Мария Сапунджиева: Мама Божка е с негърско дупе
Ревността е симптом на уязвимост
Незрящите хора ми обърнаха мирогледа
Само един път съм театралничила на мъжа ми да ме рисува
На сцена с Ненчо Илчев – двамата вземат участие в юбилейния театър на Стоянка Мутафова през днешния ден.
Мария Сапунджиева в комедията “Особености на съветската обич ” в Драматичен спектакъл “Стефан Киров ”.
– Мария, на 2-ри февруари и на 12-ти март в зала №1 на НДК ти ще участваш в юбилейния театър на Стоянка Мутафова – “70 години на сцената ”, който е точно на нейния 97-ми рожден ден. Пожелаваш ли си такова театрално дългоденствие?
– Честно казано, даже не мога да си показва, че ще мога да устоя толкоз, не мога да се преувеличавам, въпреки че доста й се удивлявам. Всъщност, мотивът и повода да вземам участие в това събитие – на втори февруари, стана изявлението на Стоянка при Слави Трифонов. След като го гледах, се обадих на продуцента на спектакъла и откровено го поздравих, тъй като той беше провел цялото това нещо. Казах му, че съм толкоз възхитена, че и аз желая с нещо да поздравя Стоянка – не знам тъкмо с какво, само че доста желая! Иначе, изобщо не съм се замисляла, че в миналото ще вървя аз да приветствам Стоянка Мутафова, само че това, което тя сподели в това изявление в действителност ме въодушеви. В него тя показа доста истини, които са и мое верую в специалността. Особено ме впечатли това, че и тя не обича да прави ролята, движейки се по автомагистрала, а по някакви горски, сложни и скалисти пътеки. Аз също обичам по този начин да сътворявам функциите си – колкото ми е по-трудно, толкоз ми е по-интересно!
– Каква ще бъде твоята роля в този театър?
– Да я издавам ли? На мен и Ненчо Илчев доста непринудено ни пристигна концепцията да създадем един скеч, който са играли Стоянка и Парцалев преди нямам визия какъв брой години, само че е доста комичен. Аз от дете съм запомнила Стоянка с ролята й на баба Гицка, с която тя стана прословута. Още тогава и аз по този начин започнах – с баба Гицка и я изпълнявах под път и над път, пред родственици, познати и така нататък
– На 30-ти март, още веднъж в зала 1 на НДК ще участваш и в юбилейното зрелище №200 на “Мъжът на жена ми ” на режисьора Мариус Куркински. С какво си обясняваш този огромен интерес към него и теб самата вълнува ли те тематиката за изневярата?
– Първо – драматургията е доста добра, изключителна пиеса, също по този начин разпределението е доста тъкмо, а когато режисьорът е добър и като има и добър продуцент – и те нещата отиват до към 10-20 години! Иначе играя в доста пиеси, където се третира тематиката за изневярата, като “Истината ” да вземем за пример, само че аз в никакъв случай не съм се докосвала действително до този проблем.
– Какво кара хората да изневеряват?
– Към невярност е податлив слаб човек, нерешителен човек, когато е нерешителен в себе си, дори и в пиесата се споделя – бях несигурна, ревнувах… По принцип ревността е симптом на уязвимост.
– Никога ли не си ревнувала и би ли дала прошка невярност?
– Не ми се е налагало, в нашето семейство живеем в доверие. Мисля, че даже нещо да лъсне, ние отново бихме траяли напред. Защото, когато имаш умен и разумен човек отсреща, човек с акъла си – тези неща се преодоляват. Те са естествени в едно семейство, само че не ми се е случвало, обаче пък на сцената ми се случва, което е супер забавно, дано пък там да го преживея.
– В постановката “Моли Суини ” ти си в ролята на незряща жена, като с цел да се превъплътиш сполучливо в нея си се подготвяла три месеца. Какво научи от тези хора през това време?
– Да, това е една от обичаните ми функции. Много научих от тях, те ми обърнаха изобщо мирогледа. Научих се да оценявам дребните неща и разбрах какъв брой е значимо да има човек другари и какъв брой е подвластен от тях, тъй като тези хора живеят живота си с помощта на другари и на хора, които ги поддържат. Разбрах, какъв брой е значимо да благодарим всеки ден, че имаме очи, уши и всички останали неща, които ги имаме за даденост и пропущаме да ги осъзнаем всеки ден. Общувайки с тях, аз разбрах, че нямам право да се окайвам за нищо. Ние се оплакваме защо ли не, а тези хора какво да кажат – в реалност те имат доста по-положителна настройка към света. Разбрах също и по какъв начин човек би трябвало да се радва на водата, на топлината и на всичко това, което тези хора усещат и виждат.
– Какви нови функции работиш сега?
– Репетирам нова съветска, модерна пиеса – “Докато тя умираше ”, която би трябвало да излезе при започване на март. Ролята ми е на остаряла мома, а самата история в нея е доста приятна чисто човешка – занимателна и тъжна по едно и също време – на ръба е. Както в живота, каквото там, такова и на сцената.
– С кого от твоите сътрудници или другари имате най-сходно възприятие за комизъм?
– Велко Кънев беше един от видните шегаджии в живота. С него играехме в Народния спектакъл, където аз трябваше да бъда надълбоко трагична, страдаща, изоставена брачна половинка, цялата в черно и в този си мъченически тип той доста обичаше да ме разсмива и да ми предизвиква това изтезание да се удържам сериозна. Даже ме е оставял сама на сцената, а той се скриваше и ме оставяше аз да се мъча, да се превивам и да се боря неистово да не се разсмея, освен това ми правеше постоянно този номер. Много се мъчех и съвсем постоянно успявах да не се разсмея, тъй като аз съм от издръжливите, само че ми костваше в действителност доста.
– Какво може да те разплаче?
– В живота съм по-пастелен вид. Няма да скрия, че си поплаквам понякога, само че съм човек на крайностите и тъй като в специалността си пребивавам в едната прекаленост, обичам по-късно да се лашна в другата – нямам приблизително състояние. Разплаках се преди няколко дни, когато връчиха дипломата на сина ми, тъй като бяха създали извънредно вълнуващо празненство. Той се дипломира за лекар и когато зазвуча химна не можах да не се разплача. След тази гала си излязох толкоз изтощена и прочувствено каталясала, само че това беше последният път, когато се просълзих.
– Имаше ли действителен първообраз за ролята на мама Божка, която стана фаворитка на доста хора?
– Не, тя е сложен облик, цялост от мои наблюдения, от които съм си направила тази компилация. Даже присъщото дупе на мама Божка съм го взаимствала, тъй като като кацнах в Ню Йорк и ми направи усещане, че всички на летището бяха чернокожи, а негърките имат едни доста характерни дупета и това съм го запомнила и след това съм го приложила в този облик.
– Вече даже стана съвременно да си уголемяват и тези елементи от тялото, а освен бюста. Ти самата изкушавала ли си се в миналото да се подложиш на някаква козметична намеса?
-Не, стига апелирам ти се! Получавала съм някакви оферти да ми вършат нещо по лицето – тук да ми подпъхнели, там да ми сложели, да ми турели… Викам им – не, аз не съм по тези неща, объркали сте индивида!
– Продължаваш ли да тичаш по ж.п. линиите за тонус и случва ли се да минават влакове и да прекъсват тренировката ти?
– Да, не преставам и да – минават влакове! Гарата към този момент е възобновена и съм доста щастлива от това. Преди беше по-мизерно, само че видяха, че търча там и взеха, че направиха ремонт, само че гарата си ми е чудна, аз се удовлетворявам с нея. Тези, които ремонтират линията ме познават и постоянно ми махат и ми викат – отлично, Мария! Сега към този момент имам и куче и те ме питат – за какво не тичаш с кучето? Викам – не мога, първо разхождам кучето, след това аз търча. Намерих го инцидентно, тъй като се беше изгубило – доста красиво, ловно куче.
– Съпругът ти е художник и несъмнено постоянно те е рисувал, усещаш ли се като муза?
– Не, уау – муза? Само веднъж съм му театралничила, когато бяхме доста млади и повече не се е повторило и то му трябваше модел, с цел да нарисува някакво бедро, или какво някаква друга част искаше да употребява от мене, само че цялата никога не ме е рисувал. Нямам и нерви да седнал съм там и да театралнича толкоз време – не, не!
– Заедно сте 25 години, каква е рецептата за фамилно благополучие?
– Всеки би трябвало да държи другия и да си оказват помощ. Така приключи и снощното ни зрелище – да се държат един за различен и да не се изгубят.
– Политици идвали ли са на твои спектакли и кое зрелище би им предложила?
– Може и да са идвали – е, идвали са, но не да съм ги канила аз. Не разделям хората в публиката, само че на политиците бих им предложила едно здравата зрелище – “Вересии ”, което играем в спектакъл 199. Даже зам. министърът на културата го гледа скоро и беше доста впечатлен.
– Големият ни артист Велко Кънев е бил един от най-близките ти хора. Кой е най-ценният съвет, който си получавала от него?
– Да не оставам единствено с едно дете и да не си продавам жилището, като и за двете неща го послушах и не сбърках.
– Сънувала ли си Велко и Чочо Попйорданов?
– Сънувам ги! Да! Даже в нощта преди погребението на Иван Ласкин, сънувах Велко, а те бяха близки другари. Има необясними неща…
– Най-необяснимата преживелица?
– Вярвам, че има такива неща и съм ги преживявала, да вземем за пример на Кози камък – това е едно необикновено и антично тракийско място. Там повярвах, че има някаква галактическа интервенция и не преставам да имам вяра, че това е нещо свръхчовешко, тъй като чувството е неописуемо. На това място се чувстваш все едно си сред небето и земята, даже един професор ме качи на скалата там и след това ме попита по какъв начин съм се почувствала. Отговорих му, че виждам земята с очите си, само че чувството ми е, че съм в небето. Той ми изясни, че всички, които се качват на това място, са се чувствали по същия метод. Необяснимо е.
– Усещала ли си невидима поддръжка в тежък миг?
– Да, имах подобен миг, когато ме блъсна такси и мисля, че тогава имаше нещо, което ме избави, тъй като колата ме влачи най-малко 10 метра в снега на “Витошка ”. Таксито се хлъзна по леда и ме бутна, а аз паднах под бронята и то си ме повлече, а аз се питах – този човек за у дома ли желае да ме прибира, къде е тръгнал!?
– Помага ли ти вярата?
– Е, по какъв начин! Та аз единствено на нея се крепя, единствено тя ми остава в сложните моменти. Също по този начин си имам способи да отправям мисловната си сила и да пресъздавам обещано нещо, което желая да стане. Имам си някои мои особено измислени способи, които си ползвам.
– Любимата мисъл?
– Имам табиет, като чета книги, да си протоколирам обичани цитати. Последният е от Чарлз Дикенс – “Де да можехме, до момента в който стареем и се сбръчкваме, да запазим младежката прохлада на сърцата ни, тогава никаква грижа, или тъга не би могла да ни пречупи ”.
Нашият посетител
Талантливата актриса Мария Сапунджиева осъзнава своето увлечение към сцената още от дребна и стартира да изнася спонтанни представления пред родственици и другари. Признава, че даже принудително е предиздвикала родителите си да я запишат в детско театрално студио “Щурче ” в родния й град Варна. Там ориста я среща с друго огромно име в родния спектакъл – Мариус Куркински и когато са едвам в осми клас, те играят в детското комедийно зрелище “Чер хайвер и леща ”, сложено от Мариус. Мария има дарбата освен на комедийна, само че и на трагична актриса и не инцидентно печели два Икара за основна женска роля в постановките “Таня, Таня ” и “Моли Суини ”. Тя е носителка и на премията – “Аскеер ” за поддържаща женска роля за “Декамерон, или кръв и пристрастеност по Бокачо ”. Голяма известност измежду родните фенове й носят и изявите на дребния екран в станалите паметни излъчвания – “Клуб НЛО ” и “Пълна лудница ”.
Незрящите хора ми обърнаха мирогледа
Само един път съм театралничила на мъжа ми да ме рисува
На сцена с Ненчо Илчев – двамата вземат участие в юбилейния театър на Стоянка Мутафова през днешния ден.
Мария Сапунджиева в комедията “Особености на съветската обич ” в Драматичен спектакъл “Стефан Киров ”.
– Мария, на 2-ри февруари и на 12-ти март в зала №1 на НДК ти ще участваш в юбилейния театър на Стоянка Мутафова – “70 години на сцената ”, който е точно на нейния 97-ми рожден ден. Пожелаваш ли си такова театрално дългоденствие?
– Честно казано, даже не мога да си показва, че ще мога да устоя толкоз, не мога да се преувеличавам, въпреки че доста й се удивлявам. Всъщност, мотивът и повода да вземам участие в това събитие – на втори февруари, стана изявлението на Стоянка при Слави Трифонов. След като го гледах, се обадих на продуцента на спектакъла и откровено го поздравих, тъй като той беше провел цялото това нещо. Казах му, че съм толкоз възхитена, че и аз желая с нещо да поздравя Стоянка – не знам тъкмо с какво, само че доста желая! Иначе, изобщо не съм се замисляла, че в миналото ще вървя аз да приветствам Стоянка Мутафова, само че това, което тя сподели в това изявление в действителност ме въодушеви. В него тя показа доста истини, които са и мое верую в специалността. Особено ме впечатли това, че и тя не обича да прави ролята, движейки се по автомагистрала, а по някакви горски, сложни и скалисти пътеки. Аз също обичам по този начин да сътворявам функциите си – колкото ми е по-трудно, толкоз ми е по-интересно!
– Каква ще бъде твоята роля в този театър?
– Да я издавам ли? На мен и Ненчо Илчев доста непринудено ни пристигна концепцията да създадем един скеч, който са играли Стоянка и Парцалев преди нямам визия какъв брой години, само че е доста комичен. Аз от дете съм запомнила Стоянка с ролята й на баба Гицка, с която тя стана прословута. Още тогава и аз по този начин започнах – с баба Гицка и я изпълнявах под път и над път, пред родственици, познати и така нататък
– На 30-ти март, още веднъж в зала 1 на НДК ще участваш и в юбилейното зрелище №200 на “Мъжът на жена ми ” на режисьора Мариус Куркински. С какво си обясняваш този огромен интерес към него и теб самата вълнува ли те тематиката за изневярата?
– Първо – драматургията е доста добра, изключителна пиеса, също по този начин разпределението е доста тъкмо, а когато режисьорът е добър и като има и добър продуцент – и те нещата отиват до към 10-20 години! Иначе играя в доста пиеси, където се третира тематиката за изневярата, като “Истината ” да вземем за пример, само че аз в никакъв случай не съм се докосвала действително до този проблем.
– Какво кара хората да изневеряват?
– Към невярност е податлив слаб човек, нерешителен човек, когато е нерешителен в себе си, дори и в пиесата се споделя – бях несигурна, ревнувах… По принцип ревността е симптом на уязвимост.
– Никога ли не си ревнувала и би ли дала прошка невярност?
– Не ми се е налагало, в нашето семейство живеем в доверие. Мисля, че даже нещо да лъсне, ние отново бихме траяли напред. Защото, когато имаш умен и разумен човек отсреща, човек с акъла си – тези неща се преодоляват. Те са естествени в едно семейство, само че не ми се е случвало, обаче пък на сцената ми се случва, което е супер забавно, дано пък там да го преживея.
– В постановката “Моли Суини ” ти си в ролята на незряща жена, като с цел да се превъплътиш сполучливо в нея си се подготвяла три месеца. Какво научи от тези хора през това време?
