя той.
Оги твърди, че живее с проблемите на Капана. Случайно схванал за дъждарките, че са запушени. „ Първо ме нюхна миризмата. Отворих едната и видях - всичко е запушено. При мощен дъжд водата се юрка надолу и по тази причина стана оная пакост в подлеза. И дъждарките ще изчистя без пари ”, дава обещание той.
След сигнала му до „ Марица ” за мръсотиите в циментовите кошове за боклук от Оперативна програма „ Чистота ” обясниха, че ще употребяват пароструйки и ще им поставят черни найлонови чували.
„ Това е полуда! Всеки огромен чувал коства 1 лев. За 1000 коша дневно какъв брой пари ще отиват! Най-простото е да се създадат едни хубави железни или пластмасови ставки (така назовава металните кошове, които се поставят в циментовите кофи) за от вътрешната страна. Сегашните или са откраднати от ромите, или са от фалшив материал, който гние. Да ги създадат от пластмаса. Елементарно е, Уотсън! ”, изяснява Огнян.
Загубил два жилището и отново е благополучен
Оги Шопов е хладилен инженер по обучение. Докато следвал, а и по-късно, работел пролет и есен с огромни немски компании на панаира.
В края на соца две години бил в Смилян и замразявал картофи, пъстърва и дивеч. „ Хората ме харесваха, тъй като не съм партиец. И се скарах с кмета, който е партиец. После станах картофен каубой в Родопите. Чудни времена! Имахме миг, когато вадехме от по 200 декара картофи. Оня глупак, дето бе над мен, като взе парите, вместо да се разплати с хората, отиде в Люксембург и си пристигна с един черен звяр. И мутрите го погнаха.
Преживях гибелта на родителите си от отровни гъби. Това е най-леката гибел - яли зелена мухоморка. Питах баща: Тате, боли ли те? Не, нищо не чувствам. Продадохме единия апартамент и вложих парите. Втория жена ми го продаде и загуби парите в пирамида. Най-накрая продадох вилата си над Храбрино, която е свещена. Дойде един миг, в който споделих на дамата: Ела, дребната, да отидем в Кипър с тези последни 2000 $! Кацнахме там и споделих: Хайде, обичам те дотук! И поех по пътя на рейнджъра. В Кипър пострадах с единия крайник ”, реди историята си Оги.
Върнал се и един прекрасен пролетен ден се качил с кучето си „ чудна канадска лайка ” горе на Рахат тепе. „ Как да работя с 50 мангали за 5 лв. към „ Труд и работна мощ ”? Видях на Рахата две хубави момчета и им споделям: Хайде да играем кино лентата „ Добрия, неприятния и злия ”! Какъв е той, бе бате Оги? Дайте ми монопола върху хартията и стъклото в Стария град и ще видите. Заспа ни играта! И настрана осигурихме Рахат тепе за хората. И това бе като частна самодейност - преди нас тепето бе „ кеф ти наркомани, пияници и проститутки ”. Оправихме го за нула време ”, спомня си Оги.
Да живееш без пари в Стария град
В тези ранни „ рейнджърски години ” почнал да живее в изоставени къщи на ул. „ Д-р Стоян Чомаков ”. „ В пет разнообразни съм живял. Тук е цяла Византия! Това време ме ангажира да съм общественополезен. А в края на 90-те години от „ Труд и работна мощ ” ми даваха 34 лв. инвалидна пенсия. Живее ли се, бе брате, с един лев дневно? През 1992 година се срещнах с Книгата на Мормон и започнах да чета библията. Харесах мормоните. Те ми помогнаха да се изчистя и да спра да пия. С тяхна помощ станах 80% мормон. С тях обаче би трябвало да внимаваш, с цел да не стигнеш етапа на фанатизма. Така, бате, степ бай степ напред! ".
Веднъж го изгонили от една остаряла къща. „ Не ми пука, тъй като съм рейнджър! Стига ми едно шалте и кучето да е до мене и да има лайф. А този лайф беше неповторим! ”, споделя Оги Шопов.
Косматко и Тамбурата тероризират града
Чакат ни празници, не може в това положение да посрещаме посетители, безапелационен е Оги, който милее за всичко в центъра на този град.
„ Граждани и туристи са тероризирани от трима-четирима нагли субекти. Единият е Косматко - българин, който не е с всичкия си. Яде пилешки хапки в „ Макдоналдс ”, след това идва в другия ресторант и си поръчва картофи. Той е с брада до кръста и е доста противен. Хората от благосклонност му купуват храна. Има си обществен патронаж за това! Миналата година виках полиция за него и отново не го прибраха. Вторият терорист за гостите е Тамбурата. Той е ром и е доста нагъл. Обижда хората по заведенията. Обръща се и им подвиква: Да ви е*а в българите! Толкова ли сте стиснати! Прави един търмък по заведенията и събира по 50-100 лв.. Навремето е ударен съзнателно от мотор, с цел да стане неработоспособен. Има още 4-5 души по Главната, които скапват гледката ни ”, споделя рейнджърът.
Всеки ден сред 9 и 11 часа Оги чисти на ръка запушените с отпадъци циментови кошове. Обръща ги на плочките и работи, а не е на щат към Оперативна програма „ Чистота ”. Един от ресторантьорите на Капана му предложил да прави това, в случай че желае постоянна храна и по 5 лв. дневно. „ Ние сме по хубостта ”, споделя Оги, стъпил с един крайник на обърнатия панер. Прилича на адмирал Нелсън. Само един път този артистичен човек сподели думата „ клошар ”. Макар да няма покрив над главата си и да живее в изоставени къщи в Стария град, той дефинира себе си като рейнджър.
