Рей Бредбъри е роден в Уокиган, щат Илинойс. Той не

Рей Бредбъри е роден в Уокиган, щат Илинойс. Той не получава висше обучение и след 1943 година стартира да се занимава с професионална писателска работа. Неговото първо произведение - разказът " Pendulum " е оповестен през 1941 година в съавторство с Хенри Хъс. Първият му алманах с разкази излиза през 1947 година, само че същинска известност създателят реализира при излизането на сборника " Марсиански летописи " (1950). Тази популярност продължава и със идващите му книги.

За себе си той споделя „ Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, който държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и другари. Това е моето родословие. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „ Франкенщайн “, ми е майка. “

Рей Бредбъри е притежател на премиите „ О`Хенри “, премия „ Бенджамин Франклин “, премия на Американската академия, наградата „ Гандалф “. Той е почетен с купата „ гранд-мастер “ през 1988.

При Бредбъри постоянно се следи размиване сред категориите, и категоризирането на някои негови творби от време на време е субективно. Например, той постоянно написа няколко описа за избран набор герои или пък тематика, прави дребни редакции или прибавя още материал, и назовава резултатите разказ. Често бива описван като създател на научна фантастика, само че той самият не се причислява към никоя литературна категория.

„ Като начало, не пиша научна фантастика. Написал съм единствено една научнофантастична книга, и това е „ 451 градуса по Фаренхайт “, която е основана на действителността. Научната фантастика е обрисуване на действителното. Фентъзито е обрисуване на нереалното. Така че „ Марсиански летописи “ не са научна фантастика, а фентъзи. Те са невъзможни, не разбирате ли? Това е повода, че ще се четат още дълго време - в действителност са гръцки мит, а митовете имат качеството да остават за дълго. “ (английският оригинал).

Освен литературните си произведения, Бредбъри е написал и доста есета на тематика изкуства и просвета, привличайки вниманието на критиците в тези области. Бил е съветник на американския павилион в Ню-йоркския международен панаир през 1964 г, и на изложбата, показана в геосферата „ Космически транспортен съд Земя “ в парка EPCOT, намиращ се в Уолт Дисни Уърлд.

Рей Бредбъри умира на 91-годишна възраст на 5 юни 2012 година

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

565 г. — За първи път се оповестява за страшилище в Лох Нес, Шотландия.
1642 г. — Английския крал Чарлз I изпраща армията си против пуританските сили на Парламента на Англия, с което започва Английската гражданска война.
1770 г. — Експедицията на Джеймс Кук достига източния бряг на Австралия.
1780 г. — Корабът на Джеймс Кук Resolution се завръща в Англия (Кук е погубен на Хаваите по време на пътуването).
1788 г. — Великобритания основава колонията Сиера Леоне.
1849 г. — За първи път в историята са хвърлени бомби от въздуха — австрийските войски бомбардират от безпилотни балони жителите на Венеция по време н аВенецианското въстание за самостоятелност.
1849 година — Във Видин пристига като емигрант унгарския революционер Лайош Кошут.
1851 г. — Около остров Уайт (САЩ) се организира първата публична международна регата за яхти.
1864 г. — Дванадесет народи подписват първата Женевска конвенция — учредени са Червеният кръст и Червеният полумесец.
1867 г. — В интервала 22-26 август Васил Левски пребивава дружно с войводата Панайот Хитов и Иван Кършовски (писар на четата на Хитов) в Белград в “Хайдут Велковото кафене ” (където евентуално е имало и хан).
1879 г. — От 22 до 31 август се състои събор на митрополитите и духовенството в София по уредба на църквата в Княжество България.
1886 г. — Срещу Преврата в България от 21 август започва контрапреват, ръководен от Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров.
1902 г. — General Motors създава компанията Cadillac за произвеждане на луксозни автомобили.
1910 г. — Япония анексира Корея и я ръководи до края на Втората международна война.
1911 г. — Открита е откраднатата картина Мона Лиза.
1916 г. — Първата международна война: Първа армия разгромява Дунавската сръбска дивизия.
1919 г. — Първата международна война: Командването на Антантата разрешава на румънската войска да се откри по южнодобруджанската граница. През декември войските на Антантата се изтеглят от Добруджа.
1922 г. — Тодор Александров нарежда да се сътвори Помощна организация на ВМРО в Пиринския край отпред с Алеко Василев (Алеко паша).
1926 г. — В Йоханесбург, ЮАР, е открито злато.
1941 г. — Втора международна война: Нацистките войски доближават до Ленинград и по-късно започват Блокадата на Ленинград.
1941 година — Втора международна война: Бойна група на БКП взривява във Варна влакова композиция на Вермахта, предопределена за Източния фронт.
1942 г. — Втора международна война: Бразилия обявява война на силите на Оста (Германия, Италия и Япония).
1944 г. — На две съвещания на немската Главна квартира, състояли се на 22 и 24 август, Хитлер се изрича за образуване на " вътрешен прелом " в България.
1955 г. — Народна република България подписва конвенция за разширено икономическо съдействие с ГДР.
1962 г. — Извършен е несполучлив опит за ликвидиране на президента на Франция Шарл дьо Гол.
1966 г. — Създадена е Азиатската банка за развиване.
1968 г. — Папа Павел VI пристига в Колумбия на първото посещаване на глава на Римокатолическата църква в Латинска Америка.
1969 г. — Открита е ТЕЦ Варна.
1989 г. — Открит е първият пръстен на планетата Нептун.
2006 г. — На 45 км от Донецк (Украйна) катастрофира съветски пътнически самолет Ту-154, умират всичките 170 души на борда.

