Ревността е изкуството да причиняваш на себе си по-голямо зло,

Ревността ме съсипва!

„ Ревността е изкуството да причиняваш на себе си по-голямо зло, в сравнение с другите. “
Волтер

Ревността, най-общо казано, е реакция на чувство за опасност – „ същинска “ или „ мислена “ (в множеството случаи) – към скъпа за нас връзка. Тя се разграничава на два пункта: „ естествена “ и „ патологична “. „ Нормалната “ ревнивост се основава на действителна опасност за връзката с интимния сътрудник, а „ патологичната “ продължава да съществува и да бъде интензивна, даже и да няма съществуване на причина за това възприятие. Ревността може да укрепи умеенето ни да се самоанализираме, да разбираме по-добре колегата си и връзката ни с него. Но за този, който има или е имал интимна връзка с човек, който е бил ревностен, нещата са напълно разнообразни. На процедура тази „ доктрина “ за ревността е нищо спрямо прочувствените положения, в които той може да изпадне.

Ревността не подминава никого. Това е страст, която всички изпитваме в даден интервал от живота си. Кой не е изпитвал това дяволско предпочитание да резервира любимия/ата си само за себе си? Някои хора са овладели тези импулси, а други непрекъснато се намират под въздействието на „ зеленоокото страшилище “. Защо „ зеленооко страшилище “ ли? Защото то има навика да унищожава всичко към себе си и да „ убива “ хубавото. Особено когато няма почва за такива усеща, индивидът, който е ревнуван, се намира в безизходно състояние – няма по какъв метод да се отбрани, да изясни на интимния си сътрудник за действителната обстановка, тъй като всяка една негова дума ще бъде „ преобразена “ и „ изкривена “ по този начин, че да пасне с теорията на ревнивеца.

Хората, които не са толкоз ревностни или въобще не ревнуват, са сигурни в себе си, имат позитивна оценка за своята персона и най-важното – харесват се такива, каквито са. Другата част нормално са хора, които са изживели отчаяние и/или изменничество от безценен, важен или обичан човек. Предполагам, че всеки един от вас познава най-малко по един човек и от двете категории. Някой може даже да се познае в един от тези два профила! Общо взето, ревностните хора считат надълбоко в себе си, че не заслужават да бъдат обичани и че постоянно ще се откри някой по-добър от тях в обещано отношение. Робуват на вярването, че в случай че не управляват колегата си, той ще ги зареже. А в последна сметка ревността е тъкмо това – метод, по който можеш да упражняваш надзор в една връзка (и за жалост ревностният човек не пита дали това е прелестно или не). Голяма част от женската публика мощно желаят да предотвратят контактите на гаджето си, с цел да не може то да се вижда с приятелите си и със странични хора. Защото може да се влюби в друга. Напълно допустимо е! И няма нищо противоестествено в това. Никой не е застрахован от нищо. Други пък ревнуват както от страничните отговорности на половинката си, по този начин и от техните занимания и занимания. Много от представителките на женския пол се „ самонавиват “, че в случай че сътрудникът им не мисли за тях ежеминутно, той не ги обича толкоз, колкото те него.

Хората, които усещат мощна ревнивост от страна на половинката си, рано или късно доближават до интервала, в който стават прочувствено натоварени и изтощени. Не можеш постоянно да се бориш против несъществуваща опасност. И, несъмнено, те стартират да изпитват предпочитание да прекарват повече време уединено със себе си, в сравнение с с него/нея. От друга страна, ревностният човек ускорява чувството си за надзор над обстановката. Получава се един затворен кръг, от който изходът е – един от двамата би трябвало да се избави от тази унищожителна ревнивост. За някои може би е мъчно, само че това е ключът към оправянето с тази обстановка.

Ревността може да повлияе позитивно в дадена връзка, само че в множеството случаи работи негативно. Факт е, че в случай че едно момче или момиче изпитва ревнивост към половинката си, може да го/я накара да „ огледа “ връзката си и да се опита да я „ съживи “ (спорно е дали се реализира мечтаният резултат или не). Обратният случай пък сигурно ще повлияе отрицателно – стартира се един развой на истерична ревнивост и прекален собственически надзор върху гаджето, от което в последна сметка ще пострада то. Важно е да се означи, че следена ревнивост не значи надзор върху колегата, а справяне със личните си страсти (и комплекси най-много. Това се отнася за ревностните хора.)

Ако с те прекомерно ревностен и , може те да си зададе те следните въпроси и да се опита те да се оправи те с това възприятие на благосъстоятелност по отношение на половинката в и :