До него е една от трите останали в целия квартал асми. „ Тази е първата, а по-надолу втората, която е пред сладкарница на един арабин. Знаеш ли по какъв начин съм се карал с него - искаше да я реже! ”, изяснява Оги.
Запознал се с гръцкия ресторантьор Никита преди няколко години. „ Той е на международно равнище! Обясних на Никита, че на всички места съм признат и мога да остана. На остарели години бях надзирател на Рахат тепе. Тогава му предложих аз да му прибирам масите и столовете за заведението, а не студентчетата, които му работят ”, споделя той.
Оги твърди, че живее с проблемите на Капана. Случайно схванал за дъждарките, че са запушени. „ Първо ме нюхна миризмата. Отворих едната и видях - всичко е запушено. При мощен дъжд водата се юрка надолу и по тази причина стана оная пакост в подлеза. И дъждарките ще изчистя без пари ”, дава обещание той.
След сигнала му до „ Марица ” за мръсотиите в циментовите кошове за боклук от Оперативна програма „ Чистота ” обясниха, че ще употребяват пароструйки и ще им поставят черни найлонови чували.
„ Това е полуда! Всеки огромен чувал коства 1 лев. За 1000 коша дневно какъв брой пари ще отиват! Най-простото е да се създадат едни хубави железни или пластмасови ставки (така назовава металните кошове, които се поставят в циментовите кофи) за от вътрешната страна. Сегашните или са откраднати от ромите, или са от фалшив материал, който гние. Да ги създадат от пластмаса. Елементарно е, Уотсън! ”, изяснява Огнян.
Загубил два жилището и отново е благополучен
Оги Шопов е хладилен инженер по обучение. Докато следвал, а и по-късно, работел пролет и есен с огромни немски компании на панаира.
В края на соца две години бил в Смилян и замразявал картофи, пъстърва и дивеч. „ Хората ме харесваха, тъй като не съм партиец. И се скарах с кмета, който е партиец. После станах картофен каубой в Родопите. Чудни времена! Имахме миг, когато вадехме от по 200 декара картофи. Оня глупак, дето бе над мен, като взе парите, вместо да се разплати с хората, отиде в Люксембург и си пристигна с един черен звяр. И мутрите го погнаха.
Преживях гибелта на родителите си от отровни гъби. Това е най-леката гибел - яли зелена мухоморка. Питах баща: Тате, боли ли те? Не, нищо не чувствам. Продадохме единия апартамент и вложих парите. Втория жена ми го продаде и загуби парите в пирамида. Най-накрая продадох вилата си над Храбрино, която е свещена. Дойде един миг, в който споделих на дамата: Ела, дребната, да отидем в Кипър с тези последни 2000 $! Кацнахме там и споделих: Хайде, обичам те дотук! И поех по пътя на рейнджъра. В Кипър пострадах с единия крайник ”, реди историята си Оги.
Върнал се и един прекрасен пролетен ден се качил с кучето си „ чудна канадска лайка ” горе на Рахат тепе. „ Как да работя с 50 мангали за 5 лв. към „ Труд и работна мощ ”? Видях на Рахата две хубави момчета и им споделям: Хайде да играем кино лентата „ Добрия, неприятния и злия ”! Какъв е той, бе бате Оги? Дайте ми монопола върху хартията и стъклото в Стария град и ще видите. Заспа ни играта! И настрана осигурихме Рахат тепе за хората. И това бе като частна самодейност - преди нас тепето бе „ кеф ти наркомани, пияници и проститутки ”. Оправихме го за нула време ”, спомня си Оги.
Да живееш без пари в Стария град
В тези ранни „ рейнджърски години ” почнал да живее в изоставени къщи на ул. „ Д-р Стоян Чомаков ”. „ В пет разнообразни съм живял. Тук е цяла Византия! Това време ме ангажира да съм общественополезен. А в края на 90-те години от „ Труд и работна мощ ” ми даваха 34 лв. инвалидна пенсия. Живее ли се, бе брате, с един лев дневно? През 1992 година се срещнах с Книгата на Мормон и започнах да чета библията. Харесах мормоните. Те ми помогнаха да се изчистя и да спра да пия. С тяхна помощ станах 80% мормон. С тях обаче би трябвало да внимаваш, с цел да не стигнеш етапа на фанатизма. Така, бате, степ бай степ напред! ".
Веднъж го изгонили от една остаряла къща. „ Не ми пука, тъй като съм рейнджър! Стига ми едно шалте и кучето да е до мене и да има лайф. А този лайф беше неповторим! ”, споделя Оги Шопов.
Косматко и Тамбурата тероризират града
Чакат ни празници, не може в това положение да посрещаме посетители, безапелационен е Оги, който милее за всичко в центъра на този град.
„ Граждани и туристи са тероризирани от трима-четирима нагли субекти. Единият е Косматко - българин, който не е с всичкия си. Яде пилешки хапки в „ Макдоналдс ”, след това идва в другия ресторант и си поръчва картофи. Той е с брада до кръста и е доста противен. Хората от благосклонност му купуват храна. Има си обществен патронаж за това! Миналата година виках полиция за него и отново не го прибраха. Вторият терорист за гостите е Тамбурата. Той е ром и е доста нагъл. Обижда хората по заведенията. Обръща се и им подвиква: Да ви е*а в българите! Толкова ли сте стиснати! Прави един търмък по заведенията и събира по 50-100 лв.. Навремето е ударен съзнателно от мотор, с цел да стане неработоспособен. Има още 4-5 души по Главната, които скапват гледката ни ”, споделя рейнджърът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