Родени

1647 г. — Дени Папен, френски физик и откривател († 1712 г.)
1760 г. — Лъв XII, римски папа († 1829 г.)
1818 г. — Рудолф декор Йеринг, немски правист († 1892 г.)
1821 г. — Александър Баранов, съветски офицер († 1888 г.)
1854 г. — Милан I, крал на Сърбия († 1901 г.)
1860 г. — Елеонора декор Ройс-Кьостриц, кралица на българите († 1917 г.)
1860 година — Паул Нипков, немски инженер († 1940 г.)
1862 г. — Клод Дебюси, френски композитор († 1918 г.)
1871 г. — Иван Луков, български върховен офицер и посланик († 1926 г.)
1874 г. — Макс Шелер, немски мъдрец и социолог († 1928 г.)
1879 г. — Павел Груев, български правист († 1945 г.)
1890 г. — Флойд Олпорт, професор († 1978 г.)
1892 г. — Страшимир Димитров, български геолог († 1960 г.)
1897 г. — Елизабет Бергнер, немска артистка († 1986 г.)
1902 г. — Лени Рифенщал, немска кинорежисьорка († 2003 г.)
1903 г. — Александър Обретенов, български изкуствовед († 1990 г.)
1904 г. — Дън Сяопин, началник на Китайска национална република († 1997 г.)
1906 г. — Анастас Тотев, български икономист († 2000 г.)
1909 г. — Стоян Ц. Даскалов, български публицист († 1985 г.)
1917 г. — Джон Лий Хукър, американски блус музикант († 2001 г.)
1922 г. — Борислав Шаралиев, български режисьор († 2002 г.)
1922 година — Милош Копецки, чешки артист († 1996 г.)
1922 година — Мишлин Прел, френска актриса
1926 г. — Зденка Дойчева, българска аниматорка и режисьорка
1926 година — Иван Златев, български физик († 2006 г.)
1926 година — Леда Тасева, българска актриса († 1989 г.)
1928 година — Карлхайнц Щокхаузен, немски композитор († 2007 г.)
1936 г. — Петър Младенов, президент на Република България († 2000 г.)
1945 г. — Панайот Денев, български публицист
1946 г. — Васил Тоциновски, публицист от Република Македония
1950 г. — Георги Гугалов, български футболист
1954 г. — Владимир Кюрчев, български художник от Украйна
1957 г. — Стийв Дейвис, професионален британски състезател на снукър
1963 г. — Тори Еймъс, американска певица и пианистка
1964 г. — Матс Виландер, шведски тенисист
1967 г. — Адеуале Акинуйе-Агбайе, британски артист
1967 година — Лейн Стейли, американски музикант († 2002 г.)
1968 г. — Александър Мостовой, съветски футболист
1975 г. — Родриго Санторо, бразилски артист
1985 г. — Костадин Дяков, български футболист
1991 г. — Федерико Македа, италиански футболист

Починали

408 г. — Стилихон, римски пълководец (* 359 г.)
634 г. — Абу Бакр, ислямски халиф (* ок. 572)
1241 г. — Григорий IX, римски папа (* 1732 г.)
1350 г. — Филип VI, крал на Франция (* 1328 г.)
1358 г. — Изабела Френска, кралица на Англия(* 1295 г.)
1485 г. — Ричард III, крал на Англия (* 1452 г.)
1553 г. — Джон Дъдли, британски общественик (* 1504 г.)
1584 г. — Ян Кохановски, полски стихотворец (* 1530 г.)
1711 г. — Луи-Франсоа дьо Буфлер, френски офицер (* 1644 г.)
1752 г. — Уилям Уистън, британски академик (* 1667 г.)
1806 г. — Жан-Оноре Фрагонар, френски художник (* 1732 г.)
1823 г. — Лазар Карно, френски политик (* 1753 г.)
1828 г. — Франц Йозеф Гал, немски доктор (* 1758 г.)
1850 г. — Николаус Ленау, австрийски стихотворец (* 1802 г.)
1877 г. — Александър Кусов, съветски офицер (* 1827 г.)
1878 г. — Мария-Кристина Бурбонска, кралица на Испания (* 1806 г.)
1891 г. — Ян Неруда, чешки публицист (* 1834 г.)
1903 г. — Йордан Пиперката, български бунтовник (* 1870 г.)
1903 година — Роберт Гаскойн-Сесил, английски политик (* 1830 г.)
1922 г. — Майкъл Колинс, ирландски бунтовник (* 1890 г.)
1942 г. — Михаил Фокин, съветски балетист и хореограф (* 1880 г.)
1958 г. — Роже Мартен дю Гар, френски публицист, Нобелов лауреат през 1937 г. (* 1881 г.)
1980 г. — Джейм Макдонъл, американски авиационен пионер (* 1899 г.)
1989 г. — Александър Сергеевич Яковлев, руски авиоконструктор (* 1906 г.)
2001 г. — Стефан Кънчев, български художник — график (* 1915 г.)
2005 г. — Люк Ферари, френски композитор (* 1929 г.)
2008 г. — Васил Александров, български планинар (* 1980 г.)
2012 г. — Стоян Коцев, български футболист и треньор (* 1945 г.)

Празници

Русия — Ден на националното знаме на Руската федерация

 

Obekti.bg