– Да, това е една от обичаните ми функции. Много научих от тях, те ми обърнаха изобщо мирогледа. Научих се да оценявам дребните неща и разбрах какъв брой е значимо да има човек другари и какъв брой е подвластен от тях, тъй като тези хора живеят живота си с помощта на другари и на хора, които ги поддържат. Разбрах, какъв брой е значимо да благодарим всеки ден, че имаме очи, уши и всички останали неща, които ги имаме за даденост и пропущаме да ги осъзнаем всеки ден. Общувайки с тях, аз разбрах, че нямам право да се окайвам за нищо. Ние се оплакваме защо ли не, а тези хора какво да кажат – в реалност те имат доста по-положителна настройка към света. Разбрах също и по какъв начин човек би трябвало да се радва на водата, на топлината и на всичко това, което тези хора усещат и виждат.
– Какви нови функции работиш сега?
– Репетирам нова съветска, модерна пиеса – “Докато тя умираше ”, която би трябвало да излезе при започване на март. Ролята ми е на остаряла мома, а самата история в нея е доста приятна чисто човешка – занимателна и тъжна по едно и също време – на ръба е. Както в живота, каквото там, такова и на сцената.
– С кого от твоите сътрудници или другари имате най-сходно възприятие за комизъм?
– Велко Кънев беше един от видните шегаджии в живота. С него играехме в Народния спектакъл, където аз трябваше да бъда надълбоко трагична, страдаща, изоставена брачна половинка, цялата в черно и в този си мъченически тип той доста обичаше да ме разсмива и да ми предизвиква това изтезание да се удържам сериозна. Даже ме е оставял сама на сцената, а той се скриваше и ме оставяше аз да се мъча, да се превивам и да се боря неистово да не се разсмея, освен това ми правеше постоянно този номер. Много се мъчех и съвсем постоянно успявах да не се разсмея, тъй като аз съм от издръжливите, само че ми костваше в действителност доста.
– Какво може да те разплаче?
– В живота съм по-пастелен вид. Няма да скрия, че си поплаквам понякога, само че съм човек на крайностите и тъй като в специалността си пребивавам в едната прекаленост, обичам по-късно да се лашна в другата – нямам приблизително състояние. Разплаках се преди няколко дни, когато връчиха дипломата на сина ми, тъй като бяха създали извънредно вълнуващо празненство. Той се дипломира за лекар и когато зазвуча химна не можах да не се разплача. След тази гала си излязох толкоз изтощена и прочувствено каталясала, само че това беше последният път, когато се просълзих.
– Имаше ли действителен първообраз за ролята на мама Божка, която стана фаворитка на доста хора?
– Не, тя е сложен облик, цялост от мои наблюдения, от които съм си направила тази компилация. Даже присъщото дупе на мама Божка съм го взаимствала, тъй като като кацнах в Ню Йорк и ми направи усещане, че всички на летището бяха чернокожи, а негърките имат едни доста характерни дупета и това съм го запомнила и след това съм го приложила в този облик.
– Вече даже стана съвременно да си уголемяват и тези елементи от тялото, а освен бюста. Ти самата изкушавала ли си се в миналото да се подложиш на някаква козметична намеса?
-Не, стига апелирам ти се! Получавала съм някакви оферти да ми вършат нещо по лицето – тук да ми подпъхнели, там да ми сложели, да ми турели… Викам им – не, аз не съм по тези неща, объркали сте индивида!
– Продължаваш ли да тичаш по ж.п. линиите за тонус и случва ли се да минават влакове и да прекъсват тренировката ти?
– Да, не преставам и да – минават влакове! Гарата към този момент е възобновена и съм доста щастлива от това. Преди беше по-мизерно, само че видяха, че търча там и взеха, че направиха ремонт, само че гарата си ми е чудна, аз се удовлетворявам с нея. Тези, които ремонтират линията ме познават и постоянно ми махат и ми викат – отлично, Мария! Сега към този момент имам и куче и те ме питат – за какво не тичаш с кучето? Викам – не мога, първо разхождам кучето, след това аз търча. Намерих го инцидентно, тъй като се беше изгубило – доста красиво, ловно куче.
– Съпругът ти е художник и несъмнено постоянно те е рисувал, усещаш ли се като муза?
