Защо ревнува жената?
Ревността е доста неприятно възприятие, доста комплицирано събитие и с цел да възникне, изобщо не са й нужни справедливи аргументите и дали можете да предотвратите пристъпите й. krasotata.net изяснява в какво се коренят тези аргументи.
Ревността може да избухне поради разнообразни прекарвания, които на пръв взор нямат никакво отношение към съответна обстановка. Именно тези първопричини обаче изясняват за какво ревнувате.
Правите го, да вземем за пример, тъй като се сравнявате с действителна или мислена съперница. Може би им завиждате за хубостта и женствеността, или пък си мислите, че за възможна невярност сте отговорни точно вие, или пък си внушавате, че не сте задоволително хубави или умни... Тогава повода за ревността е в възприятието за непълноценност...
Всяко от горните прекарвания може да се трансформира в причина за ревността. Или, другояче казано, причина за ревността е не толкоз държанието на колегата, колкото вашите убеждения и показа за вас самите, за мъжете изобщо и за връзките с тях. Затова би трябвало да си изясните нещата и да си извършите изчерпателен психоанализ.
Ревността се ражда от неналичието на доверие в себе си и от страха да не бъдете изоставена от колегата. Всъщност, напълно естествено възприятие, когато човек е влюбен. Нормално е, в случай че обичаш някого, да изпитваш суматоха пред заплахата да го загубиш. Няма проблем, в случай че сте ревностна в рамките на естественото, т.е., в случай че не крещите и не вършиме подиуми.
Да не приказваме, че мъжът е удовлетворен, когато партньорката му го ревнува, въпреки и да не го признава. За него това е доказателство за сериозността на връзката, а и покачва самочувствието му, тъй като усеща, че е скъп.
Затова не е проблем, в случай че го ревнувате умерено - вашата реакция ще го накара да се почувства обичан. Мъжете обаче ненавиждат истеричните ревнивки, които са способни от мравката да нравят слон. Затова се научете да потискате настроенията си, тъй като това сигурно ще коства връзката ви...
Как обаче можете да се справите с пристъпите на ревнивост, които заплашват да разрушат връзката ви?
Най-важното в такива случаи е да не позволите на това обратно възприятие да диктува държанието ви. За да си върнете самоконтрола, би трябвало да си припомните случаи, когато ви е било добре, след това да замените облиците, които провокират ревността ви с тези, които ви успокояват и въодушевяват. Ще е добре, в случай че вършиме това всякога, когато в главата ви изникнат мисли за допустима невярност...
Според проучване на италиански учени по психиатраия и неврология, в човешкия мозък съществуват зони, които дават отговор за образуването на патологична ревнивост. Корените на Синдрома на Отело, както го назовават експертите, се крият в невроните от фронталния лоб на кората на основния мозък, която дава отговор за познавателните и прочувствените процеси. Причината за ревността е синтезирането на свръхколичество допамин, който изважда организма от равновесие.
Според учените, въпросното патологично възприятие е демонстрира у притеснителни и мнителни човеци, които са претърпели съществени обиди и унижения в детството. Това обаче напълно не значи, че съумелите и нахаканите хора не могат да изпитват възприятие на ревнивост.
Имайте доверие на колегата си и спазвайте някои златни правила. Престанете с шпионажа. Ако надничате непрестанно в живота му, ще го изнервите и ще го накарате преднамерено да крие някои неща от вас. Ако държите на него, ще почитате и персоналното му пространство. Не му се обаждайте по 10 пъти дневно, не го чакайте пред службата непрекъснато и не прекалявайте с въпросите.
Най-доброто средство да се излекувате от ревността е да се уверите в личното си женствено лъчение. Ако вършиме максимума да бъдете харесвана, връзките с колегата ще вървят. Затова заемете се със себе си. Дръжте на външния си тип, Вместо да се измъчвате поради възможни забежки на колегата, накарайте го той да ви ревнува. А когато той се издразни, че мъжете ви обръщат внимание, покажете му какъв брой доста го обичате…
Ревността може да избухне поради разнообразни прекарвания, които на пръв взор нямат никакво отношение към съответна обстановка. Именно тези първопричини обаче изясняват за какво ревнувате.
Правите го, да вземем за пример, тъй като се сравнявате с действителна или мислена съперница. Може би им завиждате за хубостта и женствеността, или пък си мислите, че за възможна невярност сте отговорни точно вие, или пък си внушавате, че не сте задоволително хубави или умни... Тогава повода за ревността е в възприятието за непълноценност...
Всяко от горните прекарвания може да се трансформира в причина за ревността. Или, другояче казано, причина за ревността е не толкоз държанието на колегата, колкото вашите убеждения и показа за вас самите, за мъжете изобщо и за връзките с тях. Затова би трябвало да си изясните нещата и да си извършите изчерпателен психоанализ.
Ревността се ражда от неналичието на доверие в себе си и от страха да не бъдете изоставена от колегата. Всъщност, напълно естествено възприятие, когато човек е влюбен. Нормално е, в случай че обичаш някого, да изпитваш суматоха пред заплахата да го загубиш. Няма проблем, в случай че сте ревностна в рамките на естественото, т.е., в случай че не крещите и не вършиме подиуми.
Да не приказваме, че мъжът е удовлетворен, когато партньорката му го ревнува, въпреки и да не го признава. За него това е доказателство за сериозността на връзката, а и покачва самочувствието му, тъй като усеща, че е скъп.
Затова не е проблем, в случай че го ревнувате умерено - вашата реакция ще го накара да се почувства обичан. Мъжете обаче ненавиждат истеричните ревнивки, които са способни от мравката да нравят слон. Затова се научете да потискате настроенията си, тъй като това сигурно ще коства връзката ви...
Как обаче можете да се справите с пристъпите на ревнивост, които заплашват да разрушат връзката ви?
Най-важното в такива случаи е да не позволите на това обратно възприятие да диктува държанието ви. За да си върнете самоконтрола, би трябвало да си припомните случаи, когато ви е било добре, след това да замените облиците, които провокират ревността ви с тези, които ви успокояват и въодушевяват. Ще е добре, в случай че вършиме това всякога, когато в главата ви изникнат мисли за допустима невярност...
Според проучване на италиански учени по психиатраия и неврология, в човешкия мозък съществуват зони, които дават отговор за образуването на патологична ревнивост. Корените на Синдрома на Отело, както го назовават експертите, се крият в невроните от фронталния лоб на кората на основния мозък, която дава отговор за познавателните и прочувствените процеси. Причината за ревността е синтезирането на свръхколичество допамин, който изважда организма от равновесие.
Според учените, въпросното патологично възприятие е демонстрира у притеснителни и мнителни човеци, които са претърпели съществени обиди и унижения в детството. Това обаче напълно не значи, че съумелите и нахаканите хора не могат да изпитват възприятие на ревнивост.
Имайте доверие на колегата си и спазвайте някои златни правила. Престанете с шпионажа. Ако надничате непрестанно в живота му, ще го изнервите и ще го накарате преднамерено да крие някои неща от вас. Ако държите на него, ще почитате и персоналното му пространство. Не му се обаждайте по 10 пъти дневно, не го чакайте пред службата непрекъснато и не прекалявайте с въпросите.
Най-доброто средство да се излекувате от ревността е да се уверите в личното си женствено лъчение. Ако вършиме максимума да бъдете харесвана, връзките с колегата ще вървят. Затова заемете се със себе си. Дръжте на външния си тип, Вместо да се измъчвате поради възможни забежки на колегата, накарайте го той да ви ревнува. А когато той се издразни, че мъжете ви обръщат внимание, покажете му какъв брой доста го обичате…
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