– Не, уау – муза? Само веднъж съм му театралничила, когато бяхме доста млади и повече не се е повторило и то му трябваше модел, с цел да нарисува някакво бедро, или какво някаква друга част искаше да употребява от мене, само че цялата никога не ме е рисувал. Нямам и нерви да седнал съм там и да театралнича толкоз време – не, не!
– Заедно сте 25 години, каква е рецептата за фамилно благополучие?
– Всеки би трябвало да държи другия и да си оказват помощ. Така приключи и снощното ни зрелище – да се държат един за различен и да не се изгубят.
– Политици идвали ли са на твои спектакли и кое зрелище би им предложила?
– Може и да са идвали – е, идвали са, но не да съм ги канила аз. Не разделям хората в публиката, само че на политиците бих им предложила едно здравата зрелище – “Вересии ”, което играем в спектакъл 199. Даже зам. министърът на културата го гледа скоро и беше доста впечатлен.
– Големият ни артист Велко Кънев е бил един от най-близките ти хора. Кой е най-ценният съвет, който си получавала от него?
– Да не оставам единствено с едно дете и да не си продавам жилището, като и за двете неща го послушах и не сбърках.
– Сънувала ли си Велко и Чочо Попйорданов?
– Сънувам ги! Да! Даже в нощта преди погребението на Иван Ласкин, сънувах Велко, а те бяха близки другари. Има необясними неща…
– Най-необяснимата преживелица?
– Вярвам, че има такива неща и съм ги преживявала, да вземем за пример на Кози камък – това е едно необикновено и антично тракийско място. Там повярвах, че има някаква галактическа интервенция и не преставам да имам вяра, че това е нещо свръхчовешко, тъй като чувството е неописуемо. На това място се чувстваш все едно си сред небето и земята, даже един професор ме качи на скалата там и след това ме попита по какъв начин съм се почувствала. Отговорих му, че виждам земята с очите си, само че чувството ми е, че съм в небето. Той ми изясни, че всички, които се качват на това място, са се чувствали по същия метод. Необяснимо е.
– Усещала ли си невидима поддръжка в тежък миг?
– Да, имах подобен миг, когато ме блъсна такси и мисля, че тогава имаше нещо, което ме избави, тъй като колата ме влачи най-малко 10 метра в снега на “Витошка ”. Таксито се хлъзна по леда и ме бутна, а аз паднах под бронята и то си ме повлече, а аз се питах – този човек за у дома ли желае да ме прибира, къде е тръгнал!?
– Помага ли ти вярата?
– Е, по какъв начин! Та аз единствено на нея се крепя, единствено тя ми остава в сложните моменти. Също по този начин си имам способи да отправям мисловната си сила и да пресъздавам обещано нещо, което желая да стане. Имам си някои мои особено измислени способи, които си ползвам.
– Любимата мисъл?
– Имам табиет, като чета книги, да си протоколирам обичани цитати. Последният е от Чарлз Дикенс – “Де да можехме, до момента в който стареем и се сбръчкваме, да запазим младежката прохлада на сърцата ни, тогава никаква грижа, или тъга не би могла да ни пречупи ”.
Нашият посетител
Талантливата актриса Мария Сапунджиева осъзнава своето увлечение към сцената още от дребна и стартира да изнася спонтанни представления пред родственици и другари. Признава, че даже принудително е предиздвикала родителите си да я запишат в детско театрално студио “Щурче ” в родния й град Варна. Там ориста я среща с друго огромно име в родния спектакъл – Мариус Куркински и когато са едвам в осми клас, те играят в детското комедийно зрелище “Чер хайвер и леща ”, сложено от Мариус. Мария има дарбата освен на комедийна, само че и на трагична актриса и не инцидентно печели два Икара за основна женска роля в постановките “Таня, Таня ” и “Моли Суини ”. Тя е носителка и на премията – “Аскеер ” за поддържаща женска роля за “Декамерон, или кръв и пристрастеност по Бокачо ”. Голяма известност измежду родните фенове й носят и изявите на дребния екран в станалите паметни излъчвания – “Клуб НЛО ” и “Пълна лудница ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